№ 365
гр. Русе, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500719 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е обжалвало решението на Русенския районен съд по
гр. д. № 1876/2020 г., в частта, с която е уважен предявеният против него иск за заплащане
на обезщетение за претърпени от ДЖ. Н. Х. неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019 г., както и в частта за разноските. Излага
оплаквания за неправилност на решението по подробно изложени в жалбата съображения и
моли то да се отмени в обжалваната част, като искът се отхвърли. Претендира деловодни
разноски.
Ответникът по жалбата ДЖ. Н. Х., чрез законния си представител В. Н. В. оспорва жалбата
и моли да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 28.11.2018 г. на път I-5, км
21+300 се е движил лек автомобил марка „Н.", модел „Х-трейл" с рег. № Р****КВ,
управляван от В.В., който поради задръстване се наложило да спре. В същата посока и
пътно платно, зад него се движил товарен автомобил марка „И.", модел „Д." с рег. №
Р****ВХ, управляван от Е.Е.А., който поради несъобразена скорост на движение
1
станал причина за ПТП, блъскайки лек автомобил „Н." отзад. Вследствие на удара лекият
автомобил се преобърнал в крайпътната канавка. При инцидента пострадал ДЖ. Н. Х. – към
него момент е бил на 12 години, пътник, седнал на задната
седалка. Местопроизшествието било посетено от полицейските органи на РУ-Две могили,
ОДМВР Русе, бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица – л.8.
От приложеното АНД № 2314/2019 г. по описа на Районен съд Русе, приключило с влязло в
сила решение се установява, че водачът Е.Е.А. е признат за виновен, като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност.
След ПТП ицецът, чрез своите родители, потърсил медицинска помощ поради оплакване от
силно главоболие и световъртеж – амбулаторен лист на л.9. Била поставена
диагноза – „Травма на главата с краткотрайна загуба на съзнание - мозъчно сътресение“ и
назначена терапия с медикаменти - невротоп.
За товарния автомобил „И." е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
ЗАД „ОЗК Застраховане" АД със застрахователна полица със срок на действие от 27.03.2018
г. до 26.03.2019 г.
Във връзка с ПТП ищецът сезирал застрахователното дружество с претенция за изплащане
на обезщетение. С писмо застрахователят уведомил ищеца, че отказва.
По делото е събрано недопустимо доказателствено средство – свидетелски показания на
майката на ищеца. Същата предвид качеството й на законен представител на детето е
недопустимо да съвместява и качеството свидетел, поради което дадените от нея показания
не могат да бъдат ценени от съда и следва да бъдат приети като обяснения на страната по
разясняване на обстоятелствата по спора и то единствено относно факта, че детето е аутист
(което обстоятелство не се оспорва от ответника и е видно и от експертното решение на
ТЕЛК на л.10).
От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в следствие на ПТП
ищецът е получил сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика, повърхностни порезни наранявания на двете ръце, кръвонасядания по ляво
бедро, двете колена и двете подбедрици. Екпертът с категоричност дава заключение, че
установените увреждания могат да бъдат получени от процесното ПТП при описания в
представения констативен протокол механизъм. Установява също, че обективно
установените увреждания (повърхностни порезни наранявания и кръвонасядания)
обикновено същите водят до болки със сравнително нисък интензитет, които траят до
няколко денонощия. Главоболието и световъртежът, които са обосновали поставянето на
диагноза „Сътресение на мозъка“, обикновено се дължат на удар/и в областта на главата или
инерционни въздействия върху главата и шията, като е възможно и да не са придружени от
видими следи от травматични увреждания по главата. При въздействия в областта на
главата, които не са довели до обективно установими травматични увреждания, е възможно
да е налице главоболие и световъртеж за различен период от време, който е индивидуален,
обикновено в рамките на от няколко денонощия до няколко седмици. Тези оплаквания
2
обикновено водят пациентите до медицински преглед от специалист (неврохирург или
невролог). Експертът установява, че ищецът е бил прегледан от неврохирург 6 дни след
инцидента, който е назначил лечение. При продължаващи симптоми, неповлияващи се от
лечението, в рамките на 1-2 седмици, пациентите търсят повторен преглед от специалист, за
какъвто преглед няма данни по делото. Съдебният лекар установява, че към момента на
процесното ПТП ищецът е бил на 12 г., няма данни в делото за ръста му. При деца с ръст
под 150 см поставянето на предпазен колан не може да изпълнява ефективно функцията си,
като дори създава съществена опасност за здравето, поради което се използват
сертифицирани системи за обезопасяване на деца (обезопасителни детски столчета). При
конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП - блъскане отзад и последващо
преобръщане на автомобила, не е характерно да останат следи от предпазния колан, при
условие че е правилно поставен. Установените кръвонасядания по коленете на Х. не е
характерно да се получат при конкретния механизъм на ПТП при правилно поставен
предпазен колан, но е възможно да се получат след снемане на колана при излизане от
преобърналия се автомобил. При тези данни не може с категоричност, единствено чрез
съдебномедицински методи да се правят обосновани изводи по отношение на това, дали при
процесното ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан или система за
обезопасяване на деца.
От приетото заключение на автотехническата експертиза се установява, че от данните по
делото не може от техническа гледна точка да се направи извод бил ли е Д.Х. с
поставен предпазен колан към момента на произшествието.
По делото във въззивната инстанция няма оплаквания относно необосновано приета
фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, не се спори и за
причинените на ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с
произшествието. Спори се относно наличието на съпричиняване от страна на ищеца и
относно размера на обезщетението с оглед критериите за справедливост при възмездяване
на вредите.
Предвид горното въззивният съд счита, че следва да се произнесе само относно направените
в жалбата оплаквания, първото касае неуваженото от районния съд възражение за
съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат, поради
непоставен предпазен колан.
В този случай ответникът следва при условията на пълно доказване да установи нарушение
от страна на ищеца поради непоставянето на предпазен колан (възражение за липса в
автомобила на система за обезопасяване на деца не е направено в срока за отговор на
исковата молба, поради което това възражение не следва да се има предвид за крайния извод
на съда). А възражението за липса на обезопасителен колан не намира опора в нито едно от
събраните доказателства по делото, като и двете вещи лица – по АТЕ и по СМЕ не дават
категоричен отговор на този въпрос, а в тежест на ответника е да установи възражението си,
което не е сторено.
Въззивният съд не възприема за основателно и оплакването, че размерът от 10 000 лева е
3
завишен с оглед критериите за справедливост. Пострадалият е дете в ниска възраст,
получило е травма на главата и други наранявания, а и ноторно известно е, че характерът на
заболяването му, датиращо отпреди ПТП – аутизъм, е такъв, че всяко стресиращо
обстоятелство (каквото е произшествието) води до задълбочаването му и до отключването
на нови кризи. Предвид преживените от ищеца болки и страдания вследствие
телесните увреждания по преценка на въззивния съд справедливият размер на
обезщетението, което да репарира причинените вреди е 10 000 лева.
Искът е основателен в размера от 10000 лв и като е достигнал до същия извод,
първоинстанционният съд се е съобразил с критериите за справедливост и решението следва
да се потвърди в обжалваната част.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да са в полза на
ответника, но такива от него не са претендирани.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260409 от 13.05.2021 г. по описа на Районен съд Русе в
частта, с която е уважен предявеният иск в размер от 10000 лв., ведно със законната лихва
от 19.07.2019 г. и в частта за разноските.
В останалата част, с която е отхвърлен искът над този размер, решението като необжалвано,
е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4