№ 3336
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503316 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1084/19.01.2024 г. по гр.д. № 13660/2022 г. по описа на СРС, 64 с-в
е осъдена “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “******* да плати на „А. - С“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „******* на основание чл.137, ал.2
ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД сумата от 7404 лева - обезщетение за ползване на съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда - етажна собственост
на адрес: гр. София, м. „Стрелбище“, УПИ I - 61,64, кв.7 - г, ул. „******* изградено от
ищеца, за период на ползването 29.09.2020г. - 15.03.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба (15.03.2022г.) до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1796,16 лева - разноски.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника “Топлофикация София” ЕАД с
излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост, неправилни фактически
констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства,
въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано, при неизяснена фактическа
обстановка, в противоречие със събраните доказателства и данните по делото е приел,
че претенцията по чл.137, ал.2 ЗЕ е основателна и доказана. В случая ищецът с
поведението си е нарушил един от основните принципи в правото, а именно, че никой
1
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Поддържа, че
ищецът не е представил и приложил всички необходими документи за извършване на
процедурата по изкупуване на процесното съоръжение. По този начин дружеството е
поставено в невъзможност да изкупи съоръжението и да сключи окончателен договор
за прехвърли собствеността върху него.
Освен това поддържа, че ищецът не се легитимира като собственик на
съоръжението. Представеното с исковата молба разрешение за ползване не
представлява документ, от който да може да се направи извод за принадлежността на
правото на собственост върху съоръжението.
В допълнение заявява, че абонатната станция следва да се отрази в
счетоводството и да бъде заприходена като ДМА на дружеството – ищец, което в
случая не е сторено.
Поддържа, че покана по реда на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ /нова - ДВ, бр. 38 от
2018 г., в сила от 08.05.2018 г./ не е била отправена към ответника от страна на
легитимираните лица – етажни собственици в сградата, поради което неправилно съдът
не е съобразил това обстоятелство при решаване на спора.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А. - С“ ЕООД в подадения писмен отговор оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на постановеното
решение, като правилно. При постановяването му съдът е съобразил правилно
установените по делото факти, съобразно които е приложил правилно материалния
закон. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.137,
2
ал.2 ЗЕ вр. чл.59 ЗЗД от „А. - С“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД за сумата
от 7404 лева - обезщетение за ползване на съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа на жилищна сграда - етажна собственост на адрес: гр. София,
м. „Стрелбище“, УПИ I - 61,64, кв.7 - г, ул. „*******, изградено от ищеца, за период на
ползването 29.09.2020г. - 15.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (15.03.2022г.) до окончателното плащане.
В подадената искова молба ищецът поддържа правни и фактически доводи, че
на 29.07.2008г. между страните е сключен предварителен договор за присъединяване
на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, с предмет изграждане за
сметка на ищеца на присъединителен топлопровод и абонатна станция с цел да бъде
захранена с топлинна енергия за битови нужди жилищна сграда - етажна собственост,
находяща се на адрес : гр. София, м. „Стрелбище“, УПИ I - 61,64, кв.7 - г, ул. „*******.
С договора било уговорено, че ищецът е собственик на съоръжението за
присъединяване до сключване на окончателен договор за присъединяване, като
ответникът поел задължение за изкупи съоръжението при условията на чл.137, ал.2 и
ал.3 ЗЕ, т.е. до срок от три години. Процесното съоръжение било изградено за сметка
на ищеца след съгласуване с ответника. Впоследствие към съоръжението се
присъединили етажните собственици от сградата. Владението върху съоръжението
било предадено на ответника, който открил абонатни номера на отделните етажни
собственици за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия. Ищецът
канил ответника да изпълни законоустановеното си задължение за изкупуване на
съоръжението, но същото не било изкупено от страна на ответника, без да има
основание за отказ от изкупуването. В същото време ответникът не заплащал и
дължимото съгласно чл.137, ал.2 ЗЕ обезщетение за ползване на съоръжението в
размер, определен по методика на КЕВР съгласно чл.36, ал.3 ЗЕ - методика, приета с
протокол № 24 от 04.02.2008г. на ДЕКВР.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Възразява, че ищецът не е депозирал
необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване от ответника на
съоръжението в по - кратки срокове, което рефлектирало и върху размера на цената
при изкупуването. При това счита, че ищецът поставил ответника в невъзможност да
сключи окончателен договор за присъединяване и съответно в невъзможност да
прехвърли собствеността върху енергийното съоръжение.
Възразява, че ищецът не се легитимира като собственик на съоръжението за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Легитимацията на ищеца като
собственик на съоръжението не можело да се изведе нито от вписване на ищеца в
разрешението за ползване, нито от предварителния договор за присъединяване. Не
било доказано, че за своя сметка ищецът е изградил съоръжението. Не оспорва, че
съоръжението е законно изградено и е въведено в експлоатация.
3
С позоваване на нормата на пар.4, ал.4а ПЗР на ЗЕ, която била приложима през
процесния период, възразява, че не е отправяна покана за изкупуване на конкретното
съоръжение, като поддържа, че поканата следвало да изхожда от легитимирани лица, а
именно етажните собственици. Поради това счита, че е налице обоснован отказ за
изкупуване на съоръжението и не дължи претендираното обезщетение.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че по делото е
безспорно установено, че по възлагане на ответника ищецът е изградил за своя сметка
съоръжение за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа, че
същото е въведено в експлоатация, че през процесния период същото функционира по
предназначение - ползвано е във връзка с доставка на топлинна енергия до клиентите
на ТЕ за битови нужди, че е поканил ответника да изкупи съоръжението, както и
размера на обезщетение за ползване на съоръжението определено по Методика на
ДКЕВР, приета с протокол № 24 от 04.02.2008г., което за процесния период възлиза на
сумата от 7404 лева.
Решението е правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ в случай, че
изграждането на съоръженията /присъединителен топлопровод, съоръженията към
него и абонатна станция/ се извършва от потребителите след съгласуване с
топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за
ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Процесната разпоредба на
закона санкционира разместването на имуществени блага, до което се достига в
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на
топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все още не
е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуване на съоръженията топлопреносното предприятие дължи на лицето,
изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Такъв е именно и
настоящия случай.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че с
предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна
енергия, за битови нужди № 822/29.07.2008г., сключен между ищеца „А. - С“ ЕООД и
ответника „Топлофикация София“ ЕАД, страните са уредили взаимоотношенията си
по повод присъединяване на сграда - етажна собственост в УПИ I - 61,64, кв. 7 г, ул.
„Дедеагач“, м. „Стрелбище“ към топлопреносната мрежа до сключване на договора за
присъединяване от страна на ищеца в качеството му на потребител, ползващ топлинна
4
енергия за битови нужди. Уговорено е, че присъединяване на сградата се извършва
чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията и абонатната
станция, като са уговорени конкретните му технически параметри (чл.2 от договора).
Уговорено е, че след извършване на строежа и съставяне на констативния акт, че е
изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, ищецът следва да подаде
заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване (л.5 от договора). С договора ищецът е поел задължение да изгради за
своя сметка строежа, като в договора е посочено, че до прехвърляне на правото на
собственост върху строежа на ответника ищецът е негов собственик (чл.7 от договора).
От своя страна ответникът е поел задължение да придобие правото на собственост
върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищеца при
условията на чл.137, ал.2 и ал.3 ЗЕ с договора за присъединяване, като до
прехвърлянето на собствеността на съоръженията е уговорено, че ищецът е техен
собственик (чл.23 от договора). Същевременно страните са приели, че ответникът има
право да използва изградените от ищеца съоръжения за развитие на топлопреносната
си мрежа и да разрешава присъединяване на нови потребители на топлинна енергия
(чл.24 от договора).
В производството е установено, че описаното в договора съоръжение за
присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа (присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция) е било изградено и е било
въведено в експлоатация /разрешение за ползване № ДК - 07-308 от 18.06.2009г./.
С оглед посоченото доводите на въззивника, че в производството не е
установено, чрез представените доказателства, че именно ищецът е изградил
съоръжението за своя сметка, съдът намира за неоснователни. Както правилно е
отбелязал в атакуваното решение СРС, описаното съоръжение е било възложено за
изграждане от ответника на ищеца. Съответно, чрез ангажираните пред първата
инстанция доказателства е установено, че същото е изградено за сметка на ищеца. В
този смисъл са и представените пред СРС писмени доказателства, сочещи, че ищецът е
възложил на трето за спора лице - „Д.“ ООД, изграждането на топлозахранване и
абонатна станция на процесната жилищна сграда срещу дължимо от ищеца
възнаграждение от 43630 лева без ДДС. Съответно, чрез представените фактура №
**********/22.07.2008г. на стойност 26178 лева, платежно нареждане за сумата от
26178 лева, извлечение от банкова сметка на ищеца с отбелязано плащане на сумата от
26200 лева на 23.07.2008г., фактура № **********/20.11.2008г. за сумата от 26178
лева, извлечение от банкова сметка към 11.11.2008г. за плащане на сума от 26178 лева)
съдът приема за установено, че съоръжението за присъединяване е изградено за сметка
на ищеца.
Доводите на въззивника, че собственик на съоръжението не е ищеца, а етажните
собственици на присъединената към топлопреносната мрежа сграда, съдът намира за
5
неоснователни. Както правилно е отбелязал в решението си СРС, изграденото за
сметка на ищеца съоръжение (присъединителен топлопровод, съоръжение към него и
абонатна станция) служи за присъединяване на сградните инсталации на клиентите
към топлопреносната мрежа - арг. чл.135, ал.1 ЗЕ. Абонатната станция представлява
уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите - пар.1,
т.1 ДР на ЗЕ. В закона е установено принципното положение, че присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция за присъединяване на
клиенти на ТЕ за битови нужди се изграждат от топлопреносното предприятие и са
негова собственост - чл.137, ал.1 ЗЕ. Предвидена е възможност съоръженията да се
изградят от клиентите на ТЕ след съгласуване с топлопреносното предприятие. В
последния случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на
съоръженията, изградени от клиентите - чл.137, ал.2 ЗЕ. Регламентирано е в срок до
три години собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, да се
прехвърли на топлопреносното предприятие, като отношенията между страните се
уреждат с договора за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ - чл.137, ал.3 ЗЕ. Няма спор
между страните, че страните не са сключили окончателен договор за присъединяване
по чл.138 ЗЕ и собствеността върху съоръжението не е прехвърлена от ищеца на
ответника. От нормите на чл.137, ал.2 ЗЕ и пар.4, ал.4 ПЗР на ЗЕ и уговореното между
страните (чл.7 и чл.23 от предварителния договор за присъединяване) следва, че
собственик на съоръжението в настоящия случай е ищецът, който го е изградил за своя
сметка, в качеството си на клиент на ТЕ - собственик на жилищната сграда, която е
присъединена към топлопреносната мрежа.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не е депозирал
необходимите документи за изкупуване на съоръженията от страна на ответника. В
тази връзка правилно първостепенният съд е посочил, че от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнил всички свои задължения,
касаещи изграждането на съоръженията, необходими за присъединяване на обекта към
топлопреносната мрежа. Поради това съдът намира, че липсата на изкупуване на
съоръженията се дължи единствено на бездействието на ответника (жалбоподател в
настоящото производство).
Страните не спорят, както е посочил и СРС в решението си, че след изграждане
на съоръжението за присъединяване същото се ползва от топлопреносното
предприятие (ответник) за снабдяване на имотите в жилищната сграда с топлинна
енергия за битови нужди.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване
от топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод, съоръженията
към него и абонатната станция, в случаите, когато са изградени от клиентите на
6
топлоенергия за битови нужди. Няма спор по делото, че процесните съоръжения се
използват от ответника за захранване на битовите абонати в процесната сграда с
топлинна енергия. При липсата на договорна обвързаност между страните
отношенията помежду им се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване,
като обогатяването и обедняването, произтичащи от общ факт /т.е. налична е връзка
помежду им/, в случая са съизмерими с една и съща величина, представляваща сумата,
с която топлопреносното предприятие се е обогатило за сметка на ищеца.
Доводите на въззивника, че не ищецът, а етажните собственици са легитимирани
да отправят покана за изкупуване на съоръжението се явяват неоснователни. Съгласно
разпоредбата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ /нова - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от
08.05.2018 г./, в случай че сделката по изкупуване не е осъществена или няма
обоснован отказ по, ал. 4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от
страна на собствениците по, ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. Посочената
разпоредба е част от обективното право за част от процесния период, поради което се
явява приложима материално-правна норма за периода от 29.09.2020 г. - 15.03.2022 г.
Същата предвижда, че правото да се претендира обезщетение по чл.137, ал. 2 от ЗЕ
възниква след отправяне на покана до топлопреносното предприятие и изтичане на 3-
месечен срок от получаване на поканата. В случая съдът счита, че такава покана е била
отправена преди началото на исковия период, а именно на 11.10.2013г. (покана с рег.
№ П - 4118/11.10.2013г. - л.46 от делото на СРС/.
По арг. пар.4, ал.1 ПЗР на ЗЕ, енергийните обекти и съоръженията към тях
трябва да бъдат собственост на лицензирани енергийни предприятия, които разполагат
и с правото да ги експлоатират при развиване на дейностите, за които им е издадена
лицензия. В случай че друго лице, различно от енергийното предприятие, е
инвестирало в изграждането на енергийни обекти и техните съоръжения, инвестицията
следва да се възстанови именно на лицето, изградило обекта/съоръжението, чрез
заплащане в негова полза на продажната цена на съоръжението при прехвърляне на
собствеността. При това, както правилно е посочил СРС, неоснователно се възразява
от ответника, че етажните собственици следва да подадат заявление за изкупуване,
защото същите не са инвестирали в изграждането на съоръжението и не им се следва
продажната му цена.
Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК се установява размерът на обезщетението. Съгласно
последното определеното по Методика на ДКЕВР, приета с протокол № 24 от
04.02.2008г., обезщетение за процесния период възлиза на сумата от 7404.00 лева, д
окойто размер искът се явява основателен.
При така установеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
7
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1000.00 лв. за
заплатено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1084/19.01.2024 г. по гр.д. № 13660/2022 г. по
описа на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “******* да заплати на „А. - С“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „******* на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 1000.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8