№ 8620
гр. С, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110160607 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В, насочени срещу В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Х Д бл...., за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата 2 398.40 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../20.12.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 985.54 лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.04.2023 г. до
09.05.2024 г., сумата 344.02 лв., представляваща лихва за забава за период от 26.01.2023 г. до
09.05.2024 г., сумата 176.87 лв., представляваща законна лихва за период от 09.05.2024 г. до
29.07.2024 г., сумата 931.83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Ф, сумата 1 400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга Ф.
В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ..., въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на Т.
сумата от 2500.00 лв., със срок на погасяване от 30 месеца. Сочи се, че към основния
договор, ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги „Ф“ и „Ф“ на стойност
съответно 1000.00 лв. и 1500.00 лв. Отбелязва се, че ищецът е изпълнил задълженията си
като е превел по предоставената от ответника банкова сметка сумата на кредита от 2500.00
лв.
Признава се, че преди завеждане на делото ответникът е заплатил 539.32 лв., като с
тази сума са погасени 437.19 лв. задължения по договора и 42.13 лв. са отнесени за лихва за
забава.
В исковата молба подробно са развити съображения относно закупения от ответника
пакет допълнителни услуги.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът признава, че е сключил с
ищцовото дружество процесния договор /за кредит и за пакет от допълнителни усулги/, но
1
прави възражение за тяхната нищожност. Изразява становище, че закупените пакети
допълнителни услуги не са включени в ГПР и по съществото си представляват скрито
възнаграждение на кредитора. Аргументира се противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК, при
което според ответника е налице нищожност на целия договор, съобразно предвиденото в
чл.22 от ЗПК.
Наведени са оплаквания и досежно действителността на пакетите допълнителни
услуги, обосновани с противоречието им на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.19, ал.5 от ЗПК.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответницата направените от нея разноски.
В съдебно заседание страните не явяват, не се представляват. Ищеца взема писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена срещу ответника заповед за изпълнение за следните суми: сумата 2 398.40 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № .../20.12.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 344.02 лв.,
представляваща лихва за забава за период от 26.01.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 176.87
лв., представляваща законна лихва за период от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., сумата 985.54
лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 25.04.2023 г. до
09.05.2024 г., сумата 931.83 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Ф, сумата 1 400.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга Ф, сумата 500.00 лв., представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, начислени на 25.07.2023 г.
С възражение от 30.08.2024 г. длъжникът е оспорил вземането с мотив, че
неправилно е посочен и изчислен годишния процент на разходите по кредита.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 20.12.2022 г. във връзка с отправено искане за отпускане на потребителски кредит, на
ответницата е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него. На същата
дата страните са сключили договор за потребителски кредит П К С № ... за предоставяне в
заем на сумата от 2500.00 лв. за срок от 30 месеца. Отразено е и постигнато съгласие за
закупуване от кредотополучателя на пакет от допълнителни услуги Ф и Ф на стойност
съответно 1000 лв. и 1500 лв. В срока на действие на договора, клаузите му са
предоговорени от страните, като за целта на 24.03.2023 г. е сключени анекс № 1.
До ответницата е изпратено уведомително писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, което не е потърсено от нея.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в обявения
в договора ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги Ф и Ф, като в случай,
че последните бъдат калкулирани, стойността на ГПР би нараснала до 126.80%. Според
вещото лице, от страна на ответницата по процесния договор за кредит са погасени 1189.32
лв., с които са закрити задължения за лихва в размер на 101.60 лв., за договорна лихва в
размер на 167.42 лв., за допълнителни услуги в размер на 168.17 лв., за такси в размерна
60.00 лв., за лихва за забава в размер на 42.13 лв., за законна лихва в размер на 288.06 лв., и
за съдебни разноски в размер на 361.94 лв.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 ЗЗД
и чл.9 от ЗПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение
на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
"П К Б” ЕООД са се намирали в облигационно отношение по договор за потребителски
кредит П К С № .../20.12.2022 г. Видно от съдържанието на представения договор и
погасителния план към него, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да
стане на 30 месечни погасителни вноски, последната от които на 25.06.2025 г. Тези условия
са предоговорени с анекс № 1, изменяйки падежа и установявайки датата на последната
вноска на 25.07.2025 г.
В същото време, в договора, в раздел „параметри”, е предвиден годишен лихвен
процент по кредита в размер на 41.00 %, като е заложен годишен процент на разходите от
49.02%. Страните са уговорили и неустойка при забавено плащане на вноските в размерите,
отразени в чл.12.1 от ОУ, а именно в размер на основния лихвен процент + 10% годишно.
Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът
за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. с ДВ бр.104 от 08.12.2020 г. С
оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, и след преценка на посочените факти и
обстоятелства, настоящият състав приема, че сключеният договор за кредит от 20.12.2022 г.,
е действителен и не страда от пороците, визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е
съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта, клаузите
му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението. Спазени са
изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК, като на ответницата е предоставен стандартен
европейски формуляр с информация за искания от нея кредит. Налице са и всички
изискуеми реквизити на договора, предвидени в чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен
на кредитополучателя погасителен план с отразени месечни вноски като е обявена на
кредитополучателя и възможността да погаси предсрочно договора. Предвидените в
договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в рамките на нормативно
установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
Тук е мястото да се отбележи, че според настоящия състав уговорени между
страните разходи по неравноправни клаузи, дори и да не са включени в ГПР, не са
основание да се приложат предвидените в чл.22 вр. чл.чл.11, ал.1 т.10 ЗПК последици, тъй
като неравноправните клаузи са нищожни и като такива не създават права и задължения за
страните. Т.е. не може да се направи извод, че въз основа на тях възникват задължения, които
следва да бъдат отчетени при определяне на ГПР.
По отношение проверката за наличие на неравноправни клаузи следва да се
отбележи, че съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя; а по аргумент от чл.143, т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно, а примерно
/т.нар."черни" и "сиви" списъци на примерни неравноправни клаузи по Директива 93/13 ЕС/.
В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, също е въведено
ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните
разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са
3
предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и
управление на кредита.
Съобразявайки тези дефиниции, съдът намира, че посочените в общите условия
към договора допълнителни услуги /чл.15 от ОУ/ представляват именно неравноправни
клаузи. Те от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.
Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е
лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит
вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което
са включени в договора за кредит, а не го предхождат.
От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой
погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В
свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава
пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение
на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга
удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от
ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл.10а, ал.2
ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна
клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата
на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на
предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит,
кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска, която е
определена като основния лихвен процент + 10% годишно.
Сходно е положението и по отношение услугата „намаляване на определен брой
погасителни вноски“, която тъй като тя не е прецизно дефинирана в ОУ, а с оглед ефекта,
който предизвиква, съдът приема, че касае хипотеза на пълно или частично предсрочно
погасяване на задължението, за което в договора е предвидена друга санкция, а именно
обезщетение в посочения в чл.7.2.3 от ОУ размер.
В същото време, в случаите на предсрочна изискуемост и на предсрочно
погасяване на кредита, изрично са предвидени освен посочените санкции, и заплащане
стойността на пакета допълнителни услуги /чл.12, ал.3 и чл.7.2.1 от ОУ/, което съдът намира,
че противоречи на изискването за добросъвестност и в частност на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Ето защо, настоящият състав намира, че уговорката между страните за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение, е недействителна и не поражда
правно действие за страните.
Т.нар. договорно възнаграждение, което се претендира в настоящето производство
пък по своята правна същност представлява предвидената договорна лихва върху
предоставената в заем сума /арг. от чл.4 от ОУ/. Както се посочи вече, договорените между
страните лихва и ГПР, не противоречат на добрите нрави и са в рамките на чл.19, ал.4 от
ЗПК. С оглед на това ответницата дължи на ищцовото дружество начислената
възнаградителна лихва върху падежиралите вноски преди обявяване на предсрочната
изискуемост, което е станало на 10.06.2024 г. по реда на чл.13 от ОУ. Тук следва да се
посочи, че от една страна, с оглед данните по делото за преустановяване на плащанията след
30.12.2024 г. /преди завеждане на делото и без да се отчитат извършените в хода на
производството плащания/, са налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
4
изискуем съобразно предвиденото в чл.12.1 от ОУ. От друга страна обаче, макар и в
уведомителното писмо за предсрочна изискуемост да е посочена дата на настъпването й
09.05.2024 г., то тя не може да се приеме за релевантна, доколкото предхожда момента на
получаването му от кредитополучателя /10.06.2024 г./. Ето защо съдът приема, че едва с
достигане изявлението на кредитора до ответницата на 10.06.2024 г. би могъл да настъпи
целения с него ефект, а именно да бъде обявена предсрочната изискуемост на просроченото
задължение.
Доколкото обаче ищецът с исковата молба е заявил по-кратък период, а именно от
25.04.2023 г. до 09.05.2024 г., то именно за него следва да се присъди възнаграждение.
За пълнота на изложението следва единствено да се отбележи, че възнаградителна
лихва върху оставащите непадажирали вноски не се дължи, доколкото предпоставка за
възникване на дължимостта на възнаградителната лихва е използване на чуждото благо през
определен период от време. При упражняване правото да се обяви кредитът за предсрочно
изискуем, длъжникът губи преимуществото на срока, т. е. за него възниква задължение да
върне благото на кредитора веднага, което го лишава от възможността да го ползва за целия
период от време. Неизпълнението на това задължение има различни правни последици
(напр. възникване дължимостта на уговорените в договора наказателни лихви и/или
неустойки). В този смисъл е и определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010г. на
ВКС, II т.о.
По така изложените съображения, съдът приема искът за договорно възнаграждение
за основателен и доказан до размера от 985.54 лв. за посочения по-горе период.
По отношение претендираната главница следва да се посочи, че видно от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, ответницата е погасила 101.60 лв., като
остават дължими 2 398.40 лв., т.е. искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.
Ответницата дължи и лихва за забава, която в случая е разграничена от кредитора до
приетата от него дата на предсрочна изискуемост и след това до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Размерът на лихвите и изчислен от
вещото лице в назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза. В същото време обаче от
заплатените от ответницата вноски, в погашение по посочените по-горе неравноправни
клаузи са отнесени 168.17 лв. – за допълнителни услуги и 60.00 лв. за такси. Доколкото
неравноправните клаузи не пораждат права и задължения за страните, то следва да се
приеме, че с плащанията по тях са погасени по реда на чл.76 от ЗЗД изцяло задълженията за
законна лихва за период от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г. в размер на 176.87 лв. и част от
задължението за лихва за забава от 51.30 лв. Т.е. искът за законна лихва следва да се
отхвърли изцяло, а искът за установяване дължимостта на лихва за забава за периода от
26.01.2023 г. до 09.05.2024 г. да се уважи до размера от 292.72 лв. За разликата до пълния
предявен размер, този иск следва да се отхвърли.
В молба от 20.03.2025 г., ответницата е направила искане за разсрочване на
задължението си към ищеца, като заявява, че желае да изплати дълга си на 7 вноски от по
217.84 лв.
Съдът в исковото производство съобразно т.14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, дължи произнасяне по така направеното искане от ответника. При преценка
на неговата основателност съдът следва да вземе предвид доходите и имуществено
състояние на страната. В случая доказателства в тази насока са представени с молбата от
20.03.2025 г., като за релевантни към направеното искане съдът приема допълнителното
споразумение на ответницата от 01.01.2024 г. с актуализирана заплата от 2457.55 лв. и
договор за наем от 16.12.2024 г. за наето от ответницата жилище с месечна наемна цена от
650.00 лв.
При тези данни съдът намира, че ответницата е в състояние да заплаща по 500.00
5
лв. на месец за погасяване на установените по настоящето дело задължения към „П К Б“ АД
и именно по този ред следва да се разсрочи същото.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, за което е
направила искане. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето производство да се произнесе по разноските, направени страните
и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно
изхода по делото. От страна на ищеца е заплатена държавна такса в общ размер на 361.94
лв. по двете дела. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. в исковото
и 180.00 лв. в заповедното производство, срещу което е направено възражение за
прекомерност от страна на ответника Съдът намира, че съобразно материалния интерес по
делото, броя предявени искове, фактическата и правна сложност по делото, обема събран
доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, следва да определи общ
размер на юрисконсултското възнаграждение на ищеца по двете дела от 400.00 лв. При
определяне на тежестта за разноски по делото следва да се вземе предвид и че ответникът е
заплатил част претендираните от ищеца вземания едва след образуване на съдебното
производство. С оглед на това, от направените от ищеца разходи от общо 761.94 лв., в
тежест на ответника следва да се постави сумата от 449.18 лв.
Ответницата претендира заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400.00 лв., както и адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В. Т. е представлявана от адв.А. Д. в заповедното и
исковото дело. Завените от адв.Д. размери в списъка по чл.80 от ГПК, приложен на л.241-
243, с оглед направеното в молбата на ищеца от 11.04.2025 г. възражение за
прекомерност,следва да се коригират, като има предвид следното: Съдебната практика както
по отношение размера на възнаграждението, дължимо на пълномощника на длъжника в
заповедното дело, така по отношение и редът за определяне на възнаграждение на
процесуален представител за защита и съдействие по правен спор, в който са предявени
повече от една претенции, е противоречива, без да има установена задължителна такава по
реда на чл.130 от ЗСВ. Настоящият състав намира, че защитата на длъжника в заповедното
дело, каквото качество има В. Т. по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на СРС, се изразява в
консултация, за която се дължи възнаграждение по реда на чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200.00 лв.
По отношение дължимото възнаграждение за исковото дело, следва да се отбележи,
че съдът споделя застъпеното в практиката становище, че при обективно съединяване на
искове, произтичащи от едно правоотношение, материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове, поради което не се дължи възнаграждение за всеки един от тях
поотделно /в този смисъл и определение № 14411/23.11.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№
12598/2023 г. по описа на СГС/. Отделно от това, сам по себе си материалният интерес по
делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на страната,
доколкото е налице и произнасяне на СЕС по дело С–438/2022, според което съдът не е
обвързан с фиксираните в Наредбата на ВАдв.С минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни. Ето
защо съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на спора, обема
събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседание, реално извършените от
пълномощника на страната процесуални действия и т.н., намира, че следва ад ес определи
възнаграждение на адв.Д. за исковото производство в размер на 600.00 лв.
С оглед изхода на спора, от направените от ответницата разноски следва да й се
присъди сумата 164.19 лв., а на адв.Д. възнаграждение от 328.32 лв.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Х Д бл...., че дължи на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, бул.”Б” № ..., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
а именно: сумата 2 398.40 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ .../20.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.07.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 985.54 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за
период от 25.04.2023 г. до 09.05.2024 г., сумата 292.72 лв., представляваща лихва за забава за
период от 26.01.2023 г. до 09.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 344.02 лв.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като ПОСТАНОВЯВА
В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., да заплаща на “П К Б” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” № ..., сумата от 500.00 лв. месечно,
платима до 28-мо число на месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение до пълното изплащане на дълга.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.”Б” № ..., за признаване за установено, че В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., дължи на ищеца сумата 176.87 лв., представляваща законна лихва
за период от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., сумата 931.83 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Ф, сумата 1 400.00 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за закупена услуга Ф, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., да заплати на “П К
Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” № ..., сумата от 449.18
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
46652/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б”
№ ..., да заплати на В. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Х Д бл...., сумата от 164.19
лв., представляваща направени от ответника разноски съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б”
№ ..., да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата на адвокат
А. З. Д., с личен номер от САК ..., с адрес гр.С, ул.„Х О” № 74, ет.1, ап.1, сумата от 328.32
лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита на
ответника В. Д. Т., ЕГН **********, по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 46652/2024 г. по
описа на СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
46652/2024 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8