Решение по дело №1094/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 13
Дата: 7 януари 2022 г.
Съдия: Валерия Братоева
Дело: 20211100901094
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901094 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

при участието на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 1094 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба на „Д.к.к.“ ЕАД, ЕИК ****, предявена срещу „К.“ ООД
(н), ЕИК ****, със седалище гр. София, за установяване съществуването на прието от
синдика вземане в размер на сумата 160832,72 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с предявяване на вземания с молба, вх. № 307421/30.12.2020 г.,
изключено с определението по чл. 692 ТЗ на съда по несъстоятелността в резултат на
направено от длъжника възражение.
1
Ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва иска с довод, че не е
доказано реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение чрез
заверяване на сметката на адвокат А..
Допълнителна искова молба не е депозирана от ищеца, поради което и размяната на
книжа е приключена.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма е наложило синдикът на „К.“ ООД, ЕИК **** да бъде конституиран
като страна в настоящото производство. Същият е депозирал становище за основателност
на предявения иск.
В производството като трето лице-помагач на длъжника „К.“ ООД (н) е конституирана
ФОНДАЦИЯ „И. и п.и.“, която претендира да е кредитор, предявил вземане за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност, което било предмет на предявен иск
по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Помагачът оспорва съществуването на вземането на „Д.к.к.“ ЕАД
по съображенията, поддържани от длъжника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и вписванията по партидата на „К.“ ООД (н) в търговския регистър
установяват, че с решение № 260490/04.12.2020 г. по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС, VI-
10 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, като
видно от молба, вх. № 307421/30.12.2020 г. „Д.к.к.“ ЕАД предявило в срока по чл. 685, ал. 1
ТЗ за удовлетворяване в производството вземания в размер на общо *********,42 лева,
включително и вземане за разноски за процесуално представителство във връзка с
депозирането на молбата в размер на 160832,72 лева. Предявените вземания са приети за
удовлетворяване от синдика в изготвения списък на приетите вземания по чл. 686 ТЗ, но в
резултат на възражение на длъжника, основано на липсата на доказателства за реално
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът по несъстоятелността, с
определение № 263026/04.06.2021 г. изключил вземането за сторените разноски.
С договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.12.2020 г. ищецът в
производството „Д.к.к.“ ЕАД възложило на адвокат А.А. да изготви молба за предявяване на
вземания и да осъществява процесуално представителство в производството по търг. дело №
1500/2020 г. на СГС, VI-10 състав, срещу заплащане на възнаграждение в размер на
160832,72 лева, с включен ДДС, представляващо допустимия минимум по чл. 7, ал. 2, т. 7
Наредба № 1/2004 г.. Съгласно чл. 6, ал. 5 от договора за правно обслужване
възнаграждението следвало да бъде заплатено по посочена банкова сметка на адвокат А.
IBAN ****.
В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло и въз основа на което приема, че ищецът „Д.к.к.“ ЕАД, видно от
справката от електронно банкиране, е наредило на 30.12.2020г. прехвърляне от собствената
си банкова сметка открита при „Юробанк България“ АД на сумата 160832,72 лева в полза на
адвокат А.А. с основание – плащане по фактура 110/30.12.2020 г.. Преводът е извършен чрез
платежната система РИНГС (RINGS - Real-time Interbank Gross Settlement System), която
представлява платежна система за брутен сетълмент в реално време – преводите
извършвани по нея са индивидуални и се извършват веднага – в общия случай (в зависимост
от натовареността на системата) преведените средства биват заверени по сметката на
получателя в рамките на около 15 минути (за разлика от БИСЕРА, която обработва
2
плащания 3 пъти на ден в определени часове). По този начин всички заявки, които са
направени в текущия работен ден се извършват в него и сметката на получателя се заверява
в същия работен ден, в който е излъчен превода. Видно от представеното извлечение от
сметката на „Д.к.к.“ ЕАД освен, че е наредила превода, той също така е и излъчен, тоест
реално е извършен и от сметката са преведени налични средства. Това се потвърждава от
статуса на нареждането, който е „Статус на операцията: Преводът е изпратен успешно с
вальор 30.12.2020 г., бордеро 9704690“. Сумата от 160832,72 лева е получена от адвокат
А.А. Б., като извлеченията за нареден и получен превод са с идентични реквизити –
наредител, IBAN на наредител, получател, IBAN на получател, който съответства и с този
посочен в договора и фактурата), сума, дата и основание. Системните статуси и на двете
операции – тази по нареждане на средствата от сметката на „Д.к.к.“ ЕАД и тази по
получаване на средствата от адвокат А.А. по сметка в „Първа Инвестиционна Банка“ АД
показват, че операциите са извършени, тоест сумата от 160832,72 лева е напуснала сметката
на наредителя и със тази сума е заверена по сметката на получателя на 30.12.2020 г..
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на „К.“ ООД (н) от съда по
несъстоятелността, от който списък предявеното „Д.к.к.“ ЕАД вземане за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, е изключено в резултат на уважено
възражение на длъжника по чл. 690 ТЗ, за претендиращия кредитор е породено правото да
установи съществуването на вземането чрез провеждане на положителен установителен
искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Искът е основателен.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК, разноските са
направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.
71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита
са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1
ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената
форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се
извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така
например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да
претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за
ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а
чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им.
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В приложение на задължителните разяснения, дадени от ВКС, е ясно, че в
3
производството по несъстоятелност страната, която предявява вземания може да ползва
професионална юридическа помощ, израз на основополагащото право на защита във всяко
съдебно производство, което е и изрично предвидено в чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ, която
разпоредба предвижда реда и условията за удовлетворяване на такъв тип разноски.
След като претендиращият кредитор е заплатил за предоставена му правна помощ
съответното възнаграждение, има право тези разноски да му бъдат възстановени от масата
на несъстоятелността. В този смисъл правото на вземане за извършени разноски за
предявяване на вземания произтича от сключен договор за правна помощ и съдействие,
уговорено адвокатско възнаграждение и доказване на реалното му заплащане, което
предполага установяване факта на заверяване на сметката на адвокат А., тъй като изрично
страните уговорили заплащането на възнаграждението да се извърши по платежна сметка.
Сключеният между страните на 14.12.2020 г. договор за правна помощ и съдействие е
юридическият факт породил задължението на ищеца „Д.к.к.“ ЕАД да заплати адвокатско
възнаграждение, което задължение е изпълнено чрез заверяване на платежната сметка на
адвокат А. IBAN **** със сумата 160832,72 лева, което е осъществено на 30.12.2020 г.. Това
категорично означава, че е доказано реалното извършване на разноски във връзка с
предявяване на вземанията на „Д.к.к.“ ЕАД в производството по несъстоятелност на „К.“
ООД (н) и тези разноски са акцесорно вземане, което съществува в правната сфера на ищеца
и предявеният от него положителен установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца „Д.к.к.“ ЕАД
следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 300 лева,
представляващи внесен депозит за вещо лице, тъй като още с исковата молба е обективирано
искане за присъждане на разноски за настоящото производство.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде уважен, разноските са за сметка на масата на несъстоятелността, поради
което „К.“ ООД (н) следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна
такса от 1 % върху размера на иска (160832,72 лева) или сумата 1608,33 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Д.к.к.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу „К.“
ООД (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, иск с правна квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2
ТЗ, че СЪЩЕСТВУВА предявеното с молба, вх. № 307421/30.12.2020 г. за удовлетворяване
в производството по търг. дело № 1500/2020 г. на СГС, VI-10 състав, вземане на ищеца за
сумата 160832,72 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, сключен на 14.12.2020 г. с адвокат А.А., с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 12 ТЗ.
ОСЪЖДА „К.“ ООД (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, да заплати на „Д.к.к.“
ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 300 (триста) лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА „К.“ ООД (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 1608,33 лева
(хиляда шестстотин и осем лева и тридесет и три стотинки) – държавна такса върху цената
на уважения иск, която да се събере от масата на несъстоятелността.
4
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на В. Г. – синдик на „К.“ ООД (н),
ЕИК ****, със седалище гр. София и при участието на ФОНДАЦИЯ „И. и п.и.“, ЕИК
*********, със седалище гр. София – трето лице-помагач на длъжника „К.“ ООД (н), ЕИК
****.


СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5