№ 562
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110203623 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от Д. Д. Д., ЕГН **********,
чрез адв. П. Б., против наказателно постановление (НП) № 23-4332-
000866/26.01.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което са му наложени следните административни
наказания:
1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са
му били предоставени два броя талони за медицинско изследване, а само
един, с което му е отнета възможността да прецени на кое от двете
изследвания да се подложи, както и не му били предоставени стикери за двете
изследвания. Твърди, че предоставеното време за да стигне до ВМА било
недостатъчно, както и че нямало причина за извършената проверка. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и с
1
процесуалния си представител адв. Б., поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира разноски. В депозирана писмена защита се излагат
доводи, подкрепящи тези в жалбата, инициирала настоящото производство.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител и не взима отношение по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.01.2023 г., около 01.10 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. Д. Д.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № СВ
**** СХ по бул. "Симеоновско шосе", с посока на движение от ул. "Никола
Габровски" към бул. "Г.М.Д." и на номер 4а бил спрян за извършването на
полицейска проверка от служителите на 01 РУ-СДВР И. Р. и К. Б., които
поискали съдействие от ОДЦ-СДВР. На място били изпратени свидетелите
З.Х. и В. В. – мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР, за оказване на съдействие
за извършване на проверка на водача с техническо средство за употребата на
алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят Д. отказал да бъде
изпробван за употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510
ARDM 0207 и за употребата на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство Drug Test 5000 с номер ARNJ-0002.
Свидетелят Х. издал талон за изследване № 113214, и стикери със
същия номер, които били връчени на жалбоподателя в 02.15 ч. на 18.01.2023 г.
с указание, че лицето следва да се яви във ВМА в срок от 40 минути от
връчването на талона за даване на кръвна проба за извършване на медицинско
и химическо изследване. Същият не се явил за даване биологични проби за
изследване в кръвта и урината му на алкохол и наркотични вещества и техни
аналози.
Съставена била докладна записка от И. Р. по случая.
Свидетелят В. В. приел, че водачът е извършил нарушения по чл. 174,
ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, поради което съставил в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №
893919/18.01.2023 г. Д. Д. подписал акта без възражения.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице В. Р. В. –
мл. автоконтрольор при СДВР, О "ПП"-СДВР, оправомощен въз основа на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да
осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя фишове и актове по
този закон. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.
В законоустановения срок не постъпили писмени възражения по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
2
Въз основа на съставения АУАН началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-000866/26.01.2023 г.
Приложена е заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, както и акт за встъпване, с които Гергана Владимирова
Борисова е преназначена на длъжност началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП при СДВР и като такава е встъпила на 29.10.2019 г. С
посочения АУАН на Д. Д. Д. били наложени следните административни
наказания:
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП;
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 14.02.2023 г.
Издадена била Заповед за ПАМ № 174/18.01.2023 г. за временно
отнемане на СУМПС на Д. Д. Д. и Заповед за ПАМ № 173/18.01.2023 г., с
която е прекратена регистрацията на ППС за срок до 6 месеца и са отнети
табели с рег. №СВ **** СХ.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите И. П. Р., В. Р. В. и К. М. Б., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК- талон за
изследване № 113214, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, докладна записка, Заповед
№174/18.01.2023г. за ПАМ, Заповед №173/18.01,2023г. за ПАМ, справка
картон на водача Д., заповед № 8953/25.11.2016г. на директора на СДВР,
заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и др.
От показанията на свидетеля В., които съдът кредитира като
последователни и съответни на писмените доказателства по делото, се
установява извършването на нарушението и процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на талон за медицинско изследване. Свидетелите Р. и Б. имат
бегъл спомен за извършената проверка, като съдът намира това за нормално
предвид работата, която извършват ежедневно и отминалия период от време
от процесния ден до денят на разпита им в съдебно заседание. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а при
извършената служебна проверка от съда не се установи същият да страда от
процесуални пороци.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно по-подробното им анализиране.
3
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
са посочени и нарушените законови разпоредби. Със съставения АУАН с
необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е ангажирана
отговорността на Д. за извършването на две отделни нарушения, за които са
наложени съответно две наказания с обжалваното НП. Както
актосъставителят, така и АНО надлежно са описали и разграничили в две
точки отделни нарушения, изразяващи се от една страна в отказ от
извършването на проверка за установяване употребата на алкохол и от друга
страна - отказ от извършването на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което жалбоподателят не е
препятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и
да организира защитата си. Посочено е от правна страна и съответното
предложение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което съответства на
вменените му нарушения от фактическа страна.
На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон, като Д. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна вменените му административни нарушения. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на
18.01.2023 г., около 01.10 часа, в гр. София, жалбоподателят Д. Д. Д.
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. № СВ
**** СХ по бул. "Симеоновско шосе", с посока на движение от ул. "Никола
Габровски" към бул. "Г.М.Д." и на номер 4а бил спрян за извършването на
полицейска проверка, в хода на която е отказал да бъде изпробван за
употребата на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 ARDM 0207 и за
употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
Drug Test 5000 с номер ARNJ-0002. Нарушенията са формални, довършени са
с отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното техническо
4
средство. От субективна страна деянията са извършени при форма на вина
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и пряко е целял
настъпването им.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д.
№ 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, цитирано от жалбоподателя, отказите по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол
и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения,
като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В цитираното ТР се
приема, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото
изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така
и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На база
на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН.
С оглед на това съдът намира, че правилно отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за две нарушения на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, тъй като
жалбоподателят е осъществил две деяния, като е отказал да бъде тестван както
за употреба на алкохол, така и на наркотични вещества, и всяко от тях
осъществява състав на административно нарушение. Двете деяния са
осъществени, всяко чрез бездействие, и всяко въз основа на самостоятелно
решение, като жалбоподателят Д. е взел две отделни решения както да откаже
извършването на тест с техническо средство за употреба на алкохол, така и за
наркотични вещества.
Съдът намира, че за съставомерността на нарушенията по чл. 174, ал. 3
предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП е без значение дали впоследствие е изпълнено
предписанието за извършване на медицинско изследване, като последното
подлежи на отделно санкциониране. Твърденията в жалбата за допуснати
нарушения при съставянето на талона за изследване не опорочават по никакъв
5
начин производството относно вменените на жалбоподателя нарушения, тъй
като същите се явяват довършени с обективиране на отказа, а талонът за
изследване е последващ това волеизявление документ. Освен това не е налице
каквато и да било пречка пред лицето при явяване в посоченото в талона
лечебно заведение да избере дали да даде проба и за двете изследвания или
само за едно от тях, като в случая Д. изобщо не е посетил ВМА на процесната
дата. Във връзка с наведените доводи в жалбата следва да се отбележи, че
съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози талонът по чл. 3, ал. 2 се придружава от осем стикера с
номера, като няма установено изискване за издаването на два талона, нито
възможност за издаване на 16 броя стикери.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършването на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, доколкото
жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ Модел
„Ц220“, с рег. № СВ **** СХ, което е моторно превозно средство (по смисъла
на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е отказал да бъде изпробван с
техническо средство "Алкотест Дрегер", модел 7510, с инв. № ARDM-0207 за
алкохол. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си с изискванията на закона, като при поискване бъде изпробван
с техническо средство за употреба на алкохол. По делото се установи, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство.
Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на алкохол в
кръвта и въз основа на издадения му и връчен талон за медицинска проверка,
тъй като не се явил в насочено с талона, който му е бил връчен от органите на
КАТ, медицинско заведение.
Съгласно чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в
сила от 7.08.2012 г., бил в сила и действал към момента на деянието) на водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
На жалбоподателят са наложени кумулативните наказания, предвидени
в закона, чийто размер е фиксиран, а именно 24 месеца лишаване от право да
управлява МПС, както и глоба размер на 2000 лв. В случая
административнонаказващия орган е наложил съответните, предвидени в
закона санкции за този вид нарушение.
Съдът намира, че с така определените по вид и размер
административни наказания, при спазване изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява извършването и
на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
6
водач на посочения вече лек автомобил, което е моторно превозно средство
(по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна страна е отказал да бъде
изпробван с техническо средство "Дрегер дръгчек 5000", с №ARNJ – 0002 за
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Впоследствие жалбоподателят не е бил изпробван за наличие на
наркотични вещества в кръвта и урината и въз основа на издадения му и
връчен талон за медицинска проверка, тъй като не се явил в насочено с талона,
който му е бил връчен от органите на КАТ, медицинско заведение. От
субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят
като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си с
изискванията на закона, като при поискване, бъде изпробван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества. Това е изискване независимо от
това дали водача е управлявал след употреба на такива вещества и се
осъществява по преценка на контролните органи. В случая се установи, че
исканата проверка за тестване е с техническо средство.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г.), която разпоредба е действала към момента на деянието:
18.01.2023 г. на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
На жалбоподателя са наложени предвидените в закона наказания,
чийто размер е фиксиран, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В
случая административно-наказващия орган е наложил съответните,
предвидени в закона санкции за този вид нарушение, като са спазени
разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
С така наложените наказания по административен ред, съдът счита, че
ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
В резултат на посоченото тук, съдът намира, че АНО правилно е
наложил на жалбоподателя за всяко от извършените нарушения на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок 24 месеца. Доколкото и двете кумулативно предвидени наказания са в
абсолютно определен размер и с оглед принципната невъзможност за
определяне на наказание под най-ниския предел, то излагането на
съображения досежно тяхната индивидуализация се явява безпредметно.
Правилно на жалбоподателя за двете нарушения са наложени две отделни
административни наказания, всяко от които включващо двете кумулативни
7
наказания по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, каквото е изискването на чл. 18 ЗАНН.
Предвид императивната забрана на чл. 189з от ЗДвП не следва да се
обсъжда маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дори и
в случая да не намираше приложение забраната по чл. 189з ЗДвП обаче,
нарушенията не биха могли да се квалифицират като маловажни, доколкото
разкриват типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна, но такива не са предявени, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-
000866/26.01.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което на Д. Д. Д., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания:
1. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП;
2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8