Р Е Ш
Е Н И Е
№ 649
В ИМЕТО
НА НАРОДА
13.04.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 3845 по описа за 2019година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000193 от 07.05.2019г., на Началник на ОО „АА“- гр.
Пловдив, с което за нарушение на чл. 30, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на
МТС, вр. чл. 6, ал. 1 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ, на „Хеброс Бус“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвПр е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 /хиляда/лв.
ОСЪЖДА ОО „АА“- гр.
Пловдив да заплати на „Хеброс Бус“ АД, ЕИК ********* сторените по делото
разноски, а именно сумата от 360 лв., изплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000193 от 07.05.2019г., на Началник на
ОО „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушение на чл. 30, т. 1 от Наредба № 2 от
15.03.2002г. на МТС, вр. чл. 6, ал. 1 от Наредба Н- 3/ 07.04.2009г. на МТ, на
„Хеброс Бус“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 104, ал. 1 ЗАвПр е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/лв.
Жалбоподателят
„Хеброс Бус“ АД, по изложени в жалбата
съображения и в съдебно заседание, чрез адв. М. моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно
заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмено становище, с което се излагат съображения по същество на спора.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Свидетелят Г.Д.,
заемащ длъжността „*****“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.
Пловдив, извършил проверка на „Хеброс Бус“ АД, с предмет на дейност: обществен
превоз на пътници на територията на Република България и в чужбина. В хода на
проверката същият установил, че превозвачът не е организирал труда
на водача Т. П. П., ЕГН: ********** по такъв начин, че той да е в състояние да
спазва изискванията за междудневната почивка от минимум 9 последователни часа,
което било констатирано от проверката на
пътни листа серия ГП -1 № 207862 от 13.05.2018 г. и серия ГП - 1 №207893
от 14.05.2018 г. На 13.05.2018 г. водачът приключил работния ден в 21:29 часа,
а на следващия ден започнал работа в 04:29 часа, тоест почивал е 7 часа.
Поради извършените
констатации свидетелят Д. съставил АУАН Серия А-2018 № 260177/20.03.2019 г., с
който вменил на дружеството нарушение на чл. 30 т.1 от Наредба № 2/15.03.2002
на МТС, вр. чл. 6 ал.1 от Наредба Н-3/07.04.2009 г. на МТ. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено обжалваното НП.
Така описаната и
възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Д.. Показанията на
свидетеля са преки, непосредствени, и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани. Така
пресъздадената фактическа обстановка се подкрепя и от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: Пътен лист серия ГП -1 № 207862 от 13.05.2018
г. и серия ГП - 1 №207893 от 14.05.2018 г., АУАН Серия А-2018 № 260177/20.03.2019
г.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че действително между смените на 13.05.2018г. и
14.05.2018г., застъпени от водача П., не му е била осигурена девет часова
непрекъсната почивка, тъй като водачът е почивал 7 часа. С това обаче дружеството
– жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.6,
ал.2 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., съгласно който дневната почивка може да
бъде намалена до 9 последователни часа най-много три пъти седмично, при условие
че водачът ползва като компенсация съответната почивка преди края на следващата
седмица. С АУАН и НП на „Хеброс Бус“ АД обаче е вменено нарушение по чл.6, ал.1
от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г., съгласно който за всеки период от 24 h след
края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал
дневна почивка от най-малко 11 последователни часа. От обективна страна, в НП е
посочено, че работодателят не е осигурил спазване на междудневна почивка от 9
часа, респ. от фактическа страна е описано нарушение по чл.6, ал.2 от
Наредбата, а от правна като квалификация на деянието е посочено – чл.6, ал.1 от
Наредбата. Касае се за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство, което ограничава правото на защита
на дружеството – жалбоподател, защото същото е в невъзможност да разбере за
какви факти, подведени под каква правна квалификация, е анагажирана неговата
административнонаказателна отговорност – за неосигурена дневна почивка от 11 часа
по чл.6, ал.1 от Наредбата, или за неосигурена дневна почивка от 9 часа по чл.6,
ал.2 от Наредбата.
Отделно от горното
както в АУАН, така и в НП, не е посочена датата, на която е установено
процесното нарушение от проверяващите органи при ОО „АА“ Пловдив, а същата е от
съществено значение за преценката за спазването на срока по чл. 34 ЗАНН. Така,
в настоящия случай се посочва, че нарушението е извършено на 14.05.2018 г., а
АУАН е съставен почти една година по-късно – на 20.03.2019 г. Доколкото не е посочено
кога е установено нарушението, респ. нарушителят, то нито за съда, а още
по-малко за жалбоподателя, се поражда възможност да направи преценка за
спазването на тримесечния срок за откриване на нарушителя. Не така щеше да стои
въпросът ако АУАН беше съставен в срок от три месеца от извършване на
нарушението. В този случай за съда нямаше да има съмнение дали срокът по чл. 34 ЗАНН е изтекъл, респ. в този случай не е необходимо посочването на датата на
установяването на нарушението. Доколкото обаче разликата в периода от време
между извършването на нарушението и съставянето на АУАН е почти една година и
предвид обстоятелството, че не е посочена датата на установяване на
нарушението, то съдът намира, че несъмнено в хода на
административнонаказателното производство е допуснато още едно съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на
жалбоподателя.
От всичко
изложеното следва, че наказателното постановление следва да бъде отменено,
доколкото в хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Безпредметно в настоящия случай се явява
обсъждането на въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, а именно сумата от 360 лв., представляващо изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ