РЕШЕНИЕ

№ 1544

гр.Бургас, 27.09.2019г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 16 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията- докладчик а.д. № 1510 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.172 ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподател е Г.З.А. ЕГН:********** със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощници – адвокати Я.Н. ***.

Ответник по жалбата (АО), е полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор ПП.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001188/29.05.2019г. на АО. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 29.05.2019г. около 23.45 часа в ***, до кръгово кръстовище, до бензиностанция Лукойл, А. управлявал собствения си лек автомобил Ауди А8Л с № ***, като при извършената проверка се установило, че СУМПС на водача е отнето на основание чл.171 т.1 б.Д от ЗДП със заповед за налагане на ПАМ № 19-0769-000551/14.03.2019г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП.

В жалбата се прави немотивирано оплакване за липса на компетентност на органа, издал заповедта. Прилага се квитанция за платена глоба 980лв., поради което жалбоподателят счита, че  основанието за издаване на първоначалната ПАМ а от там и на процесната ПАМ е отпаднало. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Сочат се нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. В придружителното писмо е взел бланкетна становище по същество, с което оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 19-0769-001188/29.05.2019г.  на АО, от който се установява издаването и.

Обстоятелствата по заповедта не се оспорват от жалбоподателя, а именно, че на 29.05.2019г. около 23.45 часа в ***, до кръгово кръстовище, до бензиностанция Лукойл, А. управлявал собствения си лек автомобил Ауди А8Л с № ***, като при извършената проверка се установило, че СУМПС на водача е отнето на основание чл.171 т.1 б.Д от ЗДП със заповед за налагане на ПАМ № 19-0769-000551/14.03.2019г. на ОДМВР Бургас, сектор ПП.

Приложен е препис от наказателно постановление № 19-0769-002930/24.06.2019г. на началник сектор ПП при ОДМВР Бургас, с което на Г.А. е наложено наказание глоба 200лв. за нарушението, посочено в процесната заповед.

Представен е препис от платежно нареждане, от което се установи, че на 11.06.2019г. Г.А. е заплатил към бюджета 950лв., представляващи плащане на суми по наказателно постановление № 17-0769-005498/07.12.2017г.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД МВР - Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, началниците на сектори при съответното териториално РУ към ОД на МВР – Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение за липса на компетентност на органа, издал оспорената заповед.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

Правилно са установени фактите по случая и правилно е приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно чл.171 т.2а б.А от ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В процесния случай жалбоподателят е управлявал собствено моторно превозно средство, при посочените условия. При тези обстоятелства АО правилно е приложил закона, като е издал заповедта за прилагане на оспорената принудителна административна мярка.

Неоснователни са доводите за наличието на основание за отпадане на приложената принудителната мярка, основани на обстоятелството, че е платена глобата, във връзка с предходното нарушение, станало повод за отнемането на СУМПС на жалбоподателя. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая към момента на издаване на оспорения акт глобата не е била платена, поради което последващото и плащане не може да се отрази на законосъобразността на заповедта.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001188/29.05.2019г.  на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, сектор ПП, извършено от е Г.З.А. ЕГН:********** със съдебен адрес ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

 СЪДИЯ :