ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182
гр. Карлово, 13.02.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101099 по описа за 2023 година
Предявен е иск от П. Г. В., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.,
ул. „Р. Д.“ № **, Дом „В. Л.“, ет.*, офис № ** чрез адвокат Н.К. срещу
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ с адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № ****.
Ищецът твърди, че на 16.07.2007г., около 11.20 часа, в гр. К., докато бил
спрял лекия си автомобил „Ф. ф.” с ДК № ******** на ул. „Р. Д.”, служители
на РУ на МВР - гр. С. му извършили проверка и съставили Акт №
921/16.09.2007г. за установяване на административно нарушение, с който му
иззели контролния талон. Въз основа на акта срещу него било издадено
Наказателно постановление № 921/21.09.2007г., с което му била наложена
глоба от 50 лева и отнети 5 контролни точки за нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в неправилно паркиране на автомобила на място, за което са
приели, че създава опасност за другите участници в движението - нарушение
по чл.98, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Твърди, че на 17.09.2007г. подал възражение срещу съставения акт до
началника на РПУ - гр. С.. Възражението му било оставено без уважение,
поради което на 21.09.2007г. било издадено наказателно постановление. На
01.10.2007г. подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, чрез
административния орган до Районен съд - Пловдив. По жалбата било
образувано НАХД №1596/2007г., по описа на ПлРС, XII н.с. По това дело
жалбата му не била допусната до разглеждане по същество, като в първото
насрочено открито съдебно заседание по делото на 11.12.2007г., съдът се
1
произнесъл с определение за прекратяване на делото, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП., според която към датата на
установяване на нарушението, наказателните постановления, с които се
налагат глоби до 50 лева са необжалваеми. Впоследствие тази норма на
закона била отменена с Решение № 1 на Конституционния съд от 01.03.2012г.
по конст.дело № 10/2011г. Отменителното действие на конституционното
решение е занапред и не може да уреди правните последици на влязлото в
сила решение на съдебния състав на ПРС по НАХД № 1596/2007г.
Счита, че чрез лишаването му от достъп до независим и безпристрастен
съд, който да разгледа извършеното от него оспорване в разумен срок е
извършено съществено нарушение на чл. 6 от ЕКЗГТЧОС и на чл. 5, ал.4 от
КРБ. За периода на действие на отменената норма на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
Пловдивски районен съд бил длъжен да приложи пряко чл. 6 от ЕКЗПЧОС, на
основание чл.5, ал.4 от КРБ, тъй като България е ратифицирала Конвенцията,
тя е била обнародвана и е влязла в сила за страната ни, като международният
акт е станал част от вътрешното право. Налице е нарушение на чл.6 от
КЗПЧОС, с което е ограничено правото му на достъп до справедлив съд.
България като страна-членка на ЕС е била длъжна пряко да приложи чл. 6 от
ЕКЗПЧОС още пред 2007г.
Чрез прекратяването на образуваното НАХД № 1596/2007г. пред
Районен съд- Пловдив, му била отнета процесуалната възможност не само да
оспори наложената глоба от 50 лева и отнетите му точки, но и да защити
правата си като водач на МПС, да оспори основанието, на което бил
санкциониран и да докаже, че не е паркирал и че не е създавал опасност за
движението, а също и правата му като гражданин на демократична и правова
държава, каквато е Република България, да има достъп до независим и
безпристрастен съд.
След като бил санкциониран и лишен от достъп до правосъдната
система, отнетият му талон не му бил върнат, въпреки че заплатил
наложената му глоба още на 21.01.2008г. представил платежен документ за
внесената от него глоба в РПУ - С.. Многократно посещавал Районното
управление и изисквал да му бъде върнат талонът, подавал и жалби до ОДП-
Пловдив. В продължение на една година талонът не бил открит. За случая по
негова жалба била образувана прокурорска преписка № 2058/2007г. във ВОП-
2
Пловдив, но не били установени нарушенията на лицата, укрили или изгубили
талона му. През месец септември 2008г. бил уведомен, че талонът бил
изгубен. Подал заявление и заплатил такса за издаване на нов талон.
Същевременно, въпреки неговите многократни оплаквания за умишлените
действия от определени служители на Районното управление, нарушения не
били открити и му било връчено Постановление за отказ да бъде образувано
досъдебно производство от дата 21.11.2007г. от Военно-окръжна
прокуратура-Пловдив.
На 16.01.2008г. подал жалба до ЕСЗПЧОС, в която изтъкнал нарушения
на чл. 6, чл. 8 и чл. 13 от КЗПЧОС. Жалбата му била заведена на 29.02.2008г.,
а съдът се произнесъл с Решение на 05.10.2017г., влязло в сила на
05.01.2018г., с което било установено нарушение на чл. 6 от Конвенцията.
След прекратяването на делото по НАХД № 1596/2007г. единствената му
възможност за защита била да подаде молба за възобновяване на
производството. Подал молба до Главния прокурор, който съставил искане до
Районен съд - Пловдив за възобновяване на наказателно дело с вх. №
12487/12.09.2018г. След възобновяването на делото с Решение № 800 от
23.04.2019г. по НАХД № 1596/2007г., съдът отменил изяло Наказателно
постановление № 921/2007г., издадено на 21.09.2007г.
Твърди, че през периода от 01.10.2007г. до 23.04.2019г. били нарушени
правата му както като шофьор, който не може да шофира нормално и
спокойно, така и правата му като гражданин да има свободен достъп до
справедлив и безпристрастен съд, който да разгледа делото му и да го реши в
разумен срок. Бил принуден да води дела в продължение на 10 годни, повече
от 1 година не му бил върнат талонът от компетентния орган, поради което
нямал право да шофира, чувствал се огорчен, обиден, разочарован, бил в
безизходица, изпаднал в безпомощност и в отчаяние, тъй като не получавал
помощ от нито една институция, която сезирал. През целия период от
01.10.2007г. до 23.04.2019г. бил лишен от право на достъп до справедлив съд,
за да докаже, че наложените му наказания са неоснователни и през целия
посочен период се чувствал жертва.
С допълнителна молба уточнява, че първото действие на съда, от което
претърпял посочените неимуществени вреди, е постановяването на
определение за прекратяване на съдебното производство по НАХД №
3
159б/2007г., по описа на XII н.с. на ПРС. С това определение, жалбата му
срещу отмененото наказателно постановление не е била допусната до
разглеждане по същество. Вместо това делото е било прекратено от съда и
така бил лишен от право на защита чрез сезирането на компетентния за това
съд, бил е лишен от достъп до независим и безпристрастен съд, с което е било
извършено съществено нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС. Въз основа на
оставеното в сила наказателно постановление след прекратяването на делото
по жалбата му срещу постановлението на ищеца като водач му е бил отнет
контролният талон, който не му е бил върнат в продължение на 1 година,
въпреки че съдът е прекратил производството и не е разгледал по същество
неговите възражения и доводи. Съдът не се е произнесъл изрично относно
срока за връщането на отнетия талон. Административният орган се е
възползвал от липсата на ефективна защита за оспорващия и не е върнал
талона му в продължение на една година. Едва след влизане в сила на
решение на ЕСПЧОС на 05.10.2017г., с което били установени нарушения на
чл.6, чл.8 и чл.13 от КЗПЧОС, производството по НАХД № 1596/2007г. било
възобновено и с ново Решение № 800/23.04.019г.друг състав на ПРС е
отменил оспореното наказателно постановление. През периода от
01.10.2007г. до 23.04.2019г. компетентният съд е бездействал и не е приложил
чл.6 от ЕКЗПЧОС. Въпреки че нормата на чл.189, ал. 5 от ЗДвП е била
отменена, делото не е било възобновено до произнасянето на ЕСПЧОС с
окончателно, влязло в сила решение, с което са били установени нарушения
на чл.6, чл.8 и чл.13 от ЕКЗПЧОС.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди Районен съд -
Пловдив да му заплати обезщетение за всички причинени му имуществени и
неимуществени вреди в размер 12 000 лева за периода от 01.10.2007г. до
23.04.2019г., изразяващи се в огорчение, стрес, разочрование, притеснения,
ведно със законната лихва за забава, считано от дата 01.10.2007г. до датата на
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, в лицето на Районен съд –
Пловдив депозира писмен отговор. Твърди, че в конкретния случай съдът е
ненадлежен ответник. Твърденията на ищеца били, че в периода от издаване
на наказателното постановление срещу него до произнасянето на ЕСГТЧ с
решение, наказателното дело не било възобновено и за цялото това време
лицето претърпяло неимуществени вреди. От една страна, законодателната
4
уредба (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП) към момента на постановяване на
прекратителното определение от 11.12.2007г. по НАХД № 1596/ 2007г. на
ПРС, XII нак. с-в, е била такава, че не е предвиждала възможността да се
обжалват по съдебен ред наказателни постановления, с които е наложено
наказание глоба до 50 лева, както е било в конкретния случай. При това
положение, съдът е приложил правилно действащият към онзи минал момент
материален закон и в съответствие с него е постановил своя акт. Ако ищецът
счита, че съдът го е лишил от достъп до правосъдие, то ответник в този
случай следва да бъде Държавата, която е била създала тогава подобна правна
рамка, уреждаща въпроса с реда за обжалване на наказателни постановления,
с които е наложено наказание „глоба“ в размер до 50 лева. Съдът е само
правоприлагащ орган, който не може да приложи норма, която не е действала
към момента на обжалване на въпросното наказателно постановление. В този
смисъл именно съдът не може и да отговаря по иск, свързан с противоречие
на национално законодателство с това на ЕС, защото той не е нормотворчески
държавен орган.
От друга страна, съдът не е можел и да възобнови производството по
делото до момента на постановяване на решението на ЕС, тъй като не е имало
предвидена подобна правна възможност. Дори и да се приеме, че действалата
правна норма, предвиждаща забрана за обжалване на наказателни
постановление с глоба до 50 лева, е ограничавала достъпа до правосъдие на
засегнатите граждани, обявяването в последствие през 2012 г. на тази норма
за противоконституционна с решение на Конституционния съд, не води до
промяна на правната сфера на жалбоподателя, защото решението на КС
действа за напред и урежда за в бъдеще въпросът, но няма обратно действие.
Т.е. отново не е имало възможност за жалбоподателя да се преразгледа случая
му и той да се ползва от по-благоприятното изменение на закона, още повече,
че изрично нормата на чл. 70 от ЗАНН не предвижда възможност за
възобновяване на административно производство поради обявяване на
законова разпоредба за противоконституционна. Само по реда на
възобновяването пък е можело да се осигури достъп на жалбоподателя до
правосъдие, за да се провери законосъобразността на издаденото срещу него
НП. В този смисъл районният съд отново не може да отговаря за липсата на
създадена от Държавата законодателна уредба по въпроса за извънредни
способи за контрол- възобновяване, отмяна и т.н., които не е можело да бъдат
5
приложени след като съответната норма повече не е била действащо право.
Горните съображения обуславят недопустимост на иска против този
ответник, поради което да прекратите производството по делото. В случай, че
съдът приеме, че Районен съд- Пловдив е процесуално легитимиран да
отговаря по така предявената претенция, горните съображения за
недопустимост моли да се имат предвид като такива по съществото на спора.
В срока по чл. 131 от ГПК, Районна прокуратура – Пловдив не депозира
писмен отговор.
Съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 2б от ЗОДОВ.
Според посочената разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС според
която, за да е допустим иск по чл. 2б от ЗОДОВ следва, съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ да е изчерпана административната
процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по
която няма постигнато споразумение. Административната процедура е
изчерпана/приключена, когато министърът на правосъдието е издал акт, с
който: 1. Отказва да разгледа заявлението поради пропуснат срок по чл. 60а,
ал. 4 от ЗСВ или поради получено обезщетение за същото нарушение или 2.
Отхвърля заявлението като неоснователно или 3. Установява условията на
вземането за обезщетение от нарушението по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и
определя неговия размер. При всички случаи се изисква акт на министъра на
правосъдието.
С оглед направеното възражение за недопустимост на предявения иск
(макар и на друго основание), съдът е изискал информация от Министерство
на правосъдието. От там, видно от Писмо, вх. № 1469/07.02.2024г. (лист 48 от
делото) е отговорено, че ищецът не е депозирал заявление.
Практиката на ВКС приема, че изчерпана административна процедура
по смисъла на закона означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е
ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен или негативен за
лицето, подало заявлението за обезщетение. По делото обаче липсват данни
за депозирано заявление. Исковият ред чрез предявяване на иск по ЗОДОВ се
6
прилага само след изчерпване на административната процедура ако се отрича
правото на обезщетение по същество или не се стигне до споразумение с
държавата по обезщетението, а не когато ищецът не прибегне до тази
процедура или поради своята небрежност я компрометира с нередовно
заявление. Противното би означавало да се даде възможност на лицата при не
депозирано заявление или нередовно заявление и неговото връщане от
компетентния орган - да прибягват директно до производство по реда на чл.
2б от ЗОДОВ. В посочения смисъл е Определение № 10/05.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 2643/2017 г. III ГО на ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да се
остави без разглеждане, като процесуално недопустим, а производство по
делото се прекрати.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за основателни
възраженията на ответника за недопустимост на иска. В действителност,
съдът е правоприлагащ орган, който не може да приложи норма, която не е
действала към момента на обжалване на наказателното постановление, като
не може да отговаря по иск, свързан с противоречие на национално
законодателство с това на ЕС, защото той не е нормотворчески държавен
орган. Съдът не може да отговаря е за липсата на създадена от държавата
законодателна уредба по въпроса за извънредни способи за контрол, които не
е можело да бъдат приложени след като съответната норма повече не е била
действащо право. Изложеното обуславя недопустимост на иска против този
ответник.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим иска, предявен от П.
Г. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № **, Д. „В.Л.“,
ет.*, офис № **чрез адвокат Н. К. срещу РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ с
адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № ***, за заплащане на сумата в размер на 12000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от
01.10.2007г. до 23.04.2019г., изразяващи се в огорчение, стрес, разочрование,
притеснения, ведно със законната лихва за забава, считано от дата
01.10.2007г. до датата на окончателното плащане.
7
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1099/2023г. по описа на
Районен съд - Карлово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Д.П.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8