М О Т
И В И
към
присъда №264 от 10.12.2013г. по НОХД № 100/2013г.
по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано по
повторно внесен в съда обвинителен акт
на БОП с обвинения против :
С.М.С. за престъпление по чл.196а, вр. чл. 196,
ал.1. т.2. предл. първо, вр.чл.195, ал.1. т. 3, 4, 5, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.29, ал.1, б.”б”. вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК;
П.Я.П. за извършени престъпления по чл. 195, ал.2, вр.ал.1, т. 3, 4, 5, вр.чл.194,
ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от
НК и по чл. 346, ал.2, т.2, предл.
последно и т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т. 3. 4, 5, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.26,
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК;
С.Д.П. за осъществени престъпления по чл. 346, ал.2, т.3, вр.ал.1,
вр.чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК и по чл. 195, ал.2, вр.ал.1, т. 3, 4,
5, 7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК;
И.П.П. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,
4, 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК;
Ж.Г.Н. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,
4, 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК;
Ж.Л.Ж. за престъпление по чл. 195, ал.2, вр.ал.1,
т. 3, 4, 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и
Е.Р.Г. за престъпление по чл. 195, ал.2,
вр.ал.1, т. 3, 4, 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
Представителят
на БРП поддържа обвиненията срещу подсъдимите,
които намира за безспорно доказани от събраните по делото доказателства.
Пледира подсъдимите да бъдат признати за
виновни по поддържаните обвинения до установения от назначените и приети в
съдебно следствие съдебно-счетоводни експертизи размер на предмета на
престъпленията. Предлага за извършените кражби
да бъдат наложени ефективни наказания „лишаване от свобода”, отмерени
под средния размер за подсъдимите Ил.П., Н., Ж. и Г., а за подсъдимите С., П. и
Ст.П. - при баланс на смегчаващите и отегчаващи обстоятелства. За престъпленията
по чл.346, ал.2, вр.чл.18 от НК прокурора предлага на последните двама подсъдими
да се наложат наказания от по 6 години лишаване от свобода.
За съвместно разглеждане по делото е приет предявения от А.А.Д., като представляващ и собственик на ЕТ „А.”
гр. Царево, граждански иск срещу подсъдимите С.С., П.П., С.Н., Ж.Ж. и Е.Г., с
който се претендира от тях да заплатят
солидарно сумата от 54320 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени с описаната в
обвинителния акт извършена на 08.01.2011г. кражба от златарски магазин в
гр.Приморско, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 08.01.2011 г. до окончателното й изплащане, както и
за заплащане на направените разноските по делото. По негова молба А.Д. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител. В пледоарията си повереникът му - адв. Б. Боев, споделя становището
на прокурора относно фактическата
обоснованост на обвинението, правна квалификация на деянието на петимата подсъдими
и предложените наказания. По отношение
на гражданския иск пледира той да бъде уважен в пълен размер.
В обясненията си пред съда подс. Ж.Ж. заявява,
че не си спомня обстоятелства по повдигнатите му обвинения. Защитникът му адв. Дучев,
пледира подс. Ж. да бъде признат за невинен, като алтернативно предлага съдът да
му наложи условно наказание. Останалите подсъдими в обясненията си в съдебно
следствие отричат участието си в инкриминираните деяния. В последната си дума
молят да бъдат оправдани. В пледоариите си защитниците им излагат съображенията
си за пропуски и съществени процесуални
нарушения във воденото досъдебно производство и при изготвянето на обвинителния
акт, за необоснованост на обвиненията, противоречивост и непълнота на доказателствената
съвкупност, които не позволяват формирането на несъмнен извод за участието на
подсъдимите в престъпленията, в които са обвинени. Пледират съдът да постанови
оправдателна присъда, с която да признае подзащитните им за невинни и
отхвърли предявения граждански иск.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните
в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКИ
ОБСТОЯТЕЛСТВА:
І. На 05.12.2010г. около 23 часа до сградата на театъра за опера и балет в
гр.Бургас след уговорка с подс. С.С. с него се срещнали подсъдимите П.П., Ж. Ж., Ж.Н. и
И.П. и се уговорили да извършат кражба от магазин ”П.” в ж.к. ”Славейков”.
Към магазина потеглили с два автомобила. В лекия автомобил „Мерцедес” с рег. № *****,
управляван от подс. Ж.Ж. пътували подсъдимите С. и П., а в лекия автомобил
„Форд Мондео” с рег. № ****, управляван от подс.Ж.Н. пътувал подс.Ил.П.. Двата
автомобила спрели в близост до магазина, стопанисван от „П. Т. Г.”АД и подсъдимите изчакали известно време в тях. От
багажника на лекия автомобил „Форд Мондео” подсъдимите С., П. и Ж.Ж. взели чук,
щанга „кози крак”, френски (раздвижен) ключ и две отвертки и се насочили към задния
вход на търговския обект, намиращ се от източната страна на партера на вх.*,
бл.** в ж.к. „Славейков”. По указание на подс.С. подс. И.П. се отдалечил по
улицата в посока към спортния комплекс на квартала, за да наблюдава за да не
бъдат разкрити. Подс.Ж.Н. останал да чака в лекия автомобил „Форд Мондео”. Около
03:00часа на 06.12.2010г. подсъдимите С., П. и Ж.Ж. изкъртили в долния край металната
ролетна щора на входа, след което подс. П. с френския ключ счупил патрона на
задната врата и тримата проникнали във
вътрешността на магазина. С носените от него
две отвертки подс. П. отворил заключената врата от алуминиева дограма на
офисното помещение. В същото помещение
подсъдимите видели поставени една над друга под бюрото, където била разположена апаратурата за видеонаблюдение, две
метални каси. Подс. Ж.Ж. дал носения от него чук на подс. П., който с чука счупил част от бюрото над касите, но същите се
оказали незакрепени с болтове. Подсъдимите разбили вратичката на една от
касите, взели двете каси заедно със съдържащите се в тях търговски и счетоводни
документи и сумата от 5 940лв. Подсъдимият С. взел едната каса, а другата
била носена от подс.Ж.Ж.. Тримата подсъдими напуснали магазина. Оставили двете каси и инструментите в
багажника на лекия автомобил „Форд Мондео” и с двата автомобила четиримата
подсъдими потеглили към кв.Ветрен, като подсъдимите П. и С., пътували в
автомобила на подс.Ж.. През това време охранявалия ги подс. И.П. след като не
видял движение на хора, се придвижил до улица „Разделителна”, откъдето се
качил на такси и прибрал у дома си.
След надлеза за „Лукойл Нефтохим” АД двата
автомобила се отклонили вляво и след около 500 м. спрели в района на сметище. Там подс.П.
изкъртил вратата на втората каса, като извадил сумата от 5 940лв. изхвърлили касите,
заедно с намиращите се в тях документи.
ІІ. На 09.12.2010г. вечерта
подс. С.С. *** подсъдимите П.П., Ж. Ж. и Ил.П. и се разбрали да извършат кражба от офис на „Булсатком”АД, намиращ
се в същия град, в ж.к.”Славейков”, бл.***. Уговорили се за придвижването си да
ползват два автомобила, за да могат бързо да напуснат
местопрестъплението – леките автомобили „Мерцедес”
на подс.Ж.Ж. и „Форд Мондео” на подс.Ж.Н.. Уточнили се да се срещнат на ул.”Разделителна”. Същата вечер
подс.И.П. се уговорил подс. Ж.Н. да пътуват в автомобила на последния за да
извършат заедно с останалите подсъдими кражбата. Около 01.00ч на 10.12.2010г. подсъдимите
Ил.П. и Ж.Н., придвижвайки се с автомобила
управляван от последния, били посрещнати на ул.”Разделителна” до бл.58 в к-с”Славейков” от
подс.С.. Той ги насочил да паркират наблизо
между бл.55 и бл.67 в ж.к. „Славейков”.
Когато паркирали автомобила петимата подсъдими се събрали и уточнили
подсъдимите Ж.Н., И.П. и Ж.Ж. да останат да охраняват, а в офиса да влязат
подсъдимите С. и П.. Подс. Ж.Н. отишъл да пази до бл.56. Подс.И.Н. застанал първоначално
до бл.67, а после се преместил да наблюдава до бл.58. Подс. Ж.Ж. останал до бл.***,
където се намирал офиса на „Булсатком”АД. Подс.П. счупил с носения от него чук
стъкло от страничния прозорец на офиса, след което двамата подсъдими се
отдалечили от офиса и върнали до автомобила на подс.Ж.Н., който по
предварителна уговорка бил оставен отключен. От багажника на автомобила взели щанга тип „кози крак” и две отвертки. След
като видели, че няма задействана охранителна сигнализация и движение на хора,
подсъдимите С. и П. се върнали до
счупения прозорец и през направения отвор проникнали в складовото помещение. С носените от тях инструменти изкъртили
насрещника на интериорната врата на склада към антре за тоалетната, а след това
капака на охранителната система и вратичката на метална касетка с размери
0,40мХ0,25мХ0,25м, закрепена неподвижно към стена от антрето.От касетката подс.С.
взел сумата от 888,20лв. и двамата подсъдими по обратния път излезли от офиса,
оставили инструментите в багажника на лекия автомобил „Форд Мондео” и се отдалечили в посока към магазин „Сара” на
ул.”Разделителна”. Минавайки покрай подс.И. П. те му подсвирнали и той тръгнал
към парка, докато бил настигнат и се качил в автомобила управляван от подс.Ж.Н..
Подсъдимите П. и С. се качили в
автомобила на подс. Ж.Ж.. По късно петимата подсъдими се срещнали и разделили
отнетите пари.
ІІІ. На 07.01.2011г. около 23.00ч. в
гр.Бургас се срещнали подсъдимите С.С., П.П.,
С.П., Е.Г. и Ж.Ж.. Уговорили се да
извършат кражба от златарски магазин в гр. Приморско, в който да се проникне
чрез разбиване на ролетна щора и патрон на остъклена врата. С лек автомобил
„Рено”, управляван от подс.Е.Г., подсъдимите пристигнали в гр. Приморско и скрили
автомобила в крайпътна пресечка преди бензиностанция „Лукойл”. Петимата подсъдими,
носейки със себе си френски ключ,
метално чукче, две отверки, щанга кози крак , къртачи и две начелни фенерчета, отишли
до златарския магазин, който се намирал на партера на хотел „И.”, в гр. Приморско
на ул.”Иглика”№*. Магазина
се стопанисвал от ЕТ”А.” със седалище гр.Царево, представляван от свид.
А.Д.. Подс.П. с отвертка разбил капачето на повдигащия механизъм
на ролетната щора, повдигнал я на около 20 см. и с френския ключ счупил патрона на
заключващия механизъм на стъклената входна врата на магазина. Очаквайки да
задейства охранителната система подсъдимите се отдалечили от магазина. Върнали
се отново в ранните часове на 08.01.2011г., придвижвайки се с противозаконно
отнет лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ********. Автомобила останал
паркиран до магазина със запален двигател. Подс.Е.Г. останал да охранява до
магазина, а подс. Ж.Ж. застанал да пази срещу магазина и заведението на хотела,
където компания празнувала Ивановден. Към 06:28ч. на същата дата подсъдимите С.С., П.П.
и С.П. влезли в златарския магазин през повдигнатата
на около 1.46м ролетна щора и отворената остъклена врата и се насочили към
витрините. Подс. С. вървял първи и с чукчето чупил стъклата на четири секции от
централната и на шест секции от страничната витрини. Подс. С.П. взимал таблите
със златни накити и ги поставял в
сезалов бял чувал, носен от подс. П.. От разбитите секции и от манекени тримата подсъдими взели и поставили в чувала златни изделия във вид на: висулки - 174,59г.; гривни -27,78г; колиета - 65,47г; обеци -
8,93г; пръстени -458,71г ; синджири- 25,58г. и веднага излезли от магазина. На улицата петимата подсъдими седнали в лекия автомобил „Фолксваген Пасат”, рег. № ****
и се отдалечили от местопрестъплението, придвижвайки се по ул.
„Ропотамо”. В близост до №108 на същата улица подсъдимите изоставили
автомобила, като напускайки го взели държания на задната седалка чувал със
златни изделия, а подс. Е.Г. разпръснал белина във вътрешността му. При
отдалечаването си подсъдимите са хвърлили синя раничка с френски ключ и 2 бр. отвертки с жълти дръжки.
На
следващия ден чрез посредничеството на свид. Т. К. подс.С. продал на свид.
Х.М. част от
златните бижута -230г., за които получил 8080лв.
Подсъдимият С.С. ползва правото си да дава обяснения (л.245, л.450,
л.463,л.554-л.555 от съд.д.) съобразно събираните в хода на съдебно следствие
доказателства. В обясненията си той отрича каквато и да е съпричастност към
вменяваните му деяния, а воденото срещу него наказателно производство оценя
като измислено от полицейските служители. Според същите обяснения на
05-06.12.2010г. е празнувал своя имен ден, на 07-08.01.2011г. - Ивановден, а докато
е бил в Затвора –Бургас е научил кой е извършил кражбата на 10.12.2010г. от
офиса на „Булсатком”АД. В подкрепа на твърденията си ангажира показанията на свидетелите С.С., И.С., М. И.
и А. Р..
Подс. П.П.
също отрича участие в престъпленията, по които е обвинен. Според обясненията му
(л.451 от съд.д.) повечето вечери прекарвал в интернет клуб в гр. Бургас, на
05.12.2010г. преспал в къщи, а на следващия ден отишъл в Рибарското селище да
празнува Никуловден с баща си.
Подс.Е.Г. отказва да дава обяснения и да
отговаря на въпроси. Заявява, че по време на извършване на кражбата в гр.Приморско е пребивавал в хотел
в гр.Бургас, к-с „Меден рудник”, но не може да разкаже нищо от престоя си в хотела.
За потвърждаване на твърдението му, защитата му се позовава на показанията на
водения свидетел Г. Н.
Подс. С.П. също отказва да дава обяснения и отрича участие в кражбата от златарското
ателие в гр. Приморско и в опита за противоправното отнемане на двата
автомобила от същия град.
Подс. И.П. в обясненията си пред съда заявява,
че няма нищо общо с кражбите от 06.12.2010г. и 10.12.2010г. в к-с „Славейков” в
гр. Бургас .
След прочитане на основание чл. 279, ал.1, т.3 НК на обясненията на този подсъдим от 18.02.2011
г., дадени в присъствието на защитника му и пред съдия (протокол за разпит -л.70-л.71,т.ІV
от досъд. п.), той твърди, че разказаното от
него в досъдебното производство му е било диктувано от полицаи. Той се бил
съгласил да преразказва чуждите думи, защото бил задържан, много нервен, гладен и подведен,
че ще му издадат разрешение за носене на оръжие и че нямало да го призовават, а ще бъде само свидетел. Заявява, че с подс. Ж.Н. са обикаляли в к-с „Славейков” в
гр. Бургас, защото всяка вечер приятелката му, живуща във висок блок, чиито
номер не помни, бягала в парка и той
всяка също бил там.
Подс. Ж.Н. също отрича участие в кражбите от
06.12.2010г. и 10.12.2010г. в к-с „Славейков” в гр. Бургас (л.454-л.456 от
съд.д..). Според версията му на 05.12.2010г. бил дежурен и извозвал в гр.Бургас
екипажи на авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”между Летище-Бургас и хотел „Космос” в гр.Бургас. Конкретни факти за извършваната на тази дата работа не може да
съобщи. След приобщаване на основание чл. 279, ал.1, т.3 от НК на обясненията
му от 18.02.2011г., дадени пред съдия и в присъствието на защитник – л.67-л.68,
т.ІV от досъд.п.( л. 455 от съд. дело, ведно с корекция в съд. протокол на л.553 от съд.д. ), подс. Ж.Н. заявява, че
макар и да е подписал протокола за разпит, записаното в него са думи на разпитвали
го полицаи, които той казал по съвет на подс. И.П.. Пет месеца по-късно в
протокол за разпит, приобщен в съдебно следствие, подс. Н. е потвърдил
самопризнанията си от 18.02.2011г. Това си последващо действие той обяснява пред
настоящия състав с получено обещание от полицейските органи, че ще запази
работата си и няма да има някакви
проблеми.
Тук е необходимо да се посочи, че при
проведените в досъдебното производство пред съдия разпити на от 18.02.2011 г., подсъдимите И.П. и Ж.Н. разказват
за своето и на подсъдимите С., П. и Ж.Ж.
участие в кражбите от магазин „П.” и офис „Булсатком” в гр.Бургас, като в
стремежа си да омаловажат извършеното премълчават част от известните им
обстоятелства. Видно от разговорите им обективирани в протоколи за изготвяне на
ВДС рег. №№ ********** от 22.03.2011г., ********** от 22.03.2011г., **********
от 22.03.2011г., № ************ от 22.03.2011г., ******** от 22.03.2011г.-
папка №2, двамата подсъдими са правили опит да съгласуват версиите си основно по
отношение на фактите за своето участие, които да разкажат пред разследващите.
В тази връзка, следва да се посочи, че
възражението на защитата на подс.С. за недопустимостимост на изготвените протоколи
от използваните СРС в папка №2, защото искането за ползването им било направено
по чл.12,ал.1,т.1 от ЗСРС, а не по чл.13, ал.1, т.1 от същия закон е
неоснователно. Разрешението на Председателя на БОС с рег. № ***/28.12.2010
действително е дадено по Искане за
използване на СРС, рег. № ******** от 28.12.2010г. на ОД на МВР-Бургас, на
основание чл.12 от ЗСРС, който законов текст регламентира обектите, спрямо
които се използват СРС. Нормата на чл.13 от ЗСРС пък изчерпателно посочва
органите, имащи право да искат използване на СРС и да използват събраните чрез
тях данни и веществени доказателствени средства. Сред изброените органи са и областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, както е и по настоящото дело.
Ето защо ползването на посочените ВДС не противоречи на чл.177, ал.3 от НПК. Констатираните
непълноти в три от фразите в протокол за изготвяне на ВДС рег. №******* от
22.03.2011г. (л.332 от НОХД№100/13г.)са несъществени и не опорочава тяхното
съдържание и смисъл до степен, отричаща годността му като доказателствено
средство.
От друга
страна, разглеждайки доказателственото значение на представения в папка №1 Протокол
за ВДС рег. № *********** от 16.03.2011г., получен чрез използване на СРС, е необходимо
да се посочи , че в проведения телефонен разговор на подс. П. с мъж не се
съдържат данни за извършено престъпление, каквото е изискването по чл.177, ал.2
от НПК, поради което Протокол за ВДС рег. № ******** от 16.03.2011г., изготвен
след Разрешение на Председателя на Окръжен
съд Пловдив с рег. № ************ от 08.12.2010г.(папка №1), не може да се ползва в настоящото наказателно производство.
В съдебно следствие подсъдимият Ж.Ж. твърди, че
не няма спомени нито за описаните в обвинителния акт събития, нито как са
протекли разпитите му в досъдебната фаза, защото боледувал от „Синопс и колапс”
и след припадъци, получавани от нервно напрежение, нищо не помнел. Нямал спомен
да е участвал в престъпни деяния, но предполага, че ако е участвал, това е щяло
да го доведе до стрес. След приобщаване в съдебно заседание (л.456-л.458 от
съд.д.) на обясненията на този подсъдим, дадени в досъдебното
производство, той поддържа твърденията
си за липса на спомени.Тези му твърдения категорично се опровергават от
заключението на назначената и изготвена СМЕ. В заключението си вещото лице д-р
К. Янков е категоричен, че здравословното
състояние на подс. Ж.Ж. не го
възпрепятства или ограничава правилно да възприема фактите по делото и да дава
достоверни обяснения за тях - л.538, л.551 от съд.д., а анамнестичните данни(личните твърдения) за
припадъци,сърдечен порок и колапс не са
обективирани от морфологичен субстракт.
Тук е мястото да се посочи, че освен в
качеството си на обвиняем в разпитите му пред разследващ орган и пред съдия(когато
твърди влошаване на здравословно си състояние), подс.Ж.Ж. е разказвал пред
свид. Н.Г. - оперативен работник в сектор „Криминална полиция” към ОД на МВР –
Бургас, за участието си заедно с подсъдимите С., П., И.П. и Ж.Н. в извършените на 06.12.2010г. и на
10.12.2010г. в гр. Бургас. В отговор на въпрос на подс. С. този
свид. Н.Г. изрично посочва, че е имал няколко срещи с подс.Ж.Ж.. Констатираното
противоречие в показанията на свид. Н.Г. от досъдебното производство и пред
съдебно следствие относно споделените му от подс.Ж.Ж. обстоятелства са обяснени
от същия свидетел с липса на спомен,
предвид изтеклия период от време и съда не поставя под съмнение коректността на
му.
Зад твърденията на подс. Ж.Ж. за липса на
спомени стои по същество нежеланието му да дава обяснения, уличаващи себе си и останалите
подсъдими в тяхно присъствие. Представената от защитника на подс. С. медицинска
документация за здравословното състояние на подс. Ж., наивните обяснения на
подс. С., че документите са останали у него, докато няколко пъти откарвал
приятелят си подс.Ж.Ж. до болнични заведения, недвусмислено сочат за
съгласувано поведение на двамата подсъдими за компрометиране обясненията на
подс.Ж.Ж. от досъдебното производство. Същото нежелание да съобщят
разобличаващи за себе си и за съучастниците си факти проличава и в обърканите обяснения пред съда,
давани от подсъдимите И.П. и Ж.Н..
По
п.п.І,ІІ.
В разпита си пред съдия на 18.02.2011г.(т.ІV,л.64-л.65 от досъд.п.) и в
присъствието на защитника си, подс. Ж. подробно е разказал за своето и на подсъдимите С., П., Ил.П. и Ж.Н. участие в
извършените кражби на 06.12.2010 г. от
магазин „П.” и на 10.12.2010г. от офис „Булсатком”(съответно п.І и п.ІІ от
настоящите мотиви).
Фактите, съобщавани в тези относително подробни
обяснения на подс. Ж., напълно
кореспондират с обстоятелствата, описани в протокола за оглед на магазин „П.” и
показанията на свид. Г.С., дадени на 06.12.2010г. пред съда и пред разследващия
полицай в досъдебното производство –
л.12,т.ІV от досд.п., приобщени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1,
т.2 от НПК, относно разбиването на ролетната щора,
чупенето на патрона на входната врата на магазина, отварянето на вътрешната
врата за офисното помещение, местонахождението на отнетите вещи, разбиването на
бюрото и вратичката на една от касите. Единственото съществено констатираното
противоречие между показанията на този свидетел пред съда и тези от разпита му
в деня на кражбата, е относно броя на касите в търговския обект, което
противоречие е отстранено с уточнението на свидетеля, че говорейки пред съда за
каса е имал предвид голямата каса, в
която са били съхраняване парите, доколкото малката каса я възприемал като „касетка”.
Действията на подсъдимите И.П. и Ж.Н. в задружната престъпна дейност, взетите
инструменти от лекия автомобил „Форд Мондео”, изнасянето на двете каси от
магазина от двамата подсъдими С. и Ж.,
превозването им до сметището край надлеза за „Лукойл Нефтохим” АД, получаването
на суми от подс. С., част от отнетите пари от магазина „П.” се потвърждават
също и от обясненията на подсъдимите Ил.П. и Ж.Н., както и от намерените
и при огледа на сметището и иззети веществени доказателства - касов бон
с надпис "П.Т. г." АД на стойност 8,43 лв.; бележка с таблица със
записани суми с надпис „оборот 1 сл. каса 26.11.2010 г. М.”; 2 бр. малки жълти
бележки с надписи по тях; 1 бр.
осигурителна книжка с надпис „ЕГН: **********”; кочан с надпис „Фискална касова
бележка”.
Видно от заключението на вещото лице Хаджиатанасов
(л.430 от съд.д.) и отговорите му на
въпроси в съдебно заседание, в счетоводната отчетност на „П.Т. Г.”АД няма данни
за началното и крайно салдо за периода
03-06.12.2010г. и счетоводно не е отчетена липса, макар и такава да е била
налице. Размера на отнетата парична сума се установява от показанията на свид. Г.С.,
управител на супермаркет „П.”, към дата на деянието, дадени пред разследващия полицай
в досъдебното производство(л.60-л.61,т.ІV от досд.п.), приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК
и изцяло потвърдени от него( л.448-л.449
от съд.д.). В същите показания той е
съобщил за липсваща сума от 5940лв., равняваща се на оборота през събота и
неделя. Размера на отнетите пари е бил установен чрез ревизия на касата,
направена от него и зам.управителя на магазина и след съпоставката й със
стокооборота, уточнен от гл.счетоводител на фирмата. Тези показания свид. Г.С.
е депозирал вече след извършената ревизия и в размера на ощетяването е посочил
допълнително и стойността на двете каси(невключени в описания предмет на
кражбата по обвинителния акт), поради което съдът ги кредитира изцяло.
От обясненията на подс.Ж.Ж. се установяват
всички съществени обстоятелства за начина на извършване и на кражбата на
10.12.2012г. от офиса на „Булсатком”АД, който напълно съответства на
установеното при извършения оглед на местопроизшествието. Тези обяснения
намират потвърждение и допълнение в посочените по –горе обяснения на
подсъдимите И.П. и Ж.Н., отчитайки стремежа им да омаловажат собственото си
участие в деянието; в показанията на свид. В.С. от досъд.п. ( л. 38-л.39, том ІІІ
от досъд. п.), приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и
поддържани от него в съдебно следствие, както и в показанията на свидетелите С.Т. – л.35, т.ІІІ от досъд. д.
гърба на л.235- л.236 от съд.д. и С.Л.(л.329
от съд.д.). Описваните от подс. Ж.Ж. придвижвания, разположения и отдалечаване
от местопрестъплението, съответстват на
възприетото от свид. В.С., както и на свид. Л.. Между тези гласни доказателствени
източници не може да се търси пълно съвпадение, защото лицата са възприемали разказваните от тях
обстоятелствата от различно месторазположение, но в хронологичен аспект
разказите им се потвърждават и допълват взаимно.Показанията на свид. Л. са
относими към делото единствено относно причината да напусне с автомобила си паркинга
в междублоковото пространство пред бл.55 в гр.Бургас, к-с „Славейков”.
В съдебно заседание свид.С.Т. – координатор на
„Булсатком”АД за офисите в Бургас, съобщава факти, противоречащи на тези, разказани от нея в
досъдебното производство за завареното
от нея в офиса в деня на кражбата. Противоречията се дължат на липсата на ясен
спомен понастоящем, за случилото се през 2010г., видно от уточнението след
прочитане на показанията й на основание
чл. 285, ал.4,вр.ал.1,т.1 от НПК, че към дата на съдебното заседание тя помни
единствено размера на липсващата сума и че касата е била разбита. Обстоятелствата,
разказани от нея в досъдебното производство потвърждават начина на проникване в офиса чрез чупене на
витринното стъкло, изкъртването на интериорната врата и на вратичката на
касата, разбиването на охранителната инсталация, намираща се на стената над
касата и напълно кореспондират с изготвения огледен протокол и фотографиите към
него(в т.ч. на снимки №№6,7 ясно се
вижда на пода до разбитата каса бял капак
от охранителна система).Съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка относно размера на отнетата сума. В тази част нейните показания се
базират на съобщеното й от свид. С.С. – касиерката в офиса, която е описала
остатъка за деня и оставила парите в
касата. Според показанията на свид.С.С. – л.гърба на л.327-328 от съд.д.,
наличните пари в касата след предаване на инкасото, са били около 860-900лв. Видно
от заключението на назначената в съдебно следствие съдебно-счетоводна
експертиза касовата наличност, с която офиса е приключил деня, е била
888,20лв.(каквато сума е била посочена и при образуването на досъдебното
производство – л.л.1,4, т.ІІІ от досъд.д.) и какъвто размер съдът изцяло
възприема.
Съдът не кредитира показанията на посочения от
защитата на подс. С. свидетел С.Н.С.(л.460-л.461 от НОХД№100/13г.). Този
свидетел в показанията си твърди, че той е извършил кражбата на 10.12.2010г. от
офиса на „Булсатком”АД в гр.Бургас, к-с „Славейков”, бл.**. Той разказва, че е
счупил странично стъкло на офиса, влязъл в помещението, отворил дървена врата,
продължил наляво, отворил друга врата, която не била заключена, видял метална
каса в ъгъла на земята, която била с шифър, удряйки с чука я отворил и взел от
нея 600лв.-700лв. Свидетелят не може да отговори какъв е бил цвета на дървената
интериорна врата, която взломил, защото било тъмно. Този разказ е неправдоподобен.
След като е работил на тъмно не става ясно как този свидетел се е ориентирал за
относително краткото време, с което е разполагал, в непознатото му разположение
на офисните помещения, включително и как е стигнал до нетрадиционното
местонахождение на касата на пода пред тоалетната. На следващо място се
пропуска, че в трите помещения на офиса е имало обемни датчици от охранителната
система(приобщените показания на свид.Т.), която не е сработила, защото при
извършване на кражбата е била увредена от извършителите й, сред които очевидно
не е свид.С.. Макар и да съчетават
различни обективни факти за начина на осъществяването на кражбата от
същия офис, показанията на свид. С. са недостоверни, а той не е автор на деянието.
Според показанията на свид. А.Р. –гърба на л.462
от НОХД№100/13г. от 23.00ч. на 05.12.2010г. до около 05.00ч. на следващия ден
тя е била с подс.С., неговия брат – Т. и приятелката на брат му и са празнували
„Св.Сава” в бар „Караоке”, гр.Бургас. Тези показания противоречат на останалите
верифицирани от съда доказателства,
поради което съдът не ги кредитира като достоверен източник за осигуряване
алиби на подс.С..
По п.ІІІ.
Описаната
по п.ІІІ от настоящите мотиви фактическа обстановка се установява от
обясненията на подс. Ж.Ж., приобщени по реда на чл.279, ал.1,т.4 от НПК(л.457-л.458 от НОХД№100/13г.), от показанията на свид. А.Д., частично от
показанията на свидетелите свид Х.М. и приобщените показания от досъдебното
производство на свидетелите Т. К., И.Г., и А.М., от заключенията на вещите лица
изготвили на трасологическата и
физико-химическата експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествия – на
златарския магазин в гр.Приморско и на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” рег.№ ****, протоколи за доброволно предаване
на вещи от подсъдимите Ж.Ж. и Е.Г.,протокол за разпознаване от свид. К. на
подс. Е.Г..
В депозираните на 14.01.2011г. пред съдия от Районен
съд, гр.Царево и в присъствието на назначения му служебен защитник адв.Т.Савов обяснения, подс.Ж.Ж. прави пълни самопризнания за извършената на 08.01.2011
год., в гр. Приморско заедно с подсъдимите С.С., П. П.,
С.П. и Е.Г. кражба от златарския магазин
на ЕТ”А.”.
Възраженията на защитниците на подсъдимите С.С.
и С.П. срещу доказателствената годност на протокола за разпит на обвиняемия Ж. от
14.01.2011г. са в два аспекта.
На първо място се сочи различие в съдържанието
на двата му екземпляра, изразяващо се в това, че в екземпляра приложен към НЧД№2/2011г.
на ЦРС, на последната страница от протокола (л.530 от НОХД№100/13г.) под
подписа на обв.Ж.Ж. е отпечатано изречението: ”Разпита се проведе в присъствие
на адвокат Тодор Савов Савов от АК-Бургас.”, каквото изречение в екземпляра
приложен на л.25-л.27, т.V от досъдебното производство липсва.
Разпита е проведен не от съдия, а по реда на чл.222 от НПК пред съдия от разследващ полицай Д.Д.. За защитник на
обв. Ж.Ж. по д.п №15-5/2011г. по описа на РУП-Приморско е бил назначен адв. Т.
Савов Савов, а постановлението за назначаването (л.21,т.V от досъд.п.) му е
било обявеното в 02.ч. на 14.01.2011г.(л.21,т.V от досъд.п.). Същият е
присъствал при привличането на подс.Ж.Ж. като обвиняем и по реда на чл.222,
ал.2 от НПК е бил осигурен за
провеждането на разпита пред съдия, видно от искането, приложено на л.1 от
НЧД№2/2011г. на ЦРС (НЧД№2/2011г. на ЦРС, приложено без прономериране към
настоящото НОХД№!№№/!3г.). Като участващ
в проведеното процесуално-следствено действие адв.Т.Савов е подписал двата
екземпляра на протокола за разпит на
обв.Ж.Ж. от 14.01.2011г. Няма каквито и да са обективни данни за подправяне
или допълване на екземпляра от протокола
за разпит с липсващото изречение, каквото предположение лансира защитника на
подс. С. П.. Неизписания текст на първото изречение от последната страница на приложения
към досъдебното производство екземпляр на протокола за разпит, както и липсата
на логическа връзка между последното изречение на гърба на първата страница и
първото изречение на следващата страница от същия протокол (л.25-л.26, т.V от
досъд.п. и л.528-529 от НОХД№100/13г.)
сочат за немарливо отношение на участващите в процесуално-следственото действие.
Тези пропуски обаче, не са от такова значение, че да дерогират доказателственото
значение по чл.131 от НПК на протокола за разпит на подс.Ж.Ж. от 14.01.2011г.
На следващо място, същите защитници твърдят
опорочаване на процесуално-следственото действие, поради провеждането му при влошеното
здравословно състояние на разпитвания обвиняем. Твърдението се обосновава с
изявлението на подс.Ж.Ж. след прочитане на тези обяснения в съдебно следствие,
че не може да каже дали ги поддържа или не, защото не помнел какво се е случило.
Все пак подсъдимият си спомня, че бил получил припадък не по време на самия
разпит, а 20-30 минути преди разпита, започнал в 02.50ч. на 14.01.2011г. и
затова припадъка не бил отразен в
протокола. Видно от представените копия от Книгата за задържани лица в
РУП-Приморско, Книгата за медицински прегледи и от получената от справката на ЦСМП-Бургас на
13.01.2011г., той е бил посещаван в РУП- Приморско два пъти от
фелдшер Н.Н. – първия път около 13.30ч. при приемането му, когато не е
регистрирано отклонение от здравословното му състояние и втория път – около 19.30ч.,
когато е установено, че е напрегнат.
Поставена е била работна диагноза „невроза” и диазепам. (л.л.519, 522, 541 от
НОХД№100/13г.). В поясненията си в съдебно заседание (л.551 от НОХД№100/13г.) вещото лице д-р К.Янков е категоричен, че при
проява на колапс или синкоп с продължителност повече от две минути лечението
продължава в болнично заведение, а твърденията на подсъдимия за получен
припадък не намират потвърждение в медицинските документи и в извършваните манипулации.
Твърденията на подс.Ж. са неверни.
В следващия разпит от 01.03.2011г. в досъдебното
производство (л.29-л.30 от т.V от досъд.д.) подс.Ж. изрично е заявил, че
допълва дадените вече от него обяснения. Този разпит е проведен също пред съдия - от Окръжен съд, гр.Бургас в присъствието на упълномощения защитник на
подс.Ж.Ж. и в него подсъдимият съобщава подробности за уговарянето му от подс. С.
да участва в кражбата в гр.Приморско.
Както бе посочено по- горе, заключението на вещото лице д-р К.Янков е недвусмислено - здравословното състояние на подс. Ж.Ж. не го възпрепятства или ограничава правилно
да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях - л.538, л.539 от съд.д. Твърденията за принципиална
липса на спомени за обстоятелствата по отделните разпити от досъдебното
производство, се дължи на субективното нежелание на подсъдимия да даде
обяснения в съдебно следствие.
Дадените на 14.01.2011г. и на 01.03.2011г. от
подс. Ж.Ж. обяснения пред съдия в хода на досъдебното производство са подробни,
логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
Непосредствено възприетите от подс. Ж.Ж. обстоятелствата
за начина, по който е извършена кражбата
в гр. Приморско и разказани от него в обясненията му от 14.01.2011г., намират потвърждение в останалите събрани по
делото доказателства. Повреждането на повдигащия механизъм на ролетната щора и счупването
на патрона на заключващия механизъм на
стъклената входна врата на магазина, чупенето на стъклените витрини от
централната и странична част на магазина за да се вземат златните изделия, напълно
кореспондират с констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието
от 08.01.2011г., фотоалбума към него –л.92 –л.99, т.V от досъд.п., показанията
на свидетелите Д. и Е.Д..
Влизането на тримата извършители в магазина и
четвърто лице, което ги пази пред магазина(според самопризнанията му това е
подс. Ж.) се потвърждава от показанията
на свид. Д., в частта им възпроизвеждащи наблюдаване записи от камери за
видеонаблюдение в магазина – л.241 от съд.д. От същите записи този свидетел е узнал и съобщава часа на влизане в търговския му обект - 06:28ч на 08.01.2011г. и времето на пристигането
на служител от СОТ (около 2 минути), какъвто час време за реакция съобщава свид. Е.Д. - охранител
от ДА”Р. С.”, в показанията си приобщени по реда на чл.285, ал.5, вр. ал.1 от НПК (л.372 от съд.д.) – л.85, т.V от досъд.д.
Разказа на подс. Ж. за носените от подсъдимите
инструменти, за използването на френския ключ за разбиване на патрона на
вратата на златарския магазин и по-късно използването на лек автомобил комби „Фолксваген
Пасат” за пренасяне на отнетите златни
бижута, кореспондират с намерените при огледа на лекия автомобил комби
„Фолксваген Пасат” рег.№ ***** и
фотоалбума към него – л.104-л.111, т.V от досъд.д., парченца стъкла на задната
седалка, синя торчбичка(раница), френски
ключ и две отверки с жълти дръжки и със следи от побитости и деформации в
предните им краища, в близост до
автомобила. В този аспект е и установения от вещото лице Банев (л.72-л.73, т.І
от досъд.п.), изготвило физико-химическата експертиза, еднакъв химически състав
на стъклените парченца от разбитите витрини в златарския магазин с тези,
намерени в същия автомобил. Действително те са със стандартен състав за прозоречно стъкло за
битова употреба, но именно посоченото от подс. Ж. пренасяне на сезаловия чувал
с отнетите вещи(златни изделия и табли от счупените витрини) изяснява нехарактерното
месторазположение на стъклените парченца върху задната автомобилна седалка.
Обясненията на подсъдимия Ж. за действията на
подс. Е.Г. при изоставянето на автомобила
кореспондират в откритите и фиксирани в същия протокол за оглед на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат” рег.№ *****
множество петна, капки и пръски от бяла течност във вътрешността на автомобила
и следите от подметки на обувки оставени непосредствено под предната му лява
врата. Видно от отговорите в съд.следствие (л.370 от съд.д.) липсата на частни
признаци в следите е ограничило изследването на трасологическата експертиза само до
съвпаденията на общите признаци, по отношение на които вещите лица в т.5 от
заключението(л.250-л.287 от т.V от досд.д.) са категорични, че следите от
подметки, оставени пред лява предна врата на лекия автомобил „Фолксваген
Пасат” рег.№ **** са еднакви по марка, модел, размер, форма и
рисунак на подметките с доброволно предадените от подс.Е.Г. маратонки „Адидас”(протокол
за доброволно предаване л.150,т.V от досъд.п.). По същата причина – липсата на фиксирани достатъчни
трасологични следи, вещите лица са дали отговор само на въпросите за начина на манипулиране с френски ключ при счупването на секретния патронник на магазина и
възможността сломяването да е извършено с намерените на 2,70м. от задната лява
гума на автомобила в раница(торбичка) френски ключ и две отверки.
На 19.01.2011г. с протокол за доброволно
предаване(л.148,т.V от досъд.п.) подс.Ж.Ж. е предал на разследващия полицай диодно
начелно фенерце, сребристо-черен цвят с 14 диода и чифт плетени ръкавици, отдолу с гумирано
покритие. При предявяването на същите веществени доказателства, подс. Ж.Ж.
заявява, че фенерчето било негово, а за ръкавиците не бил сигурен и потвърждава,
че ги е предал с предявения му протокол за доброволно предаване, където
ръкописно е записал, че същите вещи са му оставени от подс.С. два дни след
кражбата в гр.Приморско, за да ги скрие. (гърба на л.330 от НОХД№100/13г.).
Поради настъпила смърт на вещото лице изготвило
в досъдебното производство две ДНК експертизи (л.78-л.82, л.164-л.167, т.І от
досъд.п.), по искане на представителя на държавното обвинение в съдебното
производство е назначена и изготвена по писмени данни ДНК експертиза от вещото лице П. Минчева. Изследването на вещото
лице Минчева, е показало, че по веществените доказателства - синя торбичка(раничка),
иззета при огледа на отнетия лек
автомобил комби „Фолксваген Пасат” рег.№
***** и предаденото с протокол за доброволно предаване от подс. Ж.Ж. диодно
фенерче –л.148 от т.V от досъд.п., се наблюдава смес от биологичен материал не
само от едно, а от три и повече лица, сред които има поне една жена в различно
съотношение. Според използвания метод на изследване визуализираните алели за
биологичния материал в най-голямо количество формират най-вероятния ДНК профил.
Формираните най-вероятни ДНК профили не могат да бъдат въведени и сравнявани в
Националната ДНК база данни, но могат в последователен ред да бъдат сравнявани
с конкретни посочени лица. Извършеният сравнителен анализ на ДНК профила на
подс.С.(л.163, т.І от досъд.п.) с клетъчния материал по двете веществени доказателства е позволило на същото вещо лице да направи
категоричен извод, изключващ подс.С. като възможен източник на клетъчен
материал по торбичката.По отношение на другото веществено доказателства –
диодното начелно фенерче, вещото лице е установило, че наличния по него
клетъчен материал в най- голямо количество произлиза от лице, различно от подс.С..
Този факт и наличието на всички алели от ДНК профила на този подсъдим в профила
на клетъчната смес върху фенерчето, с изключение на алел 31.2 от лотус D21S11,
не са позволили вещото лице да изключи със същата категоричност подс. С. като
възможен източник на клетъчен материал по вещественото доказателство, нито да
бъде еднозначно включен като такъв източник. Предвид този резултат,
заключението на ДНК експертизата не може
да послужи за подкрепа на обвинителната теза.
В показанията си пред съда
пострадалият свид. А.Д. твърди, че отнетите му златни изделия били около един
килограм, а част от тях били получени на консигнация от свид. Х.М.. Размера на липсата
свид. Д. установил, като претеглил останалите му след кражбата златни изделия и
резултата сравнил с описаните във водената от него тетрадка за наличности и
продажби.
Видно от констативно- съобразителната част от изготвената
в съдебно следствие комплексна съдебно-счетоводна експертиза(л.384-л.386 от
НОХД№100/13г.), същата тетрадка изпълнява ролята на Книга за стоково-материални
запаси, в която са отразени придобитите и продадени от ЕТ”А.” златни изделия по
вид и количество и наличното количество след кражбата на 08.01.2010г.
Анализирайки данните от тетрадката вещите лица са установили, че при
извършената кражба са отнети златни изделия във вид на: висулки - 174,59г.; гривни -27,78г; колиета - 65,47г; обеци -
8,93г; пръстени -458,71г ; синджири- 25,58г., всичко 761,06 г на обща стойност към
датата на деянието - 44 320лв. Вещото лице Цакова е пояснила в съдебно
заседание(л.400 от НОХД№100/13г.), че стойността на златните бижута е определена според
цена на дребно на отделните видовете артикули (между 55-60 лв. за грам).Същия
метод е бил използван и при изготвената от нея в досъдебното производство
оценъчна експертиза(л.137-л.138, т.V от досъд.п.). Съдът намира, че единствените обективни данни
за вида и стойността на отнетите вещи се установяват от заключението на
комплексна съдебно-счетоводна експертиза, от която установява размера на
предмета на престъплението.
Обстоятелството, че част от отнетите
вещи са били получени от ЕТ „А.” на консигнация от свид Х.М., не пременят
размера на предмета на престъплението, доколкото те са се намирали във
фактическо държане на ЕТ „А.”.
Търговските отношения между двамата и възникналите впоследствие съдебни спорове
за ирелевантни към предмета на настоящото дело и имат отношение единствено с
оглед преценка за тенденциозността на показанията им.
В съдебно заседание свид. Т. К.
заявява, че поради отминалия период от време не помни обстоятелствата по
посредничеството си при продажбата от подс. С.С. на златни бижута. Свидетелите И.Г.
и А.М. също твърдят пред съда, че не могат да си спомнят подробности по
продажбата на златни накити. След
прочитане на основание чл.281, ал.1,т.2 от НПК показанията на тези трима свидетели(л.86-87,
т.V от досъд.д.), дадени на 24.01.2011г. в досъдебното производство пред съдия от ЦРС, те заявяват, че ги поддържат.
От прочетените показания на свидетелите Т. К., И.Г. и А.М. се установява, че
след телефонен разговор подс. С. се срещнал през деня на 08.01.2011г. със свид. Т. К. и му предложил спешно да му продаде злато. На
тази среща подс.С. е бил с подс. Е.Г. от гр.Варна. Свид. К. в същите показания е
разказал, че пред входа на паркинга е заварил подс. С. да седи до лек автомобил
„БМВ”, а в автомобила зад волана е седяло друго непознато му лице, което можел
да разпознае. В проведеното 25 минути след разпита разпознаване по снимки , свид. К. е разпознал
подс. Е.Г. като лицето, което е било заедно с подс. С. -л.112-л.113, т.V от
досъд.п. Заявената невъзможност от същия свидетел понастоящем да разпознае
спътника на подс. С. –„Тогава ми е било пред очите, но сега как да го
разпозная?”-л.249, НОХД№100/13г., не разколебава резултата от извършеното в
досъдебното производство разпознаване, още
повече, че тази невъзможност се дължи на липса на ясен спомен.
Свид.К. не разполагал с пари за заплащане на
предложеното количество бижута и потърсил посредничеството на свид.И. Г. за намиране на купувач. Свид. Г. уговорил
в телефонен разговор свид. Х.М. да закупи златни изделия. Получавайки
уверенията на свид. Г., че може да осигури 8000лв., свид. К. се договорил с подс. С. да
му донесе златни бижута за тази цена. След около час подс.С. донесъл на свид. К.
230г. златни накити във вид на пръстени, синджири, колиета и висулки. От
пръстените с камъни свид. К. свалил камъните и отнесъл златните накити в
заложната къща, където работил свид. И.Г.. През това време свид.Х.М. изпратил в
заложната къща работника си А.М..
Свидетелят М. получил от свид. И.Г. в
найлонова торбичка различни по вид 14- каратови златни бижута с тегло 230г.
Свид. Х.М. заплатил 8380лв.за покупката на златните бижута. За продаденото
злато подс. С. получил 8080лв., а за посредничеството свид. Т.К. получил 300лв.
Описвайки златните накити в досъдебното
производство свид. К. не споменава да му е направило впечатление същите да са
били носени. Такова твърдение прави за първи път в съдебно следствие в отговор
на въпрос на подс. С.. Свидетелите М. и Г. в досъдебното производство, а
последният и в съдебно следствие, заявяват, че накитите са били без табелки за грамаж и счупени,
намачкани, скъсани, което е обяснимо за
съда не само с интервенцията върху тях при махането на камъните от свид. К., но
преди всичко с желанието на тези свидетелите да се разграничат от съдействието си
по осребряването на крадените бижута, за произхода на които нито един от тях не
бил попитал, въпреки договарянето на цена около 36лв, която е значително под
пазарната им оценка за същия период. Съдът не кредитира показанията на свид. К.
за предадени му от подс. С. „носени” бижута. Целта на твърдението на свидетеля
е да обслужи лансираната от подс.С. версия, че бил продал златни накити на
родителите си за да финансира екскурзия в Чехия. Според неговите обяснения
(гърба на л.554 от НОХД№100/13г.), подс.С. бил предложил ограничено количество стари,
скъсани и „деформирани с годините”
накити, включително и такива от 18 карата. Това обяснение изобщо не може да се
съгласува с факта, че на 08.01.2011г. при първата си среща със свид. К. подс. С.
е търсил да продаде около 600г злато, за което е искал 20 000лв. Такава
сума пари е търсена и от свид. Г.. Невъзможността да се намерят бързо пари за
исканата ценна е и причината последният да предложи сделка на свид. М., поради
което съдът намира твърденията на подс. С. за продажба на семейни златни
ценности за недостоверна.
Както бе посочено по
–горе в настоящите мотиви подс. С.П. отрича участие в кражбата от златарското
ателие в гр. Приморско и в опита за противоправното отнемане на двата
автомобила от същия град.
Твърдението на подс. П.
, че по време на инкриминирания период на осъществяване на кражбата в
гр.Приморско се е намирал в интернет
клуб „И.” в гр.Бургас, не се потвърждават от никакви доказателствата по делото.
От приобщените на основание чл.281, ал.4,вр.ал.1, т.2 от НПК показания на свид.
М. Д., крупие в игрална зала „Вале спатия,”се установява, че на 08.01.2011г. около
13ч. подс. П.П. посетил същата игрална зала,
намираща се в гр.Бургас до магазин „Европа”(бившия магазин „Краснодар”) и първо
играл на игрален автомат, а след това продължил да залага на ролетка. Проиграл 4000лв. и започнал да търси в телефонни
разговори пари назаем. Смяната на свидетелката приключила в 20ч., а на
сутринта, когато е отишла на работа заварила подс. П. в залата. Свид. Д.
поддържа дадените от нея на 14.01.2011г. показания от досъдебното производство,
като уточнява, че неправилно в протокола е била написана датата 08.01.2010г., защото
разказа й се отнася за 2011г.
Свид.Г. Т. – управител на игралната зала също познава
подс. П. като редовен клиент, които е печелил и са му били изплащани големи
суми (7000-8000лв.). Твърденията на подс. П., че в игралната зала заложил част
от парите(4500лв), получени като цена от продажба на лек автомобил „Опел
Астра”, която пък придобил докато бил в затвора и я записал на името на съжителстващата с баща
му жена, съдът намира за крайно
неубедителни.
Подс.С. заявява, че е празнувал Ивановден. В
подкрепа на твърдяно са показанията на свидетелите М. И. и И.С.. Според тези
показния, свид. И.С. след инцидентна
среща и отправена му от подс. С. на 06.01.2011г. подкана за почерпка, го
поканил да празнуват Ивановден. На 07.01.2011г. подс. С. заедно с приятелката
си свид. М. И. отишли да празнуват с компанията на свид. С. в заведение
„Кареоки” в гр.Бургас. Празника
приключил към 03.00
часа – 03.30 часа сутринта на 08.01.2011г. , след което подс. С. и свид. М.И.
останал до обед същия ден в дома на подсъдимия. Макар и съвпадащи по отношение
на време и място на празнуване, показания на двамата свидетели си противоречат по отношение
на участващите в компанията, празнувала именния ден на свид.С.. Според
последния, освен подс. С. и приятелката му, на празника му са присъствали и В.(определян
от свид.С. като приятел, в отличие от подсъдимия – като добър познат) и още две
момичета. Според показанията на свид.И., поддържаща и понастоящем приятелски
отношения с подс. С., освен тях двамата,
компанията се е състояла от още пет
момчета и две момичета. Това противоречие в крайно лаконичните показания на
свидетелите С. и И. съдът намира за съществено и не им се доверява.
Подс. Е.Г. в
обясненията си също твърди , че по време на извършването на престъплението в гр.
Приморско се е намирал в гр.Бургас. Водения
от защитата му свидетел – Г. Н., работещ като пазач на хотел „Върли бряг” в
кв.”Върли бряг”, гр.Бургас , разказва(
л.327 от съд.д.) , че подсъдимия бил преспал в същия хотел. Той обаче не може
да конкретизира дата, продължителност и
година, когато се е случило това –може би е било преди две –три години; пребиваването
в хотела според тези показания е продължило три или два –три дни; но го
запомнил, защото докато бил нощна смяна подс.Г. го почерпил втората и третата вечер по една бира. Предвид
колебливостта на показанията на свид. Н., съдът не ги цени като източник на
достоверна информация за правнорелевантни факти, които да потвърждават
твърдението на подс. Г., че към посочените
в обвинителния акт дати 07-08.01.2011г. той е бил и не е напускал хотел,
намиращ се обаче в к-с „Меден рудник”, в гр. Бургас. От друга страна, това му
твърдение не кореспондира с другото
негово твърдение, изразено в съдебно
заседание от 07.05.2013г.(л.233 от съд.д.), че той и автомобила му са се
намирали в района на „Операта”, гр.Бургас, за потвърждаване на което са направени и неуважените
доказателствени искания за изискване на видеозаписи от камери.
След извършеният
анализ, съдът намира, че освен в самопризнанията на подсъдимите Ж.Ж., И.П. и Ж.
Н., по делото са налице достатъчно доказателства, съдържащи се останалите обсъдени доказателствени
източници, съвкупната преценка на които, сочи за наличието на такава хармонична потвърждаваща и допълваща
се взаимна връзка помежду им, която разкрива механизма на извършените
престъпления и води до единствения несъмнен извод за авторството на подсъдимите
в извършените на 06.12.2010г. и на 10.12.2010г. в гр. Бургас и на 08.01.2011г.
в гр.Приморско кражби на пари и златни
бижута.
Различна е доказателствената основа и
обосноваността на обвиненията срещу подсъдимите П.П. и С.П. за извършени от тях на 08.11.2011г. в гр.Приморско престъпления
по чл. 346, ал.2, чл.26, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК
От показанията на
свидетелите свид.
М.А. и И.Ш. от гр.Приморско се установява, че са собственици на автомобили
марка „Фолксваген Пасат” комби. Автомобилите им
са били взломени, като в контактния ключ на автомобила на свид. Ш. е
била намерена част от къртач, а този на
свид. И.Ш. - с рег.№ **** е бил и противозаконно отнет и намерен от него в
края на ул.Ропотамо” в същия град.
Показанията им се потвърждават и от установеното при огледа на автомобилите и
отразено в двата протокола за оглед.
От обсъдените по п.ІІІ
доказателства се установява, че с отнетия автомобил на свид. Ш. - „Фолксваген
Пасат” с рег. № ******, петимата подсъдими са се отдалечили от златарския
магазин и транспортирали чувала с откраднатите златни бижута.
Според изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт, след пристигането си в гр.Приморско
подсъдимите П.П. и С.П. се отделили от
подсъдимите С.С., Е.Г. и Ж.Ж. и отишли да отнемат противозаконно автомобил.
Подс. П. отключил входната врата и запалващия механизъм на лек автомобил „Фолксваген Пасат” рег.№ ******, собственост на свид. М.А., но не
го бил привел в движение, защото къртача се счупил в контактния ключ. По същия
начин с друг метален къртач подс. П. бил отключил вратите и запалващия
механизъм на лек автомобил”Фолксваген Пасат” с
рег.№ ********, собственост на свид. И.Ш., който привел в движение. После
подсъдимите П.П. и С.П.
се върнали при останалите трима подсъдими.
В обсъдените по –горе
обяснения от 14.01.2011г. пред съдия от ЦРС, подс. Ж.Ж. е разказал, че двамата
подсъдими – П. и Ст.П. отишли с къртачи да откраднат автомобил. Върнали се след
около час и половина и казали, че колата била „готова”, т.е. отворена , пали и
трябва само да отидат да я вземат. Същите двама подсъдими били казали , че
първо направили опит да откраднат друг автомобил , но къртача се счупил в
контактния ключ.
В отличие от разказа
му за извършването на кражбата от златарския магазин, в тази си част
обясненията на подс. Ж.Ж. са източник на производни доказателства. Те не
пресъздават лично възприети обстоятелства за извършени от подсъдимите П. и Ст.П.
действия, а преразказват техни уми,
които обаче са крайно недостатъчни за да
се изясни начина на осъществяване на инкриминираните деяния и техните автори. В
тези обяснения липсва каквато и да е конкретика какво са вършили П. и Ст.П.. От показанията на свид. И.Д.
– оперативен работник в ОД на МВР Бургас, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност” става ясно, че подс. Ж.Ж. е направил пред него
извънпроцесуални самопризнания. В тези показания също не се съдържат конкретни факти за вменяваните на подс.П. обвинения, освен че
„основно с къртач е боравил П.”(обстоятелство, което не е пресъздадено в
коментираните обяснения на подс. Ж.),
което е учудило полицейските органи, защото са нямали информация за притежавани от подсъдимите знания и технически умения за боравене с къртач.
При тези обстоятелства
съдът намира, че обвинението срещу подсъдимите П. и Ст. П. за извършени
престъпления по чл.346, ал.2 от НК не е доказано по изискуемия се несъмнен
начин.
Съгласно т.1, б.”а” от
мотивите на ТРОСНК № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. № 34/84 г. „Съучастие,
включително съизвършителство, е възможно, докато се осъществява изпълнителното
деяние - отнемането на моторното превозно средство. Продължителното ползване е
част от изпълнителното деяние само на тези, а не и на по-късно присъединилите
се към незаконното ползване лица. Това е така, защото последните не са
участвали в отнемането и не са осъществили нито от обективна, нито от
субективна страна посочения признак от състава на престъплението по чл. 346,
ал. 1 НК.”
В настоящия
случай приписаните на подс. П. в обвинителния акт действия - отключил
входната врата и запалващия механизъм на лекия автомобил на свид. А., а после
„по същия начин” отключил
вратите и запалващия механизъм на автомобила на свид. И.Ш. и го привел в
движение (без яснота къде го придвижил), не се установяват от наличните по делото доказателства, в т.ч.
такива факти не твърдял и подс.Ж.Ж.. По отношение на подс.Ст.П. в обвинителния
акт се твърди само, че отишъл заедно с подс.П. да отнема чужд автомобил и
изобщо не се съдържат твърдения да е участвал в отнемането на някой от двата
автомобила. При тези обстоятелства съдът намира, че
обвинението срещу подсъдимите П.(при условията на повторност) и Ст. П., че на 08.01.2011
год., в гр.Приморско, действайки при условията на продължавано престъпление и
на чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 от НК - чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот - счупване на патронника на запалващия механизъм
/боша/, използване на техническо средство - заготовка /къртач/ от две лица,
сговорили се предварително,в съучастие като извършители направили опит да отнемат
чужди МПС – лек автомобил „Фолксваген
Пасат”, с рег. № *******, собственост на М.М.А. от гр. Приморско и лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *****, собственост на И.А.Ш., не
е доказано до изискваната от процесуалния закон степен на несъмненост.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира, че:
- на 06.12.2010год. в
гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.**, вх.*, ***,
в съучастие помежду си
подсъдимите С.С., П. П., Ж.Ж., Ж.Н. като извършители и подс.И.П.,
като помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
- изкъртване на метална щора и счупване на патрона на метална входна врата на
супермаркет „П.”, чрез използване на технически средства - две отвертки и чук и
на моторно превозно средство - л.а.
„Форд Мондео” с рег. № **** отнели от
владението на Г.С., управител на супермаркет „П.” парична сума от 5 940лв.(
24,75 пъти ММРЗ), собственост на от „П.
Т. Г.”АД, без негово съгласие и с
намерение противозаконно да я присвоят, като кражбата е извършена от повече от
две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване и не представлява
маловажен случай;
- на 10.12.2010 год. в
гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.**, партер, в съучастие като извършители
подсъдимите С.С., П. П., Ж.Ж., а подсъдимите Ж.Н. и И.П.П., като
помагачи, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на витринно
стъкло, изкъртване на насрещника
на брава на
складово помещение и на офис на фирма „Булсатком”АД и
изкъртване на вратичка
на метална касетка , чрез използване на технически
средства - две отвертки, щанга тип „кози крак”, чук и на моторно превозно средство - л.а. „Мерцедес” с
рег. № **** отнели от владението на С.Д.Т., координатор на „Булсатком”АД
за офисите в Бургас, паричната сума от 888,20лв.(3,7 пъти
ММРЗ), собственост на „Булсатком”АД, без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да я присвоят, като кражбата е извършена от повече от две лица,
сговорили се предварително за нейното осъществяване и не представлява маловажен
случай;
- на 08.01.2011 год.,
в гр. Приморско, ул. „Иглика”, № *, в съучастие като извършители подсъдимите С.С., П. П.,
Ж.Ж.,С.П. и Е.Г., чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на повдигащия механизъм
на метална ролетна щора и на патронника на бравата на входната стъклена врата
на златарски магазин, чрез използване на технически средства - отвертка и
френски ключ и на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.
№ *** отнели чужди движими вещи – златни бижута във вид на: висулки - 174,59г.; гривни -27,78г; колиета - 65,47г;
обеци - 8,93г; пръстени -458,71г ; синджир- 25,58г., всичко 761,06 г, на обща стойност 44 320,67лв. (184,67 пъти
ММРЗ) от владението на А.А.Д. от гр. Бургас, като представляващ и
управляващ ЕТ”А.” със седалище
гр.Царево, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят,
като кражбата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително за
нейното осъществяване и не представлява маловажен случай.
Фактите по делото
сочат, че и трите кражби са били извършени след предварителен сговор между
подсъдимите.
В подкрепа на този
извод са проведените преди това срещи, съгласуваното им предвижването до
местопрестъпленията; съхраняването в автомобила на подс.Ж.Н. на едни и същи инструменти, ползвани при
кражбите в гр.Бургас; различните функции, изпълнявани от отделните съучастници;
бързите и ефективни действия при осъществяване на проникването и отнемането на
вещите и при трите кражби; последващото разпределение на отнетите пари от
супермаркета и офиса в гр.Бургас. Преценявайки тези обстоятелства в своята
съвкупност , съдът намира, че при всяка от кражбите по п.п.І,ІІ,ІІІ между
подсъдимите е било налице предварително взето решение за извършване на
деянието, тъй като съгласието и решението за извършване на деянието е
постигнато в един по-ранен момент. Подсъдимите
са имали възможност да премислят решението си, да съставят план и
безпрепятствено да могат да извършат планираната кражба. Поведението им в
своята цялост указва на съществуването на съвместност, задружност, синхрон на
действията, което е неприсъщо на общ инцидентен пряк умисъл, водещ до
квалификация на деянието като извършено при обикновено съучастие, а е проява на
предварително съгласувана обща дейност с една и съща цел от субективна страна.
За инкриминирания
период ММРЗ е била 240лв. Стойността на отнетите вещи, броя на съучастниците,
използването на технически средства и моторни превозни средства, разрушаването
на защитни прегради, характеризиращи способа
на извършване на всяко от деянията, изключва възможността което и да е от тях
да бъде третирано като маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 от НК, като
само по отношение на последното деяние общата стойност на отнетите златни
изделия надхвърля критериите както за големи размери (квалифициращ признак по
чл.195, ал.2 от НК), така и за особено
големи размери.
На следващо място, при
всяка от три кражби присъства обстоятелството по чл.93,т.12 от НК. Правната
квалификация „престъпление, извършено от две или повече лица” е приложима, когато в самото изпълнение на
кражбата са участвали най-малко двама съизвършители. В такава кражба е възможно
съучастие и на други лица в качеството на подбудители и/или помагачи.
При осъществяването на
кражбата на 06.12.2010г. от супермаркет „П.” ( по п.І.) подсъдимите С., П. и Ж.
са осъществили отнемането на паричната сума, а подс.Ж.Н. е участвал в
установяването на фактическа власт върху парите, превозвайки с лекия автомобил
„Форд Мондео” с рег. № **** отнетите каси, заедно със сумата от 5 940лв до сметището. Обективно участието на
подс. И.П. се е ограничило само да охранява извършването на кражбата, като по
този начин е улеснил осъществяването на престъплението без да участва в
изпълнителното деяние.
Отнемането на
паричната сума от 888,20лв.от офиса на „Булсатком”АД в гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, бл.** на
10.12.2010 год. (п.ІІ) е осъществено от подсъдимите С. и П., които заедно с
подс.Ж.Ж. и отнетите парични средства се отдалечили от местопрестъплението чрез
управлявания от последния автомобил „Мерцедес” с рег. № **** за да установят фактическо владение върху
тях. Участието на подс. Ж.Ж. в последната фаза на изпълнителното деяние го
определя като съизвършител, в отличие от останалите двама подсъдими – И.П. и Ж.Н.,
които са пазили съучастниците си да не бъдат разкрити по време на кражбата,
поради което дейността им се е изразила в помагачество - т. 5 от ТРОСНК №
54/1989 г. по н. д. № 49/89г., Решение № 208 от 26.III.1991 г. по н. д. №
503/90 г., I н. о.
Макар първоначално
подсъдимите Ж.Ж. и Е.Г. да са имали роля само да охраняват докато подсъдимите С.С., П. П.
и С.П. са проникнали в златарския магазин в гр. Приморско, ул. „Иглика”, № *
(п.ІІІ) и отнемали златните изделия, впоследствие подсъдимите Ж.Ж. и Е.Г.,
заедно с останалите, са напуснали местопрестъплението с лекия автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № *****, участвайки във установяването на свое фактическо владение върху отнетите
бижута, поради което всеки един от тези петима подсъдими се явява извършител на
изпълнителното деяние.
И трите деяния са изпълнени
чрез използване на технически средства и
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот за проникване в
търговските обекти и осигуряване на достъп до отнеманите вещи. Извън
повдигнатото обвинението са останали разбиването на витринните стъкла на
централните и странични витрини в златарския магазин, което съдът разглежда
като обстоятелство, завишаващо степента на обществената опасност на
извършеното.
За довършване на
престъпленията, след отнемането на чуждите вещи при придвижване и напускане на
местопрестъпленията са били използвани моторни превозни средства, различни при
всяко от деянията (л.а. „Форд Мондео” с рег. № ****,л.а. „Мерцедес” с рег. № ****
и л.а.„Фолксваген Пасат” с рег. № *****),
като при две от деянията - по п.І и п.ІІІ, леките автомобили „Форд
Мондео” с рег. № ***** и „Фолксваген Пасат” с рег. № **** са били необходими и
за пренасянето на значимите по обем и тежест отнети вещи, съответно - на металната каса със съхраняваната в нея
паричната сума от 5 940лв и на чувала със златни бижута, отнети от златарския
магазин на ЕТ”А.”.
За всяка от трите кражби
са налице съставомерните признаци по чл.195, ал.1, т.3, т.4, предл.І и предл.ІІ
от НК.
При тези обстоятелства
съдът намира, че съвкупната престъпна дейност на подс. С.С. следва да се
квалифицира като престъпление по чл.196а, вр.чл.196, ал.1, т.2, предл. първо,
вр.чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б”,
вр.чл.26, ал.1, ал.3 от НК.
Подс. С. е извършил
три отделни деяния, осъществяващи
квалифициращи състави на едно и също по вид престъпление. И трите деяния
са осъществени от него след като е вече е бил осъждан и е търпял наказание лишаване от свобода за
други тежки умишлени престъпления от същия вид – л.62-л.65, т.V от досъд.п.,
л.506-л.511 от съд.д. С влязла в сила на 01.11.2005г. присъда по НОХД№2935/05г.
на БРС той е бил осъден за престъпление по чл.195, ал.1,т.т.3,4,5, вр.чл.26,
вр.чл.20, ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от една година, като
изтърпяването на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години.
След последващото му привеждане в изпълнение това наказание е изтърпяно в
периода от 07.12.06г.-30.08.07г. С влязла в сила на 03.05.2007г. присъда
№553/2007г. по НОХД№7718/2007г. БРС го е
осъдил за извършено на 11.10.2006г.
престъпление по чл.195, ал.1,т.т.3,4,5,7, вр.чл.28, вр.чл.20, ал.2 от НК на
четири месеца лишаване от свобода.
Същото по размер наказание му е наложено за извършено на 28-29.11.2006г.
престъпление по чл.195, ал.1,т.т.3,4,5,7, вр.чл.28, вр.чл.20, ал.2 от НК с
определение на БРС от 28.11.2007г. за
одобряване на споразумение по НОХД№3283/2007г. За престъпленията, предмет на
последните два съдебни акта е било определено общо наказание от четири месеца
лишаване от свобода и е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква
„б” от НК (раздел II, т. 2 от ППВС № 2/70 г.).Общото наказание е изтърпяно от
на 16.12.2007г. За подс. С. е налице
квалифициращия признак „опасен
рецидив” по смисъла на чл. 196, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.„б" от НК
Видно от начините и
средствата за извършване на деянията си, той е имал едно и също трайно
отношение към уврежданите отношения на собственост . Деянията са осъществени
през непродължителни периоди от време и
при една и съща обстановка и еднородност на вината му, като от обективна и субективна страна
последващото представлява продължение на
предшестващото. Всяко от деянията е осъществено от подс.С. с формата на вината
– умисъл. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Общия размер на отнетите
вещи възлиза на 51 148,20 лева (213,12 пъти ММРЗ) и далеч надхвърля установения
в съдебната практика стойностен критерий от 140 пъти ММРЗ за „особено големи”
размери - ТРОСНК № 1/98 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г.).
Съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.3 от НК, когато включените в продължаваното престъпление отделни
деяния осъществяват различни състави на едно и също престъпление, то цялото
престъпление се квалифицира по по-тежкия от тях. Освен този решаващ фактор –
особено големия размер на предмета на престъплението, налице е престъпна
дейност осъществявана в условията на опасен рецидив, при това предходните му
осъждания са за същите по вид престъпления и
сочат за изключително висока степен на обществена опасност на деянията и
дееца. Тяхната кумулативна даденост, по
мнението на съда, е напълно
достатъчна(кражбата при опасен рецидив достигаща само до големи размери е съставомерна по чл.196,
ал.1,т.2 от НК) за квалифициране на извършеното от подс.С. престъпление като кражба в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай по чл.196а от НК, а множеството
други квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от НК, следва да се преценят с оглед
индивидуализацията на наказанието му.
Подс. П.П. е
осъществил при условията на продължавано престъпление три отделни деяния, реализиращи квалифициращи
състави на престъплението кражба, като всяко следващо се явява продължение от обективна и субективна
страна на предшестващите. Той е установил едно и също трайно отношение към
отношения на собственост като обект на посегателствата, осъществил е деянията през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и еднородност на вината му.
Всяко отделно деяние е
изпълнено от подс.П. с умишлена форма на вина. Той е осъзнавал
общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Общата стойност на отнетите вещи - 51 148,20 лева се равнява
на 213,12 пъти ММРЗ. Тя превишава повече от три пъти стойностния
критерий за „големи” размери - 70 пъти ММРЗ, предвид на което с
продължаваната си престъпната си дейност
подс. П. е реализирал от обективна и субективна страна състава на
престъпление е по чл.195, ал.2, вр.ал.1,
т.3, т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1
от НК
Престъпна дейност на
подс.Ж.Ж. осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3,
т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1, ал.3 от НК. Трите деяния са осъществени от него като
извършител след предварителен сговор с
останалите съизвършители, през
непродължителни периоди от време и при
една и съща обстановка, използвайки технически средства и МПС, установявайки
своя фактическа власт върху чужди вещи, превишавайки повече от три пъти
стойностния критерий от 70 пъти ММРЗ. Всяко от деянията е осъществено от подс.Ж.
с формата на вината – пряк умисъл и със съзнанието за квалифициращите им
обстоятелства.
Цялостната престъпна
дейност на подс. Ж.Г.Н. разкрива съставомерните признаци на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, т.4,
т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26, ал.1, ал.3 от НК – на 06.12.2010год. и на 10.12.2010
год., в гр.Бургас при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С.М.С., ЕГН **********,
П.Я.П., ЕГН **********, Ж. Л.Ж., ЕГН ********** и И.П.П., ЕГН **********, в
съучастие като извършител чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, използване на технически средства и на
моторни превозни средства - л.а. „Форд Мондео” с рег. № ******* и лек
автомобил „Мерцедес” с рег. № ********,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 6 828,20лв. от владението на Г.Т.С. и
С.Д.Т. без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. В
деянието по п.ІІ той е действал като помагач, защото умишлено е улеснил извършването на
престъплението като е транспортирал до и от местопрестъплението другия
съучастник – подс.И.П., като е предоставил автомобила си за превоз и съхранение
на ползваните при кражбата технически средства и като самия той е охранявал
извършителите да не се разкрие проникването им в офиса на „Булсатком”АД. По
пункт І , като е реализирал превозването на отнетите вещи с управлявания от
него автомобил „Форд Мондео” с рег. № ********, той се явява извършител. Като
съучастник подс. Ж.Н. е осъществил две отделни деяния по п.п.І,ІІ, в две
различни качества, съответно като съизвършител и като помагач, реализиращи квалифициращи състави на престъплението
кражба, като второто се явява
продължение от обективна и субективна страна на предходното. Подсъдимият е
установил едно и също трайно отношение към отношения на собственост като обект
на посегателствата, осъществил е
деянията през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината му. Всяко отделно
деяние е изпълнено от подс.Н. с умишлена форма на вина.
С деянията си по п.п.І,ІІ подс.И.П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление е по чл.
195, ал.1, т.3, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.чл.26,
ал.1,ал.3 от НК. При условията на продължавано престъпление на
06.12.2010год. и на 10.12.2010 год., в гр.Бургас, след предварителен сговор със
С.М.С., ЕГН **********, П.Я.П., ЕГН **********, Ж. Л.Ж., ЕГН ********** и Ж.Г.Н.,
ЕГН **********, като е намерил още един съучастник – подс.Ж.Н. с управляван от
последния автомобил „Форд Мондео”, а също така като е пазел и наблюдавал за
да предотвратяване разкриването и
залавянето им, той умишлено ги е улеснил, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и използване на технически средства и на
моторни превозни средства - лек автомобил „Форд Мондео” с рег. № **** и
лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ******,
да отнемат чужди движими вещи на обща стойност 6 828,20лв. от владението на
лицата Г.Т.С. и С.Д.Т., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвоят. Видно от начина на извършване на двете му деяния, той е имал едно и
също трайно отношение към уврежданите отношения на собственост. Те са осъществени през непродължителни периоди
от време и при една и съща обстановка и
еднородност на вината му, като от
обективна и субективна страна последвалото представлява продължение на предшестващото
го. Всяко от деянията е осъществено с формата на вината - умисъл. Подс.Ил.П. е
осъзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
С деянието си на
08.01.2011 год., в гр. Приморско подс.С.П. е осъществил престъпния състав на
чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3,т. 4, т.5, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК. Действията на този подсъдими са били насочени към прекъсване досегашното
владение на свид. А.Д., като представляващ и управляващ ЕТ „А.” върху
златни бижута на обща стойност 44 320,67лв. и установяване съвместно с
останалите участващи подсъдими на свое владение. Действал с ясното съзнание за
общност на своите действия и тези на другите подсъдимите С.С., П.П., Ж.Ж. и Е.Г. , както и че извършват престъплението след
предварителен сговор, чрез използване на технически средства - отвертка и
френски ключ и чрез използване на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *******.
С определение №379 от 07.11.2006г. по НОХД№134/2006г. Районен съд, гр.Карнобат
е осъдил подс. С.П. за извършено от него престъпление по чл.195,
ал.1,т.т.2,4,5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК на шест месеца лишаване
от свобода , изтърпяването на което е било отложено за тригодишен изпитателен срок.
С изтичането на този изпитателен срок за това осъждане подс. С.П. е бил
реабилитиран по право - чл.86, ал..1,т.1
от НК( отразено и в справка за съдимост –л.506 от съд.д.). Това обстоятелство,
съгласно чл.30, ал.1 от НК, не се
отразява на квалифициращия признак „повторно” по чл.195, ал.1,т.7 от НК, т.к. и
двете престъпления са еднакви по вид и всяко от тях представлява немаловажен
случай.Стойността на отнетите вещи 44 320,67лв - 184,67 пъти ММРЗ, обуславя
квалификацията на деянието по чл.195, ал.2 от НК.
Осъщественото на
08.01.2011г. в гр.Приморско деяние на подс. Е.Р.А. изпълва
от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, т.5, вр.чл.194, ал.1 от НК. На посочените дата и
място в съучастие като извършител, след предварителен сговор със С.С., П.П., С.П.
и Ж.Ж., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот -
счупване на повдигащия механизъм на метална ролетна щора и на патронника на
бравата на входната стъклена врата на златарски магазин и използване на
технически средства - отвертка и френски ключ
и на МПС - л.а. „Фолксваген
Пасат” с рег. № *****, той отнел описаните по-горе златни бижута на обща
стойност 44 320,67лв. от владението на А.А.Д., като представляващ и
управляващ ЕТ”А.”, гр.Царево, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като предмета на
престъплението са равнява на 184,67 пъти ММРЗ, поради което кражбата е в големи размери. От субективна
страна е действал с пряк умисъл, тъй като е бил напълно наясно с общественоопасния характер на деянието, съзнавал е че извършват
престъплението след предварителен сговор, чрез използване на технически
средства и МПС, предвиждал е и искал от тази обща дейност да настъпят желаните
общественоопасни последици.
Предвид установения в
хода на съдебното следствие размер на отнетите вещи при трите отделни деяния и
общия престъпен резултат по смисъла на чл.26, ал.2 от НК, съдът на основание
чл.304 от НПК оправда подсъдимите за разликата до първоначално повдигнатите им
обвинения, съответно: за подсъдимите С.С.,
П.П. и Ж.Ж. – за разликата над 51
148,20лв. до 61 551,00лв; за подсъдимите И.П. и Ж.Н. – за разликата над 6
828,20лв. до 7 231,00лв. и за подсъдимите С.П. и Е.Р.А. - за разликата над 44 320,67лв.до 54 320,00
лева.
Направената в
обвинителния акт връзка между квалифициращия състав на чл.195, ал.1, т.5 от НК
с обикновеното съучастие по чл.20, ал.2 от НК при изписване на цифровата квалификация на престъпленията, по
които са обвинени подсъдимите е неправилна. Тази неточност, предвид изложените в обстоятелствената му част факти и тяхната
словесно описана квалификация, не е съществена и не е ограничила правото им на
защита. Посочената непрецизност е коригирана от съда чрез оправдаване на
подсъдимите по повдигнатите им обвинения по чл.20, ал.2 от НК, а по отношение
на подс.И.П. и чрез преквалификация на съучастието му в извършените след
предварителен сговор две кражби (п.п.І,ІІ) в по-леката форма - помагачество.
Въз основа на така
представения анализ на доказателствения материал настоящия съдебен състав стигна до извода, че повдигнатите и
поддържани обвинения срещу подсъдимите П.П. и С.П., не могат да бъде установено
по категоричен и несъмнен начин. Разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК изисква,
за да бъде признат подсъдимият за виновен, да са налице такива доказателства,
които по несъмнен начин да установяват всички елементи на състава на
инкриминираното престъпление. Когато такива доказателства липсват (както
безспорно е по настоящото дело), за съда е налице само една възможност и тя е
да признае подсъдимите за невинни и да
постанови оправдателна присъда, поради което съдът оправда подс.П. по
обвинението за извършено престъпление по чл.346 ал.2, т.2, т.3, ал.1,
вр.чл.195, ал.1, т.3,4,5 вр. вр.чл.28 ал.1, чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК и подс.С.П.
по обвинението за извършени по същото време и място престъпление по чл.346,
ал.2, т.3, ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3,4,5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:
Престъплението по
чл.196а от НК е наказуемо с лишаване от
свобода от десет до двадесет години и конфискация на цялото или на част от
имуществото на виновния. При определяне на наказанието на подс.С.С., съдът взе
предвид изключително високата степен на обществена опасност на престъпната деятелност
на подсъдимия. Тя се предопределя от
присъствието на множество квалифициращи обстоятелства за отделните три деяния, значително надхвърлящи
необходимите за квалификация по чл.195,
ал.1 от НК, както и тази по чл.196а от НК -
всяко от трите деяния е осъществено след предварително организиране за
извършването му, с разрушаването на повече от една защитна преграда, с
използване на повече от едно техническо средство, а и на МПС, с причиняване на
несъставомерни вреди при проникването в помещенията, като общия стойностен размер на отнетите вещи
надвишава със 17 548 лв. (73ММРЗ) установения от съдебната практика критерий
за особено големи размери. Личността на подсъдимия С. е също с висока
степен на обществена опасност. Видно от обясненията на подсъдимите Ж.Ж. и И.П.,
той е лицето, привлякло ги към съучастие в извършваните престъпления, определял
е функциите им(„отцепка”) и е
разпределял полагащата им се част от отнетите вещи. Последното обстоятелство,
както вида и характера на отнетите вещи, разкрива користните подбуди за осъществяване
на деянията. След изтърпяване на наказанията за
престъпленията, относими към квалификацията по чл.29, б.”б” от НК и преди настоящия инкриминиран период подс.С. е извършил отново като съизвършител
престъпления по чл.131, ал.1,т.12 от НК и по чл.216, ал.1 от НК, за които е
осъден по НОХД №3233/09г. на БРС. Това обстоятелство свидетелства за формирани
престъпни нагласи и отсъствие на реален ефект от ангажираната спрямо него наказателна
репресия. Като смегчаващи вината обстоятелства съдът оцени неговата млада
възраст. Липсват предпоставките за приложение на чл.55 от НК. Съобразявайки изложеното настоящия състав намери, че
наказателната отговорност на подс.С.С. следва да се реализира при баланс на
отегчаващите и смегчаващи вината
обстоятелства, поради което му наложи наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години. Видно от събраните в съдебното
производство доказателства, подсъдимият не разполага с движимо и недвижимо
имущество. Наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи в
затвор при първоначален строг режим.
За престъплението по
чл.195, ал.2 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от
три до петнадесет години и възможност
съдът да постанови и конфискация
до една втора от имущество на дееца.
Подсъдимите П.П. и Ж.Ж.
са участвали и в трите кражба, предмет
на настоящото наказателно производство. Престъпната деятелност на всеки от
двамата, преценявана като едно
престъпление по чл.26 от НК, разкрива значително по-висока степен на обществена
опасност по сравнение с други от същия вид. Тази завишена степен на обществено
опасност е обоснована от извършените за
кратък период от време трите отделни взломни кражби, наличието на повече от
един квалифициращи признаци при осъществяването на всяко от деянията и
характерни за цялостната престъпна дейност, вида на отнетите вещи, както и
от високата стойност на посегателството,
равняваща се на трикратния размер на критерия
за съставомерност по чл.195, ал.2 от НК(големи размери).Индивидуалния
принос на подс.П. и същественото му по активно участие, придават на престъпната
му деятелност относително по-висока на обществена опасност по сравнение с тази
на подс.Ж.Ж.. Отсъствието на криминално минало и данни за други противообществени
прояви представят личността на подс.Ж.Ж.
с относително не-висока степен на обществена опасност. Обществената
опасност на личността на подс. П. е завишена, предвид предходните му
осъжданията от БРС по НОХД№1864/04г. и по НОХД№2994/07г. за престъпления по
чл.346, ал.2 от НК и по чл.216, ал.2 от НК. И двамата са на млада възраст ,
което съдът преценя като смегчаващо вината обстоятелство за всеки от тях. Като
съществено по значение смегчаващо вината обстоятелство, но не изключително по
смисъла на чл.55 от НК, съдът оценя
оказаното в хода на досъдебното производство съдействие от подс.Ж. за
разкриване на извършените престъпления. При тези условия съдът намери, че
наказателната отговорност на подс.П. следва да се реализира при лек привес на
отегчаващите вината обстоятелства, поради което му наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 10 години, което следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.
На подс.Ж.Ж. съдът
наложи минималното предвидено за това престъпление наказание – лишаване от
свобода за срок от три години,
определяйки го при значителен привес на смегчаващите вината обстоятелства. За постигане на индивидуалната превенция, но без
да се игнорира значението на възпитателното и предупредително въздействие на
наказанието върху останалите членове на обществото съдът прие, че не е наложително подс.Ж.Ж. да бъде отделен от
обществото в затворническа среда. Отлагането на изтърпяването на определеното
му наказанието за срок от четири години е напълно достатъчен той да преосмисли
и съобрази поведението си със законите
на страната.
Участието на
подсъдимите С.П. и Е.Г. се ограничава до извършената на 08.01.2011г. кражба от
златарския магазин в гр.Приморско. Деянията и на двамата се отличават с висока
степен на обществена опасност, предвид високата стойност на предмета на
престъплението, превишаващо с 27 520лв. критерия от 16 800лв. за квалифициращия
признак по чл.195, ал.2 от НК(големи
размери) и множеството други вредни последици, свързани с проникването в
магазина и, разбиването на витрините. В изпълнение на предварително създадената
организация за осъществяването на кражбата, подс.С.П. е участвал непосредствено
в отнемането на бижутата, поради което
неговото лично участие е по-голямо от това на подс. Е.Г., който първоначално е
охранявал извън магазина, а впоследствие, заедно с останалите е установил своя
фактическа власт върху отнетите вещи. И двамата са с криминално минало. До настоящото деяние
подс.Е.Г. е бил осъждан за престъпление по чл.183, ал.1 от НК на глоба и за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от четири месеца, което е бил отложено за срок от
три години (л.43, т.V от досъд.п.), като са последвали и нови осъждания от БРС
и от СТЗРС(л.163 от съд.д.). Осъждането на подс.С.П. е относимо към
квалифициращия деянието му признак по чл.195, ал.1 т.7, вр.чл.28 от НК. При
тези обстоятелства съдът прецени , че наказателната отговорност на подсъдимите
следва да се осъществи при лек привес на смегчаващите вината обсотятелста ,
поради което наложи на подс. С.П. лишаване от свобода за срок от седем години,
а на подс.Е.Г. – лишаване от свобода за срок от шест години. Така определените
по размер наказания, надвишават предвидения максимален срок за умишлени
престъпления по чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, поради което всеки двамата подсъдими
следва да изтърпи наказанието си лишаване от свобода в затвор
при първоначален строг режим. От времето на изпълнение на това наказание
на подс.Е.Г. следва да се приспадне продължителността на задържането му по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК по настоящото дело, считано от 15.01.2011г. до 18.01.2011г. Настоящото
деяние подс.Г. е извършил в определения му изпитателен срок от три години по
влязлото в сила на 05.03.2009г.
определение по НОХД№184/09г. на ВРС, поради което той следва да изтърпи и
наложеното му със същото определение наказание от четири месеца лишаване от
свобода. Приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода следва да се
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът намира , че така
отмерените на подсъдимите П.П., Ж.Ж., С.П., Е.Г. наказания лишаване от свобода
ще реализират целите по чл.36 от НК,
поради което не се възползва от възможността по чл.195, ал.2 от НК за налагане на наказанието конфискация.
За извършените от
подсъдимите И.П. и Ж.Н. престъпления по
чл. 195, ал.1, вр.чл.26 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години.
Двамата подсъдими са
участвали в извършените взломните кражби в гр.Бургас от търговските обекти на
„П. Т. Г.”АД и „Булсатком”АД. Престъпната дейност на всеки от тях разкрива
относително висока степен на обществена опасност, предвид множеството квалифициращи вината
обстоятелства, характеризиращи всяко от отделните деяния и надхвърлящи
необходимите за изведената за всеки съставомерност на продължавано престъпление
по чл.26 от НК. Тук обаче следва да се отчете , че престъпната дейност на подс.
И.П. се е изразила в подпомагане на извършителите на двете деяния. Помагаческа
е била ролята на подс.Ж.Н. в кражбата от офиса на „Булсатком”АД. Подсъдимите не
са с висока степен на обществена опасност и двамата са работили като шофьори,
несемейни са, не са осъждани и по делото няма данни за други техни
противоправни прояви. Следва да бъде отчетено като смегчаващо вината
обстоятелство направените от тях самопризнания в досъдебното производство. Не
са налице предпоставките по чл.55 от НК. При тези обстоятелства съдът намира, че наказателната отговорност на
всеки от тях следва да се реализира при привес на смегчаващите вината
обстоятелства, поради което и отчитайки индивидуалния принос на всеки в
задружната престъпна дейност им наложи наказания лишаване от свобода в размер
от две години и шест месеца на подс. Ж.Н. и две години – на подс.И.П.. По
мнението на съдебния състав поправянето и превъзпитанието на всеки от двамата е
напълно възможно да се реализира без изолирането им от социалната им среда,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на така
наложените наказания за различен
изпитателен срок, който за подс.Ж.Н. е с продължителност от четири години , а
за подс. И.П. – три години.
Така определени по вид
и размер наказания, съдът намери за
съответни на цялостната престъпна дейност на всеки от петимата подсъдими
и напълно достатъчни за постигане целите както на специалната,
така и на генералната превенция по чл.36 от НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК:
С оглед изложените
вече фактически констатации и правни изводи , съдът намира предявения в съдебното производство
граждански иск за безспорно установен по своето правно основание – чл.45 от ЗЗД. Деянието, разглеждано като деликт, е причинено от подсъдимите след
предварителен сговор и в съучастие и те отговарят солидарно за вредите от него,
съгласно чл. 53 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите С.С., П. П.,
Ж.Ж., С.П. и Е.Г. на А.А.Д.,
като представляващ и собственик на ЕТ „А.” гр. Царево, е причинена
имуществена вреда в размер на 44 320,67лв. Тази вреда представлява паричната
равностойност на предмета на престъплението (в предмета на обвинението са
посочени само златните изделия), установен в проведеното съдебно следствие,
поради което съдът уважи иска до този размер и го отхвърли като недоказан за
разликата по предявеният размер от 54
320лв.
Правопораждащият факт
за обезщетението е извършването на престъплението. Ето защо по исканията
за заплащане на лихви за забава, съдът на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
намира, че подсъдимите са изпаднали в
забава от деня на увреждането – 08.01.2011г. и от тази дата дължат обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на уважения граждански иск до окончателното му изплащане.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИ:
Иззетите от домовете
на подсъдимите и при огледите на местопрестъплениията, както и доброволно предадените веществени
доказателства, съдът постанови да бъдат върнати на притежателите им след
влизане на присъдата в сила, а тези с малозначителна стойност и за които не е
установено на кого принадлежат – да се унищожат.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата направените съдебно
деловодни разноски в размер на
9098,85лв. и държавна такса от 10
000лв., съобразно уважената част от гражданските искове, а на гражданските ищци
– платените от тях възнаграждения на повереник и направените
разноски за участие в делото.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите
да заплати в полза на държавата съответния му дял от направените по делото разноски и държавната такса,
съобразно уважената част от гражданските искове, а на гражданския ищец и частен
обвинител – платеното възнаграждения за повереник.
Мотивиран от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:.......................