№ 13.07.2020г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д.Л., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1072/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.Й.Ж.
с ЕГН: **********, действаща чрез адв. З. Д.П. с
адрес: ***, против М.С.Г. с ЕГН: ********** ***, с която е предявен иск за
унищожаване отказа от наследство, извършен от
М.С.Г. от наследството на майка й В.Л.С., починала на 28.03.2019г.
спрямо кредитора С.Й.Ж..
В исковата молба се твърди, че със
заповед №45 за изпълнение на парично от 28.01.2016г. по частно гражданско дело
№ 27/2016г. на Районен съд - Попово, длъжницата М.С.Г., била осъдена да заплати
на кредитора си С.Й.Ж. сумата от 4000 лева главница, 80 лева държавна такса и
500 евро заплатено адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадената заповед
за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело в град
Русе, при ЧСИ В.М., което в последствие било прехвърлено към Съдебно
изпълнителна служба към Районен съд - Попово и било образувано под номер
96/2018г.
Била извършена пълна проверка по
изпълнителното дело и освен няколко движими вещи, друго имущество на длъжника
не било открито.
На 28.03.2019г била починала майката
на длъжницата й оставила в наследство
една втора идеална част от имот в село В *** и движимите вещи находящи се на
този адрес.
На 07.10.2019г. бил направен отказ от М.С.Г. от наследството
получено от майка й В.Л.С..
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което исковата претенция да
бъде уважена.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на
чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. З.П.. Депозирал е писмена молба, с която не възразява
по хода на делото, като поддържа исковата молба. Моли за решение, с което
същата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответницата, редовно призована,
не се явява. За нея се явява адв. Ц. – ТАК, който
пледира за отхвърляне на исковата претенция.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 56,
ал. 1 от ЗН:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно
основание по чл. 56 от ЗН, с който се прави искане да се постанови унищожението
на отказа от наследство, извършен на 02.10.2019г. от М.С.Г. с ЕГН: ********** ***, от наследството на майка й В.Л.С., починала
на 27.03.2019г. спрямо кредитора С.Й.Ж..
Съгласно разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат
да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се
удовлетворят от имуществото на наследника. Според ал. 2 искът може да се
предяви в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години след
отказа.
Видно от приложеното по делото Удостоверение на РС – Попово, се установява,
че М.С.Г. се е отказала от наследството на майка си В.Л.С., починала на 27.03.2019г.,
който отказ е вписан под № 27/02.10.2019г.
В случая процесният отказ е вписан в особената
книга на РС – Попово на 02.10.2019г.,а искът е предявен на 05.12.2019г., поради
което срокът по чл. 56, ал. 2 от ЗН се явява спазен.
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че
обективните елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗН са налице. С доклада по
делото, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните
факти, подлежащи на доказване, като е указал на ищцата, че следва да установи:
качеството си на кредитор спрямо ответника, което да е възникнало преди отказа
от наследство. Указал е на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието
на имущество което да е достатъчно за удовлетворяване на вземането на
кредитора, въпреки направения отказ от наследство.
Видно от приложения по делото /л.149/ изпълнителен лист №
188/26.05.2016г., издаден по влязла в
сила на 12.05.2016г. Заповед за изпълнение № 45/28.01.2016г. по ЧГД № 27/2016г.
по описа на РС – Попово, ответницата М.С.Г.
е осъдена да заплати на С.Й.Ж., сумата от 4000.00 лв., представляваща главница,
такси и разноски , заплатени по ИД № 1309/2013г. по описа на ЧСИ Р.А. с р-н на
действие СГС, ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението /16.12.2015г./, до окончателното изплащане на
задължението , както и направените по делото разноски в размер на 80.00 лв. за
заплатена държавна такса и 500.00 евро за заплатено адвокатско
възнаграждение.
При това положение съдът приема за
безспорно установено, че ищцата има качеството кредитор, което е възникнало на преди
датата на направения отказ от наследство /02.10.2019г., /. Достатъчно условие
да се приеме, че е налице коментиратана обективна
предпоставка за иска по чл. 56 от ЗН е съществуването на вземане, възникнало
преди извършването на увреждащото действие от длъжника и съществуващо при
извършването на правното действие, дори е без значение дали е изискуемо и
ликвидно към момента на действието.
В случая е налице и
следващата обективна предпоставка на иска по чл. 56 от ЗНасл. - увреждане на
кредитора. Съдът намира, че с отказа от наследство, останало от покойната й
майка, ответницата намалява имуществото, от което ищцата би могла да се
удовлетвори. Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое
задължение с всичките си секвестируеми имуществени
права, които притежава към момента на принудителното изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на
имуществото на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази
причина са предвидени редица институти за запазването му, какъвто се явява и
искът по чл. 56 от ЗН. Следва да се отбележи, че кредиторът може да насочи
изпълнението си и към права, придобити от длъжника след възникване на
задължението, а в случая правото на наследяване е възникнало с откриване на
наследството – 27.03.2019 г. /чл. 1 от ЗН/ и като имуществено право също се
включва в патримониума на длъжника. В случай, че ответницата
като негов титуляр го упражни би могла да придобие имуществените права, включени
в наследствената маса. С извършването на отказа от наследство обаче същата
лишава кредитора от възможността да се удовлетвори от тях и препятства
възможността за бъдещо увеличаване на имуществото си.
Следваща предпоставка за
уважаване на иска по чл. 56 от ЗН е невъзможността вземането на кредитора да
бъде покрито от личното имущество на длъжника. Необходимостта от доказване на
този елемент следва от тълкуването на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗН, в която е използван
израза „доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.“
Горното предполага съпоставяне между стойността на имуществото на длъжника –
наследник и на задължението му към кредитора. Съдебната практика е константна,
че по отношение имуществото на длъжника следва да се вземе предвид само това,
което той реално притежава – права, които са част от патримониума
му и вземания, които са изискуеми. В тежест на ответника е да докаже, че има
достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора.
Съдът намира, че от
наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че ответницата
има имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Напротив, по
делото са събрани писмени доказателства, които налагат противен извод, а именно,
че ответницата в качеството й на длъжник
няма имущество, към което да бъдат насочени изпълнителни действия.
С оглед на изложеното
по-горе съдът намира, че в случая са налице всички предвидени в закона
предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от
наследство на ответницата и на ищцата следва да се предостави възможност да
събере вземането си от наследственото му имущество. Унищожаването на отказа е
относително – само по отношение на ищеца/кредитор, който го е поискал, и само
доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане.
По
разноските:
По
делото ищцата е направила разноски в размер
на 30.00 лв., за заплатена държавна такса, която сума, предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена в нейна полза.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, при
което такова не следва да се присъжда.
С
оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗН, извършения от М.С.Г. с ЕГН: ********** ***, отказ
от наследството на майка й В.Л.С. с ЕГН: **********, починала на 27.03.2019г, вписан в
особената книга на РС – Попово под № ***, по отношение на С.Й.Ж. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА М.С.Г. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.Ж.
с ЕГН: **********, СУМАТА от 30.00 лв. /тридесет лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: