№ 7965
гр. Варна, 21.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110108557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от „Е.С.“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, *** срещу Еднолично
адвокатско дружество „П и П“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ***, с който се оспорва изпълнението, предприето от ответника въз основа на
изпълнителен лист №260001/17.01.2022г. издаден по в.т.дело № 606/2020г. по описа на
Апелативен съд – Варна на основание съдебен решение №26000/06.01.2022г,.
постановено по посоченото дело, въз основа който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20228930400186 по описа на ЧСИ Д.С., с район на действие
ВОС.
В исковата молба се излагат твърдения, че настоящият ответник в
производството по делото е частен правоприемник на търговското дружество „Б.А.Ф.“
ЕООД имащо качество на ищец в съдебното производство, по отношение на което е
образувано в.т.дело № 606/2020г. по описа на Апелативен съд – Варна. В полза на
посоченото търговско дружество бил издаден изпълнителен лист, като вземането в
полза на страната било придобито от ответника по силата на договор за цесия от
14.01.2022г.Излагат се твърдения, че „Е.С.“ АД на 18.01.2022г. е изпълнило
задълженията си към праводателя на ответника - „Б.А.Ф.“ ЕООД, за което задължение
ищецът е бил осъден с решение на Апелативен съд – Варна. За осъществената цесия
твърди, че не е уведомен.Твърди, че е получил покана за доброволно изпълнение
№5404/25.03.2022г., с която е уведомено за задълженията му към Еднолично
адвокатско дружество „П и П“ в размер на 40196,12 лева, от които 24143 лева
главница, 12547,65 лева лихва за забава, 500 лева съдебно – деловодни разноски и
3005,47 лева такси по съдебното изпълнение.
Настоящият районен съд намира, че доколкото ищецът имащ качество на
длъжник в образуваното изпълнително производство и се позовава на осъществено
1
плащане на задължението, за което в полза на праводателя на ответника е издаден
изпълнителен лист, поради което и поддържа, че поради плащане на 18.01.2022г.
сумите предмет на изпълнението не са дължими, предмет на предявения установителен
иск по реда на чл. 439 ГПК не е несъществуване на самото вземане, а на
несъществуването на правото на принудително изпълнение на същото, предприето по
изпълнителното дело.При изложените съображения намира, че предявеният иск е един,
чиято цена възлиза на 40196,12 лева, независимо от това, че същата включва
стойността на присъдените със съдено решение главница, лихва за забава, разноски,
съответно дължимите такси по изпълнението.
Мотиви в насока на изложените изводи могат да бъдат извлечени от определение
№207/23.05.2022г., постановено по в.ч.гр.дело № 246/2022г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, с което е прието, че искът за несъществуване на правото на
принудително изпълнение е един.
На осн. чл. 104, т.4 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено
пред ВРС и същото да бъде изпратено за разглеждане от Варненски окръжен съд, като
първа инстанция, доколкото цената на иска надхвърля сумата от 25000 лева.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №8557/2022г. по описа на ВРС –
ХХІ състав и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Варненски окръжен съд, на основание
чл.118, ал.2 вр. 104, т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2