Решение по дело №50/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20203120200050
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 66/25.6.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН НИКОЛОВ

 

при протоколист Ивелина Маркова, като разгледа докладваното НАХД №50/2020 г. по описа на Районен съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Прима Виста П“ООД с. Б, обл. Варна, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 23-0000437, издадено на 02.08.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди, че в хода на проведеното срещу него административно – наказателно производство са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като не съдържат материално – правната норма, която е нарушена, доколкото разпоредбата на чл. 96 ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП е санкционна норма. Заявява, че липсва безспорна установеност на нарушението.

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административно–наказващият орган, редовно призован не изпраща представител. Представя писмена защита, в която счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено от съда.

Контролиращата страна – РП -Варна, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена документална проверка на дружеството – въззивник  контролните органи от ОО“АА“ – Варна преценили, че на 02.07.2018 г. в с. Б., обл. Варна въззивникът в качеството си на превозвач е допуснал водач, който не отговаря на изискванията на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП /не притежава валидна карта за квалификация на водача/ да управлява превозно средство за обществен превоз на товари. При извършена справка се установило ,че водача Билял Зияев Билялов е притежавал карта за квалификация, валидна до 07.12.2017 г., но към момента на проверката не е притежавал валидна такава. 

При тези констатации на 17.06.2019 г. свид. Й.Р.Й. съставил спрямо въззивника АУАН за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП, който бил връчен и подписан от упълномощено лице с изявлението, че има възражения. В законоустановения тридневен срок такива не постъпили, поради което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното наказателно постановление от наказващия орган.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитания свидетел, който установява лично възприети от него факти. В подкрепа на твърденията му са и писмените доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт:

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била определена и посочена нарушената правна норма. Вярно е, че чл. 96г от ЗАП е санкционна разпоредба, но тя съдържа в себе си и състав на нарушение, като по този начин правото на дружеството да разбере в какво е обвинено, не е нарушено по никакъв начин. Няма пречка една норма да е материално – правна и санкционна норма едновременно, доколкото същата съдържа в себе си едновременно описание и санкция.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.

От представените по делото документи, а именно пътен и тахографски лист от 02.07.2018 г. се установява, че на посочената дата е бил извършен превоз на товари с товарен автомобил "Ивеко“, кат. 3, с рег. № В 44 59 КВ, собственост на въззивника, чийто водач е бил Б. З. Б., който към момента на превоза не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Безспорно от пътния лист е видно, че именно дружеството го е издало, съгласно положения печат и подпис. Установява се също така, че този водач е извършвал и други превози – общо 19 на брой.

Административно – наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за това, че на посочената в АУАН и НП дата, като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява превозно средство за обществен превоз, като водачът не отговарял на изискването на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвтП. Нормата на чл. 7б ал. 1 от ЗАвтП представлява конкретно разписано задължение на превозвача, изпълнението на което той доказва посредством представяне на нарочно издаден документ, посочен в изр. 2 на същата алинея. Видно от доказателствата по делото към момента на превоза, водачът не е притежавал карта за квалификация, следователно е безспорно доказано, че въззивникът е допуснал превоз на товари за собствена сметка от водач, който няма карта за квалификация, поради което и правилно е санкциониран с наказанието, предвидено в нормата на чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП. Разпоредбата на чл. 96г от ЗАП е създадена именно за да се санкционира подобно допустителство, поради което аргументите изложени в тази връзка са несъстоятелни.

Санкционната разпоредба е приложена правилно, тъй като се касае за нарушение, извършено от превозвач, който с издаването на пътен лист, предоставянето му на водача е осъществил обществен превоз на товари при липса на карта за квалификация, която да установи необходима квалификация на водача.

В случая АНО законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания от законодателя размер от 3000 лв., поради което липсва възможност за нейното изменение в посока намаляване

Съдът счита, че нарушението не е маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото е формално и с осъществяването му всякога се поставят в опасност обществените отношения, които е призвана да охранява нормата на  чл. 96г ал. 1 вр. с чл. 7б ал. 1 изр. 1 от ЗАвПр.

Предвид гореизложеното съдът намира, че проверяваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000437, издадено на 02.08.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на въззивника -„Прима Виста П“ООД с. Б., обл. Варна, ЕИК ******** за нарушение по чл. 96г ал. 1 пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.

 

                                            

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: