№ 80
гр. Асеновград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101734 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 22
от ЗПК.
Ищцата В.К. твърди, че на 09.02.2021г. между нея и „Неткредит“ АД е
сключен договор за потребителски кредит №202102091257440070, по силата
на който й е предоставена сумата от 500 лева, а тя се е задължила да върне
същата, ведно с договорна лихва в размер на 38,75% годишно при ГПР от
46,42% на 6 месечни вноски от 93 лева. Освен това е постигната договореност
за осигуряване на обезпечение, а при неизпълнение на това задължение – за
заплащане на неустойка в размер на 420 лева. Този договор е за
потребителски кредит и не отговаря на редица императивни разпоредби на
закона. На първо място същият не е еднакъв по вид и форма и е на шрифт,
който е по-малък от 12. Общият размер на кредита не е посочен коректно. Не
е посочено по никакъв начин как се определя и изчислява лихвения процент,
липсва методология. Посоченият в него ГПР не отговаря на реалния такъв.
Неустойката е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е
прекомерна. Клаузата за заплащане на такава е неравноправна. Същата води
до скрито оскъпяване на кредита. В договора не се съдържа редът за
предсрочно погасяване. В общите условия се съдържа клауза, която
ограничава правата на потребителя. Ето защо моли да бъде постановено
1
решение, с което договорът да бъде обявен за недействителен, евентуално да
се обяви нищожността на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща
заплащане на неустойка.
Ответникът оспорва предявения иск и обстоятелствата, на които се
основава. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички изисквания
на закона, като това е станало по електронен път. Твърди, че същият не
съдържа неравноправни клаузи. Ето защо моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 09.02.2021г. между тях е сключен
договор за потребителски кредит №202102091257440070, по силата на който
на ищцата е предоставена сумата от 500 лева, а тя се е задължила да я върне
на 6 месечни вноски от 93 лева, в които е включена главница и договорна
лихва в размер на 38,75% годишно, като общо дължимата сума е 558 лева, а
годишния процент на разходите – 46,42%. Безспорно е, че договорът за
кредит е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че
размерът на шрифта, на който е изготвен представеният по делото договор, е
12. Поради това доводите, че не е спазено това изискване на закона, са
неоснователни.
В договора е посочен общият размер на кредита – 558 лева. От
съдържанието на същия е видно, че в тази сума не е включена неустойката,
предвидена в чл.6 от договора, съответно тя не е предвидена като част и от
ГПР. По този начин се заобикаля изискването на чл. 19, ал.4 от ЗПК ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва или 50%. Освен това
не е изпълнено изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора да се
посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Този извод се налага, тъй като от една страна банковата гаранция или
гаранция от небанкова финансова институция по принцип не съставлява
обезпечение на задължение. От друга страна е предвидено, че неустойката се
2
дължи на вноски, дължими заедно с вноските за погасяване на кредита. Или
всъщност уговорената неустойка е част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Отделно от горното следва да се отбележи, че съдът следи служебно за
наличието на нищожност, което налага да се извърши преценка дали
договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с
добрите нрави. За това следва да се отчетат естеството и размера на
задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е
обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.,
съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на
кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи,
изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални
ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време,
курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е
обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния
касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен
процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на
законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 38,75%. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че
процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва
противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е
уговорен този размер, е нищожна. Настоящият състав счита, че тази
нищожност влече след себе си нищожност на целия договор, тъй като не би
могло да се приеме, че кредитодателят би сключил същия без нея. Страната
се е позовала на разпоредбите на ЗПК, като с оглед на нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва следва да се приеме също така, че този
договор е недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК.
3
С оглед на горното следва да се приеме, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради
това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен,
съответно предявеният иск е основателен.
При този изход от спора предявеният евентуален иск не следва да бъде
разгледан.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50 лева, внесена
държавна такса, 150 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице и 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА недействителността на договор за потребителски кредит
№202102091257440070 от 09.02.2021г., сключен между В. Н. К., ЕГН
********** от гр. Асеновград, ул.“Свобода“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, и
„Неткредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, сграда „Литекс тауър“, ет.10,
представлявано от И.Н.Х.
ОСЪЖДА „„Неткредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Лъчезар Станчев“ №3, сграда „Литекс тауър“,
ет.10, представлявано от И.Н.Х. да заплати на В. Н. К., ЕГН ********** от гр.
Асеновград, ул.“Свобода“ №2, вх.Б, ет.3, ап.15, сумата от 500 лева (петстотин
лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4