РЕШЕНИЕ
№ 5217
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110211283 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХХ, срещу
Наказателно постановление № 2074/01.08.2023 г., издадено от Директор на
Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР), за извършено нарушение на
чл. 142 от Закон за водите, за което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200,
ал. 1, т. 12 от Закон за водите на дружеството – жалбоподател е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 (двеста)
лева.
В жалбата се релевират доводи в подкрепа на твърдението за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, във връзка с
което се сочи, че от страна на „Н.С.“ ЕАД са предприети действия за
уведомяване на Министерството на околната среда и водите и
Министерството на земеделието за извършените дейности, за което е налична
по делото съответната писмена кореспонденция. На следващо място се
излага, че в процесния случай е изтекъл предвиденият в чл. 34 от ЗАНН
преклузивен срок за съставяне на АУАН, респективно е погасена
възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност
на въззивника. Излагат се аргументи за наличието на предпоставки за
1
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото
молба от процесуален представител на въззивника с доказателства за
надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа по
изложените в нея съображения и се пледира за отмяна на обжалваното НП.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В ангажирано по делото съпроводително писмо и
в допълнително представена молба Директор на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ (БДДР) моли депозираната по делото жалба да бъде
оставена без уважение, респективно издаденото наказателно постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по подробно изложени
съображения. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и
се релевира възражение по отношение размера на разноските на насрещната
страна.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2023 г. била извършена съвместна проверка на място на язовир
Панчарево, район „Панчарево“, Столична община, от експерти на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ (БДДР) и РИОСВ-София, във връзка с постъпил
сигнал в БДДР чрез РИОСВ - София с вх. № КД-05- 17/21.02.2023 г. за
„наличие на умряла риба при стената на яз. „Панчарево“, плаж „.....“,
резултатите от която проверка били обективирани в Констативен протокол №
2 – ГЖ – 35/21.02.2023 г.
В хода на проверката било установено, че яз. Панчарево е собственост
на Министерство на земеделието, като е отдаден за стопанисване на „Н.С.“
ЕАД, като към момента на проверката по данни на представителя яз.
Панчарево е при котата водно ниво 595.91 м и ниво под кота сифон 2.93м, а
челният преливник на съоръжението е затворен. Установено било по данни на
представителя също така, че към 10.02.2023 г. яз. Панчарево е при котата
2
водно ниво 597.03 м. и ниво под кота сифон 1.83м.
В хода на проверката били представени Воден баланс на язовир
Панчарево за период 01.02 - 21.02.2023г., както и писмо с изх. № 70-
6824/17.02.2023 г. от Министерство на земеделието до „Н.С.“ ЕАД относно
извършване на демонтажни и монтажни дейности, за които е необходимо
осигуряване на водно ниво по долен преливен праг на яз. Панчарево, във
връзка с което от 15.02.2023 г. било започнато снижаване на водното ниво на
яз. Панчарево до достигане ниво - 3.36 м при кота 595,50 съответстващо на
обем 4.050 мил. м3, които дейности било констатирано че са извършени без
да бъде уведомена БДДР и без да бъдат включени в месечни графици за
комплексните и значимите язовири по Приложение № 1 от Закона за водите,
които се утвърждават от министъра на околната среда и водите.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН № 1382/01.03.2023 г.,
връчен на пълномощник на „Н.С.“ ЕАД на 09.03.2023 г.
Въз основа на АУАН № 1382/01.03.2023 г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 2074/01.08.2023 г. от Директор на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ (БДДР), с което и на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закон за водите на дружеството - жалбоподател е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
200 (двеста) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Г. Ж. Ж..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Г. Ж. Ж. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
3
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
Г. Ж. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, предвид приложените към материалите на делото
Заповед № 21/16.02.2023 г. на директор на Басейнова дирекция „Дунавски
район“ и трудов договор № 376/15.06.2023 г., сключен между Министерство
на околната среда и водите, представлявано от Ю.П. – министър и Р.М.П..
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1
и ал. 3 ЗАНН. Спазен е давностният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
4
която разпоредба предвижда, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В конкретния случай актът е
съставен на 01.03.2023 г. след установяване на нарушението, съответно
нарушителя на 21.02.2023 г., респективно в законоустановения срок, а
доводите на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
Същевременно, при извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорвания акт съдът констатира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното
постановление. Не е спазено императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в атакуваното постановление липсва задължителният
реквизит – дата на нарушението.
Всяко административно нарушение се характеризира с дата /период/ на
осъществяване, която следва да бъде описана по идентичен начин и в акта за
установяване на административното нарушение, и в наказателното
постановление. Посочването на този елемент от обективната страна на
нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право
да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира
защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на
атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Датата на
нарушението е един от главните факти в предмета на доказване по делото и
меродавният момент, който законът свързва с възникване на отговорността на
дееца.
В конкретиката на настоящия случай, в атакуваното наказателно
постановление са цитирани различни дати, имащи отношение към процесния
случай, но не и датата, на която наказващият орган приема, че е било
извършено нарушението. Липсва формирана и обективирана в акта воля от
страна на наказващия орган на коя дата същият счита, че е извършено
нарушението – на 21.02.2023 г. (съответстваща на датата на извършване на
проверката и констатиране на нарушението), на 10.02.2023 г. за когато са
констатирани определени водни нива на яз.Панчарево или на 15.02.2023 г. –
когато се твърди да е започнало снижаване на водното ниво на яз.Панчарево.
В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което е
5
осъществено чрез бездействие, а именно – неуведомяване на БДДР за
изпускане на води във връзка с извършване на демонтажни и монтажни
дейности, за които е необходимо осигуряване на водно ниво по долен
преливен праг на яз.Панчарево. Макар и да има продължителен характер,
поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен
момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез
бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за
изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и НП като дата на
начало на извършване на нарушението.
Изложеното, а именно - допуснато при реализиране на
административнонаказателната отговорност съществено процесуално
нарушение, води до извода, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В тази връзка е необходимо
да бъде посочено, че датата на извършване на нарушението трябва да е
означена конкретно, ясно и по начин, непораждащ необходимост от
тълкуване волята на АНО или смисъла на изложените фактически
обстоятелства, или пък значението на относимите доказателства. Този
реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика
и не може да почива на предположения. Датата на извършване на
нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта,
доколкото предопределя преценката за приложимия материален закон,
проверката за допустимост на образуваното производство по чл. 34 от ЗАНН,
както и рамките на осъществяване правото на защита на привлечения към
отговорност субект. Затова неизпълнението на изискването за посочването
и/или неточното й посочване, представлява съществено нарушение и
самостоятелно обуславя отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно.
По тази причина не се обсъждат възраженията на жалбоподателя по
съществото на спора – законосъобразна ли е правната оценка на установените
факти в казуса, има ли извършено нарушение, кой е негов субект и правилно
ли е приложен в тази част материалният закон.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5
ЗАНН и предвид направеното изрично искане за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на въззивника, в полза на последния
6
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 15-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2074/01.08.2023 г., издадено от
Директор на Басейнова дирекция „..........“ (БДДР), с което за извършено
нарушение на чл. 142 от Закон за водите и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
200, ал. 1, т. 12 от Закон за водите на дружеството – жалбоподател „Н.С.“
ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХХ е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) да заплати на
„Н.С.“ ЕАД, ЕИК ХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление в
ХХХХХХХХХХХХХХ бул. „Цар Борис III“ № 136, ет. 3, представлявано от
С. Д.– изпълнителен директор, сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7