Номер 26704.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Стоил Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601043 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Постъпило е искане от адв. А. А. - упълномощен защитник на осъдения Г. К. Л. ,
за възобновяване на н.о.х.д. № 1306/2019г. на РС – Дупница и потвърждаващото го решение
по в.н.о.х.д. № 93/2020 г. на ОС – Кюстендил.
В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за явна
несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на възобновителното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се посочва, че съдът неправилно е приел, че случаят не покрива
разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 354а, ал. 5 от НК. Смята се, че основанията за
алтернативното приложение на двете разпоредби са налице, тъй като осъденият е в млада
възраст, оказал е съдействие на разследването, изразил е съжаление за стореното, държаният
от него наркотик е в малко количество и с пренебрежимо ниска стойност (12.96 лева), а от
предходното му осъждане е изминал значителен период от време. Възобновителното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК защитникът обосновава с това, че макар и в
минималните възможни предели на лишаването от свобода, наложената санкция е висока в
сравнение с максималното наказание глоба в размер на 1 000 лева, което осъденият би
получил при осъждането му по по-леко наказуемия състав на чл. 354а, ал. 5 от НК.
Поискано е след възобновяване на производството САС да оправдае осъдения
или да преквалифицира извършеното в престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК със
следващите се от това последици, свързани с отмяна на ефективното наказание лишаване от
свобода и приложението на чл. 68 от НК.
В съдебно заседание пред САС защитникът на осъдения адв. А. А. поддържа
искането за възобновяване на основанията, посочени в него. Доразвива ги, като акцентира
1
върху съдебна практика, според която обремененото съдебно минало не може да бъде
единствено основание за отказ спрямо дееца да бъде приложен член 9, ал. 2 от НК или член
354а, ал. 5 от НК. Отбелязва, че всички посочени от решаващите инстанции смекчаващи
обстоятелства биха могли да се интерпретират и в контекста на приложението на някой от
двата текста. Смята, че с оглед данните за личността на осъдения, който е с добри
характеристични данни и е оказал съдействие на полицаите по време на задържането,
пребиваването му в местата за лишаване от свобода няма да допринесе за изпълнение на
целите на наказанието, нито ще подейства възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
Осъденият Г. К. Л. , редовно уведомен, не се явява пред съда по възобновяването.
Прокурорът от САП изразява мотивирано становище за допустимост на искането за
възобновяване, но същевременно и за неговата неоснователност, като счита, че същото
следва да бъде оставено без уважение. Поддържа, че законът е бил приложен правилно,
защото отказът на съда да приложи чл. 354а, ал. 5 от НК, а още по-малко и чл. 9, ал. 2 от
НК, с оглед конкретиката на случая, е основателен. Акцентира върху това, че осъденият е
държал два различни вида наркотик, върху това, че е осъждан за същото престъпление, че
деянието му е извършено в изпитателния срок на предходната условна санкция, а също и
върху лошите характеристични данни на осъдения и поведението му по време на
проверката, когато се е опитал да избяга. Посочва, че наложеното наказание от три месеца
лишаване от свобода е в минималните допустими по закон предели, поради което не е
налице и възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Софийският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата
и доводите на страните в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК -
окончателното решение на въззивния съд е от 17.08.2020г., а искането е подадено чрез РС-
Дупница на 16.09.2020г.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
С присъда от 23.01.2020г. по н.о.х.д.№1306/2019г. на РС - Дупница Г. К. Л. е признат
за виновен в това, че на 8.06.2018г., в гр. ***, без надлежно разрешение по Закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал 0.29 грама
амфетамин на стойност 8.70 лева и 0.71 грама марихуана на стойност 4.26 лева - наркотични
вещества на обща стойност 12.96 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради
което е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, търпими при
първоначален общ режим.
С присъдата е приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от
свобода, определено на осъдения по н.о.х.д. № 516/2014 г. на ОС - Кюстендил, което е
прието, че следва да се търпи при строг режим, съдът се е произнесъл по унищожаването на
веществените доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото
разноски.
С решение от 17.08.2020г. ОС-Кюстендил присъдата на първостепенния съд е била
потвърдена изцяло.
В искането за възобновяване осъденият се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се
позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - нарушение на
закона и явна несправедливост на наложеното наказание.
Преди да анализира поотделно всяко от посочените основания САС посочва, че
възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила
присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да
2
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид
стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените
оплаквания, биха били налице при постановяване на акта в нарушение на материалния
закон или при определяне на едно явно несправедливо наказание.
По отношение на искането по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
свързано с неправилно приложение на материалния закон
Анализът на доказателствените източници е дал възможност на съдилищата да
направят верен извод за това, че не са налице основания за приложение нито на чл. 9, ал. 2
от НК, нито за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК.
На първо място, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон,
като е приел, че основанията на чл. 93, т. 9 от НК не са налице, случаят не е маловажен и
възможност за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК не съществува.
Нормата на чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Обстоятелствата, които могат да подкрепят тезата за маловажност на случая, която
защитата последователно е поддържала и пред двете съдебни инстанции, са неголямото
количество наркотично вещество, невисоката му стойност - 12.96 лева, младата възраст на
дееца, изразеното съжаление за стореното и доброто процесуално поведение на осъдения.
Всички тези обстоятелства са коментирани от инстанциите по същество в контекста на
обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца и обуславящи приложението на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК при налагане на наказанието лишаване от свобода. Извън тях обаче има и
други обстоятелства, които са пречка за реализация на исканата преквалификация. В тази
категория попада обремененото съдебно минало на осъдения. Извън процесното деяние той
е наказван по наказателен ред още два пъти - с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.
№ 516/2014г. на ОС - Кюстендил и с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. №
1450/2015г. на РС-Дупница. По първото осъждане (споразумението има характер на влязла
в сила присъда) Л. е санкциониран за две самостоятелни престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК
и по чл. 354а, ал. 2 от НК, а по второто за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно е,
че и двете осъждания са свързани с наркотични вещества - първият път за държане с цел
разпространение на наркотични вещества, а вторият път за управление на МПС след
употреба на такива. Извън двете осъждания с решение по н.а.х.д. № 176/2014 г. на РС-
Дупница Л. е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на глоба по чл. 78а от
НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК - държане в маловажен случай на наркотични
вещества. Следва да се посочи, че по делото няма доказателства, от които да е видно, че
глобата по последното дело е заплатена, поради което и с оглед неизтеклите срокове за
реабилитация, съдът приема това санкциониране за актуално. По-важното в случая е, че по
всяко от посочените по-горе дела е ангажирана отговорност на осъдения за престъпно
посегателство, свързано с държане, включително с цел разпространение, или употреба на
наркотични вещества, каквото е и деянието по делото, по което се иска възобновяване. По
изброените вече дела спрямо Л. е прилагана репресия от различен вид - веднъж той е
освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, веднъж му е налагано условно
наказание лишаване от свобода и веднъж е санкциониран на пробация. Различните видове
санкции очевидно не са подействали в необходимата степен предупредително и
превъзпитателно спрямо дееца и той е извършил и процесното деяние. Последното освен
това е реализирано в изпитателния срок на условното осъждане по н.о.х.д. № 516/2014 г. на
ОС - Кюстендил. Това на собствено основание показва завишена степен на обществена
опасност на дееца, тъй като изпитателният срок се определя от съда, в случаите, в които
той може да направи преценка, че за целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително той да изтърпи наказанието. Без значение е изтъкнатото от
защитата обстоятелство, че процесното деяние е извършено на четвъртата година от
3
определения петгодишен изпитателен срок. Изпитателният срок е времето, в което
осъденият се изпитва дали действително трябва да търпи отложеното наказание. Това е
време за създаване на необходимите задръжки, за преодоляване на отрицателните навици,
за скъсване изобщо с престъпната дейност. Ето защо няма значение дали новото престъпно
посегателство е било извършено в началото или в края на този изпитателен срок. Важно е
дали в рамките на този срок, чийто граници предварителното са определени от съда,
осъденият е подновил престъпната си дейност. За да прецени, че деянието не съставлява
маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК като съд по възобновяването
апелативният съд прецени още, че осъденият е държал два самостоятелни обекта с
наркотик от различен вид, като процентът на активно действащото вещество във всеки от
тях е относително висок. От значение за тази преценка е и поведението на осъдения преди
задържането му, когато на въпросите на полицейските служители първоначално е отрекъл
да държи в себе си наркотични вещества и е направил опит да се освободи от забраненото
вещество, изхвърляйки черната платнена чантичка, в която то е било. Отделно от това,
преди задържането осъденият е бил в компанията на още две лица, заедно с които е пушил
марихуана. Въпреки, че той не е избягал от полицейските служители по време на
проверката, както твърди прокурорът от САП (това е направил един от другите задържани,
а именно Г. Ц.) и няма лоши характеристични данни (противното е видно от
положителната характеристика по месторабота, приложена на л. 34 от въззивното дело), в
съвкупност посочените по-горе обстоятелства разкриват степен на отрицателно
въздействие върху обществените отношения, чието охраняване цели състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК.
По изложените съображения и на още по-голямо основание апелативният съд
прие, че решаващата въззивна инстанция не е допуснала нарушение на закона, като не е
приложила чл. 9, ал. 2 от НК. Следва да се посочи, че искане за прилагане на този текст е
отправено за първи път в молбата за възобновяване пред апелативния съд. В този смисъл
инстанциите по същество не са имали пропуск в процесуалната си дейност като не са се
произнесли по него. Не е имало основание и за служебно приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Конкретиката на всеки казус предопределя възможностите за приложение на този текст, а в
процесния казус прегледът на обсъжданите по делото обстоятелства не насочва нито към
явна незначителност на обществена опасност на деянието, нито на неговата
малозначителност. Касае се за деяние с висока степен на обществена опасност (предвид
риска за здравето), което, наред с установените прояви на осъдения в миналото, определя
като такава и степента на обществена опасност на личността му.
Защитата е права в своите твърдения, че обремененото съдебно минало на дееца
не може да единственото основание за отказ да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК или чл. 354а,
ал. 5 от НК. Цитираните в тази насока решения от практиката на ВКС са напълно
релевантни. Едновременно с това обаче, както и по-горе бе посочено, осъденият Л. не
просто е наказван по наказателен ред. Посегателствата, за които той е санкциониран са три и
са свързани неизменно с наркотични вещества - с тяхната употреба по време на управление
на МПС, с държането или с разпространението им, като санкциите при него ескалират от
глоба по чл. 78а от НК, през пробация, до условно наказание лишаване от свобода. При това
положение, доколкото и процесното деяние е от същия вид, то очевидно е, че наказателната
репресия по отношение на осъдения не може да бъде избегната.
По отношение на искането по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК,
свързано с явна несправедливост на наложеното наказание
Този довод също е неоснователен. За престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК е
предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба от две до десет
хиляди лева. Районният, а и окръжният съд, са приложили член 55, ал. 1, т. 1 от НК. Те са
приели, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и са
определили наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, като са се възползвали
4
от разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и не са наложили допълнителното наказание глоба.
Размерът на лишаването от свобода от три месеца е в най-ниските възможни граници,
които законът позволява (арг. чл. 39, ал. 1 от НК). При това положение очевидно е, че
определеното на осъдения наказание не е завишено и в този смисъл не е явно
несправедливо. Защитникът обосновава явната несправедливост с възможността на
осъдения да бъде наложено наказание глоба. Такава санкция е предвидена в нормата на чл.
354а, ал. 5 от НК, но в случая по изложените вече съображения тази разпоредба се явява
неприложима.
В обобщение на изложеното САС прие, че не са налице основанията за
възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради което
искането следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, САС, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. А. - упълномощен защитник на
осъдения Г. К. Л. , за възобновяване на н.о.х.д. № 1306/2019г. на РС – Дупница и
потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д. № 93/2020 г. на ОС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
За издаденото решение да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5