РЕШЕНИЕ № 1240
гр. Пловдив, 28.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Второ отделение, ІІ-ри състав, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 281 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 9б от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на „РЕД - С“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №
14, ап. 11, представлявано от управителя С. Б. Х. против Акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД **********-1
от 18.08.2021г., издаден от М. П. – старши специалист МДТ в Община
Стамболийски, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ в община
Стамболийски, В ЧАСТТА на допълнително определени дължими суми за ТБО по всички
компоненти (сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота) за 2020г. в общ
размер на 4 160,33лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 730,37лв.
и за 2021г. в общ размер на 5 200,43лв., ведно с прилежащите лихви в общ
размер на 70,78лв.
По подробно изложени съображения в жалбата се иска
отмяна на атакувания акт за установяване на задължения по декларация, в
посочената му част. Претендират се направените разноски по делото, съгласно
представен списък и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ответника. По делото е депозирана и писмена
защита от пълномощника адв. Б..
Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни данъци и такси” при
община Стамболийски, чрез процесуалния представител адв. И. изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендират се направените по делото разноски,
съгласно представен списък. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощниците адв. И. и адв.
Д..
По допустимостта на жалбата настоящият съдебен състав намира
следното: по делото не са представени доказателства от ответника за датата на
връчване на обжалвания АУЗД на неговия адресат. От страна на жалбоподателя е
представен пощенски плик с щемпел на изпращане на препоръчана пратка R PS 4210
004GKN F до адресат „Ред С“ ООД на адрес:
гр. Стамболийски, ул. „***“ № 12 на дата 09.09.2021г. (л. 67). Съдът намира, че
и от страна на жалбоподателя не са представени доказателства за връчване на
АУЗД именно на посочената от него дата 11.09.2021г., но предвид липсата на
такива доказателства, се приема, че жалба вх. № 5331 от 20.09.2021г. (л. 31 –
32), по повод на която е образувано производството по административно обжалване
на АУЗД, е подадена в законоустановения 14-дневен срок.
Съгласно разпоредбите на чл. 4 от ЗМДТ и
чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и такси, както и обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по привилата на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 155,
ал. 1 от ДОПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от ДОПК,
решаващият орган, в случая началник на отдел „МДТ“ при община Стамболийски се
произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146
от ДОПК. Жалбата е подадена чрез издателя на акта на 20.09.2021г., което
означава, че срокът по чл. 155, ал. 1 от ДОПК изтича на 25.11.2021г., който е
работен ден.
Съгласно Тълкувателно решение №
7/11.12.2008г. на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно
дело № 3/2008г. по описа на съда срокът за произнасяне от решаващия орган по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен. В случаите на т.нар. „мълчаливо
потвърждаване“ на акта по чл. 155, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да
постанови решение само в случай на подаване на жалба от ДЗЛ при условията на
чл. 156, ал. 5 от кодекса. Срокът за постановяване на такова решение е
ограничен в рамките на 7 дни и започва да тече от момента на подаване на
жалбата пред съда.
Считано от 26.11.2021г. започва да тече
срокът по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, който изтича на 27.12.2021г., първият
присъствен ден след 25.12.2012г. В настоящия случай, жалба вх. № 7379/20.12.2021г.
е подадена преди изтичане на този срок, като датата на подаване е установена по
несъмнен начин с извлечение от входящия регистър на постъпващи документи, воден
в община Стамболийски, за дата 20.12.2021г. (л. 73 – 75). Най-късният момент,
към който може да се постанови решение на решаващия административен орган е
датата 04.01.2022г., първият присъствен ден след 03.01.2022г., но такова не е
постановено, съответно постъпилата жалба не е изпратена до адресата
Административен съд – Пловдив, ведно с комплектована административна преписка
по издаването и обжалването на АУЗД № АУЗД **********-1 от 18.08.2021г. Това
обстоятелство, от своя страна, е довело до депозиране на жалба от „Ред – С“ ООД
направо пред Административен съд – Пловдив на 03.02.2022г. и по повод на нея е
образувано настоящото съдебно производство.
По така изложените аргументи, жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна настоящият съдебен състав
намира за установено следното: жалбоподателят
„Ред С“ ООД е собственик на недвижими имоти земя и
сграда, находящи се в гр.
Стамболийски, ул. „***“ № 12, за която е открита партида № М 6130345_010725. Не
е спорно, че отчетната стойността на недвижимия имот е в размер на
693 389лв.
При извършена проверка от старши специалист МДТ в
отдел „Местни данъци и такси“ в община Стамболийски е констатирано, че към 18.08.2021г.
дружеството - жалбоподател има
непогасени публични задължения за ТБО за периода от 01.01.2020г. до 30.06.2021г.
в общ размер на 9 360,76лв., ведно с прилежащите лихви, изчислени към 18.08.2021г.
в общ размер на 801,15лв. Издаден е обжалваният АУЗД, в който задължението за
ТБО е посочено общо за всички компоненти от услугата – за сметосъбиране и
сметоизвозване, за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения и за чистотата на териториите за обществено ползване, за всяка една
от процесните години.
В приложение към АУЗД № **********-1 от
18.08.2021г. изх. № 646/21.02.2022г. (л. 30) е направено изчисление за всеки
отделен компонент от услугата, поотделно за 2020г. и 2021г.
Така, за 2020г. е изчислена като дължима такса за
сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 4 160,32лв. =
693 387,50лв. отчетна стойност х 6 промила; за обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения (депо) в размер на 2 080,17лв. =
693 387,50лв. отчетна стойност х 3 промила и за чистота на териториите за
обществено ползване (чистота) в размер на 2 080,17лв. = 693 387,50лв.
отчетна стойност х 3 промила. В таблица „Установявам“ на АУЗД, колона 7 (л. 29)
е посочено, че дружеството е внесло сумата в размер на 4 160,33лв. и е
налице остатък (дължима сума) за довнасяне в размер на 4 160,33лв., ведно
с лихва в размер на 730,37лв.
За 2021г. е изчислена като дължима такса за
сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 4 160,35лв. =
693 387,50лв. отчетна стойност х 6 промила; за обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения (депо) в размер на 4 160,34лв. =
693 387,50лв. отчетна стойност х 6 промила и за чистота на териториите за
обществено ползване (чистота) в размер на 2 080,17лв. = 693 387,50лв.
отчетна стойност х 3 промила. В таблица „Установявам“ на АУЗД, колона 8 е
посочена дължима сума в размер на 5 200,43лв. (най-вероятно за периода от
01.01.2021г. до 30.06.2021г.), ведно с дължима лихва в размер на 70,78лв. В
колона 7 е посочено, че дружеството е внесло сумата в размер на 0лв., т.е. не
са направени вноски за погасяване на задължението.
За всяка една от процесните години са издадени
заповеди на кмета на община Стамболийски, на основание разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, както следва: за 2020г. – заповед № 362 от 30.10.2019г. (л. 20 –
21) и за 2021г. – заповед № 327 от 19.10.2020г. (л. 22 – 23). С всяка една от
посочените заповеди се определят границите на районите, в които общината предоставя услугата
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или
други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
По-конкретно сметосъбирането и сметоизвозването на битови отпадъци за ул. „***“,
където се намира недвижимия имот на жалбоподателя, е предвидено да се извършва
всеки понеделник.
За всяка една от процесните години са приети
решения на общински съвет „Стамболийски“, с които се определят размерите на ТБО
за юридически лица и ЕТ, както следва: решение № 162, взето с протокол № 16 от
заседание, проведено на 28.12.2018г. (л. 78 – 90) за 2019г. и решение № 162,
взето с протокол № 11 от заседание, проведено на 21.12.2020г. (л. 91 – 100) за
2021г. Таксите за отделните компоненти от ТБО са следните по години: за 2020г.
за сметосъбиране и сметоизвозване – 6 промила; за обезвреждане в депо – 3 промила
и за почистване на териториите за обществено ползване –3 промила, общо 12 промила
и за 2021г. за сметосъбиране и сметоизвозване – 6 промила; за обезвреждане в
депо – 6 промила и за почистване на териториите за обществено ползване – 3 промила,
общо 15 промила.
В хода на съдебното обжалване, от страна на
ответника са представени писмени доказателства, документиращи изпълнението на
компонентите чистота и депо, включени в обхвата на ТБО, по-конкретно трудови договори, сключени
между община Стамболийски и работници на длъжности „работник чистота“ и
„шофьор“ (л. 111 – 171) договори №№ 20ДГ - 134 от 09.03.2020г. и 21ДГ - 373 от
23.04.2021г. между Община Пловдив и Община
Стамболийски за депониране на неопасни битови отпадъци на регионално
депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица; справки за приети
депонирани отпадъци от община Стамболийски (л. 101 – 110).
От страна на жалбоподателя са представени следните
писмени доказателства: декларации по чл. 17а от НОАМТЦУ за 2020г. и 2021г.;
уведомление до община Стамболийски от 16.11.2020г. за сключен договор за
сметосъбиране и сметоизвозване за 2021г.; доказателства съгласно опис на л. 52,
по-конкретно декларации по чл. 17а от НОАМТЦУ за 2017г., 2018г. и 2019г.;
съобщения за дължими ТБО за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.; решение №
181 на общински съвет Стамболийски, взето с протокол № 12 от заседание на
20.12.2021г., ведно с приложения към него; договор от 10.11.2020г., сключен
между „Ред С“ ООД и „Екотрансфактор“ ООД и документ за извършено плащане за ТБО
за 2020г. (л. 53 – 71); доказателства съгласно опис на л. 175 (л. 176 – 199).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Обжалваният
АУЗД е издаден от надлежно оправомощен служител на община Стамболийски,
съгласно заповед № 204 от 16.06.2021г., издадена от кмета на общината (л. 19).
По
отношение материалната законосъобразност на ИАА, следва да бъдат изложени
следните аргументи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. В разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ (в
приложимата й редакция) са предвидени изчерпателно изброени изключения, когато
такса не се събира, а именно:
-за
услугата
по чл.
62, т. 1
и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.
66, ал. 1, т. 2,
за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от
общината;
-за услугата по чл.
62, т. 1
и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.
66, ал. 1, т. 2,
когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото
лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на
имота;
- за услугата по чл.
62, т. 1,
когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците
за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
За
доказването на факта на предоставяне на услугите по всеки един компонент
общината следва да разполага с писмени доказателства, като за услугата по
почистване – с трудови договори с лица на длъжности, свързани с почистване на
населени места, наличие на активи за извършване на дейността, сключен договор,
когато услугата се осъществява чрез трето лице и др. подобни.
В
настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижимите имоти, за които е подал декларации по чл.
14 от ЗМДТ.
В
жалбата и последвалите я уточнения, направени в съдебни заседания на
30.03.2022г. и 31.05.2022г. е заявена претенция за недължимост на компонента на
ТБО сметосъбиране и сметоизвозване за 2020г. и 2021г. по следните аргументи: за
2020г. и 2021г. са подадени декларации по чл. 17а от НОАМТЦУ, в които е заявено
предоставянето на съдове за битови отпадъци, тип „Кука“ (2бр. за първата година
и 1бр. за втората година). Декларациите са подадени в срока по Наредбата, но
независимо от това ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване е изчислена
при прилагане на ставка от 6 промила, а не както е било твърда сума за съд за
отпадъци + по-нисък промил, както е процедирано за периода от 2017г. до 2019г.
и за 2022г. За 2021г. „Ред С“ ООД се е ползвало от правото си да сключи договор
с „Екотрансфактор“ ООД,
което дружество е получило регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците
за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и е декларирало този факт пред община Стамболийски. По отношение
компонента чистота е посочено, че няма възражения за 2021г., но за 2020г. АУЗД
се обжалва изцяло, тъй като според жалбоподателя е внесена сума и за трите
компонента, която не е дължима.
По така направените
възражения, настоящият съдебен състав намира следното:
По
делото не се спори, че със заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на община Стамболийски
за процесния период е определил вида на услугите, районите на предоставяне и
графиците за изпълнение. Общински съвет Стамболийски е приемал решения за
годишно определяне на размер на таксата за всяка от услугите. Не се спори и че
съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) е възможно
освобождаване от ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и депо, при
спазване на определени условия и подаване на нарочни декларации в срок до 31
октомври на предходната година.
При
направеното изявление от пълномощника на жалбоподателя, че не се оспорва
дължимостта на компонента чистота от ТБО за 2021г., но за 2020г. се оспорва,
тъй като в оспорвания АУЗД и съобщенията не е посочен като отделна сума, следва
да бъдат изложени следните аргументи: с приложение към АУЗД № **********-1 от
18.08.2021г., издадено от началник отдел „МДТ“ при община Стамболийски (л. 30)
са извършени изчисления на задълженията за ТБО поотделно за всеки един от
компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване, депо и чистота. За компонента
чистота е посочено, че данъчната ставка възлиза на 3 промила и приложена към
отчетната стойност на недвижимия имот дължимата сума за компонента за 2020г. и
2021г. е на една и съща стойност – 2 080,17лв. (към датата на издаване на
АУЗД се дължи половината от сумата за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г.).
С разпореждане № 1752 от 11.03.2022г. (връчено на 16.03.2022г.) жалбоподателят
е уведомен за издаденото приложение към АУЗД, съответно му е указано да се
запознае с него и да направи уточнение дали обжалва АУЗД по отношение на всички
компоненти от ТБО или само в частта на компонента сметосъбиране и
сметоизвозване. В тази връзка е направено изрично изявление, че за 2020г.
претенцията е за отмяна на АУЗД по отношение на всички компоненти от ТБО, а за
2021г. – за отмяна на АУЗД по отношение на компонентите сметосъбиране и
сметоизвозване и депо. Едва в писмената защита е посочено, че за 2020г. е
заявена претенция за отмяна на АУЗД по отношение на всички компоненти от ТБО,
тъй като не е ясно какви са дължимите суми за всеки един компонент поотделно.
Тъй като са направени изчисления от АО за всеки един компонент на ТБО поотделно
в приложение към АУЗД и жалбоподателят е надлежно уведомен за това, съдът
намира, че независимо от противоречивите твърдения в жалбата, съдебните
заседания и писмената защита от пълномощника на жалбоподателя, претенцията за
отмяна на АУЗД се отнася единствено за компонентите сметосъбиране и
сметоизвозване и депо.
По
отношение компонента сметосъбиране и сметоизвозване възраженията за недължимост
се състоят в това, че за предходни периоди (до 2019г.) и следващи периоди
(2022г.) ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване са определяни въз основа на
подадена декларация за брой съдове по чл. 17а от НОАМТЦУ на община
Стамболийски. Настоящият съдебен състав констатира, че действително са
представени доказателства за подадени такива декларации в срок до 31 октомври
на предходната година. Същевременно, обаче, в решение № 28, взето с протокол №
3 от 16.12.2019г. на общински съвет Стамболийски за определяне размера на ТБО
за 2020г. в промили за ФЛ и ЮЛ не е предвидено определянето на ТБО въз основа
на подадена декларация по чл. 17а от НОАМТЦУ за повече от 1бр. контейнер тип
„Кука“. В решение № 162, взето с протокол № 11 от 21.12.2020г. на общински
съвет Стамболийски за определяне размера на ТБО за 2021г. въз основа на
подадена декларация по чл. 17а от НОАМТЦУ отново е предвидено определянето на
ТБО за 1бр. контейнер тип „Кука“. В двете решения се съдържат съответно
приложение № 2.2 (л. 86) и приложение № 5 (л. 100), в което изчерпателно са
посочени субектите, подали декларации по чл. 17а от НОАМТЦУ, за които ще се
извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битов
отпадък. В списъка са посочени единствено училища, детски заведения и самата
община Стамболийски (за 2021г.), като единственото изключение е предвидено за
дружеството „Монди“ АД, за което е определена ТБО за компонента сметосъбиране и
сметоизвозване за 22бр. контейнери. Списъкът е идентичен със списъка в
приложение № 10 към чл. 18а от НОАМТЦУ за 2021г., който подзаконов нормативен
акт също не е оспорен като незаконосъобразен от жалбоподателя. Едва за 2022г.
дружеството е включено в списъка на лицата, за които ще се извършва услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване според количеството битов отпадък (л. 66). По
делото не са представени доказателства жалбоподателят да е оспорил посочени
решения на общински съвет Стамболийски, поради което по отношение на него
изчисленията следва да бъдат извършени при прилагане на ставката от 6 промила.
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е внесъл на 08.06.2021г. сумата в размер
на 4 160,33лв. (л. 68), представляваща половината от посочената в
съобщението сума в размер на 8 320,66лв., което според него е дължимата
сума за ТБО и за трите компонента, ведно с прилежащата лихва за периода до
08.06.2021г. В случая не може да се приеме, че ТБО е определена неправомерно,
тъй като в правомощията на общински съвет Стамболийски е начинът на
определянето й, съответно дали ще бъда в промили върху отчетната стойност на
недвижимия имот или в твърда сума и промили за 1бр. контейнер, както е
процедирано в предходни периоди. Както се каза по-горе, след като
жалбоподателят не е оспорил неблагоприятния за него административен акт –
решение № 28, взето с протокол № 3 от 16.12.2019г. на общински съвет
Стамболийски и решение № 162, взето с протокол № 11 от 21.12.2020г. на общински
съвет Стамболийски като неблагоприятни за него, в частта им за изключването му
от списъка на лицата, за които ще се извършва услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
според количеството битов отпадък, то дължимостта за компонента от ТБО
сметосъбиране и сметоизвозване е определена въз основа на стабилен
административен акт, с който са определени задължения за адресатите му –
неопределен брой ФЛ и ЮЛ, собственици на недвижими имоти в община Стамболийски,
за които не са налице изключенията по чл. 71 от ЗМДТ.
Фактът,
че за предходните периоди от 2017г. до 2019г. и за последващия период 2022г. за
жалбоподателя компонентът на ТБО сметосъбиране и сметоизвозване е определян въз
основа на декларация по чл. 17а от НОАМТЦУ не означава, че и за процесните
2020г. и 2021г. е процедирано по идентичен начин. Нещо повече, съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 9 от НОАМТЦУ (в сила за 2021г.), отново
неоспорена от жалбоподателя, всички недвижими имоти в строителни граници на
юридически лица включително ЕТ, и физически лица, извън упоменатите в
приложение № 10 и № 11 ще се облагат по промили упоменати в приложение № 9.
Отново, не е спорно между страните обстоятелството, че жалбоподателят не е сред
изрично изброените ФЛ и ЮЛ в приложение № 10, за които компонентът от ТБО
сметосъбиране и сметоизвозване се определя според количество битов отпадък.
По
отношение недължимостта на компонента сметосъбиране и сметоизвозване на ТБО за
2021г., но на основание разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съгласно посочената разпоредба,
този компонент не се събира такса, в случай, че задълженото лице е сключило
договор за
обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на
отпадъците
за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота. В настоящия случай, договорът между жалбоподателя и
„Еконтрансфактор“ ООД, което е получило регистрационен документ по ЗУО с
решение № 09-РД-187-02 от 14.02.2018г., изменено с решение № 09-РД-187-03 от
03.01.2019г. на директора на РИОСВ – гр. Пловдив (л. 179 – 199) е сключен на
10.11.2020г., съответно община Стамболийски е уведомена за това на 16.11.2020г.
Това уведомяване е извършено след изтичане на законоустановения срок – 31
октомври на предходната година.
По отношение недължимостта на
компонента на ТБО депо се твърди, че отново жалбоподателят следва да се ползва
от подадените от него декларации по чл. 17а от НОАМТЦУ и задължението да се определи според количеството на битовите
отпадъци, съобразно вида, броя и честотата на извозване на ползваните през
годината съдове. Настоящият съдебен състав намира, че не е спорно между
страните по делото, че този компонент от ТБО се предоставя от община
Стамболийски, като за 2020г. и 2021г. са сключени договори за приемане и
депониране на битови отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци в
землището на с. Цалапица между община Пловдив и община Стамболийски (л. 101 –
110), т.е. услугата се предоставя за недвижими имоти на територията на община
Стамболийски.
Действително,
в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от НОАМТЦУ са предвидени два начина за
определяне на ТБО – според количеството на битовите отпадъци и пропорционално
върху по-високата от стойностите отчетна стойност и данъчна оценка за
недвижимия имот. По отношение неприложимостта на тази разпоредба от
подзаконовия нормативен акт за начина на определяне според количеството на
битовите отпадъци, са валидни същите аргументи, изложени по отношение
компонента от ТБО сметосъбиране и сметоизвозване и същите не следва да бъдат
преповтаряни.
В
писмената защита е направено и изрично уточнение поради какви причини не е
внесена изцяло ТБО по всички компоненти за 2020г. и е заплатена само половината
от сумата, посочена в съобщението до задълженото лице. Настоящият съдебен
състав намира, че аргументите на жалбоподателя са несъстоятелни и се отнасят до
заплащане на ТБО в по-малки размери за предходните 2017г., 2018г. и 2019г.
В
случая следва да се има предвид, че се касае за местна такса за услуга,
предоставяна от общината по смисъла на ЗМДТ, състояща се от три компонента, по
отношение на които са законоворегламентирани изключения за недължимост, при
наличие на изчерпателно посочени предпоставки. Това не означава, че
жалбоподателят може да заяви, че не дължи някои от трите компонента в обхвата
на ТБО, независимо по какви причини, съответно да не го заплати, а това следва
да бъде установено по несъмнен начин, при условията на наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, което не е направено. В случай на неяснота относно дължимостта на ТБО за
всеки компонент поотделно, на жалбоподателя е предоставена възможност за
запознаване с решението на общинския съвет, с което се определят конкретните
ставки за съответната година, прилагани към отчетната стойност на имота и
изискване на допълнителна информация от съответния компетентен орган в звеното
за местни приходи към община Стамболийски. В случая, не са представени
доказателства за евентуално запитване от дружеството, адресирано до отдел „МДТ“
в община Стамболийски, в което най-малкото да е поискано разясняване поради
какви причини задълженията за ТБО за 2020г. и 2021г. са в по-високи стойности
спрямо предходните 2017г., 2018г. и 2019г. Не е спорно, че задълженията на
дружеството са заплатени в непълен размер за 2020г., съответно изобщо не са
заплатени за 2021г., което обстоятелство е довело до издаването на процесния
АУЗД.
По
така изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, съответно
обжалваният АУЗД – правилен и законосъобразен.
При този изход на делото на ответника се дължат
направените по делото разноски. Съгласно представен списък с разноските от
пълномощника на ответника (л. 201) е заявена претенция за присъждане на
разноски в размер на 1 350лв. за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Д..
Съдът намира възражението на пълномощника на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатския хонорар за основателно, доколкото не се касае за спор с фактическа
и правна сложност, по делото са проведени само две съдебни заседания, на които
са представени единствено писмени доказателства, в голямата си част
представляващи административната преписка по издаването и обжалването на АУЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) минималният
размер на адвокатското възнаграждение върху материален интерес от
10 161,91лв. възлиза на 834,86лв., съответно на ответника следва да бъде
присъдена сумата в размер на 850лв. (осемстотин и петдесет лева).
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РЕД - С“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №
14, ап. 11, представлявано от управителя С. Б. Х. против Акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД **********-1
от 18.08.2021г., издаден от М. П. – старши специалист МДТ в Община Стамболийски,
мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“ в община Стамболийски, В ЧАСТТА на
допълнително определени дължими суми за ТБО по всички компоненти (сметосъбиране
и сметоизвозване, депо и чистота) за 2020г. в общ размер на 4 160,33лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 730,37лв. и за 2021г. в общ размер на
5 200,43лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 70,78лв.
ОСЪЖДА „РЕД - С“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №
14, ап. 11, представлявано от управителя С. Б. Х. да заплати на ОБЩИНА СТАМБОЛИЙСКИ
разноски в размер на 850лв.
(осемстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: