Решение по дело №177/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 199
Дата: 8 октомври 2018 г. (в сила от 8 октомври 2018 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20187110700177
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

     199                                                                08.10.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и шести септември                                                    две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                       2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 177 по описа за 2018г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ /АСП/ с адрес гр.София, ул.“Триадица“ №2 обжалва решението по а.н.д.№298/2018г. на РС - Дупница. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на нарушението и липса на маловажност на случая, т.к. упражняването на дейността по предоставяне на социални услуги без съответното разрешение създава реална опасност за настанените в центъра лица, с оглед на тяхната сигурност, като се засягат интересите на много лица и е налице значимост на обществените интереси. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В с.з. и писмена защита пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

            В с.з. и писмени бележки пълномощникът на ответната ФОНДАЦИЯ „СОЦИАЛНИ НОРМИ“, БУЛСТАТ  с административен адрес: гр.Правец, ул.“Опълченска“ №11 и адрес за кореспонденция гр.София, ж.к.“Света троица“, бл.304, вх.Б, офис 26Б със законен представител председателя Ц И В, намира жалбата за неоснователна поради маловажност на случая. Твърди се, че нарушението е извършено за първи път, Фондацията притежава компетентност за предоставяне на други социални услуги, липсват вредни последици за живота и здравето на потребителите на социалната услуга, налице е непроизнасяне на административния орган по заявлението за вписване от 15.01.2018г., има обективни причини за забавяне подаването на заявлението поради предоставяне на 12.01.2018г. на договора за безвъзмездно управление на недвижимия имот – публична общинска собственост по реда на ЗОС и че се нарушава принципа за съразмерност.

            Представителят на КОП дава заключение за основателност на касационната жалба, сочейки, че въззивният съд е постановил неправилно решение, доколкото неправилно е приложил материалния закон.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №НП01-0003/20.02.2018г. на ръководителя на Инспектората на АСП, с което на Фондация „Социални норми“ за нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от ЗСП и чл.36, ал.2, т.4, б.“а“, подбуква „гг“ от ППЗСП на основание чл.36, ал.4 от ЗСП е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка за времето 24.01.2016г. - 26.01.2018г. от инспектори в Инспектората към АСП в „Център за настаняване от семеен тип  за пълнолетни лица с психични разстройства“, находящ се в гр.Рила, ул.“Опълченска“ №47 /45/ е установено, че Фондация „Социални норми“ извършва цялостната дейност по предоставяне на социални услуги в центъра с 15 потребители не по установения от закона ред и без правно основание през периода 01.01.2018г. – 26.01.2018г., т.е. без да е вписана в регистъра към АСП в нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗСП. Съгласно договор №201/15.12.2017г. община Рила е възложила на Фондацията управлението на социална услуга в Центъра за социална рехабилитация и интеграция - гр.Рила. При извършените проверки са предоставени 15бр. договори за предоставяне на социалната услуга от името на Фондацията с потребителите. Представен е и договор №51/03.01.2018г. за безвъздмездно управление на недвижим имот – публична общинска собственост по реда на ЗОС между община Рила като собственик на имота и Звено „Социални услуги в общността“, представлявано и управлявано от Фондацията. При извършената проверка в електронната система на регистъра на доставчиците на социални услуги в АСП проверяващите са установили, че Фондацията няма регистрация в АСП като доставчик на посочената социална услуга. Съдът е приел, че на 15.01.2018г. Фондацията е подала заявление за вписване в регистъра към АСП на предоставяната в гр.Рила социална услуга и че липсва произнасяне на органа по заявлението.

 При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган и доказаност на противоправното деяние, но маловажност на случая. Съдът е приел, че Фондацията е дългогодишен доставчик на социални услуги, вписани в регистъра по чл.18, ал.2 от ЗСП, че от нарушението не е създадена пряка и непосредствена опасност за настанените в центъра потребители и Фондацията е положила усилия да отстрани нарушението в сравнително кратък срок от 15 дни след началото на извършване на услугата с подаване на заявлението, като не следва да се пренебрегва непроизнасянето на органа в срока по чл.18в от ЗСП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.4 от ЗСП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора.

От доказателствата по делото е извел правилен извод за съставомерност на поведението на Фондацията по санкционната норма на чл.36, ал.4 от ЗСП. Фактическите обстоятелства от обективна страна включват две предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на дееца: 1/предоставяне на социални услуги и 2/липса на вписване в регистъра по чл.18, ал.2 от ЗСП.

От доказателствата по делото е видно, че с договор №201/15.12.2017г. между община Рила като възложител и Фондацията като изпълнител, при условията на чл.37-39а от ППЗСП, считано от 01.01.2018г. на Фондация е възложено задължение да организира, предоставя и управлява социалната услуга Звено „Социални услуги в общността“ – гр.Рила, община Рила, което включва „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства“, „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства-2“ и „Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с психични разстройства“, разрешени за откриване със съответните заповеди на изпълнителния директор на АСП от 2012г. Следователно, социалните услуги по сключения договор са възложени за изпълнение при условията на чл.18, т.3 от ЗСП. От сключените с потребителите договори за предоставяне на социалната услуга в центъра, данните в протоколите от проверките на 24-26.01.2018г. и показанията на актосъставителя и един от свидетелите по АУАН съдът правилно е установил реалното предоставяне на социалната услуга по чл.36, ал.2, т.4, б.“а“, подбуква „гг“ от ППЗСП. Действията по това предоставяне обаче следва да се предшестват от вписване на Фондацията в регистъра към АСП по см. на чл.18, ал.2 от ЗСП във вр. с чл.18в, ал.4 от ППЗСП. Съгласно приобщената към преписката извадка от електронния регистър на АСП към 26.01.2018г. Фондацията няма вписване за предоставяната социална услуга. Изложеното обосновава извод за извършено от дееца нарушение по чл.36, ал.4 от ЗСП.

Неправилна обаче е преценката на съда за маловажност на случая.

Поради липса на състав за маловажен случай в ЗСП и ППЗСП, при действие на общото правило на чл.37, ал.1 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, маловажността се определя според дефиницията по чл.93, т.9 от ДР на НК. Съгласно заложените в нормата критерии, маловажността предполага липса или незначителност на вредните последици или наличие на други смегчаващи обстоятелства, определящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В случая по делото, наличието на вредни последици не е съставомерен елемент от фактическият състав на нарушението. Като смегчаващи обстоятелства следва да се преценяват липсата на предишни нарушения от Фондацията във връзка с предоставяне на социални услуги в общността и оказаното пълно съдействие на органите от Инспектората на АСП по време на проверките. Като отегчаващи обстоятелства следва да се преценяват значимостта на засегнатите обществени отношения във връзка с дейността по предоставяне на социалната услуга на уязвима група от обществото и времетраенето на това засягане, което е осъществено през сравнително дълъг период от време – 26 дни, считано от реалното изпълнение на договора за възлагане управлението на социалната услуга. Към датата на подписване на договора с общината за възлагане на управлението на социалната услуга Фондацията като „доставчик на социални услуги“ по см. на §1, т.15 от ДР на ППЗСП е имала опит в сферата на социалните услуги, поради което бездействието й за изпълнение на задължението по чл.18, ал.2 от ЗСП представлява отегчаващо обстоятелство. Като страна по договора, Фондацията е следвало да обезпечи своевременно до началото на неговото действие изпълнението на всички изисквания за законна дейност на Центъра в гр.Рила. Евентуалното неизпълнение на задължението на общината по своевременното предоставяне на недвижимия имот – публична общинска собственост за управление на социалната услуга не представлява извинителна причина за бездействието на Фондацията до 15.01.2018г. Това неизпълнение свидетелства за неуредени договорни отношения между страните поради неполагане на грижа от Фондацията за своите работи с оглед засилените законови мерки за пригодността й като доставчик на социалната услуга. Непроизнасянето на административния орган по подаденото от Фондацията заявление от 15.01.2018г. не води до по-ниска обществена опасност на извършеното противоправно деяние, т.к. заявлението е подадено по време на осъществяване на дейността по предоставяне на услугата, а не преди това по см. на регламентацията по чл.18, ал.2 от ЗСП. Поради собственото си укоримо поведение Фондацията не може да черпи права от непроизнасянето на органа в срока по чл.18в, ал.1 от ЗСП. Изложеното обосновава извод, че степента на обществена опасност на нарушението не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Следователно, случаят не е маловажен.

На основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд.

Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще измени НП. Наложената имуществена санкция в размер на 3500лв. е завишена, т.к. не е съобразена с критериите по чл.27 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН във връзка с препращането от чл.83, ал.2 от ЗАНН. Наложеният размер на санкцията в НП засяга ненужно имуществената сфера на Фондацията и не отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Справедлив размер на санкцията е минималния законов такъв от 2500лв. С налагането на санкцията не се нарушава принципът за съразмерност.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №183/11.05.2018г. по а.н.д. №298/2018г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ НП № НП01-0003/20.02.2018г. на ръководителя на Инспектората на Агенция за социално подпомагане, с което на Фондация „Социални норми“ /с посочени данни/ за нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от ЗСП и чл.36, ал.2, т.4, б.“а“, подбуква „гг“ от ППЗСП на основание чл.36, ал.4 от ЗСП е наложена имуществена санкция в размер на 3500лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 2 500лв. /две хиляди и петстотин лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                        2.