Определение по дело №692/2012 на Районен съд - Бургас

   

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                  23.04.2012г.                           гр.Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и трети април                                       две хиляди и дванадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

гр. дело №  692 по описа за 2012г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба Д.Д.Д., ЕГН **********,*** Йосиф 20 срещу С.И.Б., ЕГН **********,*** Никола 10 и С.И.Е., ЕГН **********,***. Р. Славейков 12 с правно основание основание чл.124 от ГПК, с която се се иска да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на имот № 134 по плана на новообразуваните имоти м. „Митков мост”, в землището а гр. Черноморец.

В исковата молба се твърди, че ищецът е ползвател по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на земеделска земя, съставляваща имоти на имоти с пл. № 121 и 122 по недействащия сега кадастрален план на имотите, предоставени му за земеделско ползване, находящи се  в местността „Митков мост” в землището на с. Черноморец, като правото му на земеделско ползване му е предоставено от ОНС Созопол по реда на ПМС № 11 от 02.03.1982г. съгласно издадено по силата на удостоверение № 421 от 02.12.1983г на Общински народен съвет-Созопол. Ищецът твърди, че от предоставяне на правото на ползване до настоящем е във владение на предоставената му за ползване земеделска земя, върху която е извършил редица подобрения, подробно описани в исковата молба. Сочи, че желае да закупи предоставената му за ползване земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ от нейния собственик – община Созопол, но въпреки това със заповед № 8-Z -269 от 25.02.2011г. кмета на общината е разпоредил на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ изземване от него на ползвателксите имоти. В исковата молба се твърди, че въпреки опитите на общинските служители да му ограничат достъпа до имота, ищецът не бил прекъснал упражняване на владението върху същия.  Ищецът сочи също така, че със заповед № Z -1369 от 02.10.2009г. кметът на община Созопол е възстановил на ответниците на основание параграф 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на решение № 2749 от 25.05.2004г. на ПК /сега ОСЗ/- Созопол правото на собственост върху процесния имот 134 по плана на новообразуваните имоти на м. „Митков мост” в землището на гр. Черноморец, в който попадат предоставените му за ползване земи. Ищецът оспорва правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, в частта, в която върху него попадат предоставените му за ползване земеделски земи и счита, че издадените от община Созопол и ОСЗ- гр. Созопол административни актове по възстановяване на собствеността върху същия имот, в процесната му част, са нищожни. По изложените съображения ищеца обосновава правния си интерес от предявения срещу ответницата отрицателен установителен иск за собственост на процесния терен.

Бургаският районен съд след извършена проверка по чл. 130 от ГПК намира предявения иск за недопустим, по следните съображения:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича право на собственост на ответниците върху процесния недвижим имот. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно. Затова, за да обоснове правният си интерес от водене на отрицателния си установителен си иск за собственост, ищецът следва да изложи фактическите си съображения, от които извежда нуждата си от защита, отричайки правото на собственост на ответниците. В случая обаче, видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът оспорвайки правото на собственост на ответниците, но не твърди, че имота е негова собственост, респ., че има ограничени вещни или каквито и да е други права върху него, които ще бъдат нарушени, в случай, че не оспори правото на собственост на ответниците. Единствените права, които ищецът заявява върху имота,  е че, върху част от него, касаеща имоти с пл. 121 и 122 на същия било учредено право на земеделско ползване по реда на параграф  4 от  ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на което е възнамерявал да закупи имота.

Съгласно параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е постановено прекратяване на правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

Разпоредбата на параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидила възможност за гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по параграф 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, да придобият право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

Установената в параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ възможност за придобиване на правото на собственост от ползвателите по отношение на предоставените им въз основа на някой от актовете по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателски имоти обаче от обвързано от законов преклузивен срок. Съгласно параграф 4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост при изпълнение на условията на параграф 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите следва да заявят искането си за закупуване на  земята пред общината в срок до 31 януари 1998 г. С изтичане на предвидения в закона срок - 31.01.1998 г., възможността за изкупуване на ползвателските имоти се е преклудирала. Ползвателите, пропуснали срока да заявяват желанието си за изкупуване от общината на предоставените им земеделски земи, са загубили правото си да сторят това впоследствие.

От гореизложеното следва извода, че поради изтичане на установения в ЗСПЗЗ преклузивен срок, ищецът няма правната възможност да закупи предоставените му за земеделско ползване имоти, по отношение на които правото му на ползване е вече прекратено по силата на закона съгласно параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид това и поради липсата на каквито и да твърдения или данни по делото същият да има някакви вещни права върху процесния имот, същият няма правен интерес за установяване, че ответниците не са собственици на процесния имот, в заявената в исковата молба част. Следва да се отбележи, че чрез предявения отрицателен установителен иск ефектът, които ищеца би постигнал, в случай че искът му бъде уважан е само отричане правото на ответниците, без с това отричане в полза на ищеца да се създават каквито и да вещни права, вкл. и такива на ползване. Освен това дори и да бъде отречено правото на собственост на ответниците, това обстоятелство не би довело до възникване на правна възможност за ищеца да изкупи от Община Созопол ползвателските имоти, по отношение на които правото му на ползване отдавна е прекратено по силата на закона, поради изтичане на преклузивния срок за това.

Предвид гореизложеното според настоящата съдебна инстанция в полза на ищеца не е налице правен интерес от предявения срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост на процесния имот, в заявената в исковата молба част. Предвид поради липса на правен интерес производството по делото следва да бъде прекратено.

 

Мотивиран горното и на основание чл. 130 от ГПК Бургаският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 692 по описа на Бургаския районен съд за 2012г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :