Мотиви
по н.д.ч.х. №20094410200168 по описа на РС-гр.Левски
В Районен съд -
Левски е постъпила тъжба от В.М. ***,
срещу П.Г., Т.Н., В.Т., Л.П. и А.С. ***, с която против подсъдимите е
повдигнато и предявено обвинение за това, че на 12.12.2007 г., в гр.Левски, в
снек бар „Фламинго”, в съучастие като съизвършители, причинили на тъжителя В.А.
***, лека телесна повреда, която е довела до разстройство на здравето, временно
и неопасно за живота.
Престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частният
тъжител В.М., в съдебно заседание,
след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си
– адв.А.К. ***, поддържа повдигнатото обвинението срещу подсъдимите. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установяват изложените в тъжбата
обстоятелства. Моли съда подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени по
повдигнатото обвинение, като предлага да им бъде наложено наказание в минимален
размер. По направеното от защитата на подсъдимите искане да се приложи
реторсията по отношение на тъжителя В.М. и подсъдимия П.Г., повереникът на
тъжителя излага съображения за недопустимост на този институт, предвид
обстоятелството, че телесните увреждания на двамата, макар и да съставляват
лека телесна повреда, не са от една и съща степен.
Подсъдимите П.Г.,
Т.Н., В.Т., Л.П. и А.А., в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
защитника си – адв.Л.П. ***, молят съда да ги признае за невинни по
повдигнатото им с тъжбата обвинение и да ги оправдае в случай, че приеме за
недоказани от събраните по делото доказателства изложените в тъжбата
обстоятелства. Защитата излага доводи за наличие на основание за приложение на
реторсията по отношение на тъжителя и подсъдимия П.Г., предвид обстоятелството,
че се касае до еднакви по вид телесни увреждания, а именно леки такива. Пледира
алтернативно, ако подсъдимият Г. бъде признат за виновен за това да е причинил умишлено
на тъжителя лека телесна повреда, извършеното деяние да бъде преквалифицирано
по привилигирования състав на чл.132, ал.1, т.3 от НК, т.е. като такова,
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, чрез
насилие.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият П.Г. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Н. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият В.Т. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият Л.П. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.А. ***, ЕГН **********.
Няколко дни преди инкриминираната дата – 12.12.2007
г., тъжителят установил, че липсват част от складираните на улицата, пред дома
му в *, дърва за огрев. Разбрал от съседи, че всяка вечер свидетелите Т.Г. и Г.П.
/тогава малолетни/ са вземали от дървата му. Разговарял с майката на двамата
братя, която му обяснила, че понеже нямат пари да ги платят, ще изпрати
синовете си да ги нацепят.
На 12.12.2007 г. само свидетелят Т.Г. пристигнал в дома
на тъжителя и започнал да цепи дърва. Последният го попитал къде е брат му, а
свидетелят Г. му отговорил, че в момента се намира в бар „Фламинго”, както и че
подсъдимият Л.П. му е забранил да цепи дърва. Тъжителят М. се отправил към
собствения си автосервиз в града, където отстранявал възникнала по пътя техническа
повреда на управлявания от свидетеля С.С. служебен автомобил, който минавал
през града, пътувайки към гр.Плевен. Във връзка с ремонта се наложило
закупуването на антифриз, за който тръгнали заедно с лекия автомобил на М..
Последният решил да се отбие до заведението, в което се намирал свидетелят Г.П.,
за да го изпрати да помага на брат си. Влизайки в заведението забелязал П. да
седи на една маса с подсъдимия П., а останалите четирима подсъдими били седнали
на съседна маса, в отделно помещение, обособено като механа. В същото помещение
се намирала и свидетелката Д.П., която била съученичка на приятелката на
подсъдимия Л.П., поради което и с последния в приятелски отношения. Влизайки в заведението,
М. започнал да отправя упреци към П., че не е отишъл да цепи дърва с брат си,
като му се разпоредил да отиде да му помага. Подсъдимият П. се намесил и заявил,
че няма да го пусне. Във спора се намесил и подсъдимия П.Г., който станал от
мястото си, отправил се към тъжителя и го предупредил да не се занимава с
момчето. М. не се обърнал към Г., който се намирал откъм гърба му, а само заявил
да си гледа масата и продължил да се разправя със свидетеля П.. Подсъдимият Г.
се ядосал от отправената му забележка и ударил тъжителя с юмрук в областта на
главата. За М. удара бил внезапен и неочакван, поради което отреагирал
спонтанно, обръщайки се към него и удряйки го в предната част на лицето,
вследствие на което последвало взаимно сбиване. Подсъдимият А. своевременно се
намесил, като хванал с ръце тъжителя, откъм гърба, през раменете, като дал
възможност на подсъдимият Г. да продължи да нанася на М. удари по тялото, първо
с невъоръжени ръце, а след това и с дървена бухалка, която се намирала в
заведението. Подсъдимият П. отвел свидетеля П. в помещение, обособено като
кухня, за да не става свидетел на побоя.
След известно време, по решение на подсъдимите А. и Г.,
побоят над тъжителя бил преустановен. Г. извел тъжителя, извън заведението и
затворил след него вратата. Свидетелят С. станал очевидец на извършеното
деяние, което наблюдавал през прозорците на заведението, докато изчаквал
тъжителя в паркирания отпред лек автомобил. Видял, че единият от подсъдимите извежда
М. в окаяно състояние, и след затваряне на врата на заведението, слязъл от
автомобила и му помогнал да се качи в него. Тъй като не се чувствал добре след
нанесения му побой, тъжителят помолил свидетелят С. *** за медицински преглед,
което последния направил. На същата дата М. бил прегледан от съдебен лекар и му
било издадено медицинско удостоверение за пред съд. На същата дата и
подсъдимият Г. ***, където бил прегледан от съдебен лекар и също му било издадено
медицинско удостоверение за пред съд.
Описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на
свидетели, писмени доказателства, както и от назначените по делото съдебно
медицински експертизи.
Петимата подсъдими не се признават за виновни по
повдигнатото им с тъжбата обвинение. В съдебно заседание подсъдимия Г. дава
обяснения, че не е удрял тъжителя, като получените от него увреждания са резултат
от боричкането им, предизвикано от поведението на М., чрез нанасяне на удар с
юмрук в лицето му, поради намесата му в защита на малолетния тогава свидетел П..
Както Г., така и подсъдимия А. дават обяснения в смисъл, че намесата на
последния се е свеждала само до разтърването им един от друг и до преустановяване
на сбиването.
Така дадените от подсъдимите обяснения не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, поради което съдът ги приема за изградена
от тях защитна версия.
На първо място те противоречат на показанията на свидетелите
– очевидци на деянието – на свидетелите Д.П., С.С. и на първоначално дадените
от свидетеля Г.П. показания пред съдия по образуваното и прекратено по случая
досъдебно производство, прочетени и приобщени към доказателствата по делото.
Противоречат и на събраните по делото косвени доказателства по делото -
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които не са възприели
пряко и непосредствено инцидента, но дават показания, относно последващи факти
и обстоятелства от съществено значение за разкриване на обективната истина по
делото.
Обясненията на подсъдимите кореспондират единствено с
противоречивите показания на свидетелите П. и Г., дадени от тях в съдебно
заседание.
При разпита на свидетеля П. в съдебно заседание,
последният първоначално категорично отрича да е възприел лично конфликт, между
тъжителя и подсъдимите в заведението, където е бил намерен от М.. Впоследствие обаче
излага възприятия, които навеждат на извод за наличието на такъв. Заявява, че е
възникнал словесен конфликт, между
тъжителя и подсъдимия Г., който поради това, че В.М. пръв се е „нахвърлил на
бой” на Г., като му нанесъл удар с юмрук в областта на ухото, е прераснал в последващо
„боричкане” между двамата, което поради намесата на подсъдимия А. е прекратено.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите П. и Г.,
дадени от тях в съдебно заседание. Причина за това са фрапиращите, не само
вътрешни противоречия в показанията им дадени в съдебно заседание, но и с
показанията им дадените пред съдия на досъдебното производство, които съдът е
приобщил по делото, чрез прочитането им. Относно констатираните съществени
противоречия, свидетелят П. заявява, че на разпита пред съдия е бил „уплашен”,
като първоначално обяснява, че неговата майка „го е накарала да излъже тогава и
да промени показанията си”, тъй като тъжителят й е заплатил парична сума. За
плащане на такава парична сума твърди и неговия брат – свидетелят Г.. И затова двамата
твърдят, че на разпита пред съдия са излъгали. Свидетелят П. излъгал като
заявил, че подсъдимият Г. пръв е ударил тъжителя, че е последвало взаимно
сбиване между двамата, че намесата на подсъдимият А. се е свеждала до държането
на М., докато Г. му е нанасял удари първо с юмруци, а после и с бухалката,
която взел от мястото, където се намирала в заведението. Свидетелят Г. твърди,
че е излъгал, когато е казал пред съдия, че е видял тъжителя насинен и бит, след
инцидента.
Като се има предвид възрастта на двамата свидетели по
време на разпита им пред съдия /били са малолетни/, будят недоумение
възможностите, особено на свидетеля П. да „запамети” толкова многобройни факти,
„внушени му от неговата майка” и да ги възпроизведе подробно, по такъв логичен
и последователен начин, и то без каквито и да е вътрешни противоречия в
показанията му. Освен това, при положение, че свидетелите П. и Г. твърдят, че
тъжителят е платил на тяхната майка, за да променят показанията си по време на
разпита пред съдия, съвсем не дава повод на съда да възприеме така описаното
поведение на М., като причина за „уплахата им”, която излагат като мотив да
лъжат. Приемливо от житейска гледна точка, като причина за противоречивите им показания
/най – вече на свидетеля П. – пряк очевидец на деянието/ в съдебно заседание, е
именно първоначално заявеното от него заплашване, чрез отправените заплахи от Г.
и А., че „ще му отрежат главата и ще го изхвърлят с един чувал в Осъма”. Изложеното
по – горе дава основание на съда да кредитира показанията на свидетелката П. в
смисъл, че нито е получавала пари от тъжителя, за да накара двамата си сина да
лъжат на разпита пред съдия, нито пък се е опитвала да им внуши изложените от
тях факти и обстоятелства. Показанията й са достоверни и в смисъл, че не е
посещавала никога това заведение, поради което съдът приема, че и фактите,
които свидетелят П. е изложил с такива подробности на разпита пред съдия,
относно присъстващите лица, разположението на помещенията /кухнята, сепаретата,
механата/ в заведението, обзавеждането и намиращия се там предмет – бухалка, няма
откъде да бъдат известни на свидетелката П.. Съдът кредитира показанията й,
относно обстоятелството, че същата дори не е имала възможност да въздейства тогава
възпитателно на децата си, както убедено твърди и по време на проведените очни
ставки с тях. Фрапиращо противоречие в показанията на свидетеля П. при разпита
му в съдебно заседание е и факта, че след като първоначално убедено твърди, че
е накаран от майка си да излъже на разпита му пред съдия, накрая заявява: „Не
съм бил предупреждаван какво да кажа на разпита”. При изложената вече от самия
свидетел липса на причина да дава недостоверни показания, неубедително е за
съда последното му изявление: „Това, което казвам сега е истина”.
Като втора причина „да излъжат” на разпита пред съдия,
непълнолетните свидетели посочват, че „са били уплашени” от двете пушки и
пистолета, които им показал свидетеля Н.К. в дома си, където тъжителят лично ги
е откарал. Едновременно с това свидетелите П. и Г. твърдят, че никой от
присъстващите тогава не им е казвал какви показания да дават по случая. На
поставените въпроси от страните на свидетеля Г. в съдебно заседание, който
първоначално също като своя брат твърди, че не е ставало въобще въпрос за
инцидента на инкриминираната дата, впоследствие, по време на допълнителния му
разпит, наложен от проведените очни ставки, излага вече различни обстоятелства.
Твърди, че в дома на К. им е указано да кажат „така и така”, че бати им П. ги е
спирал с джипа, заплашвал ги е, искал да ги смачка.
От показанията
на свидетелите К. и Т. се установява друга фактическа обстановка, по повод
посещението на свидетелите П. и Г. в дома на първия от тях. Посочените
свидетели са категорични не само, че двете момчета са дошли сами, а тъжителят
въобще не е присъствал, но и относно причината за посещението първо на
свидетелят П., а след това и на неговия брат – свидетеля Г.. Както К., така и Т.
убедено твърдят, че свидетелят П. е пристигнал много разстроен /разплакан/,
което си състояние обяснил със отправяните му заплахи от подсъдимите, че ще му
отрежат главата и ще го хвърлят в Осъма. Дори и по време на проведената очна
ставка със свидетеля Т., свидетелят П. признава, че действително е бил
разплакан. На поставения му от свидетеля Т. въпрос: „Като дойде плачеше,
трепереше, оплака се. Защо плачеше тогава?”, свидетелят П., след продължително
мълчание, уклончиво сочи като причина скарването, между майка си и баща си.
Изложеното по - горе също навежда съда на извод, че всъщност причината за
разстроеното състояние на свидетеля П. е тази, която излагат свидетелите К. и Т.
в резултат на личните си възприятия, а именно оплакването на П. за отправените
му от подсъдимия Г. заплахи за живота му в случай, че свидетелства против тях.
Освен това показанията на К. и Т. в този смисъл напълно кореспондират на
показанията на свидетеля П. дадени от него пред съдия на воденото по случая
досъдебно производство където лично е заявил, че се страхува от отправените му
от подсъдимите заплахи, за които в съдебно заседание вече заявява, че са
измислица, внушена му от неговата майка.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели К. и Т.,
поради тяхната непротиворечивост и убедителност, на която противостоят
хаотичните показанията на П. и Г. в съдебно заседание. Свидетелят П. лично и
многократно излага коренно противоречащи си факти. Първият такъв е, относно
местоположението на свидетеля Т.. След като първоначално заявява, че Т. се е
намирал отвън в двора и излага предположения, че не е могъл да види какво става
вътре в помещението, или пищника както го нарича, непосредствено след това
прави изявление в точно обратния смисъл: „През цялото време седя вътре
свидетеля”. Докато двамата непълнолетни свидетели твърдят в съдебно заседание,
че лично тъжителят ги е откарал в дома на К., където е присъствал през цялото
време на престоят им, точно преди приключване на очната ставка със свидетеля Т.,
П. отново прави подобно изключващо казаното от него преди заявление: „Бати В.
не беше там, нямаше го”.
Показанията на свидетеля П. дадени в съдебно заседание
противоречат и на показанията на свидетелите Д.П. и С.С., които съдът кредитира.
Както свидетелката П., така и свидетелят С. са възприели словесен конфликт, между
тъжителя и подсъдимия П.Г., а след това и нанасяне на удари по тялото на
тъжителя от подсъдимия Г. с юмруци и с бухалка, докато подсъдимият А. го е
държал през раменете, за да му попречи да се отбранява. Личните възприятия на свидетелката
П. са от един по – късен момент, а на свидетелят С. от началото на конфликта до
неговия край. Същият пълно и точно съобщава последователността и начинът на
извършване на деянието, като описва в съдебно заседание и физическите белези на
подсъдимия Г., по които го разпознава като лицето, нанесло побоя на тъжителя,
които от своя страна напълно съответстват на външността на този подсъдими.
Показанията му, че подсъдимият П.Г. е започнал да бие тъжителя „първо без
бухалка /с ръце/, а след това и с бухалка”, кореспондират на посочения възможен
механизъм за причиняване на телесните му увреждания в заключението на вещото
лице по съдебно медицинската експертиза. Съгласно експертното заключение е възможно
те да бъдат получени от удари с невъоръжени ръце /юмруци/ или крака, като във
всички случаи са резултат от тъпи травми. Отразената в заключението
невъзможност да се даде категоричен отговор какви са били действалите твърди
тъпи предмети е нехарактерността на уврежданията и липсата на т.нар.”контактни
отпечатъци”. Поради тази причина вещото лице не изключва, като възможен
механизъм на причиняване на уврежданията - падане и боричкане, въпреки че
всички травми са локализирани само по лицето. Съдът не възприема посочения
механизъм, предвид обстоятелството, че единствено подсъдимите в обясненията си
излагат такъв, който обаче не кореспондира на събраните по делото доказателства
- показанията на свидетелите П. и С.. Същите не са противоречиви и съответстват
на показанията на свидетеля П. дадени пред съдия, в смисъл, че М. е бит с ръце,
както и с дървена бухалка.
Въпреки, че в заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза на тъжителя е отразено, че няма увреждания характерни
за действието на твърд, тъп предмет с тясна, издължена удряща повърхност, като
бухалка или сопа, съдът дава вяра на показанията на свидетелите очевидци,
относно използването на такъв предмет от подсъдимия Г. за извършване на
деянието по няколко съображения. Прави впечатление, че още при първоначално
извършения медицински преглед на М. от съдебен лекар на инкриминираната дата,
са описани единствено и само телесни увреждания в областта на лицето, но не и
по тялото, въпреки че последния е съобщил и за удари в тази област. При това
положение и предвид невъзможността да се извърши повторен медицински преглед, е
невъзможно и вещото лице, изготвило експертизата да констатира характерни
увреждания от действието на такъв предмет.
Съдът приема, че тъжителят е бит, освен с ръце, но и с
бухалка и предвид обстоятелството, че такава действително се е намирала в
заведението. Дори и самите подсъдими не отричат този факт, макар и да твърдят в
обясненията си, че т.нар. бухалка не е никаква бухалка, а пръчка от стол на
маса, оприличена дори и от полицаите на „вретено” /което въпреки, че е намерено
на местопрестъплението, не е описано в съставените от разследващия полицай
протоколи за извършени процесуално – следствени действия, като съобщено
средство за извършване на престъплението/. Основателно, но не в полза на
подсъдимите, е недоумението на подсъдимия Л.П., че не му е известно откъде „В.”
знае за тази пръчка. Действително тъжителят няма от къде да знае, че в
заведението на подсъдимия П. има бухалка, тъй като на инкриминираната дата е
било „откриването” му, и на практика М. няма как да е виждал такъв предмет при
предишни посещения, освен ако не му е бил нанесен побой с нея.
Показанията на свидетелите П., С. и П. /дадени пред съдия
на досъдебното производство, водено по случая/, дават основание на съда да приеме,
че поведението на подсъдимия Г. не е било провокирано от тъжителя, чрез
нанасяне на удар, както обясняват подсъдимите, а тъкмо обратното – тъжителят
първо е бил ударен от Г.. Действително от събраните по делото доказателства се
установява, че тъжителят е влязъл раздразнен и ядосан в заведението, но
причината за това негово състояние не е била насочена към никой от подсъдимите,
а към свидетеля П., по повод отказа на последния да отиде да цепи дървата за
огрев, които преди това брат му е откраднал. В този смисъл съдът напълно
споделя становището на повереника на тъжителя, че в заведението са се намирали
и петимата подсъдими, които безспорно са физически по здрави и повече на брой,
и както се установява в близки приятелски отношения помежду си /дори и в
обясненията си същите не отричат, че се движат винаги в една компания/. При това
положение е житейски нелогично М. да нападне пръв един от тях, знаейки горното
обстоятелство. При така събраните гласни доказателства, заключението на вещото
лице по съдебно – медицинската експертиза по отношение на подсъдимия П.Г.,
относно вида и степента на телесното му увреждане на инкриминираната дата,
налагат извод, че на подсъдимия Г. са нанесени от тъжителя няколко удара с
юмрук в областта на лицето, вследствие на което са му причинени болки и
страдания, но то е било в резултат на спонтанна реакция на В.М. от внезапното и
неочаквано нападение в гръб от страна на П.Г., т.е. деянието е извършено от
тъжителя, като защитна реакция. На този извод водят и показанията на
свидетелите очевидци, относно целта за намесата и на подсъдимия А., а именно -
не да предотврати побоя, а да предотврати възможността на тъжителя да се отбранява
и защитава, и съответно да улесни Г. безпрепятствено да продължи нанасянето на
побой.
Съдът приема,
че дори и разликата в степента на телесните увреждания на тъжителя и подсъдимия
Г., така както са описани в двете заключения по съдебно медицинските
експертизи, се дължи на лишаването от възможност на тъжителя да се отбранява,
тъй като е бил умишлено държан от подсъдимия А.. Показателни в това отношение
са показанията на свидетеля С., който е възприел и последващото „изхвърляне” на
тъжителя от заведението, и то лично от подсъдимия П.Г., след като по свое
решение са преустановили побоя. Предвид гореизложеното съдът не дава вяра на
обясненията на двамата подсъдими П.Г. и А.А., че първият от тях не го е удрял,
а вторият - само ги е разтървал.
Съдът кредитира показанията на С., като достоверни и
приема, че действително е придружил тъжителя до заведението, и е станал неволен
очевидец на инцидента. Същите са последователни, подробни и непротиворечиви.
Кореспондират на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно и
на отразеното в издаденото на тъжителя медицинско удостоверение за пред съд, че
последния е прегледан от съдебен лекар на инкриминираната дата – 12.12.2007 г.,
което навежда на извод за достоверност на показанията на С., както че е
наблюдавал извършването на деянието от лекия автомобил /които лични възприятия
излага с подробности и в детайли в съдебно заседание/, така и относно обстоятелството,
че след инцидента лично е откарал М. ***, където е бил прегледан от съдебен
лекар.
Показанията на свидетеля Е.А. по никакъв начин не
оборват показанията на С., че е бил свидетел очевидец на деянието. Липсата на
добросъвестност при даване на показания от този свидетел неминуемо следва от
начина на излагане на фактите, които твърди, че лично е възприел. Същият „случайно”
минавал покрай заведението, за да провери автобусите до *, където живеели баба
му и дядо му. „Случайно” минавал тъкмо в момента, когато от заведението излизал
В.М., чувайки го да изрича псувни и заплахи. „Случайно” забелязал, че същият
сам си тръгва с колата, и в нея не се е намирал друг човек. И последната случайност
е срещата му с подсъдимите в друго заведение в града – „Фелина”, по време на
която инцидента е станал „случаен повод” за разговор и споделяне на
възприятията му от инкриминираната дата, поради което се е отзовал на молбата
на подсъдимите да свидетелства по случая, тъй като „имало и други свидетели”.
Наличието на многобройни и все случайно възприети
факти и обстоятелства, изложени от свидетеля А. в съдебно заседание, освен че
прави случайността необяснима и житейски нелогична, но и навежда съда на извод,
че с показанията си свидетелят А. се стреми единствено да подпомогне изложената
защитна версия от подсъдимите.
На същата основа са изградени и показанията на
свидетеля И.И., поради което те от своя страна не оборват показанията на А. в
смисъл, че последният няма как да е минавал покрай заведението на подсъдимия Л.П.,
тъй като двамата съвсем случайно на инкриминираната дата са ходили до
гр.Плевен. От проведената очна ставка, между двамата свидетели се установява,
че никога не са били нито близки приятели, нито дори познати, за да изяви
свидетеля А. желание да придружи И. и приятелката му в разходката им до
гр.Плевен.
Очевидно проява на избрана процесуална тактика от
страните е да се оборват показания на свидетели – очевидци, чрез други
свидетели, които дават недобросъвестно своите показания, предвид констатираните
съществени противоречия в тях. Пример за още един такъв свидетел /наред със
свидетеля А. и И./ допуснат до разпит по искане на защитата е свидетелят Ц.Я.. Според
твърденията му, свидетелката Д.П. не е имала обективна възможност да присъства
в заведението, тъй като точно по – време на инцидента, от 2:30 часа до 5:30
часа, с колата на свой приятел, марка „Опел *” – турбо дизел, двамата са се
„разкарвали” из града, навсякъде, дори и в градския парк. Описаната обаче от Я.
три часова градска разходка със свидетелката П., е била тъкмо по времето,
когато е следвало той да бъде втора смяна, /т.е след обед/, според уговорката
му с подсъдимия Л.П., както сам твърди в показанията си. Не звучат убедително и
достоверно показанията му в смисъл, че точно през този период от време са поддържали
близки приятелски отношения със свидетелката П., на фона на последващото му
изявление: „Д. й е беше приятел тогава”. Съдът констатира предубеденост в
показанията на свидетеля Я. и по време на проведената очна ставка с П., предвид
неубедителните му и уклончиви отговори. Очевидно е, че с подсъдимите са в
приятелски отношения, което е разбираемо, тъй като с единият от тях /Л.П./, заедно,
като съдружници осъществяват търговска дейност, във връзка с наетото от тях
заведение – място на извършване на престъплението. При това положение съдът
счита, че показанията му не са нищо друго, освен опит да подкрепи обясненията
на подсъдимите в смисъл, че свидетелката П. не е присъствала в заведението по
време на извършване на деянието.
Съгласно неоспореното и прието в съдебно заседание
заключение по съдебно – медицинската експертиза на В.М. са причинени телесни
увреждания, които са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Така
описаните увреждания, както се установява от събраните по делото доказателства
се дължат на виновното поведение на двама от подсъдимите – П.Г. и А.А..
Останалите трима подсъдими, макар и да са наблюдавали
безучастно нанасянето на побоя от Г. и А. на тъжителя, без да са положили усилия
да го предотвратят, не са допринесли с конкретни действия за извършване на
деянието, поради което съдът ги е признал за невинни и на основание чл.304, пр.
второ от НПК, а именно не се установява участието на подсъдимите Т.Н., В.Т. и Л.П.
в извършване на престъплението, ги е оправдал по повдигнатото им с тъжбата
обвинение.
Неоснователно е направеното от защитата на подсъдимите
искане за приложение на института на реторсията, но не поради изложените съображения
от повереника на тъжителя, че телесните увреждания на М. и Г., макар и да
съставляват лека телесна повреда, не са от една и съща степен, а по други
такива. Действително от заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза на П.Г. се установява, че са му причинени телесни увреждания в
областта на лицето, които са довели до болки и страдания, т.е. причинена му е
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Но събраните по делото
доказателства водят на извод, че М. е нанесъл удари с ръце на подсъдимия Г., но
те са били в резултат на неговата спонтанна реакция, срещу неочакваното
нападение на Г., и то в гръб, след което инцидентът не е преустановен, а напротив
- продължил е до момента, в който двамата подсъдими са решили по собствено
желание да го прекратят.
Съдът счита за неоснователно и алтернативно направеното
искане от защитата, че извършеното от подсъдимия Г. деяние, следва да се
преквалифицира по привилигирования състав на чл.132 от НК. За да се приложи по
– благоприятния състав е необходимо наличие първо на противоправно поведение от
страна на пострадалия, изразяващо се в някой от посочените в закона начини,
каквото поведение не се установява по делото от страна на тъжителя. Не се
установява и обстоятелството подсъдимият Г. да е изпадал в състояние на силно
раздразнение, предизвикано с противоправно поведение от тъжителя. Само свидетелят
П. при разпита му в съдебно заседание и подсъдимите твърдят, че М. е ударил пръв
подсъдимия Г.. Но конкретната обстановка на инкриминираната дата, описана от
свидетелите очевидци навежда на извод, че не тъжителят е причинил първи телесните
увреждания на подсъдимия Г., с което си деяние да е предизвикал у него
състояние на силно раздразнение. Няма дори данни преходните отношения, между тъжителя
и подсъдимите да са били влошени, което от своя страна да е мотивирало М. пръв
да удари Г., и то след като безспорно се установява по делото, че афектиран е бил
тъжителят, но поведението му е било насочено към свидетеля П., а не към
подсъдимия Г..
Предвид изложеното по горе съдът е изключил
приложението на чл.132 от НК по отношение квалификацията на деянието, извършено
от подсъдимия П.Г..
Деянието е извършено от подсъдимите Г. и А. умишлено,
при форма на вина - пряк умисъл. Предвиждали са причиняване на лека телесна
повреда на В.М. и са искали настъпването на този резултат.
Съдът счита, че подсъдимите Г. и А. следва да носят
наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Налице са предпоставките на чл.78а от НК по отношение и
на двамата подсъдими. За извършеното престъпление се предвиждат алтернативно
два вида наказания: лишаване от свобода до две години или пробация. Видно от
приетите по делото справки за съдимост подсъдимия П.Г. е неосъждан, а
подсъдимият А.А. е реабилитиран по право по преходните осъждания. В резултат на
деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение, съдът е
освободил от наказателна отговорност подсъдимите Г. и А., като им е наложил
административно наказание глоба в полза на държавата. При определяне размера на
административното наказание глоба, което следва да им се наложи, съдът съобрази
степента и броя на причинените телесни увреждания на тъжителя, съставляващи
лека телесна повреда, мотивите и начина на извършване на деянието от двамата
подсъдими /нанасяне на побой на тъжителя, докато последният е бил държан, без
възможност да се защити/, както и тежкото им имотно и семейно положение - и
двамата са безработни, без постоянни доходи, бащи на две деца. Посоченото по –
горе е мотивирало съда са наложи на всеки един от подсъдимите Г. и А. административно
наказание към минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, и
малко над него, а именно в размер на 600 лева за всеки един от тях.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес на основание чл.84 и следващите
от НПК, във връзка с чл.52, във вр. с чл.45 от ЗЗД, е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя В.М., против петимата подсъдими,
за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 12.12.2007 г., до окончателното изплащане на сумата.
В.М. е конституиран в качеството на
граждански ищец по делото. Като такъв, моли съда да уважи предявеният от него
иск, като изцяло доказан по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните на
делото доказателства, приема за безспорно установено, че на тъжителя М., в
резултат на извършеното престъпление от подсъдимите Г. и А., са причинени
неимуществени вреди, представляващи преживени от него болки и страдания.
При определяне размера на обезщетението, което следва
да се присъди за репариране на преживените от тъжителя неимуществени вреди -
болки и страдания, съдът взе предвид броя на причинените му увреждания, а
именно няколко такива. От заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза се установява, че на В.М. са причинени следните телесни увреждания:
хематом и оток на клепачите с притваряне на очната цепка, масивен оток на
лявата лицева половина, неголеми охлузвания по кожата в областта на долната
челюст и челото, две малки разкъсно - контузни ранички по лигавицата на
устните, които са довели до разстройство на здравето му, временно и неопасно за
живота. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ударите са нанесени с
невъоръжени ръце /с юмруци/ предимно в областта на лицето на тъжителя /където
се намират жизненоважни органи/, и което несъмнено е довело и до психологически
стрес, неудобство и унизително за тъжителя състояние след деянието. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че тъжителят е бит и в областта на тялото не само с
невъоръжени ръце, но и с бухалка. Следва да се отчете и особено дръзкият и
безцеремонен начин на извършване на деянието от подсъдимите Г. и А., а именно след
като тъжителят е бил умишлено лишен от възможност да се отбранява и защитава,
срещу упражненото, върху него физическо насилие.
При определяне размера на
обезщетението, съдът прецени разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и счита, че сумата от
2500 лева ще обезщетят В.М. в пълен размер за причинените му неимуществени
вреди, в резултат на извършеното престъпление от подсъдимите Г. и А..
При това положение съдът, като е
признал двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им с тъжбата обвинение, ги
е осъдил да заплатят солидарно на тъжителя обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на извършеното деяние, в
размер на 2500 лева, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано
от деня на увреждането – 12.12..2007 г., до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 10 000 лева е отхвърлил предявеният иск, като
неоснователен и недоказан.
Върху уважения размер на гражданския иск,
съдът е осъдил подсъдимите П.Г. и А.А. да заплатят солидарно държавна такса в
размер на 100 лева.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимите П.Г. и А.А. да заплатят
солидарно и направените деловодни разноски в размер на 152 лева, както и направените
от частния тъжител деловодни разноски в размер на 300 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: