Решение по дело №595/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по жалба на А. Н. Р. от [населено място], [улица], срещу Заповед № 1755/07.11.2024 г. на кмета на Община Добрич, издадена при условията на заместване, с която е наредено премахване на „пристройка, надстройка и стоманобетоново стълбище към обект Фотографско ателие, находящи се в УПИ ІІ-139, кв.32 по кадастрален и ЗРП на [жк]- Юг на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК, с административен адрес [улица], [населено място].

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна като издадена при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание се явява лично и с адв.О., като заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена. Възразява, че предметът на заповедта не е индивидуализиран по начин, че да е ясно и безспорно какво точно е разпоредено за премахване. Твърди, че цялата сграда е построена едновременно въз основа на издадено Разрешение за строеж № 284/20.07.1992 г. Строителството на сградата било извършено в пълен обем е извършвано едновременно и въпреки отклонението от одобрения проект оспорва наличието от соченото в заповедта правно основание за премахването, разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена фактическа обстановка като излага твърдения, че не той е извършител на строежа, а неговите родители Г. П. Р. и Н. П. Р.. Счита и че не са изследвани нормативно установените изисквания дали строежът, ако се приеме за незаконен, е търпим. В писмени бележки по делото излага доводи, че щом сградата е разрешена по реда на чл. 120 ,ал. 4 от ППЗТСУ, то за нея не важат ограниченията на второстепенните постройки, които вещото лице е взело предвид при изготвяне на заключението си. Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена и при неспазване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, тъй като с нея се засяга единственото жилище на неговия баща. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.О., заявява, че поддържа жалбата, моли заповедта да бъде отменена. Прави искане за присъждане на направените разноски.

Ответникът, кметът на Община [населено място], чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Р. Т., изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Моли жалбата да се отхвърли, а в полза на общината да се присъдят разноските по делото.

От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят се легитимира като собственик на 2/3 идеални части от дворно място, цялото с площ от 660 кв.м. и 2/3 идеални части от масивното жилище, построено в него, къща с площ от 92 кв.м., имотът с административен адрес [населено място], [улица], видно от [нотариален акт], том ІХ, дело № 3315/1991 г. (л.29). Жалбоподателят е собственик и на обекта, разпореден за премахване, който е разположен в същия поземлен имот. За него по делото е представен Констативен [нотариален акт], том ІІс, рег. № 2944, дело 823/1999 г. на нотариус Ю.Д. с район на действие РС Добрич (л.22), в който обекта е описан като Фотографско ателие със застроена площ от 52,50 кв.м., с две стаи в подпокривното пространство. В констативния нотариален акт е цитирано разрешение за строеж № 284/20.08.1992 г. Разрешението за строеж (л.30) е издадено по реда на чл. 120 от ППЗТСУ и с него е разрешено изграждането на Фотографско ателие със застроена площ от 52,5 кв.м., в имот пл. № 1221, кв.40 по плана на [населено място] с административен адрес [улица]. Към разрешението за строеж е приложен и одобрения графичен проект № 198/1992 г., както и протокол № 139 за определяне на строителна линия и ниво от 20.07.1992 г.

Във връзка с твърдението си, че разпореденият за премахване обект е законно изграден, жалбоподателят представя Становище № 105/17.03.1999г. на главен архитект на Община [населено място], с което е удостоверено, че обект Фотографско ателие със застроена площ от 52,50 кв.м. е изграден въз основа и в съответствие с на одобрени проекти, издадено строително разрешение № 284/20.08.1992 г. , протокол за строителна линия и ниво № 139/20.07.1992 г.

Производството за премахване на незаконен строеж е започнало по жалба на съсобственика, притежаващ останалите 1/3 идеални части от правото на собственост върху същия поземлен имот, който е закупил друго, намиращо се в имота, жилище ([нотариален акт], том І, дело № 28/2022 г. ,л. 26).

По повод жалбата служители на общината на 18.07.2024 г. извършили проверка на [ПИ] по КККР на [населено място], урегулиран в УПИ ІІ-139, кв. 2, по ПУП-ПРЗ на [жк] –Юг. При проверката установили наличие на сграда с [идентификатор], собственост на жалбоподателя, А. Н. Р., който им осигурил достъп до имота.

По повод проверката А. Р. е представил в общината с писмо от 01.08.2024 г. Становище № 105/17.03.1999г. на главен архитект, касаещо изграждането на фотографското ателие.

На 11.09.2024 г. служители на общината извършили втора проверка, при която извършили геодезическо заснемане, а впоследствие съставили Констативен акт № 6/16.09.2024 г. в присъствието на жалбоподателя. Срещу констатациите в акта Р. е подал възражение на 21.10.2024 г. , с което е поискал прекратяване на започналото производство за премахване на незаконен строеж.

Въз основа на констативния акт на 07.11.2024 г. заместник - кмета на общината, С. И., при условията на заместване е издала оспорената Заповед № 1755/07.11.2024 г., в чиито мотиви са възпроизведени фактическите констатации на Констативен акт № 6/16.09.2024 г., а от правна страна е прието, че са извършени незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – без одобрени инвестиционни проекти и строително разрешение, които следва да се премахнат.

Заповедта е връчена на А. Р. на 09.11.2024 г., видно от представена към преписката разписка. Жалбата е подадена в Община Добрич на 25.11.2024 г.

В мотивите на заповедта е прието, че в КККР на [населено място] била отразена сграда с [идентификатор], със ЗП - 71 м2. Сградата била на отстояние 1,50 м от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], както е предвидено в ОП № 198/1992г. Застроената площ била с 18,50 кв.м. по-голяма от предвидената по проект, поради отклонение на изток в посока към съществуваща жилищна сграда с [идентификатор], от която отстоянието било измерено на 1,25 м. Строежът представлявал двуетажна сграда, разположена на 1,25 м западно от жилищната сграда в имота с [идентификатор] и 1,50 м от ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]. Изпълнен бил от стоманобетонова носеща конструкция, зидове от тухлена зидария и двускатна дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, кота било +6,70. В североизточната част на сградата била изградена пристройка от дървена носеща конструкция, стъклени тухли, дървена дограма и дървена покривна конструкция с покритие от керемиди, със ЗП= 8,94 м2 и височина от 2,33м до 2,60м. На юг от сградата е изградено стоманобетоново стълбище с ширина на стьлбищното рамо 1,22 м, 12 бр. стъпала 20/27см за достъп до кота +2,80, ЗП=8,19 м2. Стълбищната площадка била изградена на запад с намалено отстояние 0,20м от [ПИ] по КККР на [населено място], УПИ1-138, кв. 32 по Кадастрален и ЗРП на [жк] - Юг на [населено място]. Общата застроена площ на сградата е 87,45 кв.м., а височината на външните зидове на второто ниво - 2,20 м. Изградени били еркери на запад - с ширина 0,40 м, на изток - с ширина 0,5 м и 0,47м и конзола на север с ширина 1,02м. Разгънатата застроена площ на сградата била 176,45 кв.м.

В мотивите на заповедта е прието, че представеният от жалбоподателя Нотариален акт за собственост на недвижим имот - констативен № 53, том II, per. № 2944, дело № 823 от 20 май 1999г. за фотографско ателие със ЗП 52,50 м2 с две стаи в подпокривното пространство доказвал, че към момента на съставянето му на 20 май 1999г. строежът е бил изпълнен в съответствие с одобрен инвестиционен проект № 198/1992 г., въз основа на който било издадено Разрешение за строеж № 284/20.07.1992 г., посочено в Становище № 105/17.03.1999 г. на главния архитект. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, че строежът е законно изграден като са отхвърлени като неоснователни и са изложени мотиви, че обектът, определен като пристройка, надстройка и стоманобетоново стълбище към обект Фотографско ателие е незаконен и не е търпим строеж.

По отношение търпимостта в заповедта е посочено, че строежът не може да се счита за търпим по смисълът на ЗУТ, защото не отговаря на условията, посочени в § 127, ал.1 от ПРЗ към ЗИД на ЗУТ Строежът в настоящия обем не бил допустим според правилата на действалия до 30.03.2001 г. Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство – чл. 148. Строежът не отговарял и на влезлия в сила Закон за устройство на територията – чл. 42, ал. 3.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото бе допусната съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, архитект, при оглед на място и представените строителни книжа и други документи по делото, дава следното заключение:

Установява се идентичност на поземления имот, визиран в представените нотариални актове с поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КККР на [населено място] и с административен адрес – [улица], в който е разположена процесната сграда Фотографско ателие с [идентификатор]. Основният обект "Фотографско ателие" не е разпореден за премахване.

В заключението се сочи, че процесната сграда с [идентификатор] представлява едноетажна сграда с надстройка (използваемо подпокривно пространство). Първият етаж на кота нула се състои от ателие за фотографски услуги. Ателието е със застроена площ по проект 52,50 кв.м., а в действителност при измерването му експертът установява застроена площ от 71 [жк], че увеличението на застроената площ с 18,50 кв.м. се дължи на увеличени размери на строежа на изток и на юг. На първия етаж експертът установява пристройка-склад с размери 1,30 / 7,40, разположен в чупката на източната страна, със застроена площ 9,60 кв.м., изградена от север със стена от стъклени блокчета, от изток с дървена конструкция, остъклена и едноскатен дървен покрив. Установява и външна стоманобетонна стълба, разположена южно до сградата, със застроена площ 6, 20 [жк], че общата застроена площ на първия етаж е 86,80 кв.м. Основният обект "Фотографско ателие" не е разпореден за премахване.

По отношение на визираната в заповедта надстройка в заключението се посочва, че тя е на кота +2,80 и се състои от южна лоджия, преходна стая с кът за готвене, изолационно преддверие, санитарен възел, склад и северна лоджия. Застроената й площ е 91,50 кв.м. На второто ниво на външната стоманобетонна стълба, застроената площ е 7,90 [жк],40 кв.м., а разгърнатата застроена площ на цялата сграда е 186,20 кв.м.

По отношение разположението на сградата в имота вещото лице установява, че тя е ситуирана в ПИ с [идентификатор] на разстояние 1,30 м от жилищна сграда 72624.619.85.7, построена в същия имот и на 1,50 м от западната странична вътрешнорегулационна линия, която съвпада с кадастралната граница на имота. Според експерта, местоположението, площта и квадратурата на процесната сграда не съвпадат със съществували предишни строежи в ПИ.

За пръв път процесната сграда била нанесена в кадастралния и застроително-регулационен план, одобрен със Заповед № 252/27.03.2001 г. на кмета на Община [населено място]. В този план сградата е нанесена като масивна обслужваща сграда (МсбО) - ателие за фотографски услуги. Измерено графично от плана, нанесената площ била по-голяма от проектната (52,50 м).

Действащият ПУП за поземлен имот с кадастрален [идентификатор] по КК на [населено място] е одобрен със Заповед № РД-02-14-1544 /16.08.1999 г. на МРРБ и Заповед № 252 / 27.03.2001 г. на Кмета на Община [населено място]. Процесният строеж се намира в [УПИ], кв.32 на [жк]-Юг. УПИ е отреден за жилищно застрояване - ниско, до 10 м. Процесиите пристройка, надстройка и външна стоманобетонна стълба - обекти на заповедта на кмета, попадащи в ПИ с [идентификатор], не са нанесени в действащия ПУП. Според действащият ПУП не е предвидено запазване на сграда 2. Предвидено е разширяване на запад на съществуващата жилищна сграда 7.

В Кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-15 / 12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесната сграда е със същото местоположение, същата конфигурация и същите размери, едноетажна, със застроена площ 71 м2. Основният обект "Фотографско ателие", който не е разпореден за премахване, според заключението е нанесен в кадастралната карта с предназначение "сграда за търговия", на един етаж, със застроена площ 71 м2. Разпоредените за премахване обекти (пристройка, надстройка и стоманобетонна стълба) не са нанесени в кадастралната карта.

Вещото лице дава категорично и мотивирано заключение, че разширението на ателието до 71 м2, изграждането на надстройката и пристрояването на външна стоманобетонна стълба до второто ниво са изпълнени едновременно в периода 1992-1994 г. При сравняване на място на конфигурацията на сграда с [идентификатор] по КККР и конфигурацията на процесната сграда "Фотографско ателие" установявам, че в КККР външната стълба не е отразена като част от /в контура на/ същата сграда.

По отношение начина на изграждане на процесния обект в заключението се посочва, че фотографското ателие, отразено в КК с [идентификатор] е масивна сграда с каменни основи, тухлени стени, стоманобетонна таванска плоча, а над нея - тухлен надзид и двускатна дървена покривна конструкция. В използваемото подпокривно пространство на височина 2,20 м е изпълнен видим дървен гредоред и хоризонтален таван с дъсчена обшивка. Покривната покривка е с керамични керемиди, отводняването е външно. Част от дограмата е дървена, друга част - стоманена. Фасадните повърхности са покрити с бяла гладка вароциментова мазилка.

Съобразявайки начина на изграждане, строителните материали и следите от износване вещото лице счита, че целият обект – фотографско ателие, пристройка, надстройка и външна стоманобетонна стълба, е изпълнен в периода 1992-1994 г. като сградата е построена едновременно във всичките й части, но при допуснати са съществени отклонения от строителните книжа.

Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и обосновано с изключение на частта, в която вещото лице отговаря на правния въпрос за търпимост на процесния строеж.

От показанията на разпитаните по делото свидетели – Н. Д. Р., баща на жалбоподателя и на В. Т. К. – семеен приятел на жалбоподателя, се установява категорично , че строежът е извършен в периода 1992 -1994 г., като към 1996 г. сградата е съществувала в наличния си към момента вид и размери. От свидетелските показания се установява, че извършител на строежа е бащата на жалбоподателя, тъй като последния в този момент е бил студент в Духовната семинария в [населено място].

Установява се и че т.нар надстройка е единственото жилище на свидетеля Н. Д. Р., което той обитава и по настоящем.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, дадени добросъвестно. Същите кореспондират с заключението на вещото лице и писмените доказателства.

Ответникът не оспорва така установения по делото период на изграждане, нито обстоятелството, че целият обект в съществуващия си вид е построен едновременно.

От представените по делото нотариално заверени декларации (л.31-33) е видно, че строежът е бил извършен в периода 1992-1994 г. след получаването на съгласието , както на собственика на съседния имот, така и от съсобствениците на имота, в който е разположен строежът.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна и в законоустановения срок за обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице.

Заповедта е издадена при условията на заместване от заместник-кмета. Представени са доказателства за заместването. По делото е представена Заповед № 1717/31.10.2024 г., с която кметът на общината е възложил на заместник-кмета, С. Н. И., да упражнява правомощията му на кмет по чл. 44, ал.1, т.1-19 и ал. 2 от ЗМСМА, по време на отсъствието му през периода 01 - 08 ноември 2024 г. Представена е и Заповед № 14 от 10.07.2024 г., от която е видно, че в този период се доказва отсъствие на кмета от страната, поради служебно пътуване в чужбина. Заповедта е издадена на 07.11.2024 г.,в доказания период на отсъствие на кмета. Предвид тези обстоятелства съдът приема, че оспорената заповед не е нищожна, издадена е от компетентен орган.

Същата е издадена в нарушение на изискванията за форма на административните актове и при неправилно прилагане на материалния закон, поради нарушаването на принципа за съразмерност.

От заключението на вещото лице, както и от всички писмени доказателства по делото се установява, че цялата сграда, представляваща фотографско ателие, пристройка и надстройка, е изпълнена едновременно във всичките й части. Самото строителство е извършено въз основа на издадени разрешение за строеж , одобрен проект, и протокол за откриване на строителна линия и ниво при съгласието на съседи и съсобственици. При наличието на тези факти неправилно административният орган е определил правното основание за издаването на заповедта- нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Тази разпоредба определя, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Явно е в случая, че строежът е извършен в отклонение на одобрените проекти и строителното разрешение, а не без строителни книжа.

От доказателствата по делото се установява, всъщност, че строежът е изпълнен в отклонение на одобрените проекти и издаденото строително разрешение, вкл. и самото фотографско ателие, което не е разпоредено за премахване. В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя, че фактическите основания за издаването на заповедта не съответстват на правните такива, на които органът се е позовал. Съдът намира нарушението за съществено, тъй като ограничава и затруднява защитата на адресата на акта. Несъответствието на фактическите основания с правните основания води до объркване и неяснота каква е точната причина за разпореденото премахване. Неяснотата в случая е породена и от издаденото от главния архитект на общината Становище № 105/17.03.1999 г. (л.23) в уверение, че фотографско ателие от 52,50 кв.м. било изградено в съответствие с издаденото разрешение за строеж и одобрените проекти.

По делото се установи, че още в момента на изграждането през 1994 г. фотографското ателие е било с по-голяма площ, с която е нанесено, както в кадастралната карта, така и в действащия ПУП ( заключение на вещо лице).

Нормата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ определя за незаконни строежи и тези, които са изградени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Видно от цитираната разпоредба, за да бъде разпоредено премахване на това основание, е необходимо в административното производство да се изследва доколко установените несъответствия с одобрените проекти и разрешение за строеж са съществени. Явно е в случая, че органът не е изложил мотиви , че установените отклонения са съществени. Това обстоятелство определя извода за съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, което не може да бъде отстранено в съдебното производство.

Преди издаването на заповедта са извършени действията, предвидени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, поради което не е допуснато нарушение на тази норма. На жалбоподателя е била предоставена възможност да участва в производство като се запознае с констатациите в Констативен акт № 6/16.09.2024 г. Жалбоподателят е имал възможност да подаде възражение. Възражението му е обсъдено при издаването на оспорената заповед. Допуснати са процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка, което е видно от мотивите на оспорената заповед. Административният орган, разглеждайки въпроса за търпимост на строежа, неправилно се е позовал на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не е установил точния момент на изграждане на строежа, както и дали същият е изграждан поетапно през годините или в цялост. Затова е счел, че в случая следва да разгледа предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ режим на търпимост не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само тези, които не се обхващат от ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г./, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно, процесният строеж, при направените фактически установявания за изграждането му в периода 1992 - 1994 г., е следвало да бъде разглеждан от административния орган в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а не в тази на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в чието приложно поле не попада.

В съответствие с цитираната разпоредба кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно - строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че това изискване не е било изпълнено по отношение на процесния строеж, предвид издаденото Становище № 105/17.03.1999 г. (л.23), което е с дата след изтичане на срока 31.12.1998 г.

Заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е съобразена с възможността за изпълнение.

Основателно е възражението на жалбоподателя, че от мотивите и диспозитива на заповедта не става ясно какъв е обемът на разпореденото премахване. Следва да се има предвид, че съдебната експертиза установява несъответствия с измерванията, извършени в административното производство. Според заповедта пристройката е с застроена площ от 8,94 кв.м., а според вещото лице – от 9,60 кв.м. Според заповедта разгърнатата застроена площ на сградата е 176,45 кв.м., а според експерта – 186, 20 кв.м., както и други установени неточности в размерите. Видно е, че посочените в оспорената заповед размери не съответстват на действителните такива, установени от вещото лице.

В този смисъл съдът приема, че съдържанието на заповедта не е съобразено с възможността за реално изпълнение на разпореденото премахване. В диспозитива на заповедта не е посочено точно какво следва да се премахне и в какъв обем. Такава яснота съществува по отношение единствено на разпореденото премахване на стълбище, което води до единственото жилище на бащата на жалбоподателя. В диспозитива не се сочат разпоредените за премахване точни размери на т.нар пристройка и надстройка. Не се сочи и какво се запазва.

Не е спорно, че съдържанието на заповедта за премахване по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ следва да е прецизно и изложено по начин , позволяващ прилагането на разпореденото премахване, уредено в чл. 225, ал. 4 от ЗУТ - доброволното и принудително изпълнение. В случая съдържанието на заповедта, означаващо обекта за премахване обект като „пристройка, надстройка и стоманобетоново стълбище към обект Фотографско ателие“, не отговаря на това изискване, тъй като не държи сметка за прилагането на чл. 225, ал. 4 от ЗУТ. Липсата на ясно съдържание води до реална възможност за засягане на имуществото на семейството на жалбоподателя в по-голяма степен от целта, за която се издава акта. Предвид обстоятелството, че премахването засяга единственото жилище на свидетеля Н. Р., пенсионер, съдът счита, че липсата на яснота какво точно подлежи на премахване и как технически следва да се изпълни заповедта, в случая представлява съществено нарушаване на принципа за съразмерност при издаването на процесната заповед. Този порок на заповедта представлява нарушаване на принципа за съразмерност.

По тези съображения съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като издадена в нарушение на изискванията за форма на административните актове, при неизяснена фактическа обстановка, както и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т.3 и т. 4 от АПК.

С оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да се присъдят разноските по делото: 10 лева държавна такса (л.50), 400 лв. депозит за вещо лице (л.71) и 2000 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 26605/30.04.2025 г. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид засегнатите от спора материални интереси, фактическата и правна сложност на делото и обема на положения от процесуалния представител на жалбоподателя труд .

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. Н. Р. ЗАПОВЕД № 1755/07.11.2024 г. на кмета на Община Добрич, с която е наредено премахване на „пристройка, надстройка и стоманобетоново стълбище към обект Фотографско ателие, находящи се в УПИ ІІ-139, кв.32 по кадастрален и ЗРП на [жк]- Юг на [населено място], ПИ с [идентификатор] по КК, с административен адрес [улица], [населено място].

ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на А. Н. Р. с [ЕГН] сумата от 2410 лева (две хиляди четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд, чрез Административен съд - Добрич в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.