РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Стара Загора, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530104122 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищците П. И. И. и С. И. И. твърдят, че са наследници на И. П. И..
Последният е имал сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № PLUS-******** от ******** г. с кредитор „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ. По силата на този договор,
последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на 15
000,00 лева. В същия ден между страните било сключено и допълнително
споразумение, по силата на което, кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 2000,00 лева и издава кредитна карта
„Мастъркард“. За обезпечаване на отпуснатите финансовите продукти бил
сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“ с пакет „Стандарт“,
пакет „Комбинирана защита“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International, за което бил
1
издаден Сертификат № PLUS-******** за застраховка „защита на
плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит,
предоставен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена
от MediGuide International. Договорът бил сключен между ответника „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ като застраховател и И. П. И., като
застраховано лице. Предмет на договора, според общите условия към него
бил: обезпечение на кредит и предоставяне на застрахованите лица
застрахователна закрила при настъпване на рисковете посочени в общите
условия, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на
обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да
обслужва надлежно погасителните вноски по кредита, във връзка с който е
сключена застраховката. Срокът на застраховката бил равен на срока на
договора за кредит, а застрахователната сума при смърт в резултат на
злополука или заболяване била първоначалния размер на кредита.
При сключване на застрахователния договор, И. П. И. попълнил и
медицински въпросник за приемане на застраховане, в който е декларирал, че
страда от тумор на дебелото черво, открит през 2021 г. и към момента на
деклариране провежда лечение чрез терапия. Декларирал е и заболяване
диабет, с което е диагностициран през 2015 година и лечението се състояло в
прием на хапчета. След смъртта на И. П. И., ищците приели наследството
/гражданско дело № 3681/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора/.
След като наследниците разбрали за задълженията на покойния си баща,
ищецът изпратил искане за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответника, който отговорил, че отказва изплащане на обезщетението с
мотиви, че отговорността на застрахователите по отношение на рисковете
„смърт“ „инвалидизация“ и „продължителни болнични“ се изключва в
случай, че застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с:
предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо
състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият
е получил медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2
годишен период преди влизането в сила на застраховката. Твърди се, че
застрахователно-медицинска комисия е преценила, че застрахователното
събитие е в причинно-следствена връзка със заболяване, установено преди
сключването на застраховката, което било в пряка връзка с настъпилата
2
смърт. В сертификат № PLUS-********, застрахованият И. П. И. е декларирал
съгласието си, че ползващи лица по застраховката: по пакет „Стандарт“ ще
бъдат БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и застрахованият
съобразно предвиденото в Общите условия на застраховката, с изключение на
риска „смърт“, при настъпването на който ползващо лице е единствено БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. В случая била налице
застраховка „Живот“ сключена в полза на трето лице - БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България. При настъпване на застрахователното събитие,
а именно „смърт“ на застрахованото лице се пораждало в полза на третото
лице правото да получи от застрахователя застрахователната сума, която не
влиза в наследствената маса на застрахования и дължимостта и не зависи от
приемането на наследството. Настъпилата смърт на застрахования
кредитополучател по описания договор за потребителски кредит се явявала
застрахователно събитие по посочения застрахователен договор. В съобщение
за смърт № 61 от ******* година, била посочена причина за смъртта на И. И.
- остра сърдечно-съдова недостатъчност. Ответникът мотивирал отказа си да
заплати застрахователното обезщетение с тезата, че основанието за
настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с установения карцином
на ректума на застрахования и според общите условия на застраховката,
отговорността на застрахователите по отношение на рисковете „смърт“,
„инвалидизация“ и „продължителни болнични“ се изключвала в случай, че
застрахователното събитие е в причинно-следствена връзка с: предварително
съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние, както и
неговите усложнения и рецидиви, за което Застрахованият е получило
медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2 годишен период
преди влизането в сила на застраховката. Така застрахователят отказал да
изплати дължимото обезщетение с мотива, че острата сърдечно-съдовата
недостатъчност, от която е починал И. И. е в причинно-следствена връзка с
предварително установеното заболяване - карцином на ректума. В
медицинския въпросник кредитополучателят е декларирал наличие на две
заболявания - карцином на ректума и диабет, като и двете заболявания не са
били в тежка форма и са били регулирани чрез медикаменти и терапия,
поради което, твърдението за настъпването на смъртта именно в резултат на
тях, без да е извършена аутопсия, може да бъде само недоказано
предположение. Ищците считат за недоказано, че причината за смъртта на
3
кредитополучателя, вписаната в акта за смърт - остра сърдечно-съдова
недостатъчност е настъпила единствено и само в резултат на декларираните
болести, от които е страдал към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, застрахованият. Не можело да се направи категоричен
извод за причинно-следствена връзка между заболяванията и причината за
смъртта.
Досежно размера на иска се претендира сумата от 13 338,45 лева, тъй
като заемът бил редовно обслужван от бащата на ищците до 15.09.2023 г. С
оглед на което дължимата главница и падежиралата възнаградителна лихва
към днешна дата била в общ размер на BGN 13338,45 лева - състояща се от
13032,85 лева - главница и 305,60 лева - възнаградителна лихва.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ/, сумата от 13055,52 лева /след
изменението на иска претендират 13 408,52 лв. – вж. протоколно
определение от 30.04.2024 г./, дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка, за която е издаден сертификат № PLUS-********, във връзка с
настъпилото на 05.07.2023 г., застрахователно събитие „смърт“ на И. П. И. -
кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№ PLUS-********/******** г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за допустимост и
неоснователност на исковете.
Признава, че между Клона и Банката била сключена Застраховка
„Защита на плащанията“ /за застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“/ на кредитополучателите на потребителски паричен
кредит, като г-н И. И. бил включен в застрахователното покритие по
Застраховката, в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-********, за което му е
издаден застрахователен сертификат № PLUS-********. Дружеството било
уведомено на 14.07.2023 г. за настъпилото събитие, като синът на
застрахованото лице /настоящ ищец/ е отправил искане за изплащане на
4
застрахователно обезщетение. Случаят бил разгледан от експерти на Кардиф,
които след преглед на предоставените по случая медицински документи
решили, че в конкретния случай се касае за събитие, което представлявало
изключен риск по Застраховката и претенцията следвало да бъде отказана.
Съгласно приложимите по Застраховките Общи условия /ОУ/ отговорността
на Застрахователя по отношение на риска „Смърт“ се изключвала, в случай
че: /чл. 5.1 от ОУ/ „Ако при попълване при попълване на „Медицинския
въпросник“ Застрахованият е декларирал наличието на обстоятелства, за
които Застрахователите са поставили въпрос, при настъпване на
застрахователно събитие, което е резултат или е в причинно-следствена
връзка с това декларирано обстоятелство, се прилага изключващата клауза по
чл. 10.4. от тези ОУ“, /чл. 10.4 от ОУ/ „...ако при попълване на „Медицински
въпросник“ кандидатът за застраховане е декларирал обстоятелство, за което
Застрахователите са поставили въпрос, Застрахователите могат да откажат
извършването на застрахователно плащане, ако настъпилото застрахователно
събитие /„смърт“/ е в резултат или в причинно-следствена връзка с
декларирано от Застрахования обстоятелство.“
Съгласно приложената по случая медицинска документация било видно,
че г-н И. имал установен давностен захарен диабет, хипертонично сърце
както и данни от 2021 г. за диагностицирано злокачествено новообразование
на правото черво /ректум/, като всички тези заболявания било налице преди
включването на лицето в покритието по Застраховката. Съгласно Съобщение
за смърт № ********* г., лицето е починало вследствие остра сърдечна
недостатчъност, предизвикана от посоченото в съобщението за смърт
заболяване - ца ректи /лат. са recti/, означаващо карцином на ректума. В тази
връзка можело да се направи обосновано заключение, че посочената причина
за настъпилата смърт се намирала в пряка причинно-следствена връзка със
заболяванията захарен диабет и злокачественото новообразование на правото
черво, които били са лекувани при г-н И. от поне 2021 г. насам. В исковата
молба било посоченото, че изложеното от ответника твърдение за наличие на
причинна връзка било недоказано предположение, тъй като не била
извършвана аутопсия. В тази връзка обръща внимание, че ответникът не е
сред кръга лица, които могат да поискат провеждане или освобождаване от
патологоанатомична аутопсия съгласно чл. 98 от Закона за здравето.
Доколкото близките на починалото лице не са пожелали провеждане на
5
патологоанатомична аутопсия /арг. чл. 98. ал. 3 от Закона за здравето/,
следвало да се направи обосновано заключение, че са били съгласни с
изложеното в съобщението за смърт. При липса на извършена аутопсия,
провеждането на която зависело от преценката на лекаря, констатирал
смъртта, или по искане на близките на починалия, оценката за наличие на
причинна връзка следвало да се извърши въз основа на събраната по случая
медицинска документация. В тази връзка, оспорва твърдението на ищците, че
причината за смъртта можела да бъде установена само чрез аутопсия. Това на
практика би означавало, че при бездействие от страна на наследниците /чл.
98, ал. 3 от Закона за здравето/ и липса на законова възможност за
застрахователя да поиска извършването на аутопсия, всякаква друга
медицинска документация би била лишена от всякаква доказателствена
стойност по отношение преценката за основателността на застрахователната
претенция. Актовете за гражданско състояние /какъвто е и Съобщението за
смърт/ били документи, които удостоверяват настъпването на юридическите
събития /раждане, брак, смърт на физическите лица/. Имено като официален
свидетелстващ документ съобщението за смърт имало материална
доказателствена сила. В конкретния случай в представеното по делото
съобщение за смърт ясно било посочено, че основни причини за настъпилата
смърт са злокачественото заболяване и последвалата от него остра сърдечна
недостатъчност /сърдечната недостатъчност /спиране на дишането/ по своето
естество предшества всяка човешка смърт, прекратявайки жизнените
функции на организма/. В допълнение, наличните преди сключването на
застраховката хронични заболявания - захарен диабет и хипертонично сърце,
на фона на увреденото общо здравословно състояние в резултат на активното
онкологично заболяване на ректума допринесли за настъпването на леталния
изход. Предвид изложеното, счита, че при наличната информация за
здравословното състояние на лицето, както и с оглед приложимите ОУ по
застрахователния договор, лицето е било информирано, че застрахователят не
дължи изплащане на застрахователно обезщетение за събития, които имат
причинно-следствена връзка с декларирани от Застрахования предходни
заболявания. Не само това, именно тези факти и обстоятелства са оказали
съществено въздействие за настъпване на събитието. От предоставените по
делото данни и документи можел да се направи обоснован извод, че г-н И. е
провеждал лечение и консултиране във връзка с диагностицираното
6
злокачествено заболяване, както и във връзка с хроничните заболявания -
диабет и хипертония, в период, преди включването му в покритието по
Застраховката, като съгласно съобщението за смърт, карциномът на ректума
се намирал в пряка връзка с настъпилата смърт. В допълнение, наличните
преди сключването на застраховката хронични заболявания - захарен диабет и
хипертонично сърце, на фона на увреденото общо здравословно състояние на
застрахования в резултат на активното онкологично заболяване на ректума,
допринесли за настъпването на леталния изход. Преди включването му в
покритието по Застраховката, г-н И. е декларирал в „Кратък медицински
въпросник за приемане за застраховане“ /попълнен и подписан
собственоръчно от кредитополучателя към момента на включването му в
покритието по Застраховката/ заболявания, като с оглед изключващата клауза
по т. 10.4 от ОУ застрахованото лице е било информирано, че
застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за
заболяване, което е било налице преди влизането в сила на застрахователния
договор. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Постъпило е становище от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в което се
сочи, че на 31.05.2023 г. било извършено прехвърляне на търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“
КЧТ, , по реда на чл. 15 от Търговския закон, на приобретателя
„Юробанк България“ АД. На основание чл. 16 ТЗ, сделката била обявена в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел
/ТРРЮЛНЦ/ с вписване вх. № ********** от 06.06.2023 г., по партидите на
отчуждителя и правоприемника. По силата на Договора от 31.05.2023г. за
прехвърляне на цялото търговското предприятие на Клона, транслативният
му ефект обхващал всички права, задължения, пасиви, фактически отношения
и активи, отнасящи се до и свързани с Бизнеса, включително кредитните
споразумения, сключени с клиенти на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ /Съображение С и клаузата на чл. 1, ал. 2/. На
04.12.2023г„ в ТРРЮЛНЦ, било обявено заличаване на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.. клон България“ КЧТ /вписване вх. № ************/.
По същество счита исковата претенция за основателна предвид фактите
изложени в исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се
представлява. В о.с.з. на 30.04.2024 г. направи изменение на размера на
7
иска по реда на чл. 214 ГПК за сумата от общо 13408,52 лв. Моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, а се
представлява. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
направените разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-********, сключен на ******** г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ – кредитор и И. П. И. –кредитополучател,
банката е предоставила паричен кредит в размер на 15 000,00 лева. Срокът за
издължаване на кредита бил 84 месеца, считано от усвояването му /така
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
******** и Общи условия към него, л. 5-9 от делото/.
Представен е договор за застраховка на картодържатели, свързана с
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
********, обективиран в сертификат № PLUS-********, ведно с Общи
условия /л. 12-18 и л.73-85 от делото/ със застраховано лице И. П. И. с който
са покрити следните рискове: смърт в резултат на злополука или заболяване,
инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване,
продължителни болнични над 30 дни в резултат на заболяване или злополука,
безработица над 30 дни и хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука
настъпили със застрахованото лице през срока на индивидуалното
застрахователно покритие, като ответникът в отговора на исковата молба
не оспорва тези обстоятелства /вж. стр. 2 от отговора на исковата молба/.
В Общите условия към договора за застраховка, страните са включили раздел
„Изключени рискове“ – чл. 10, съгласно пункт четвърти от който по всички
покрития в договора, не се покриват преките или косвени последствия и
резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни
8
състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно
покритие, както и техните директни или косвени последствия, които не са
декларирани на застрахователя. На ******** г. И. И. е попълнил „Кратък
медицински въпросник“ /л. 12 и 86 от делото/ за приемане за застраховане, в
който е отговорил, че страда от тумор на дебелото черво и е диагностициран
със захарен диабет, като е провеждал лечение от м. септември 2021 г. до м.
април 2022 г. за раковото заболяване и от 2015 г. чрез хапчета на диабета.
По време действието на договора за кредит, а именно на ******* г.
кредитополучателят е починал /така съобщение за смърт, л. 20 и л. 124 от
делото/. Като причина за смъртта е посочено остра сърдечносъдова, а като
болест или болестно състояние, непосредствено довели до причината за
смъртта – уа ректи.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници №
*****/******* г. /л. 302 от делото/, се установява, че ищците са наследници
на починалия кредитополучател И. П. И.. Не е спорно, че след смъртта на
застрахования наследодател на ищците, ищецът „Юробанк България“ АД не е
поискал от ответника, плащане на застрахователно обезщетение по чл. 382,
ал. 1 КЗ в размера на остатъчната стойност на процесния кредит от 7551.81
лева към момента на смъртта на същия застрахован и кредитополучател по
този кредит /чл. 382, ал. 3, изр. 1 КЗ/. А по подаденото на 14.07.2023 г., искане
от ищеца П. И., с което е уведомил застрахователя за настъпилото събитие,
като на 04.09.2023 г. е постановен отказ /вж. писмени доказателства, л. 69-72
от делото и л. 19 от делото/. Застрахователят е приел, че е налице пряка
причинно – следствена връзка между предшестващите заболявания на И. И. –
карцином на ректума и настъпилата смърт, като тези обстоятелства се
признават и в отговора на исковата молба – стр. 2.
По делото са налични редица документи за извършвани през периода от
01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. медицински прегледи и консултации на
кредитополучателя предоставени съответно от НЗОК /л. 87-95 от делото/,
РЗОК – Стара Загора /л. 138-154/, „Аджибадем сити клиник университетска
многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД /л.156-236 от
делото/ и от личния лекар на починалия /л. 236-260 от делото/. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза /л. от делото/ съобразила
и всички представени медицински документи се установява, че
9
наследодателят на ищците е боледувал преди датата на смъртта си от
хипертонична болест, захарен диабет, злокачествено заболяване на дебелото
черво, перфорация на сляпото черво, за които е провеждал лечение /отговор
на въпрос 1, 6 и 8 от експертизата поставени от съда и отговор на въпрос 4 от
отговора на исковата молба/. Възможно е според вещото лице някое от
хроничните заболявания да има пряка причинно-следствена връзка с
посочената в съобщението за смърт на същия наследодател причина за
смъртта му - „остра сърдечно съдова недостатъчност“ /отговор на въпрос 5 и
6 от отговора на исковата молба и отговор на въпрос 2 на съда/. В.л. обаче
сочи в експертизата, че категоричната причина за смъртта на едно лице се
установява с аутопсия на трупа или при наличие на безспорни клинични и
лабораторни данни и ако смъртта е настъпила в присъствие на лекар запознат
със заболяванията и усложненията им, без каквито не може да се отговори
на въпроса каква е точната причина за смъртта и на наследодателя на
ищците /отговор на въпрос 1 от исковата молба, отговор на въпрос 3, 4, 5 и 7
от въпросите на съда/, т.е. на две места в експертизата /отговор на въпрос 1 от
исковата молба и отговор на въпрос 7 от съда/ ясно сочи, че не може с
категоричност да се посочи каква е основната причина за смъртта на И. И.. В
о.с.з. вещото лице уточнява, че в конкретния случай без аутопсия е
невъзможно да се посочи причината за смъртта, тъй като от една страна
смъртта е била в домашни условия без присъствието на лекуващия лекар и от
друга страна не са провеждани лабораторни и инструментални изследвания в
клинична обстановка. Поради неизвършването на аутопсия заявява, че не
може да се посочи причината за смъртта, като останалото било в сферата на
вероятностите, вкл. причината в съобщението за смърт е вероятна, но не
абсолютно достоверна.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че към датата на изготвяне на заключението
задълженията по договора за кредит са в размер на общо 13 408,52 лв., от
които главница – 13 123,19 лв. и договорна лихва – 285,33 лв., тъй като има
плащания от наследниците в размер на 620,91 лв. главница и 273,96 лв.
договорна лихва.
При така установената фактическа обстановка настоящият съд прави
следните правни изводи:
10
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 382, ал. 2 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ вр. чл. 134 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Съгласно чл. 382, ал. 1, изр. 1 и 2 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, при
застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и
застраховащ, който е кредитор на трето лице-длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо
главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие, като в случай че застрахователната сума за
дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго,
тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е
сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви.
Съгласно чл. 382, ал. 1, изр. 3 КЗ дължимото обезщетение или
застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор
надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение
първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници. Съгласно чл. 382, изр. 4 /последно/ КЗ
по повод изплащането на обезщетението по застраховка по изречение първо
длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи
обезщетението до размера на непогасената част от задължението, т.е. в
посочената правна норма е регламентирано субективното право на длъжника
по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя
заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е
страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по
кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя.
Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато
качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно
правоотношение, т.е. той на самостоятелно правно основание е носител на
паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за
застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на
сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – „по повод
изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на
11
застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на
непогасената част от задължението“. Съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 3
КЗ, в случай на смърт на длъжник-застраховано лице по застрахователен
договор по повод негово неимуществено благо съгласно алинея 1, кредиторът
е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя
на застрахователната сума по застрахователния договор, като по повод
изплащането на обезщетение по застраховка по алинея 1 наследниците на
длъжника имат права на застрахован, освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението /вж. и
решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 1727/2014 г., ІІ о., решение
№ 138/05.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 1727/2014 г., ІІ т.о., определение №
490/18.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 3009/2018 г., II т.о., в които е прието, че
застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател,
респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна
процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за
заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката. За да бъде
обоснован правният интерес от предявяване на косвения иск по чл. 134, ал. 1
ЗЗД, ищецът-наследник на кредитополучателя трябва да твърди, 1/ че е
кредитор на банката по отношение на правото/задължението на кредитната
институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното
обезщетение и 2/ че банката бездейства за търсене по съдебен ред на
дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка
„Живот“ със застраховано лице-кредитополучателя и ползващо се лице
банката. В кръга на правоимащите лица се включват и лицата, които са
обвързани с изплащането на кредитните вноски след настъпване смъртта на
кредитополучателя.
Уважаването на така предявения иск предпоставя наличието на
следните предпоставки: 1/ наличие на договор за застраховка със съответното
покритие, 2/ договор за кредит и сключване на застрахователно
правоотношение за гарантиране задължението по този договор, 3/ активна
процесуална легитимация по спора като наследник на застрахованото лице-
страна по кредитното правоотношение и/или негов съдлъжник, 4/ качеството
си на кредитор спрямо банката кредитополучател, както и 5/ останалите
предпоставки на чл. 134 ЗЗД, включително че бездействието на длъжника на
12
ищците-ответника заплашва удовлетворяването на банката съищец, размера
на иска. В тежест на ответника е да установи фактите по възражението си, от
които черпи изгодни за себе си последици - по допустимостта и
основателността на иска включително наличието на изключен риск, тоест
липсата на основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Установи се в хода на съдебното производство, че между „Юробанк“
АД /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България/ в
качеството на кредитор по договор за кредит и ответното дружество, в
качеството на застраховател бил сключен договор за застраховка на банкови
кредит по чл. 382 КЗ. С договора за застраховка е бил застрахован риска от
смъртта на кредитополучателя. Не е спорно и това, че застрахователното
събитие е настъпило на ******* г., когато е починал кредитополучателя.
Спорният по делото въпрос е относно причината за смъртта на
кредитополучателя и съставлява ли тя изключен риск по смисъла на чл. 10,
съгласно пункт четвърти от застрахователния сертификат, съгласно който по
всички покрития в договора, не се покриват преките или косвени последствия
и резултати от предварително съществуващи заболявания или болестни
състояния, настъпили преди началото на индивидуалното застрахователно
покритие, както и техните директни или косвени последствия. Поддържа се,
че е налице причинно следствена връзка между смъртта му и предхождащи
негови заболявания.
Не се споделя от настоящия съд възражението на ответника за наличие
на изключен риск поради две самостоятелни основания, като в тази връзка
се съобразява и практиката на Старозагорски окръжен съд обективирана
в решение № 344/08.11.2023 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
222/2023 г. по еднакъв случай на същия ответник „Кардиф
Животозастраховане“ АД, също и решение № 237/14.07.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 169/2023 г.:
1/ В случая доказването на пряка причинна връзка между предходно
установено заболяване на кредитополучателя и настъпването на
застрахователния риск е в тежест на застрахователя, като тази връзка не се
презумира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от този
факт, дори и в застрахователния договор или общите условия към него
да е предвидено друго, вкл. и, че при конкретно неизпълнение
13
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението. Не може по
договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата
следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от
застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетението. Наличието на такава причинна връзка е
необходимо както при пълен, така и при частичен отказ за плащане, т.е.
намаляване на обезщетението /така решение № 167/07.02.2017 г. на ВКС
по т.д. № 1655/2015 г., II т.о., решение № 32/11.08.2014 г. на ВКС по т.д. №
1262/2013 г., II т.о., решение № 49/29.07.2013 г. на ВКС по т.д. № 840/2012
г., I т.о., решение № 185/05.03.2014 г. на ВКС по т.д. № 350/2012 г., I т.о.,
решение № 274/09.03.2023 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №
2117/2022 г., решение № 237/14.07.2023 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 169/2023 г./. В настоящия случай причинната връзка между
предходно установено заболяване на кредитополучателя и настъпването на
застрахователния риск не се установява. Причинната връзка подлежи на
доказване и не може да се презумира в договора за застраховка.
Вярно е, че в съобщението за смърт № ********* г. е посочено, че
смъртта е настъпила от заболяване, като причина за смъртта е посочено остра
сърдечно съдова недостатъчност и уа ректи“. Съобщението за смърт е
съставено от лекар, като вписаната от него причина за смъртта няма характер
на официално удостоверяване по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно неговото
изявление не може да обвърже съда с материална доказателствена сила съда
относно причините за настъпилата смърт, а е писмено доказателство, чиято
доказателствена сила следва да бъде преценена от съда при съпоставка с
останалите доказателства по делото /така решение № 344/08.11.2023 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 222/2023 г., решение №
254/28.02.2023 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 57/2023 г./. Освен
това в съобщението за смърт са посочени две различни причини за смъртта и
не е посочено от лекаря в каква връзка се намират. Поради това пред
настоящия съд бе изследван въпросът за здравословното състояние на
застрахования и причините довели до неговата смърт.
От представените медицински документи и заключението на вещото
лице, настоящият съд приема, че смъртта на кредитополучателя не е пряка
или косвена последица и резултат от предварително съществуващо
заболяване или болестно състояние, настъпило преди началото на
14
индивидуалното застрахователно покритие, както и тяхно директно или
косвено последствие, а доводите на ответника в тази насока са неоснователни.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установи, че след
като на И. И. не е извършена аутопсия не е възможно само по наличните
медицински документи да се установи по безспорен и категоричен начин
причината за смъртта му. Вещото лице сочи, че конкретното болестно
състояние, довело до смъртта му е неизяснено – доколкото не е извършена
аутопсия на починалия или не са проведени лабораторни и инструментални
изследвания в клинична обстановка или смъртта не е констатирана от
лекуващия лекар. Действително кредитополучателят е бил диагностициран с
хипертонична болест от 2009 г., захарен диабет от 2016 г., и рак на дебелото
черво от 2021 г., като са провеждани и лечения. С оглед заключението на
вещото лице и предвид липсата на медицинска документация не е възможно
да се направи категоричен извод за причинната връзка между предварително
съществуващите заболявания и настъпилата смърт, а както се посочи по-горе
доказването на пряка причинна връзка е в тежест на застрахователя, като тази
връзка не се презюмира, а трябва да се докаже от страната, която се ползва от
този факт. В случая причинната връзка между заболяванията на
кредитополучателя и настъпването на застрахователния риск не се
установява. Поради това следва да се приеме, че причината за смъртта на
наследодателя на ищеца остава недоказана, тъй като без проведен оглед и
аутопсия на трупа не е възможно по категоричен и безспорен начин
същата да бъде определена категорично. Това заключение, че само с
аутопсия се установява действителната причина за смъртта на едно лице,
вещото лице потвърждава и във възприетите му с оглед изложеното отговори
в съдебно заседание /така определение № 129/08.03.2022 г. на ВКС по т.д. №
988/2021 г., II т.о. и определение № 534/21.10.2020 г. на ВКС по т.д. №
2954/2019 г., I т.о./. Съответно не се доказва, че същата е в причинно-
следствена връзка със съществуващи заболявания, усложнения или рецидиви,
за които застрахованият е бил диагностициран и/или лекуван. Вариативни
констатации на съдебно-медицинската експертиза в отговор на въпроси
поставени от ответника не могат да обосноват категоричен извод за твърдЯ.та
от застрахователите причинно следствена връзка. Следователно доколкото не
е установена пряка причинно-следствена връзка между предварително
съществуващи заболявания на починалия И. И. и настъпилата смърт, то
15
следва да се приеме, че не е налице изключен застрахователен риск по
отношение на причината за смъртта на застрахования наследодател.
Отделно от това от представените по делото писмени доказателства
/медицински въпросник/ може да се направи извод, че ответникът е бил в
течение на здравословното състояние на починалия към момента на
сключването на застрахователния договор, като същият се е съгласил да
сключи последния. Затова, ако ответникът считаше, че заболяванията и
медикаментите по въпросника са неподходящи и не следва да се
покриват от застрахователния договор или следваше да не го сключва,
или да поиска премия в завишен размер. След като е приета
застрахователната премия при известни заболявания, то тогава ответникът е
признал, че същите са част от покрития застрахователен риск, което формира
извънсъдебно признание по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което тези
заболявания не могат да се включат в хипотезите на изключен
застрахователен риск, тъй като извънсъдебното признание е едно от най-
сигурните доказателствени средства в гражданският процес и преценено
съобразно останалите доказателства по делото води до изясняване на
действително фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175
ГПК и чл. 10 ГПК. Още повече, както вече беше споменато в случая от
заключението на съдебно-медицинската експертиза не може да се направи
извод, че е налице връзка между заболяванията на починалото лице и
настъпването на смъртта.
Не се споделя възражението на ответника, че не бил легитимирано
лице по смисъла на чл. 98 ЗЗдр., за да поиска извършването на аутопсия.
Действително в закона е очертан конретен кръг лица, които са правоимащи и
като такива могат да изиска да се извърши аутопсия. Въпреки това в
процесният застрахователен договор липсват клаузи от една страна, че
наследниците на починалото лице задължително следва да поискат да се
извърши аутопсия на лицето. Но наличието на подобна клауза би могло да
има и неравноправен характер, доколкото това би натоварило самите
наследници както с разноски, така и с факта, че на същите не може да се
откаже заплащането на застрахователна сума – само по силата на факта, че не
са извършили или не искат да извършат аутопсия, вкл. по емоционални
съображения. Нещо повече – противно на доводите на ответника, последният
има достатъчно правни инструменти, за да се извърши аутопсия – напр. при
16
хипотезата на бъдещ правен спор да се иска обезпечение на доказателства /чл.
207 и сл. ГПК/, съответно да се изиска овластяване за извършване на
действие, което е различно от предявяването на иск /арг. чл. 134, ал. 3 ЗЗД/.
След като ответникът не е използвал нито една от примерно посочените
възможности или и други такива предвидени в закона, то не може да се
приеме, че подобно поведение следва да се вмени в тежест на ищците. След
като ответникът, който е застраховател – т.е. професионалист с дължима
грижа по чл. 302 ТЗ, то може да се направи заключение, че именно
последният следва да си обезпечи възможността да ангажира доказателства за
наличието на изключен застрахователен риск, а не застрахованото лице, респ.
неговите наследници. Последно би било и правно нелогично, тъй като
доказателствената тежест за установяването на наличието на обстоятелства,
които водят до извод за наличието на изключен застрахователен риск е в
доказателствената тежест на ответника – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Действително, възможно е да има трудност при събирането на доказателства,
но това е без значение – застрахователят е професионалист и икономически
по-силната страна. Правно необосновано ще е застрахователят да получава
единствено застрахователни премии, като ангажира наследниците на
починалия да ангажират доказателства за обстоятелства за които именно
застрахователят носи доказателствената тежест и може, макар и по усложнен
ред, да придобие.
2/ Съгласно чл. 2, ал. 2 КЗ „ползвател на застрахователни услуги“ е
застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено
лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор,
както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се
ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти,
предоставяни от застраховател или застрахователен посредник във връзка с
предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона
за защита на потребителите. В § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП е посочено, че
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В случая, И. И.. като застраховано лице по процесния договор има качеството
„потребител“ по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията
17
му със застрахователя са приложими разпоредбите на ЗЗП /така и решение №
410 от 24.01.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 2569/2022 г./.
Вярно е, че процесната сделка, е сключена между застраховащия се кредитор
и застрахователя, но спрямо нея намира приложение специалното правило на
чл. 382, ал. 1, изр. последно от КЗ, приравняващо на застраховано лице
неучастващия в договарянето кредитополучател. Затова, макар застраховката
да има типично съдържание на допълнителна гаранция за отпускаща кредит
финансова институция срещу риска от непредвидени финансови
заструднения на кредитополучателя, тя има за обект нематериални блага-
живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които по принцип
са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки – „Живот“ и
„Злополука“ /чл. 456 КЗ/ и се сключва за негова сметка след предварителното
му писмено съгласие за това /чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ/.
Съответно, макар и да не е участвало в първоначалното договаряне между
застраховащ и застраховател, законът признава на кредитополучателя права
на застрахован /по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КЗ/ и съответно такова
лице има и качество ползвател на застрахователната услуга /чл. 2, ал. 2 пр. 2
КЗ/. По аргументи, възприети в мотивите на Тълкувателно решение №
1/23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСТК , които не са загубили
значение въпреки промЯ.та на употребеното понятие в по-новия текст на КЗ,
застрахованото лице следва да може да се ползва и от защитата срещу
неравноправно договаряне, предвидена в полза на физически лица,
договарящи се с доставчици извън професионалните си интереси /пар. 13, т. 1
от ДР ЗЗП/, като волята му като елемент от договарянето му с търговеца-
застраховател се съдържа в съгласието за обвързване с общите условия на
застрахователя при включването му от застраховащата банка-кредитор в
групата на застрахованите лица. В случая кредитополучателят е бил обвързан
с общите условия на застрахователя с подписването на посочения по-горе
сертификат за застраховката и е придобил правата на застрахован по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КЗ и съответно на това има качеството на ползвател на
застрахователна услуга, който може да се ползва от защитата срещу
неравноправно договаряне. В крайна сметка, предвид изложените
съображения, разпоредбите за неравноправни клаузи, визирани в ЗЗП
намират приложение в конкретния случай и подлежат на съобразяване,
включително и служебно от съда при разглеждането на конкретния правен
18
спор. Като потребител разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави,
че е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. /, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. Освен това съгласно Тълкувателно решение №
1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г., ОСГТК и с новелата на чл. 7, ал. 3
ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи
служебно за нищожността по Закона за защита на потребителите,
произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Последователна е практиката на ВКС и на инстанционни съдилища,
обективирана в решение № 60063/30.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 351/2020
г., I т.о., решение № 107/14.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 893/2018 г., I т.о.,
решение № 138/05.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 1727/2014 г., II т.о., решение
№ 274/09.03.2023 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 2117/2022 г.,
която настоящият съд напълно споделя, че при сключването на договор по чл.
348 КЗ застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя всички
известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и
размера на риска. Това е от значение за преценката относно степента на
риска. Когато се касае за лична застраховка, касаеща живота, здравето и
трудоспособността на застрахования, обстоятелства имащи съществено
значение са тези, позволяващи на застрахователя да извърши преценка
относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на
договора. Поради това, законодателят с чл. 362 КЗ е въвел възможността за
застрахователя да поставя въпроси на застрахования за съществените
обстоятелства; въвел е задължение за застрахования да отговори, когато
такива въпроси са поставени; изключил е от класификацията „съществени за
риска“ тези обстоятелства, за които застрахователят не е поставил въпроси -
19
чл. 362, ал. 2 пр. 1 КЗ. Прилагането на чл. 362 КЗ е от съществено значение за
преценката на застрахователя дали да сключи договор при наличие на
посочените от застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е
посочил неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на
договор въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на
отговори на застрахования. Хипотетично възниква въпроса, дали вместо
прилагането на чл. 362 КЗ, застрахователят би могъл да оповести своите
изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен
застрахователен риск при наличие спрямо застрахования на обстоятелства,
имащи характеристиката на съществени по смисъла на чл. 362, ал. 1 КЗ.
Въпросът е хипотетичен, защото разпоредбата се съдържа в Дял І на Част ІV
КЗ т. е. в „Общи изисквания към всички застрахователни договори“ и спрямо
различните договори биха били налице специфики. Поради това и преценката
на съда се ограничава до предмета на спора, а именно дали изискванията си
спрямо здравословното състояние на застрахования, застрахователят би
могъл да включи в клауза имаща значение за покритието на риска.
Становището по този хипотетичен въпрос е отрицателно т.е. преценката
относно здравния статус /обстоятелство от съществено значение за риска/ на
застрахования би следвало да се основава на информация,
събрана/установена по реда на чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна
информация към застрахования в смисъл „застрахователят не би изплатили
обезщетение ако.. „. Дори и в този случай, обаче, следва да е налице
конкретика. При подобни неясни критерии и насочена към застрахования
отрицателна информация вместо конкретен въпрос се създава възможност
предвидената изключващата риска клауза да бъде приложена на практика към
всяка хипотеза на смърт. А в определение № 728/04.10.2023 г. на ВКС по
т.д. № 2383/2022 г., I т.о., се сочи, че правото на застрахователя да намали
размера на обезщетението или да откаже неговото заплащане е обусловено от
изпълнението на задължението му по чл. 362 КЗ изрично и писмено да
постави конкретни въпроси, които да бъдат предоставени на длъжника, върху
чийто живот е сключена застраховката, съобразно изричното изискване на чл.
382, ал. 5, т. 2 КЗ, като част от процедурата по оценка на риска. В противен
случай декларативните изявления на длъжника по кредитния договор, чийто
живот е застрахован, за удостоверяване на здравословното му състояние,
включително когато са материализирани в съгласието му по чл. 443, ал. 1 КЗ,
20
не могат да се приравнят на отговори със значението по чл. 362 и сл. от КЗ, т.
е., че от обстоятелствата, свързани с наличието на заболяване, за което
застрахователят не е задал писмено въпрос, не произтича правото му да
откаже заплащането на застрахователната сума, дори когато то е допринесло
за настъпване на застрахователното събитие. Това разбиране кореспондира на
мотивите на решение № 60063/30.06.2021 г. на ВКС по т.д. № 351/2020 г., І
т.о., според което е недопустимо изискванията си спрямо здравословното
състояние на застрахования, застрахователят да включи в клауза, имаща
значение за покритието на риска, както и че преценката относно здравния
статус на застрахования, като обстоятелство от съществено значение за риска,
следва да се основава на информация, събрана, респ. установена по реда на
чл. 362 КЗ, но не и чрез отрицателна информация към застрахования,
посредством предвиждането му в общите условия като изключен от покритие
застрахователен риск. В постановеното съдебно решение № 60063/30.06.2021
г. на ВКС по т.д. № 351/2020 г., І т.о ., е формулиран общият принцип, че
единственият способ за установяване на съществените за риска обстоятелства
е този, регламентиран в чл. 362 КЗ - чрез изрично и писмено поставяне на
въпроси относно тяхното наличие, защото само в този случай от съзнателното
им неточно обявяване или премълчаване възниква преобразуващото право на
застрахователя по чл. 363, ал. 4, изр. първо от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие да откаже изцяло или частично плащане на
застрахователно обезщетение или сума, когато неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за неговото настъпване.
Това разбиране съответства на дефинитивната норма на чл. 362, ал. 2 КЗ която
еднозначно определя като съществени за риска само тези обстоятелства, за
които застрахователят изрично и писмено е поставил въпрос, което изключва
възможността регламентираният в кодекса механизъм да бъде заместен с
клауза от общите условия, която общо определя наличието на такива
обстоятелства като изключен застрахователен риск без посочване на
конкретните им белези, какъвто е случаят по настоящото дело.
Разпоредбата на чл. 362 КЗ предвижда следното: При сключването на
застрахователния договор, когато застрахователят е поставил въпроси,
застраховащият, неговият пълномощник или неговият застрахователен
брокер е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства,
които са му известни и са от значение за риска. Изречение първо се прилага и
21
за застрахования, когато при сключването на договора е била поискана
информация и от него. Според ал. 2 за съществени за риска обстоятелства по
ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и писмено е
поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били
налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не
е поставил писмено въпрос. Според ал. 6 неотговарянето на въпрос или
неясен отговор на въпрос, без да има укрИ.е на съществено за риска
обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на
застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за
плащане на обезщетение по чл. 363. При тълкуване на разпоредбите на чл.
362 КЗ се налага изводът, че застрахователят, който предвижда, че едно
обстоятелство е съществено за застрахователния риск, следва писмено да
постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице
към сключването на договора за застраховка. В случая формулировката по
чл. 10, ал. 4 и чл. 5, ал. 1 от Общите условия на които се позовава
ответника в отговора на исковата молба може да бъде приложена към
всяка причина за настъпване на смърт. Действително застрахователят е
поставил въпроси в медицинския въпросник, но формулираните въпроси не
отговарят на изискванията за разбираемост. Под общата формулировка
„Сърдечни заболявания“, „Ендокринни заболявания“ Белодробни
заболявания“, „Заболявания на стомашно-чревния тракт“ се включват
множество такива, Формулировките са твърде общи, изискват специални
знания от декларатора /в случая кредитополучателя/ и на практика позволява
на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен
застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение /най-често
на свързана с него банкова институция /. Не е изпълнена процедурата по
оценка на риска по реда посочен в чл. 362 и сл. от КЗ. Тя предполага
отправяне на въпроси от страна на застрахователя към застраховащия, респ.
застрахования. В случая обаче с оглед изложеното по-горе за представените
доказателства във връзка с включването на наследодателя на ищците в
групата на застрахованите е видно, че до него въпроси от типа посочен в чл.
362 КЗ изходящи от застрахователя не са отправяни, респ. не са му
представяни от застраховащия с оглед изискванията на чл. 382, ал. 5, т. 3 КЗ.
Това изключва и възможността материализираните в съгласието от страна на
22
длъжника декларативни изявления за здравословното му състояние да се
приравнят на отговори от типа на тези по чл. 362 и сл. от КЗ /така изрично
определение № 728/04.10.2023 г. на ВКС по т.д. № 2383/2022 г., I т.о.,
решение № 25/23.01.2023 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. №
652/2022 г./. В подкрепа на този извод следва да се посочи, че никъде в
самото съгласие, а и в ОУ няма предупреждение, че същото е такова по
образец на застрахователя и декларативните изявления в него следва да се
считат за отговори на зададени от него въпроси по чл. 362 от КЗ за оценка на
риска. Не следва да се подминава и обстоятелството, че на наследодателя
на ищците не е дадена възможност да посочи едно или няколко
заболявания, ако има такива, чрез поставяне на тик, да или друго
отбелязване пред всяко едно от изброените заболявания. Дори
заболяванията не са изчерпателно изброени, тъй като на почти всеки ред
въпросникът завършва с израза „и други“. Въпросникът е общ, в един дълъг
въпрос са включени запитвания за десетки заболявания и на интервюираното
лице не е дадена възможност да даде конкретен отговор. От кандидата за
сключването на застрахователен договор се очаква отговор „ан блок“. Неясно
поставеният въпрос, сам по себе си предполага и неясен и неточен отговор и
на основание чл. 362, ал. 6 КЗ не може да служи като основание за отказ да се
изплати обезщетение. Следва да се уточни, че не цялата като съдържание
клауза на чл. 10, ал. 4 и чл. 5, ал. 1 от Общите условия следва да се счита за
неравноправна, а само частта от нея, предвиждаща изключване отговорността
на застрахователя по отношение на риска „смърт“ в случай, че
„застрахователното събитие е в резултат или пряка връзка с декларирано
обстоятелство“. А посочената релевантна за случая част от клаузата, макар и
да не е точно със съдържанието, цитирано в обжалваното решение,
действително е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като
и в този й вариант, в който е записана в Общите условия, е твърде обща и
неясна, като същата не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора. Наред с това, цитираната част от
клаузата от Общите условия е неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
6 ЗЗП, тъй като позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по
договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя. Тя дава на застрахователя възможността почти във всички
случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати
23
застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за
плащане на застрахователна премия е безусловно.
Настоящият съд намира за необходимо да посочи и следното: въпреки,
че в договора за потребителски кредит от ******** г. е посочен общ размер
на застраховката от 4876,20 лв. с месечна погасителна вноска от 58,05 лв. за
целия срок на договора процесната застраховка не покрива риска смърт
вследствие на заболяване по отношение на застрахования кредитополучател
за целия срок на договора за потребителски кредит. В процесния
застрахователен сертификат № PLUS-********, са посочени следните
застрахователни покрития: смърт вследствие на заболяване, смърт вследствие
на злополука, инвалидизация вследствие на заболяване, пълна трайна
нетрудоспособност вследствие на злополука, продължителни болнични
вследствие на заболяване или злополука, безработица или хоспитализация. В
сертификата е обективирана и следната клауза, изписана в курсив:
„Посочените покрития са в сила при условие, че застрахованият е на възраст
между 18 и 65 години, а сумата по кредита е не повече от 30 000,00 лв. При
навършване на 66, но не повече от 75 години на застрахования, покритието се
ограничава до смърт или хоспитализация вследствие на злополука“. В случая,
с посочената клауза от покритието по застрахователната полица е изключен
риска смърт поради заболяване, ако застрахованият е навършил или навърши
65 години. Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.
10 ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя; освен това налага на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Посочената клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В застрахователен сертификат № PLUS-******** е посочено, че
срокът на застраховката е равен на срока на кредита, вкл. погасителния план
частта застрахователни премии е съставен по този начин, както и че
застраховката осигурява пълно покритие на рисковете, ако застрахованият е
на възраст между 18 и 65 години. Ако застрахованият е на възраст между 66 и
75 години, застрахователното покритие е ограничено до смърт или
хоспитализация вследствие на злополука. По делото се установи, че към
24
датата на сключване на договора за кредит – ******** г. кредитополучателят
е бил на 60 г. и 4 м. Уговореният краен срок за издължаване на кредита е
15.04.2029 г. Следователно за период от почти три години и въпреки че
застрахованият ще дължи вноски за застрахователната премия за целия
срок на договора за кредит в един и същ размер /вж. погасителния план/,
а след 65 години до навършване на 75 години ще бъде покрит само риска
смърт или инвалидизация поради злополука. В случая, поведението на
застрахователя е недобросъвестно не само защото не е изпълнил законовите
изисквания във връзка със запознаването на застрахования със съществените
условия по договора, но още към момента на сключване на договора,
застрахователят е бил наясно, че застрахованият не отговаря на законовите
изисквания за пълно покритие по застраховката, и въпреки това съзнателно го
е въвел в заблуждение. Оспорената клауза нарушава и баланса в
отношенията между застрахования и застрахователя, като възлага задължения
за плащане на застрахователни вноски от потребителя за целия срок на
договора за кредит, без застрахователят да носи риска от настъпване на
застрахователно събитие за част от срока на договора /така решение №
410/24.01.2023 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 2569/2022 г./.
Следователно съобразявайки горепосочената съдебна практика
настоящият съд приема, че съгласно чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 19 ЗЗП,
неравноправна е тази клауза /съдържаща се в адхезионен договор/, която
позволява на търговеца да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя.
Клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от
значение за покритите рискове „Смърт“, „Пълна трайна неработоспособност
/неработоспособност/ и „Временна нетрудоспособност /неработоспособност/“
са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362
КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 19 ЗЗП.
Нищожността на тези клаузи води до извод, че не са налице основания за
отказ на изплащане на застрахователна сума по начините посочени в чл. 382,
ал. 1 КЗ.
С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи в
претендирания размер от общо 13 408,52 лв. /след изменението на размера
на иска – вж. протоколно определение от 30.04.2024 г./.
25
По съдебноделоводните разноски:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски имат ищците. По отношение на адвокатското възнаграждение следва
да се посочи, че присъдената искова сума е в размер на 13 408,52 лв. и тъй
като ищците са законни наследници на починалия кредитополучател
отговарят съобразно наследствения си дял или до ½ от посоченото
задължение /чл. 60, ал. 1 ЗН/. В разглеждания случай ищците са релевирали
своевременно искане за присъждане на разноски, като е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК за процесуалния представител, предоставил
безплатна правна помощ. По делото са ангажирани и договори за правна
защита и съдействие /л. 303 и 304 от делото/, в който страните по
упълномощителната сделка – ищците, от една страна и съответният адвокат,
от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищците са материално затруднени
– чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С отбелязването в договорите за правна защита и
съдействие от 25.10.2021 г. /л. 303 и 304 от делото/ е изпълнено изискването
на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК. Вж. и решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 354/2023 г., вкл. цитираните в него определение № 708/05.11.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 4891/2015 г., IV г.о., определение № 442/28.06.2019 г. по
т.д. № 502/2019 г., II т.о., в които се сочи, че преценката дали да се окаже
безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се
извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода
между адвоката и клиента. Следователно всеки ищец отговаря за кредитното
задължение до размера на сумата от 6704,26 лв., която ще бъде основата за
изчисление на адвокатското възнаграждение за всеки ищец, като на всеки
ищец ще бъде присъдена сумата от 970,42 лв. при отчитане на чл. 7, ал. 2, т. 2
от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 400 лв.+10% от 5704,26 лв. Действително е налице
задължение на националния съд да откаже да приложи Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /поради
противоречието й с чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС/ - вж. подробни
мотиви в определение № 1001/06.03.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 553/2024 г.,
III г.о., определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024 г., II
т.о., определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1908/2022 г., I т.о.
26
постановени по приложението решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, но в същите съдебни актове на ВКС е прието, че минималните размери
по НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат за ориентир при определяне на
справедливия размер. Но от една страна не е направено възражение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК от ответника, а от друга страна в случая делото е с
обичайната фактическа и правна сложност, приключило е в четири съдебни
заседания, като са събирани писмени доказателства и заключения на съдебни
експертизи, процесуалният представител на ищците се е явил във всички
съдебни заседания.
По отношение на държавната такса и разходите за възнаграждения за
вещи лица ответникът следва да възстанови сумата от общо 1446,34 лв. -
910,00 лв. възнаграждения за вещи лица и 536,34 лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 382, ал. 2 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД
„Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в Търговския регистър
Париж под № *********, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“
№ 1, 75009 Париж, Франция, чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон
България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 29, вх. „А“, ет. 1-3 да заплати
на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
сумата от 13 408,52 лв. /тринадесет хиляди четиристотин и осем лева и
петдесет и две стотинки/ за главница и договорна лихва от неплатено
застрахователно обезщетение по сертификат № PLUS-******** за
застраховка „защита на плащанията“ сключен между „Кардиф
Животозастраховане“ АД, чрез клона му в България, и „Кардиф Общо
застраховане“ АД, чрез клона му в България, от една страна, като
застрахователи, и „Юробанк България“ АД, от друга страна, като
застраховащ, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
27
кредит и издаване и ползване на кредитна карта PLUS-********, сключен на
******** г. сключен между „Юробанк България“ АД и застрахования
кредитополучател И. П. И., б.ж. на гр. Стара Загора, починал на ******* г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кардиф
Животозастраховане“ АД, регистрирано в Търговския регистър Париж под №
*********, със седалище и адрес на управление бул. „Осман“ № 1, 75009
Париж, Франция, чрез „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 29, вх. „А“, ет. 1-3 да заплати на П. И. И.,
ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, бул. „********“ № **, вх. „**“,
ет. **, ап. **и С. И. И., ЕГН: ********** и адрес: гр. **************, кв.
„********“, вх. „**“, ет. **, ап. ** сумата от общо 1446,34 лв. /хиляда
четиристотин и четиридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/
разноски по делото – 536,34 лв. за държавна такса и 910,00 лв.
възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА „Кардиф Животозастраховане“ АД, регистрирано в
Търговския регистър Париж под № *********, със седалище и адрес на
управление бул. „Осман“ № 1, 75009 Париж, Франция, чрез „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 29,
вх. „А“, ет. 1-3 да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на
Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК: ******* и адрес: гр.
***************, ул. „***************“ № **, ет. **, офис **, чрез
управителя М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1940,84 лв. /хиляда
деветстотин и четиридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ за
процесуално представителство на ищците по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
28
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
29