Р Е Ш Е Н И Е
№ 260161
ПЛОВДИВ 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XIX-ти с-в, в публичното заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и
при секретаря БОРЯНА КОЗОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 18
по описа за 2020 година и констатира следното:
Предявен е иск по чл.432 ал.1 КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД
и чл.429 ал.3 КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.М.Д. ЕГН ********** ***
иска да осъди ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* гр.София
да му плати сумата от 55 000лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.06.2019 г. в гр.Пловдив
на кръстовището на *****, причинено от А.Б.Т. при управление на лек автомобил
„Форд Ескорт“ с ДК № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с
2 093.06лв, представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва от 26.08.2019г. до подаването на исковата молба на 09.01.2020г., както и
след тази дата до изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
Твърди,
че на 13.06.2019г. около 09.00 часа лицето А.Б.Т. управлява лек автомобил „Форд
Ескорт“ с ДК № **** в гр.Пловдив по бул. „Васил Априлов“
в посока от юг на север, като на кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ се
преустройва и предприема маневра завой на ляво при зелен за него светофар. В
това време ищецът управлява мотоциклет „Априлиа
Атлантик 500“ с рег. № ****по бул. „Васил Априлов“ в
посока от север на юг и при достигане на кръстовището с бул. „Пещерско шосе“
навлиза в същото при зелен за него светофар. Лицето Т.се движи с МПС със
скорост около 31.2 км/ч при навлизане в ляв за него завой, а пострадалият ищец
се движи на право със скорост около 30 км/ч. Водачът на лекия автомобил не
забелязва мотоциклетиста и не го пропуска да премине безопасно, а продължава
движението си в завоя, докато ищецът забелязва навлезлия в платното му
автомобил и задвижва спирачната система на мотоциклета си. В резултат на това
действие мотоциклетът пада на лявата си страна на пътното платно, след което
настъпва удар с лекия автомобил. Ударът е в предната част на мотоциклета и в
предна дясна част на автомобила. След удара мотоциклетът остава в положение за
оглед, а лекият автомобил предприема плавно служебно спиране и паркира на около
20 метра от местопроизшествието на северния тротоар на бул. „Пещерско шосе“.
На
13.06.2019г. ищецът постъпва в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където се установява
счупване на бедрената шийка, закрито. На 15.06.2019г. е извършена операция –
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
фемур. При зарастване на конците настъпват
усложнения, получава се възпаление, в резултат на което инфектираната кожа е
третирана с антибиотици венозно. При лечението се констатира, че организмът на
ищеца не отлага добре калций, поради което изкуствено се предизвиква отлагане
на калций чрез инжектиране на ПРП плазма.
Впоследствие
ищецът претърпява втора операция за премахване на долни два фиксиращи винта с
цел притискане на костите в областта на счупването, след което последва нова
рехабилитация.
Ищецът
твърди, че след фрактурата има сериозни проблеми с крака, до момента не е
възстановен, придвижва се с помощни средства. Има изключително бавен, труден и
продължителен период на възстановяване.
Твърди,
че е преживял болки и страдания, причинени от фрактурата на левия крак в
периода на лечение и на възстановяване. Изпитвал е страх и безпокойство от хода
и резултатите от възстановителния процес, защото е бил несигурен, с неясен
изход и наличие на реална опасност от настъпване на трайна инвалидност. Изпитвал
е страх, безпокойство и безсъние от възможността да не може да се придвижва
самостоятелно за неопределен период от време, от опасността да остане инвалид и
да е неподвижен до края на живота си. Сравнително млад е и това би довело до
полагане на грижи от страна на близките му, което допълнително би го обременило
и травмирало.
За
управлявания от А.Т.автомобил има сключена застраховка ГО с полица №
06119000178318, валидна от 16.01.2019г. до 15.01.2020г., издадена от ответника.
На 26.08.2019г. ищецът е отправил до ответника покана за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която е образувана преписка и ответникът е
предложил изплащане на обезщетение , но ищецът не е съгласен с размера на
обезщетението, което е предложено от ответника, като счита сумата за достатъчна
и компенсираща всички причинени болки и страдания.
На 27.11.2019г. ответникът е заплатил по
банков път на ищеца обезщетение в размер на 25 000лв, която сума ищецът
признава като получена, но счита за недостатъчна и приема за репариращ вредите
му размер на обезщетение от 80 000лв, от които 25 000лв са платени,
поради което сезира съда за разликата от 55 000лв, която сума е предмет на
иска, ведно с обезщетение за забавено плащане от 26.08.2019г. – датата, на
която ответникът е получил поканата на ищеца за изплащане на застрахователното
обезщетение.
Ангажира
доказателства, представя справка по чл.80 от ГПК, търсените съдебни разноски са
в размер на 5 100лв.
Ответникът
признава, че на 13.06.2019г. в гр.Пловдив настъпва ПТП между лек автомобил
„Форд Ескорт“ с ДК № ****, управляван от А.Б.Т., който е застрахован при него
по задължителна застраховка ГО на автомобилисти с цитираната от ищеца полица № BG/06/119000178318,
и мотоциклет „Априлия Атлантик 500“ с рег. № ***,
като при това ПТП пострадалото лице е ищеца като водач на мотоциклета.
Признава, че е образувал щета № 43072951900185 и на пострадалото лице е
определено и изплатено на 27.11.2019г. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000лв. Тези обстоятелства счита за
безспорни между страните.
Твърди,
че на основание чл.499 ал.1 от КЗ е определил застрахователно обезщетение за
телесно увреждане на трето лице и за това е изпълнило всички вменени му от Закона
задължения по щетата. Определеното обезщетение пълно и цялостно възмездява
претърпените неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост, като е
съобразено със съдебната практика за размер на обезщетения за 2019г.
Възразява,
че предявената претенция е завишена с оглед обществения критерий за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Възразява,
че пострадалият има принос за търпените от него вредни последици от травмата,
защото общото му здравословно състояние – заболяване анкилозиращ
спондилит е допринесло за по – бавното възстановяване
и увеличаване вида и степента на уврежданията. Приносът на заболяването е в
пряка причинна връзка с получените травми и трябва да се отчете при определяне
размера на обезщетението.
Възразява
за изключителна завишеност на размера, която не
отговаря на действително претърпените вреди.
Твърди,
че е предложил пълно обезщетяване на претърпените вреди, поради което
определяне в по – голям размер ще доведе до нарушаване на принципа за
справедливо обезщетяване на претърпените болки и страдания и до неоснователно
разместване на материалните блага, което е забранено от закона.
Не
признава наличие на причинна връзка между твърдяното психическо и физическо
състояние на ищеца и ПТП.
Твърди
момент на забава датата, на която е получил по електронната поща
удостоверението за банкова сметка – 26.11.2019г.
Ангажира
доказателства, претендира разноски в размер на заплатен депозит за СМЕ от
150лв. и юрисконсултско възнаграждение, представя справка
по чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните от
страните и събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и след като съобрази наведените доводи и възражения, приема за
установено следното:
Между страните няма спор и
ответникът признава правнорелевантните факти към състава
на деликта, които се потвърждават от приложените към
исковата молба писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадало
лице от 13.06.2019г., изготвен от дежурен при ОД на МВР Пловдив служител,
Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.06.2019г., Албум за посетено местопроизшествие
от 13.06.2019г. и други материали от ДП 71/2019г. на Сектор РПТ на ОД на МВР
Пловдив, Епикриза
– КОТ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив от 13.06.2019г.; Епикриза
от Ортопедично отделение на „Еврохоспитал Пловдив“ от
26.07.2019г., образна диагностика от 27.09.2019г. на „Еврохоспитал
Пловдив“, два броя амбулаторни листа, Епикриза – КОТ
на УМБАЛ „Св. Георги“ от 14.10.2019г., Експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.
Георги“ от 06.12.2019г., показанията на изслушаната свидетелка А.К.Д., съпруга
на ищеца, които са последователни, логични, кореспондират на останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът им
дава вяра, а именно, че на 13.06.2019г. около 09.00 часа
лицето А.Б.Т. управлява лек автомобил „Форд Ескорт“ с ДК № **** в гр.Пловдив по
бул. „Васил Априлов“ в посока от юг на север като на
кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ се преустройва и предприема извършване на
маневра завой на ляво при зелен за него светофар. В това време ищецът управлява
мотоциклет „Априлиа Атлантик 500“ с рег. № ****по
бул. „Васил Априлов“ в посока от север на юг и при
достигане на кръстовището с бул. „Пещерско шосе“ навлиза в същото при зелен за
него светофар. Водачът на лекия автомобил не забелязва мотоциклетиста и не го
пропуска да премине безопасно, а продължава движението си в завоя, докато
ищецът забелязва навлезлия в платното му автомобил и задвижва спирачната
система на мотоциклета си. В резултат на това действие мотоциклетът пада на
лявата си страна на пътното платно, след което настъпва удар с лекия автомобил.
Ударът е в предната част на мотоциклета и в предна дясна част на автомобила.
От заключението на изслушаната
тройна СМЕ на вещите лица д-р Д.М., д-р М.К.и д-р З.Н., неоспорено от страните,
изготвено компетентно и безпристрастно след запознаване с доказателствата по
делото, с медицинската документация за ищеца и извършен личен преглед, което
съдът кредитира, се доказва, че ищецът след ПТП постъпва по спешност в дежурно
травматологично отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив, където се установява
счупване на ляво бедро в горната част на две места – в областта на шийката и в трохантерната област. Проведено е оперативно лечение на
15.06.2019г. чрез открита репозиция и метална остеосинтеза. Изписан е на 20.06.2019г., но поради
възпаление на оперативната рана постъпва на 23.07.2019г. в УМБАЛ „Еврохоспитал“ Пловдив за антибиологично
лечение. С цел ускоряване процеса по консолидация на 14.10.2019г. постъпва в
УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив за отключване на долните заключващи винтове над колянната област и започване на постепенно натоварване на
оперирания крак. Поради рентгенологично доказано
заболяване на зарастването на ляво бедро амбулаторно в Спешно ортопедично
отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив се
поставя на мястото на фрактурата PRP плазма, инжекционно богата на тромбоцити плазма и разтежни
фактори от собствената плазма на пациента. За уврежданията ищецът е бил в
отпуск по болест седем месеца след решения на ЛКК и ТЕЛК.
От
показанията на св. Д.и приложената медицинска документация се доказва, че при
откарване на ищеца по спешност в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД Пловдив чакат за изследвания около 8 – 9 часа, извършени са
няколко рентгенови изследвания и един скенер, при което всеки път ищецът е
преместван, което за него е било изключително болезнено, викал от болка, имал
много болезнени усещания. Установеното след това счупване на бедрената кост и
на шийката на тазобедрената става, по обяснения на лекарите, е размествало
костите и те са разрязвали тъканите като нож, което създавало изключително
силна болка за ищеца, от която пребледнял, изпаднал в шок и по спешност е
въведен в спешния отдел на болницата, извикани са допълнително лекари с цел стабилизирането
му. Ищецът е приет в болницата за оперативно лечение, като преди операцията
изпитва много силни болки, повишава пулс, което води до отлагане на операцията
му с четири часа с цел стабилизиране на показатели кръвно налягане и пулс. В
хода на операцията се констатира, че болката е резултат от голям хематом от
разрязване от костта на тъканта. Операцията продължава два часа, била е тежка,
при което има преливане на три банки с кръв и една банка с плазма поради
голямата кръвозагуба. Ищецът е изписан, но след около двадесет дена получава
усложнения – възпаление на шевовете, оток, почерняване, поради което са
посетени няколко лекари и накрая ищецът е приет в УМБАЛ „Еврохоспитал“
по спешност, където вливат антибиотици, които били по – силни от приеманите в
домашни условия. Болничният прием там продължава около седмица.
По данни на св.Д.ищецът е бил дълго
време в легнало положение. Семейството им се състои от тях двамата и две
непълнолетни деца – ученици, които са изисквали също грижи, придружаване до
училище и т.н., а Д.нямат роднини в града, поради което се наложило да извикат,
за да им помага, включително в обгрижване на ищеца,
бабата на свидетелката, която била на 86 години. Ищецът е бил обслужван от
двете жени изцяло, докато е бил на легло, включително личен и санитарен тоалет,
ползване на подлога, помагали са му да става с цел предотвратяване появата на тромб и раздвижване, което било тежко и некомфортно и за
тримата. След стабилизиране на раната ищецът отново остава в легнало положение,
придвижвал се с патерици.
След около три месеца се установява,
че организмът му не отлага достатъчно калций и това забавя изключително много
заздравяването на костите, поради което му се прелива плазма в костта в
болнични условия за ден с цел стимулация. Процедурата, по думите на
свидетелката, не помага достатъчно, поради което ищецът постъпва в УМБАЛ „Св.Георги“
за т.нар. „динамизация“ – премахване на два болта с
цел по – добро възстановяване. Паралелно започва рехабилитация във Втора
градска болница по предписание на лекар, но поради недобри резултати променят
центъра и извършват интензивни рехабилитационни
процедури за около месец, които продължават до момента, тъй като няма пълно
възстановяване.
Ищецът пожелава и се връща на работа
след седем месеца болнични на 07.01.2020г. както с цел емоционално
възстановяване, така и финансово и колегиално спрямо лицето, с което работят и
което поело изцяло задълженията му. Посещението на работното му място –
лаборатория на НАП за маркиране на благородни метали на четвърти етаж в сграда
без асансьор, е трудно поради липсата на асансьор, ходил е с патерици, сега с
бастун. В момента са установили скъсяване на единия крак, има все още подуване,
движенията на крака не са възстановени, продължават рехабилитациите при специалист
и в домашни условия.
Свидетелката потвърждава, че ищецът
има автоимунно заболяване – болест на Бехтеров, чието
лечение преустановяват с цел зарастване на раните, тъй като приеманите
лекарства за заболяването му не са съвместими с възстановителния процес.
Според свидетелката, ищецът е
изпитвал изключително силни болки и страдания, трудни за понасяне – както в
деня на инцидента, така и при операцията и при възстановяването. Посочва, че
ищецът понася болка, но в случая, в деня на деликта,
това било изключително трудно. Първите девет часа не му позволяват болкоуспокоителни, докато не се постави диагноза. Преди
операцията също има силни болки, давани са на ищеца болкоуспокояващи, които не
помагат. След всяка интервенция е изпитвал болка, при всеки опит да се изправя
също, въпреки което ищецът е трябвало да става с цел предотвратяване на тромб. Макара и не със същия интензитет, към момента
болките продължават.
Преживяното променя ищеца, който бил
спокен, а след това станал сприхав; пропуснал чакани
от семейството изживявания по прекарване на лятото с децата, почивки, концерти.
Стоял е през лятото в къщи, изпитвал е болки. Децата му били уплашени, задавил
въпроси, притеснявали се дали баща им ще умре. По – малкото дете, на около шест
години към момента на инцидента, отказало да го посещава в болницата, защото се
уплашило от гледката. Личните взаимоотношение в семейството се променили.
Възстановяването отнело много време, било продължително, и към момента не е
приключило. Самочувствието на ищеца като мъж и глава на семейството се променя
с оглед обгрижването му от две жени, ангажирането допълнително на хора и
финансовите последици. Съпругата на ищеца променя местоработата си с цел да
може да се грижи за двете деца и за него, тъй като преди инцидента работата и
изисквала динамика и пътуване, което, заедно с новата ситуация, е било
изключително изтощително за нея. Това от своя страна накарало ищеца да се
чувства виновен.
От заключението на тройната СМЕ, изготвено
след личен преглед на ищеца, се доказва, че към момента се придвижва с бастун с
накуцваща походка, оплаква се от болки в лява тазобедрена става и бедро при
натоварване и промяна на времето. Прегледът констатира нарушена ротация с
градуса на лява тазобедрена става и удължаване на ляво бедро с 15 мм. Това леко
удължаване на оперирания крак не се отразява на походката, защото се компенсира
от наклона на таза. Намалената ротация на тазобедрената става се дължи на
начални артрозни изменения от основното му
заболяване.
От направена рентгенография се констатира
зарастване на фрактурата с натрупване на хиперкалус,
липсва хипотрофия на мускулатурата.
Вещите лица дават заключение, че на ищеца
е била причинена болка със силно изразен характер, травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с времето и са
се усилвали след всяка оперативна намеса. Болка се търпи и в момента, особено
при продължително натоварване и промяна на времето. Страданията са били силно
изразени поради продължителното лечение и засягане на важни структури в
областта на долен крайник. Това се е отразило и върху качеството му живот,
защото уврежданията са създали за продължителен период от време трайно
затруднение при придвижване и самообслужване, имало е нужда от постоянни грижи
в дома, като най – трудни са били хранене, обличане, придвижване, хигиена и
санитарни нужди.
Увреждането на ляв долен крайник на ищеца
е травматично, механизмът на настъпване е директен за ляво бедро удар и
индиректен за лява тазобедрена става, по начин и време така, както страните безпротиворечиво признават да е настъпил като механизъм процесното ПТП. Вещите лица дават заключение, че има
причинно – следствена връзка между ПТП и установените травматични увреждания.
Вещите лица потвърждават, че ищецът страда
преди ПТП от заболяване Анкилозиращ спондилит със започнато от експертна комисия и непрекъснато
провеждано лечение от 2015г. с ТНФ медикамент Хумира
40мг/с.к./14 дена и Метотрексат 7.5 мг/седмично. Така
провеждането лечение не би следвало да пречи на възстановяването на костта,
което е експериментално доказано в науката, защото лекарствата намаляват нивата
на екстремно повишения ТНФ в организма. Очакваните усложнения при това
заболяване и лечение при проведените на ищеца оперативни процедури са предимно
от вторично инфектиране и са с очакван по – висок процент. По – високата
честота на инфекциозните усложнения са в причинно – следствена връзка с
провежданото лечение на Анкилозиращия спондилит, а не на самото заболяване. Вещите лица посочват,
че заболяването на ищеца и провеждането лечение не пречат на възстановителния
процес и зарастване на костта, защото лечението увеличава риска от усложнения
като вторично инфектиране, които рискове съществуват и при хора без това заболяване.
Заболяването на ищеца не е допринесло за по – тежки фрактури, защото бедрената
кост не е пряко засегната от болестния процес. Ако ищецът нямаше Анкилозиращ спондилит, пак щеше
да претърпи фрактура. Наличието на инфекциозни усложнения в комплексното
лечение на тежки травми по правило са повече, съпътстващото лечение с
медикаменти като Хумира и Метотрексат
увеличават риска от възникването им. Анкилозиращият спондилит не допринася за по – висока честота на
инфекциозните усложнения, но лечението му допринася.
От заключението на изслушаната СПХЕ на
в.л. д-р Д.К., изготвено въз основа данните по делото и след личен преглед на
ищеца, дадено компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните, на което
съдът дава вяра, се доказва, че при настъпване на ПТП на 13.06.2019г. ищецът Д.
е преживял шок. Непосредствено след ПТП ищецът е бил в състояние на остър стрес
от понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията. Това състояние е продължило близо седем месеца. Към момента на
експертизата, което е близо година и четири месеца след травмата, са налице
данни за постравматично стресово разстройство. ПТСР
настъпва след период на дезадаптация повече от два –
три месеца на устойчиви и задълбочаващи се симптоми – настойчиво, повтарящо се
припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в
сънищата.Налице са изразена емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата и
избягване на стимули, които могат да възбудят спомени за травмата като тези
изживявания водят до промени във функционирането на три нива – личностно,
трудово и социално. Има клинична динамика в емоционалните реакции на Д.: от
реакция на остър стрес и прояви на хеперреактор с
емоционална и волева дезорганизация, към
разстройство на адаптацията с тревожно разстройство до ПТСР. Ищецът е изпитвал
негативни чувства от целия регистър и водещи натрапливи
спомени, психосоматични симптоми, чувство на вина, непълноценност, страх за
семейството и др. При ищеца са налице негативни емоционални и психологически
преживявания. Прогнозите за отзвучаване на психическата травма са индивидуални,
като зависят от характеристиките на личността и последващата
житейска ситуация. При Д. са налице неблагоприятни фактори, съпътстващо
заболяване на опорно – двигателния апарат, остатъчни двигателни затруднения и болков синдром. Изводими от това са и психическите симптоми
в рамките на ПТСР. По съвкупност физическите и психическите нарушения водят до
последици от професионално и семейно естество.
Ответникът признава, че за МПС Форд,
модел Ескорт, с рег. № ****, има сключена застраховка Гражданска отговорност с
него с полица № 06119000178318, валидна от 16.01.2019г. до 15.01.2020г., както
и че извънсъдебно ищецът Д. е отправил искане за изплащане на обезщетение в
размер на 80 000лв за претърпени неимуществени вреди от ПТП, което се
причинява при управление на това МПС. Поканата е връчена по пощата с обратна
разписка на 26.08.2019г., приложени по делото. Между страните няма спор и
ответникът признава, че след разменена кореспонденция по попов ищцовата
претенция, е заплатил доброволно на 27.11.2019г. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000лв, което ищецът признава да е получил и се
потвърждава от приложеното платежно нареждане по делото на лист 83.
Въз основа така установените
обстоятелства от правна страна съдът приема искът за доказан по основание и
размер.
Фактът на настъпване на деликта по чл.45 ал.1 от ЗЗД - ПТП, неговият извършител – А.Б.Т.,
и виновността му съгласно необорената презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД, не са
спорни между страните и се признават от ответника, включително и чрез заплащане
извънсъдебно на обезщетение в размер на 25 000лв.
Настъпването на вредоносен резултат от противоправното поведение на Т.– счупване на ляво бедро в
горната част на две места – в областта на шийката и в трохантерната
област, на ищеца, също не е спорно и се признава от ответника, включително чрез
извънсъдебното изплащане на обезщетение. Вредоносният резултат се намира в
причинно – следствена връзка с ПТП и е негова пряка и непосредствена последица,
съгласно заключението на СМЕ.
От медицинската документация по
делото, заключението на СМЕ и СПХЕ, свидетелските показанията се доказва, че
пряка и непосредствена последица от деликта са
претърпените от И.Д. неимуществени вреди, изразили се в преживян физически и
психически шок и остър стрес при настъпване на удара в крака му, изживяване на
изключително силни, интензивни и продължителни болки и страдания при приема му
по спешност в УМБАЛ Св. Георги, в периода на изследване до настаняването му за
оперативно лечение поради липса на болкоуспояващи и
спецификите на настъпилата травма; изживяване на силни, интензивни и
продължителни болки и страдания в предоперативния и
следоперативния период на ищеца; преживени след първото изписване от болницата
силни болки, страдания, физическа несамостоятелност и пълна зависимост от
обслужване в ежедневието, обездвиженост, довела и до социална изолация. Поради възпалителни процеси на раната ищецът е
изпитал повторни засилващи се болки и страдания, преживял е второ приемане в
болница за лечение с антибиотици и оттук страдания и дискомфорт.
Бавноразвиващият се оздравителен процес е наложил трети и четвърти прием в
болница за интервенции, които също са били съпътствани с изживяване на нови
болки и страдания.
Ищецът е изпитал не само физически
болки и страдания, но и психологически поради наложилото се пълно хигиенно и
санитарно обслужване от съпругата му, от възрастна роднина, от наемане на трети
лица. При ищеца психическата и физическа травма след изписването са преминали в
разстройство на адаптацията, което е продължило
близо седем месеца. Настъпили са изменения в характера му, промени в
семейните и лични отношения, което се е отразило отново негативно на
психическото му състояние и оттук на негативните му изживявания.
Към момента на процеса, който е
повече от година и половина от деликта, при ищеца се
доказва настъпване и на постравматично стресово
разстройство.
Оздравителният процес при Д. е продължил
седем месеца в домашни и болнични условия, за които е ползвал болничен, и е бил
съпроводен със силни болки в крака, подуване, отоци, претърпени четири
оперативни интервенции, първоначално пълно обездвижване, физиотерапии и
рехабилитации, нужда от обгрижване в ежедневието.
След лечението Д. се връща на работа, но ищецът среща ежедневни затруднения при
придвижване до работното място и изпълнение на трудовите си задължения, което
явно влияе негативно на самооценката му. Към момента все още няма пълно
физическо възстановяване и състоянието му се различава от това, което е било
преди ПТП, което е променило начина му на живот, от което изживява негативни
емоции. Изпитва все още болки при натоварване на крака и промяна на времето.
Липсва психическо и емоционално възстановяване като се намира още в ПТСР.
Съдът, съобразявайки се с вида и
характера на вредоносния резултат – счупване на ляво бедро в горната част на
две места – в областта на шийката и в трохантерната
област, което по данни на СМЕ е средна телесна повреда, довела до трайно
затрудняване на движението, настъпилите по вид, характер и продължителност от
това неимуществени вреди за ищеца, неговата възраст към датата на деликта – трудоспособно лице на 42 години, семеен, с две
деца, отражението на травмата за в бъдеще върху здравето, ежедневието и
работоспособността му, указанията на ВКС за съобразяване на застрахователните
лимити, като и социалните и икономически условия в страна към 13.06.2019г. /
МРЗ към датата на деликта и в периода на възстановяване
от 560лв /01.12.2019 – 31.12.2019г./ и средната брутна месечна работна заплата
за страната за третото тримесечие на 2019г. в размер на 1 249лв/, приема за
справедлив размер на обезвреда сумата от
80 000лв, като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са
възраженията на ответника.
Ищецът е заплатил извънсъдебно
доброволно обезщетение от 25 000лв., поради което разликата от
55 000лв., предмет на иска, е доказана по основание и размер.
Размерът на обезщетението следва да
репарира преживените болки и страдания, които в конкретния случай се доказаха
като интензивни и продължителни, с настъпване на сериозни психически последици.
Към момента не са отминали както физическите болки, страданията при
възстановяването, което не е настъпило, така и има постравматично
стресово разстройство, от което ищецът не е възстановен.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Нормата на Закона визира съпричиняване на деликта и/или
вредоносния резултат от него. От заключението на СМЕ се доказва, че заболяването
на ищеца не се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпване нито на
ПТП, нито на фрактурата от него. Има риск от възникване на възпалителни процеси
и оттук усложнения при възстановяване на фрактурата от лечението на болестта с
двата медикамента, който риск, според вещите лица, съществува и за неболедуващи
от Анкилозиращ спондилит.
Този риск, касаещ лечението и възстановяването, не
представлява съпричиняване на деликта
и/или на вредоносния резултат от него – фрактурата на ляв крак, поради което
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Претендираното
обезщетение за забава е от датата на депозиране на искането пред застрахователя
за заплащане ан обезщетение, поради което е
съобразено с нормите на действащия КЗ и ще се присъди от този момент в претендирания размер от 2093,06лв, както и след сезиране на
съда до изплащане на сумата.
Съобразно
уважения размер ответникът следва да заплати на ищеца доказани разноски от 5 100лв, съгласно
представената справка по чл.80 от ГПК, включващи платена ДТ от 2 284лв,
платени депозити за експертизи от 1 200лв, платено според договора –
разписка на лист 164 от делото адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 2 616лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и
искането му за редуцирането му до минималния размер. Касае се за спор с
фактическа и правна сложност, поради което не са налице законовите предпоставки
за прилагане на чл.78 ал.5 от ГПК, а и заплатеното възнаграждение е близко до
минималното и съобразено с него.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪДЖА
„ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, да плати на И.М.Д. ЕГН ********** ***, и
съдебен адрес *****, сумата от 55 000лв /петдесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 13.06.2019г. в гр.Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Априлов“
и бул. „Пещерско шосе“, причинено от А.Б.Т. при управление на лек автомобил
„Форд Ескорт“ с ДК № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с 2 093.06лв
/две хиляди деветдесет и три лева и шест стотинки/, представляващи обезщетение
за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва от 26.08.2019г. до сезиране на съда на
09.01.2020г., както и след тази дата до изплащане на сумата, както и сторените
по делото разноски в размер на 5 100лв /пет хиляди и сто лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: