№ 173
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора А. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225000600359 по описа за 2022 година
С обжалваната присъда Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимите А. А. Р., А. Т. В. и Т. И. В. за виновни в това, че на 08.02.2020 г.
в село Б., област П., в съучастие, като извършители, само подсъдимият Т. В. и
при условията на опасен рецидив са отнели чужди движими вещи и пари на
обща стойност 265 лв., от владението на А.З.М., с намерение противозаконно
да ги присвоят, като са употребили за това сила и заплашване и деянието е
придружено с причиняване на средна телесна повреда на пострадалата А.М. и
на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, само за В. и т.4 вр. чл.20, ал.2 и чл. 54 от НК
осъдил подсъдимите А. А. Р. и А. Т. В. на по десет години лишаване от
свобода, а подсъдимият Т. И. В. на дванадесет години лишаване от свобода.
Съдът определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанията
от всеки един от подсъдимите, приспаднал предварителното им задържане и
се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства и
направените разноски.
Недоволни от така постановената присъда са останали и тримата
1
подсъдими, които са я обжалвали с искане тя да бъде отменена и се постанови
нова, с която да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатите
обвинения. Като алтернативна позиция се поддържа становище и за
намаляване размера на наложените наказания.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
намира жалбите на подсъдимите за неоснователни. Сочи, че са налице
достатъчно доказателства за виновно поведение на тримата подсъдими и
предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбите оставени без уважение.
Защитниците на тримата подсъдими оспорват извода за
авторството на деянието с доводи за липса на доказателства за съпричастност
на подсъдимите към деянията, в които са обвинени. Считат, че неправилно
съдът е изключил „ексцес“-а, който те съзират в деятелността на
подзащитните си. Сочат и липса на мотиви в атакуваната присъда. На
последно място намират наложените наказания за несправедливо завишени.
Претенцията и на тримата е присъдата да бъде отменена и делото върнато за
ново разглеждане от първата инстанция. Алтенативно предлагат намаляване
на размерите на определените наказания.
Тримата подсъдими искат съдът за уважи жалбите им.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Проверката на атакувания съдебен акт сочи на съществен порок при
неговото изготвяне. Първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че подсъдимите са
били осъдени по непредявени факти, които не са им били известни до този
момент като включени в обхвата на фактическото им обвинение и поради
тази причина те не са се защитавали по тях.
Различията в очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактология и тази приета от съда в мотивите на атакуваната присъда са
следните:
В обвинителния акт прокурорът е приел, че уговорката, довела до
формиране на общия умисъл да извършат престъпното деяние е била само
между подсъдимите А. В. и Т. В. и е станала през деня, като е посочил: „..На
2
07.02.2020 г. през деня обв. А. В. се срещнал с обв. Т. В. и последният му
предложил вечерта заедно с обв. А. Р. да ходят „на лов“. Това било парола,
че ще ходят да крадат“. Съдът е приел друго, а именно, че около полунощ на
07.02.20г. тримата подсъдими решили да осъществят намеренията си да се
сдобият със средства по неправомерен начин.
Съществени различия се установяват и в действията на тримата
подсъдими. В обвинителния акт е прието за установено, че „след като
прескочили оградата с носеният лост (щанга) обв. Т. В. отворил вратата на
гаража, но там нямало ценни вещи за вземане. След това тримата
обвиняеми се насочили към къщата на пострадалата М.“. Съдът обаче е
приел, че след прескачането на оградата тримата се насочили се най - напред
към вратата на къщата, водеща до две преходни помещения, ползвани като
лятна кухня, коите се намирали в непосредствена близост до гаража.
По – нататък съдът е приел, че: „..светейки си с фенерчета на запалки,
подсъдимите решили да отнемат от лятната кухня монтирания над
мивката малък проточен бойлер „Т.“ и готварската печка. Докато подс. Т.
В. „демонтирал“ бойлерчето с помощта на щангата, прекъсвайки връзките
с В и К инсталацията, подсъдимите Р. и В. направили опит да преместят и
подготвят за изнасяне готварската печка. Установили, че е твърде тежка
и ще им е трудно да я носят и се отказали от намерението си да я вземат.
След това подсъдимите се насочили към другата част на къщата, в която
се намирали, ползваните от пострадалата М. помещения. Такава фактическа
обстановка изобщо няма описана в обвинителния акт и съдът за първи път е
приел за установени тези факти.
Съществени различия се установяват и относно факта, колко човека са
влезли първоначално в къщата. Прокурорът е приел, че пострадалата вече
била чула шума и тъй като никой не отговорил на въпросът й: „Кой е?“,
станала и отворила вратата на стаята си. В този момент обвиняемите се
намирали в салончето и виждайки я вкупом извикали: „Казвай къде са
парите?“. В мотивите на атакуваната присъда е приета друга фактология, че в
момента, в който отворила вратата, пострадалата видяла пред себе си двама
мъже, облечени в тъмни дрехи с качулки на главите, с незначителна разлика
във височината, малко по-високи от самата нея, които я стреснали с въпроса
„Казвай къде са парите ?“.
3
Отделно от това в мотивите към присъдата е прието, че:
„..междувременно, още при влизането в помещението подсъдимият Р.
издърпал полилея, като прекъснал връзката му със ел. мрежа, така че да
препятства възможността на пострадалата да ги види преди да се
оттеглят, в случай че бъде възстановено електричеството. Прието е и, че
след първоначалната заплаха от страна на подсъдимия В. спрямо
пострадалата, отразена точно в обвинителния акт, същият е осъществил и
други такива заплахи преди да напусне къщата: Посочено е: „..Преди да
напусне помещението, подс. В. се заканил на пострадалата, че ако се оплаче
на полицията ще дойдат да я убият. Такива факти относно механизма на
извършване на престъплението в обвинителния акт липсват.
Очевидно различни са фактите и досежно момента на отчупването на
дъската от оградата. В обвинителния акт е посочено, че счупването на летвата
е станало при влизането в двора и тя е използвана от подсъдимия В. като
средство за употребеното от него спрямо пострадалата насилие. Съдът е
приел съвършено друга фактология, като е намерил, че „.. подсъдимите
напуснали къщата по същия начин, по който влезли – прескачайки оградата
на двора, подавайки си през нея отнетите вещи – проточният бойлер „Т.“ и
микровълновата печка. Така била счупена една от дъските на оградата.
По- долу в мотивите е прието, че подсъдимия А. В. взел отчупената
летва и заедно с използваните при взломяването на вратата и демонтирането
на бойлера – метална лопатка и метална щанга ги изхвърлил последователно
във вътрешността на двора на свид. Т. Ж., където били намерени от него. В
обвинителния акт такава фактология по отношение на едно от средствата за
извършване на престъплението, а именно металната щанга не е посочена.
Тези факти не са с уточняващ или детайлизиращ обвинението характер,
а разкриват различна картина относно механизма на извършване на
престъплението и индивидуалното участие на всеки един от тримата
подсъдими в задружната престъпна дейност. Така на практика съществено се
изменя обстоятелствената част на обвинението, съгласно разясненията дадени
в ТР № 57/84г. на ОСНК на ВС. По тези факти тримата подсъдими са осъдени
за първи път, с което първата инстанция ги е лишила от правото на
справедлив процес и правото на ефективна защита, в съответствие с чл.6
ЕКЗПЧОС. Това е така, защото правото на справедлив процес обхваща и
4
правото на информираност по параметрите на възведеното обвинение и то
следва да бъде гарантирано в хода на целия процес, като подсъдимите и
защитниците им следва да бъдат уведомени при съществено изменение на
фактите преди постановяване на присъдата. Именно за това законодателят е
предвидил процедурата по чл.287 НПК. В настоящето производство обаче
същата безвъзвратно е пропусната, доколкото е допустима само при
първоначалното съдебно следствие, преди въззивната проверка да бъде
ограничена от естеството на евентуалните жалби или протест.
Това съществено процесуално нарушение не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция и наличието му е достатъчно основание присъдата да
бъде отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново
разглеждане от друг състав.
При решаване на въпроса за стадия, от който следва да започне новото
разглеждане на делото настоящият състав установи, че неоснователно
първата инстанция е отказала разглеждането на делото по съкратената
процедура по чл.371, т.2 НПК, в каквато насока са били исканията на
подсъдимите и защитниците им в хода на разпоредителното заседание.
Съображенията, че направените от защитниците възражения по отношение на
съдържанието на обвинителния акт във връзка с елементите от субективната
страна на инкриминираното престъпление, предполага активност от страна на
съда за установяване на степента на участие на всеки един от подсъдимите и
това е пречка делото да бъде разгледано по реда на гл. 27- ма НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 НПК не могат да бъдат споделени.
В ТР № 1/ 6.04.2009 г. на ОСНК ВКС е разяснил процесуалните
ситуациии, при които може да бъде отказано разглеждане на делото по чл.
371, т. 2 НПК и те са свързани с липсата някоя от визираните в чл. 371, т. 2
НПК и чл. 372, ал. 4 НПК предпоставки, а именно признание на фактите по
обвинителния акт, съчетано със съгласието да не се събират доказателства за
тези факти, и обоснованост на самопризнанието от приобщените в
досъдебното производство доказателства, както и съответните действия по
разследването да са извършени при спазване на реда и изискванията,
предвидени в закона.
Провеждането на съкратено съдебно следствие може да бъде отказано и
ако първостепенният съд констатира, че събраните на досъдебното
5
производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен
самопризнанието. В такива случаи за разкриване на обективната истина е
нужно разглеждане на делото по общия ред. Подобни съображения по
настоящето дело обаче не са изложени от първата инстанция.
Поради това настоящият състав намира, че неправилно първата
инстанция е отказала провеждането на предвидената диференцирана
процедура с мотиви, че в хода на разпоредителното заседание защитниците на
подсъдимите са правили възражения по процесуалната издържаност на
обвинителния акт, които между другото съдът ги намерил за неоснователни и
ги оставил без уважение.
Това процесуално нарушение, макар и само по себе си да не налага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, предвид
възможността за корекция от въззивния съд с упражняване на правомощията
по чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, то следва да бъде отчетено, с оглед определяне на
стадия, от който следва да започне новото му разглеждане, а именно от стадия
на разпоредителното заседание.
Водим от изложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1
НПК Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260047/18.05.2021г. по нохд № 1539/20г. на
Окръжен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7