№ 789
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Диана В.
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
като разгледа докладваното от Диана В. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20251100605579 по описа за 2025 година
С Присъда от 04.04.2025 г. по НЧХД № 8781/2024 г. по описа на СРС, НО, 94-ти
състав е призната подсъдимата С. Г. Н. за невиновна в това, че на 19.02.2024 г. около 19:00
часа в супермаркет "Фантастико", находящ се на адрес гр. София, ж.к. "Дружба" - 1, ул.
"********, е казала нещо унизително за честта и достойнството на И. Т. П. в нейно
присъствие, като я нарекла "пачавра" и обидата е нанесена публично пред служителите и
клиентите в магазина, като на основание чл. 304 НПК е оправдана изцяло по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 НК.
Срещу тази присъда, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от частния тъжител И. Т. П., подадена чрез повереника й адв. И. К., в
която се твърди, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е неправилен. Оплакването
в жалбата е за необоснованост на присъдата в резултат на неправилна оценка на
доказателствата, а искането – за осъждане на подс. Н. при условията на чл. 336, ал.1, т.2
НПК. Излагат се съображения за превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Основният довод се свежда до недопускане на искана очна ставка между тъжителя и
очевидците К.И. и С.А., въпреки констатираното от първоинстанционния съд противоречие
в свидетелските показания по отношение на мястото на инцидента и същинското
съдържание на обидната дума. Жалбоподателят поддържа, че фактическата обстановка –
публичното произнасяне на унизителна за честта и достойнството обида на висок тон от
страна на подсъдимата се доказва от разпита на свидетелката на защитата В.И., която
потвърждава отправянето на обидни епитети, както и от показанията на касиерките А.В. и
Т.Д., които са чули думи на висок тон и са изразили възмущение от поведението на
подсъдимата.
Страните по делото поддържат тезите си и в проведеното на 20.10.2025 г. с.з. пред
въззивния съд – за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подсъдимата (позиция
на тъжителя и неговия повереник) и за потвърждаване на постановения съдебен акт (искане
на адв. Г. – защитник на подс. Н., която не се явява пред тази инстанция).
1
Въззивният съд намери присъдата за правилна.
Първата инстанция не е имала основание да се усъмни в достоверността на
показанията на св. В.И., А.В. и Т.М. , а оттам – и да приеме за доказани описаните в тъжбата
изразни средства, инкриминирани като изпълнително деяние на обидата.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в
мотивите на присъдата. При обсъждането на доказателствата, настоящият съдебен състав не
намира основания за съществени промени във фактическата обстановка, възприета от
районния съд, която е следната:
Тъжителката И. Т. П. дистрибутирала продукти на козметичната компания "Ейвън",
които предлагала на служителките в магазин "Фантастико" № 31 на адрес гр. София, ж.к.
"Дружба 1", ул. "********, в това число и на подсъдимата С. Н.. В един момент
подсъдимата Н. отказала да закупува предлаганите от тъжителката козметични продукти, по
повод на което на неустановена дата преди 19.02.2024 г. тъжителката й изпратила съобщение
чрез приложението "вайбър", в което й написала, че е "куха лейка" и че е "ограничен човек".
На 19.02.2024 г. около 19:00 часа подсъдимата се намирала на работното си място - каса на
"Изипей" АД, находяща се в магазин "Фантастико" № 31 в ж.к. "Дружба 1" на ул. "********,
като по същото време тъжителката била застанала на касата, на която като касиер работела
свидетелката К.И.. След като подсъдимата Н. видяла тъжителката, напуснала работното си
място (касата на "Изипей" АД) и отишла до касата, на която се е намирала П., за да поиска
обяснение за изпратеното съобщение. В резултат, между двете жени възниква скандал.
Четири дни по-късно, на 23.02.2024 г., тъжителката И. П. подала оплакване срещу Н.
в контактния център на "Изипей" АД, твърдейки, че подсъдимата е напуснала работното си
място извън почивката си и е отправила обиди и заплахи за съдебно преследване.
Вследствие на оплакването е извършена вътрешна проверка от работодателя, която
установила, че подсъдимата действително е напуснала работното си място извън
регламентираното време за почивка. На Н. е отправено предупреждение за стриктно
спазване на правилата на "Изипей" АД, които забраняват напускането на работното място
извън почивката и влизането в спорове с клиенти.
Установените от СРС факти не отричат наличието на възникнал конфликт между ч.т.
П. и подс. Н. на 19.02.2024 г. в гр. София, но правилно разкрИ.т, че процесните събития са
протекли по различен от отразения в обвинението начин. Действително подсъдимата Н. е
напуснала работното си място, за да отиде при тъжителката, в резултат на което е възникнал
скандал.
Въпреки наличието на словесно пререкание, събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не установяват какви конкретно са били репликите, разменени между двете
жени. Не е доказано твърдението, че подсъдимата Н. е употребила обидни епитети, и по-
специално инкриминираната дума "пачавра", спрямо тъжителката П.. Нито един от
свидетелите, които са работели по това време в магазина не възпроизвежда тези обидни
думи, като същевременно показанията на свидетелките В. и И. сочат, че Н. не е използвала
изрази с обидно значение спрямо тъжителката.
Частният тъжител изразява съмнение в достоверността на показанията на св. К.И. и
С.А., които според него са се възмутили в момента на обидата, а впоследствие са заявили
пред съда, че "не си спомнят" за случката.
Въззивният съд следва да отбележи, че неудовлетвореността на частното обвинение
от изнесената от свидетелите информацция, не е основание за отричане на тяхната
достоверност и оценката им като лъжливи, а като резултат - изключването им от
доказателствената съвкупност по делото. Показанията на свидетелите И. и А., в които те
заявяват, че не си спомнят конкретни реплики или не са чули обиди (включително
инкриминираната дума "пачавра"), не могат да бъдат преценени автоматично за неистинни.
Задължение на свидетеля е да каже истината, като е предупреден за наказателната
2
отговорност по чл. 290 НК при потвърждаване на неистина или затаяване на истина, а
липсата на спомен, отразяващ обективни ограничения на човешката памет, не може да бъде
отнесен към нито една от формите на изпълнителното деяние на престъплението
„лъжесвидетелстване“.
Освен това, никой от разпитаните свидетели, в това число и сочените от частното
обвинение като очевидци на конфликта – К.И. и С.А., не потвърждават употребата на
обидната дума "пачавра", още повече, че последните дори не си спомнят за възникнал
конфликт между П. и подсъдимата. Свидетелят А.В. , която по това време е работила на каса
в магазина заявява, че е чула разправия между П. и Н., но не е възприела изричане на обидни
думи, нито пък е разбрала за какво спорят двете страни.
И обидата (чл.146 НК), и клеветата (чл.147, ал.1 НК), като престъпления против
честта и достойноството на личността, изискват изпълнението на техните деяния да е
обективирано с конкретни думи или действия, които - освен да се посочат тъжбата, трябва да
бъдат и доказани. Тежестта за това лежи върху частния тъжител, а неизпълнението на
посоченото задължение, съчетано с невъзможността на съда „по свой почин“ да изясни
фактите, може да има само една последица – оправдаването на подсъдимия по процесното
обвинение.
В обобщение, нито един от свидетелите не потвърждава изричането на
инкриминираната обидна дума „пачавра“, а несъгласието на частния тъжител с изнесеното
от тях, по никакъв начин не компроментира достоверността и правдивостта на показанията
им. Така видно от събраните в хода на делото доказателства категорично се доказва, че
между страните е възникнал конфликт, но недоказано остава да е осъществено
изпълнителното деяние по чл. 146, ал. 1 НК. Наличието на "скандал" и "словесно
пререкание" само по себе си не доказва извършване на престъплението обида.
В заключение, настоящият състав счита, че не са допуснати логически грешки при
оценката на доказателствата, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
СРС е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията
си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации
По тези съображения и на основание чл.338 НПК, СГС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 04.04.2025 г. по НЧХД № 8781/2024 г. по описа на СРС,
НО, 94-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3