Р Е Ш Е Н И Е
№113
гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10102 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът, Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните –
Велико Търново, е обжалвал като неправилно решение №1 от 5.01.2023 година,
постановено по АНД №108/2022 година по описа на Еленският районен съд.
От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че според
касатора решението е неправилно, тъй като е нарушен закона – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неправилно съдът констатирал липсата на
извършено нарушение, наличието на което се установявало от доказателствата,
включително и от показанията на изслушаните свидетели. Неправилно съдът приел,
че наказателното постановление не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Неправилно съдът посочил наличие на особени обстоятелства, като те
не били изяснени в съдебното решение. Освен това неправилно съдът е счел, че
дори и да е налице формално нарушението, то същото било маловажно. Неправилно
съдът е присъдил на настоящият ответник разноски за адвокатско възнаграждение
поради прекомерност. Моли решението да се отмени, като вместо него се постанови
ново, с което се потвърди издаденото от него наказателно постановление. В
представената писмена защита на процесуалния представител на касатора се
поддържат всички оплаквания, като се претендират сторените разноски.
Ответникът по касация, „Ак и Ко“ ЕООД –
Стражица, чрез адвокат И. от ВТАК, в отговора на касационната жалба поддържа
неоснователността и. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Еленският районен съд е отменил наказателно
постановление №********** от 8.10.2021 година на директора на ОДБХ – Велико
Търново, с което на ответника по касация за нарушаване на разпоредбата на чл.4
от Наредба №2/20.01.2021 година за специфични изисквания към безопасността и
качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и
обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските
заведения, както и храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и
ученици във връзка с чл.7, ал.3 от ЗХ и на основание чл.131, ал.2 във връзка с
ал.1, т.7 от ЗХ е наложена имуществена санкция от 4 000 лв., като ОБДХ –
Велико Търново е осъдена да заплати на дружеството „Ак
и Ко“ ЕООД – Стражица разноски от общо 1050 лв.
Обжалваното решение е постановено от съда, след като с решение №104 от
17.06.2022 година, постановено по КНАХД №10102/2022 година по описа на АСВТ,
касационната инстанция е отменила решение №7 от 21.03.2022 година, постановено
по АНД №128/2021 година по описа на ЕРС и е върнала делото на друг състав на същия
съд за ново разглеждане. Касационният съд е констатирал неправилно конституиран
ответник по жалбата и е върнал делото за конституиране на надлежен ответник.
При новото разглеждане на делото съставът на РС – Елена е изпълнил
дадените му указания, като е конституирал като ответник по спора Директорът на
ОБДХ – Велико Търново.
За да постанови посоченият правен резултат въззивният съд е приел, че събраните по делото
доказателства не водят до извод за установеност на факта на извършването на
нарушението. Констатирано е в решението, че административно-наказващият орган
неправилно приема, че е налице нарушаването на чл.4 от Наредба №2/20.01.2021
година за специфични изисквания към безопасността и качеството на храните,
предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на
дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и храни,
предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /Наредбата/ във
връзка с чл.7, ал.3 от ЗХ и наличието на състава по чл.131, ал.2 във връзка с
ал.1, т.7 от ЗХ. В това отношение съдът е изтъкнал, че фактическата обстановка
не кореспондира с приложената от АНО правна квалификация, като освен това е
нарушен материалният закон. Извън тази си констатация съдът е намерил
процесното пред него наказателно постановление за формално незаконосъобразно,
доколкото не отговаря на изискванията на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
това отношение съдът е направил извод, че в постановлението липсва пълно
описание на нарушението от обективна страна , като в нито една част от същото
не е посочено, че то е извършено от дружеството в качеството му на бизнес
оператор, като въпреки тази липса, наложено е наказание по
административно-наказателен състав, предвиждащ отговорност именно за такъв
особен субект, като това е форма на нарушаване на правото на защита на
дружеството, което понастоящем е ответник по касация.
Съдът е приел, че дружеството е действало при
наличие на особени обстоятелства, които се изразявали в това, че срещата в
Община Златарица във връзка със сключването на договора и влизането му в сила,
управителят му е заявил, че на 3 и 4 юли на 2021 година не може да се достави
готвена храна, като е бил помолен и той се е съгласил да достави консервирана
храна, като такава храна била доставена за двата почивни дни /събота и неделя/,
като това е била и причината да не се предостави на социалното заведение придружаващ
документ.
Най – сетне съдът е аргументирал, че дори и
да се приеме, че формално е осъществено описаното в постановлението нарушение,
то същото е маловажно, като са изложени подробни доводи в тази насока в
решението.
Решението е правилно по резултата си.
Касационната инстанция не споделя извода на
съда досежно формалната незаконосъобразност на наказателното постановление,
нито извода за липсата на установеност на претендираното нарушение.
Обратно на аргументираното в решението,
законът не изисква изричното вписване в наказателното постановление на
качеството на „бизнес оператор“ по отношение на юридическото лице, чиято
отговорност е ангажирана. Според чл.131, ал.1, т.7 от Закона за храните „Налага
се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, на лице, което: при осъществяване на дейността си не спазва
изискванията, определени с наредбите по чл. 6 и 7;“. Съответно, разпоредбата на чл.131, ал.2 от
закона предвижда следното: „На бизнес оператор, който извърши нарушение по ал.
1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв.“. В
случая понятието „бизнес оператор“ не е свързано с дефиниция, описана в
конкретна разпоредба, а с качеството, посочено в разпоредбата на чл.9 от Закона.
В процесният случай от описанието на неизпълнени задължения от страна на
дружеството при дистрибутиране на храни /по смисъла
на §1, т.6 от ДР на закона./ Затова не е необходимо да се сочи изрично, че
дружеството има качеството на „бизнес оператор“, доколкото това качество
произтича от обективният състав на нарушението, а не от специфични изисквания
към дружеството – нарушител.
Несподелим и извода на съда за несъставомерност на нарушението с оглед противоречие между
констатираните факти и правната квалификация, приложена към тези факти.
Всъщност от решението не става ясно как се обективира
посоченото несъответствие, и на какво се дължи неправилното прилагане на чл.4
от Наредбата. Обратно, обосновано и точно в постановлението е посочено, че за
два почивни дни в ЦНСТ „Вяра, Надежда и Любов“ – гр. Златарица дружеството е
доставило хранителни продукти на 3.07.2021 година без търговски документ, като
с това е нарушило посочената разпоредба на чл.4 от Наредбата, императивно
задължаващ всяка партида храни се придружава от документ, удостоверяващ
произхода на храната и нейната безопасност. Дори и да се приеме, че
впоследствие са представени съответните документи, законовото изискване
партидата да се придружава с от документ, удостоверяващ произхода и
безопасността на храната към момента на предоставянето и, а не постфактум.
Въпреки изложеното, касационната инстанция
намира, че извода на районният съд за приложимостта на чл.28 от ЗАНН е
обоснован в този конкретен случай. Правилно е преценено, че фактическите данни
по конкретният случай - вида на
нарушението, вида и стойността на предмета му, липсата на вредни и несъставомерни последици, укоримостта
на извършеното и обществената опасност на дружеството, сочено като нарушител,
обосноват прилагането на института на маловажността. В това отношение
касационната инстанция се позовава на разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК.
При това положение следва диспозитива на съда
да се допълни с аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН вр. с
чл.63в от с.з., като дружеството се предупреди, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
Следва на ответника по касация да се присъдят и
сторените разноски предвид представения списък и доказателствата за
извършването им.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1 от 5.01.2023 година, постановено по АНД
№108/2022 година по описа на Еленският районен съд.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „АК и КО“ ООД – Стражица, ЕИК *********, с адрес на
управление улица „Дончо Узунов“ №24, че при при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните – София, да
заплати на „АК и КО“ ЕООД – Стражица, ЕИК *********, разноски за касационната
инстанция от 700 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.