Решение по дело №4291/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 226
Дата: 20 февруари 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120204291
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 226

 

20.02.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 22.01.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 4291 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от С.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-004434/13.09.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1, предл.2 и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания по вид „глоба” в общ размер от 210 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

            С жалбата се иска частична отмяна на процесното НП по отношение на административните наказания, наложени по чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП за вмененото нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Посочва се, че процесното НП е издадено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни правила. Посочва се също така, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП не е извършено виновно, като не е установено, че дори собственика на процесното МПС е знаел, че регистрацията на последното е прекратена служебно. Претендират се и направените от жалбоподателя разноски.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда е отправено искане за оставяне жалбата без последствия и потвърждаване на процесното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.09.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена в Районен съд – Бургас на 26.09.2019 г. с вх.№41807/26.09.2019 г., след като е изпратена по пощата на 25.09.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят С.П. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории А, B и АМ.

            От 05.11.2013 г. до 06.01.2015 г. спрямо него има влезли в сила 7 наказателни постановления за 12 нарушения на ЗДвП, КЗ и ЗБДС. За периода от 24.05.2010 г. до 15.02.2018 г. Василев е глобен с общо 4 фиша за същия брой нарушения на ЗДвП (л.л.40-41 от делото).

            Св.Красен Динков Динев е управител на „НОВО СТРОИТЕЛСТВО“ ЕООД. На 03.04.2018 г. между жалбоподателя и това дружество бил сключен трудов договор №7/03.04.2018 г., по силата на който той приел да изпълнява длъжността „машинист на пътно-строителни машини“ (л.29 от делото).

            С Договор за покупко-продажба от 30.05.2018 г. дружеството придобило в собственост товарен автомобил марка „Iveco” модел “Turbo Daily 59-12” с рег.№ А 4303 КТ (л.28 от делото). На 31.07.2018 г. регистрацията на посоченото МПС е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП (л.36 от делото – докладна записка).

            На 01.05.2019 г. Г.Д. и М.С. (младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“) били мотопатрул и обслужвали територията на кв.Ветрен на гр.Бургас и се намирали на кръстовище с кръгово движение там. По същото време жалбоподателя управлявал процесното МПС по улица „Александър Стамболийски“ до Специализирана болница за рехабилитация с посока на движение към главен път I-6. Св.Д. спрял за проверка автомобила и след проверка чрез РСОД (таблет) установил, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Установено било също така и че жалбодателя като водач на МПС не носи контролен талон от СУМПС.

            В резултат на посочената проверка, в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.Г.Д. съставил против жалбоподателя Акт №19-7779-004434/01.05.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел М.С.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

            С Постановление от 05.09.2019 г. Районна прокуратура – Бургас отказала да образува досъдебно производство по случая, като било разпоредено препис да се изпрати на настоящия наказващ орган с оглед преценка за евентуална реализация на административно-наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя С.П..

На 13.09.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 20.09.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 26.09.2019 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№47807/26.09.2019 г. в Районен съд – Бургас постъпила процесната жалба, след като била подадена по пощата на 25.09.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Съгласно чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно по делото бе установено, че жалбоподателят е бил без контролен талон към СУМПС. По този въпрос не се спори.

Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            Няколко обстоятелства по отношение на вмененото нарушение по този член на закона са безспорни. На първо място не се спори, че процесното МПС е собственост на „НОВО СТРОИТЕЛСТВО“ EООД. На второ място не се спори, че жалбоподателя е работник в това дружество. На трето място не се спори, че на 30.05.2018 г. правото на собственост върху процесния товарен автомобил е било прехвърлено на дружеството, в което към 01.05.2019 г. е работел жалбоподателя. От показанията на св.Кр.Д., управител на дружеството, се установява, че тъй като самия той не е знаел за служебно прекратената регистрация на процесното МПС, не е свел до знанието на жалбоподателя това обстоятелство. Безспорно е и, че на 19.08.2019 г. св.Кр.Д.е глобен 200 лева с фиш (л.34 от делото) за извършено нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП, съгласно която разпоредба приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя С.П. е знаел, че управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у С.П., като правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него товарен автомобил е регистриран.

При посоченото дотук съдът намира подадената жалба за основателна, поради което следва процесното НП да бъде частично отменено по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и санкционирането му с административни наказания по вид „глоба“ в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

При очерталия се изход на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение по силата на представения договор за правна защита и съдействие (л.8 от делото).

             

             Съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН. Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №19-0769-004434/13.09.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

в частта, с която на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,

на С.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-004434/13.09.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

в частта, с която на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата,

на С.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 10.00 лева;

 

На основание чл.63, ал.3 във връзка с ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на С.Г.П., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд