Решение по дело №88/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на И. Г. П., [населено място], област Пловдив, депозирана чрез адвокат П. В. от Адвокатска колегия – София, против Решение №311/15.11.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1199/2024 г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба , серия „К“ № 8449608 на ОДМВР - Шумен, с който на И. Г. П., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че неправилно е била ангажирана отговорността му, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на засеченото превозно средство. С оглед на това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него ЕФ, като претендира и присъждане на съдебни разноски. Депозира молба, с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа изложените отменителни основания. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, областна дирекция на ОД на МВР – Шумен, депозира писмена молба чрез главен юрисконсулт И.. С., в която ответникът не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Изложени са и съображения за неоснователност на оспорването, както и претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 03.10.2023г. в 13: 20 часа на [улица], в [населено място], при максимално допустима скорост за движение в населено място 50 км/ч, била засечена скорост на движение на МПС - л. а. „Мазда 6“ с рег. № [рег. номер] - 72 км/ч.

Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство - мобилна радарна система тип "TFR1 – М" № 591, което е било монтирано на служебен автомобил на РУ - Шумен и е било обслужвано от свидетеля Д. Ж. Д. - мл. полицейски инспектор в РУ - Шумен. Полицейският автомобил, на който било монтирано техническото средство, бил позициониран на [улица]в [населено място]. Техническото средство било настроено да засича скоростта на движение на автомобилите и в двете посоки. Направен бил и запис на нарушението – клип № 16336. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е „МАКСТЕР С.О.П.“ ООД с ЕИК203006722, [населено място].

За заснетото с техническото средство нарушение, от ОДМВР – [населено място] бил издаден електронен фиш серия „К“ № 8196609, в който при текстовото описание на нарушението е посочена разрешената скорост – 50 км/ч., установена скорост на движение от 69 км/ч., превишението - 19 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването. Посредством същия, на Д. Д. Б., в качеството ѝ на законен представител на „МАКСТЕР С.О.П.“ ООД на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от страна на Б. била представена в ОДМВР – [населено място] писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението, а именно жалбоподателят И. Г. П. и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на което първоначално издадения електронен фиш серия „К“ № 8196609 бил анулиран и издаден процесният ЕФ серия „К“ № 8449608 на ОДМВР - Шумен, с който на П. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при условията на повторност.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на ЕФ, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като същата е приложена правилно при наличието на предпоставките за това. ЕФ е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдебният състав посочил, че нарушението, за което е санкциониран И. П. е установено по несъмнен начин чрез допустимо от закона изправно техническо средство. Според мотивите на съдебния акт правилно е определен субектът на нарушението, както и че санкционираната деятелност е съставомерна по приложения административно наказателен състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвид безспорните доказателства, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия „К“ № 4604011, влязъл в сила на 10.11.2022г., като двата ЕФ касаят нарушения на скоростния режим, установен в чл. 21 от ЗДвП. По тези съображения съдът потвърдил атакувания пред него фиш.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правният извод за съставомерност и доказаност на вмененото на касатора деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си.

Процесният ЕФ напълно съответства на утвърдения образец и съдържа изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП данни. В ЕФ е налице точно и ясно описание на нарушението по начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. Съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото /населено, извън населено, автомагистрала/, където е установено. Видът на превозното средство изрично е описан в издадения ЕФ, като са посочени марката, модела и регистрационния номер, нарушението е извършено в населено място при въведено със закона ограничение на скоростта до 50 км/ч. От друга страна, превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни, за да се счете, че е налице съставомерно деяние, при което за водача не е съществувала неяснота за това какво нарушение му се вменява. Налице е и съответствие между отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения снимков материал.

От приобщените по делото доказателства се установява, че са изпълнени предпоставките за ангажиране на отговорността на дееца. Органите на МВР са изпълнили вмененото им задължение по издирване на водача на превозното средство. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Редът за индивидуализиране на лицето, което е управлявало моторното превозно средство е разписан в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП - електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В случая от управителя на дружеството – собственик на превозното средство към инкриминирания период е депозирана Декларация от 08.12.2023г., в която Д. Б. е посочила лицето – водач на засеченото превозно средство на упоменатата в ЕФ дата, като към декларацията е приложила и копие на неговото свидетелство за правоуправление. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. Това лице е именно касаторът, спрямо който е издаден и процесният електронен фиш.

Напълно се споделят и мотивите на районния съд за съставомерност на санкционираното нарушение по приложения административнонаказателен състав. Наличните доказателства сочат, че при ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управляваният от И. П. автомобил се е движел с превишение от 19 км/ч., което поведение съставлява нарушение по смисъла на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява също, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „АТСС TFR1-M“, като по делото са представени Протокол от проверката на мобилната система, както и Протокол за използването на Автоматизирано техническо средство с рег. № 1729р-28856/09.10.2023г., придружен със снимка на служебния автомобил, в който е било разположено устройството. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. При това положение и с оглед събрания доказателствен материал се установява въведеното ограничение и установената скорост на придвижване от страна на превозното средство на касатора, която в ЕФ е отразена след отчитане на съответния толеранс. По делото са налични доказателства, че простъпката на водача е осъществена в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане на ЕФ серия „К“ № 4604011, влязъл в сила на 10.11.2022г., което е предопределило санкционирането на касатора по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а именно с глоба в двоен размер на определената в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Неоснователно касационният жалбоподател навежда доводи, че решаващият съд е следвало да извърши проверка в системата на АИС-АНД на ОД на МВР Пловдив и да установи кой е собственик и ползвател на превозното средство. Отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на лице, извършило нарушението, а не като собственик или ползвател на процесното МПС, след като е проведена процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че с поведението си касаторът е допуснал вмененото му нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и правилно е санкционирано по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Като е достигнал до същите правни изводи, РС [населено място] е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №311/15.11.2024г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1199/2024г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА И. Г. П., [населено място], област Пловдив, [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.