Решение по дело №6127/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2448
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Мартин Стаматов
Дело: 20213110106127
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2448
гр. Варна, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110106127 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от СВ. АТ. СТ., с която се
претендира Г. д. „П. б. и з. на н.”- *****, с адрес гр. С., ул. „П.“ № ****, да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 1512,90 лева за положен и незаплатен извънреден труд в
размер на 194,48 часа за периода от 01.10.2018г. до 30.06.2020г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено
следното: между страните е съществувало служебно правоотношение, като за периода
01.01.2018г. до 30.06.2020г., ищецът е заемал длъжността „водач на пожарен автомобил“ в
Регионална служба „П. б. и з. на н. /*****/-В. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на
държавните служители в **** работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично
при 5-дневна работна седмица Работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба
№ 8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи за размера на основните
месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за
длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. Предвид липсата на специална
уредба приложима е нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в сила от 01.07.2007 год., приета с ПМС от 14.01.2017г. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
1
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд“ е регламентирано в чл. 140, ал. 2 КТ - нощен е трудът, който се
полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. Изводът е, че коефициентът се определя като нормалната
продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд, се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд, или 8:7= 1.143. За периода от 01.01.2018г. до
30.06.2020г., ищецът е положил общо1360 часа нощен труд, който изчислен с коефициент
1.143 е равен на 1554,48 часа. Самото преизчисляване на нощния труд към дневен води до
извънреден труд от 194,48 часа, които следва да му бъдат заплатени. Начинът на изчисление
е следния: при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %
съгл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като средно всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6
лв, т.е. задължението на ответника възлиза на лева, каквато сума 1512,90 лв. не му е
изплатена за този период. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е постъпил
отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не
оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение заемайки длъжност по щата на ******. Потвърждава, че ищецът е работил
на 12часови смени. Сочи, че видовете допълнителни възнаграждения са изброени в чл. 178,
ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) включително за полагане
на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч. и за полагане на труд на официални празници. Съгласно
ал.2 на същия член. условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова
заповед. Съгласно чл. 187 , ал. 3 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа годишно. Счита, че в случая приложение следва да намери
единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от полицейските служители
в ******. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС. Действащи за периода
са Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/10.01.2020г., в които липсва
разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл
оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това. В чл. 3, ал. 3 Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители в *****. (Наредба №8121з-776 в сила от
02.08.2016г.) се регламентира „За държавните служители в**** е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. За да обоснове претенцията си се позовават на чл.9
,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работното време, в която е прието
следното: нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Това ограничение води до изчисляване 8ч:7ч -1,143.
Ограничението в Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. е не повече от 8 часа нощен труд,
което се различава от Наредбата за структурата и организацията на работното време. За
държавните служители в **** е уреден специален ред за получаване на допълнителни
възнаграждения вкл. за положен нощен труд и труд, положен на официални празници. В
посочените разпоредби на ЗМВР се уреждат и други допълнителни възнаграждения за
държавните служители по смисъла на ЗМВР. които не са приложими за служителите със
служебни правоотношения по Закона за държавния служител и тези по трудови
правоотношения по КТ. ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и
следователно обществените отношения, касаещи служителите в *****, следва да се уреждат
2
по реда. предвиден в специалния закон. Това е така, тъй като в рамките на тази регулирана
от закона област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените отношения
(полагане на труд от служители на *****), отличаваща се с ясна специфика, за което е
допустимо установяването на различен правен режим спрямо група лица. Изрично
законодателят е предвидил в ЗМВР отделен ред и условие за заплащането им в наредби на
министерството на вътрешните работи. Такива наредби са издадени на съответното правно
основание. Ищецът се позовава на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работното време посочвайки чл.140 ал.1 КТ - нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Не може да се говори
за празнота в подзаконовите нормативни актове. Не може да се претендира прилагането на
чл. 9 на Наредбата за структурата и организацията на работното време, тъй като е налице
друг специален нормативноуреден ред. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Представена е Заповед №*****г. на Министъра на вътрешните работи, с т.1 от която
е определено за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на
държавните служители да изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25 лева. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и
се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол–приложение №5
към чл.32, ал.1 в чл.33 от Наредба № *****г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
От представените платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на
ищеца за периода се установява, че за периода 01.10.2018г. до 30.06.2020г. не му е заплащан
извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ се
установява, че на СВ. АТ. СТ. не е заплащан извънреден труд за приравнен нощен труд.
Дължимата сума за положен извънреден труд през нощта /за 1376 часа нощен труд/ в
периода от 01.10.2018г. до 30.06.2020г. при приложение на коефициент 1,143 лева, е
1574 часа дневен извънреден труд на стойност 1565,94 лв. Изплатения му нощен труд по 25
ст., респ. по 1 лв. на час сл. 02.2020г. не попада в така изчислената сума.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че страните са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заема
длъжността „водач на пожарен автомобил“ в Регионална служба „Пожарна безопасност и
защита на населението /РСПБЗН/-В., като има статут на държавен служител.
По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Не е спорно твърдението на ищеца, че за периода 01.10.2018г. до 30.06.2020г. е
положил 1736 часа нощен труд, което се установява и от приложените протоколи за
отчитане на нощния труд и заключението на вещото лице по ССчЕ. Основният спорен
въпрос по тази претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен
такъв, така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли
резултата от изчислението да се счита за извънреден труд респ. да се начисли и заплати като
такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на **** се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР,
като чл.178, ал.1, т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. Според нормата на чл. 187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
3
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В процесния период от 01.10.2018г. до 30.06.2020г. са действали Наредба № 8121 з-
776 от 29.07.2016г. /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и Наредба № 8121з-36/10.01.2020г.
издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Според двете наредби при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00ч.
и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г. и отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му.
В Наредба № 8121з-779 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/10.01.2020г. липсват
норми, които да съответстват на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143.
Тези изводи не се променят от указанията по приложимото право дадени с решение
на съда на ЕС от 24.02.2022г.
По гореизложените съображения и предвид заключението на вещото лице, че
извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 е на
стойност по-голяма от претендираната и не е начислен и/или изплатен на ищеца, съдът
намира, че искът като основателен следва да бъде уважен в цялост.
По разноските :
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
като според представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение, те са в
размер на 480 лева с ДДС /400 лева без ДДС/, попадащ в рамкита на минимално
установените размери в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по делото в размер на 60,52 лева за уважения иск и сумата от
180 лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Мотивиран от горното, ВРС

РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Г. д. „П. б. и
з. на н.”, с адрес: гр. С., ул. „П.”, № **** да заплати на СВ. АТ. СТ. ЕГН ********** сумата
от 1512,90 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 194,48 часа за
периода от 01.10.2018г. до 30.06.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения
4
нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на завеждане на иска - 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. д. „П. б. и з. на н.”, с адрес: гр. С., ул.
„П.”, № **** да заплати на СВ. АТ. СТ. ЕГН **********, сумата от 480 лева,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. д. „П. б. и з. на н.”, с адрес: гр. С., ул.
„П.”, № ****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 240,52 лева – държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5