Решение по дело №251/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 6
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Петър Милков Милев
Дело: 20213300600251
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Разград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Ив. Р. Р.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213300600251 по описа за 2021 година
Решението, на основание чл. 33, ал. 5 НПК, е изготвено от съдия Емил
Стоев.

Въззивното производство е образувано по жалба (вх.
№261286/16.06.2021 г. на РС Разград) от адв. Е.С. - защитник на
подсъдимия Р. Г. Б. против присъда № 23/09.06.2021 г. по НОХД №
238/2020 г. по описа на РС Разград.
Подадената въззивна жалба съдържа оплакване, че присъдата е
неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения и при
неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е
явно несправедливо.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В допълнително писмено изложение (вх. №261577/16.08.2021 г. на РС
Разград) се твърди, че при постановяване на обжалваната присъда са
допуснати:
1. Процесуални нарушения, тъй като липсват мотиви, не са обсъдени
събраните доказателства и направените възражения:
1
мотивите към присъдата са формални и не дават отговор на
възраженията на защитата, тъй като неправилно съдът приел, че
подсъдимият е укрил автомобила в гаража на тъста си. Защитникът се
позовава на разлика между „бягство от местопроизшествието“ по НК и
случай на напускане на местопроизшествието по смисъла на чл. 123, ал.
1, буква „б“ от ЗДвП и твърди, че подсъдимият не е избягал от
местопроизшествието, тъй като е бил в дома си, не се е укрил на друг
адрес, признал е всичко на полицията, когато са го открили. Адв. С.
намира, че съдът не е анализирал причините за прибирането на
подсъдимия в дома му, а без да излага мотиви, посочил че подсъдимият
напуснал местопроизшествието;
изтъква се, че за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е повдигнато
обвинение, но не фигурира в диспозитива на присъдата и съответно не е
ясно дали подсъдимият е осъществил или не това нарушение.
при установено съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия в
мотивите не е обсъдено това обстоятелство;
липсва анализ на свидетелските показания;
превратно е тълкувана съдебната психиатрична и психологическа
експертиза, като съдът е достигнал до неправилния извод, че
подсъдимият не е помогнал на пострадалия.

2. Нарушения на материалния закон, тъй като е постановена осъдителна
присъда, а събраните доказателства обосновават извод, че деянието е
несъставомерно:
- неправилно съдът, след като е установено управление на МПС с
допустимата скорост – 50 км/ч. приел, че само подсъдимият и то виновно е
причинил пътно-транспортното произшествие;
- оспорва се, че пострадалият е „предвидимо препятствие“ и че подсъдимият е
бил длъжен през нощта, през зимата да предвиди, че по средата на пътното
платно може да се движат хора в тъмни дрехи, в пияно състояние и да намали
или спре.
- навеждат се доводи, че е оказана помощ на пострадалия след удара и
впоследствие с неговото лечение и възстановяване, но съдът, в противоречие
със закона, отказал да преквалифицира деянието по чл. 343а от НК;
- твърди се, че според закона и утвърдената съдебна практика, деецът е
трябвало да има намерение да се укрие като автор или да укрие състоянието
на автомобила, като доказателства в тази насока не били събрани.
Излагат се доводи, че наказанието е крайно завишено и не отговаря на
степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

2
В съдебно заседание адв. С. – защитника на подсъдимия Р. Г. Б.
поддържа жалбата и моли съда да я уважи изцяло. Излага доводи, че в
мотивите към атакуваната присъда няма отговор на въпросите, които са
предмет на делото, не е изложено какво приема и какво не съда, на какво
основание, какви са доказателствата и е налице липса на мотиви. Изтъква, че
съдът е преповторил съдържанието на експертизите и на обвинителния акт,
без да направи свой анализ. Не е изследван въпроса какво е участието на
т.нар. „пострадал“, с какво е допринесъл, има ли съвина. Сочи, че са налице
безспорни доказателства за помощта, която е оказана от подсъдимия.
Защитникът поддържа доводите в жалбата.
Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно заседание, без да
сочи уважителни причини за неявяването си.
Подсъдимият не е давал обяснения в хода на съдебното производство.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че съдът е постановил
атакуваната присъда при съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК - противоречие на
диспозитив и мотиви, което създава неяснота относно действителната воля на
съда. В диспозитива на присъдата съдът посочил, че признава подсъдимия за
виновен по текстове по ЗДвП, без да посочва чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в същото
време в диспозитива на присъдата липсва произнасяне, досежно това
подсъдимият да е оправдан в извършване на нарушение на посоченото
правило. С оглед на това намира, че постановеният съдебен акт страда от
липса на мотиви, поради неясна воля и е невъзможно упражняване на
контрол в настоящата съдебна инстанция. Алтернативно заявява, че ако
съдът приеме, че посоченото процесуално нарушение не е съществено или че
е възможно да бъде отстранено, да остави без уважение останалите доводи,
досежно неправилност на атакувания съдебен акт и да бъде потвърден
изцяло.

Повереникът на частния обвинител адв. Й. в съдебно заседание
заявява, че присъдата и мотивите на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни и моли съда да ги потвърди.

Частният обвинител С.А., в съдебно заседание заявява, че не е бил пиян,
а момчето го ударило, три метра нагоре скочил и друго не помни.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе
предвид доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

3
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице по чл. 318, ал. 3
НПК, в срока по 319 НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка акт.
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК.

С обжалваната присъда № 23/09.06.2021 г. по НОХД № 238/2020 г. РС
Разград признал подсъдимия за виновен в това, че на 05.12.2018 г. в село
Ясеновец, област Разград, на ул. „Първи май“, пред дом № 4, при управление
на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 2428 ВС, нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на С. Ас. Ас. от село Ясеновец, изразяваща
се в тежка черепно мозъчна травма със счупване на дясната слепоочна кост на
черепа, счупване дъгата на ябълчната кост вдясно, счупване на горната
челюст в областта на максиларния синус, контузия на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, интрацаребрална хеморагия вляво и
кома, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалия; счупване на дъгата на ябълчната кост вдясно и на
горната челюст в областта на максиларния синус, които са довели до трайно
затрудняване на дъвченето за срок от 2-3 месеца на пострадалия; счупване на
втори шиен прешлен в областта на дъгата и израстъците му, които са довели
до трайно затрудняване на движението на снагата на пострадалия със среден
срок за възстановяване около 4-4,5 месеца, ако не настъпят усложнения в
оздравителния процес и счупване на горния и долен край на срамната кост на
таза вляво, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник на пострадалия със среден срок за възстановяване около 2-2,5
месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което е осъден
за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 6, буква „а“, предл. 2 във връзка с ал.
1, буква „б“, предл. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Наложено е наказание
една година и шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
отложено, но основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. На
основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от две години. Присъдени са разноски.

От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р. Г. Б. е български гражданин, роден на 29.04.1995 г. в гр.
Разград. Живее в с. Ясеновец на ул.“Първи май“ № 3. Живее при родителите
си. Има средно образование. Работи като управител на фирма „БОС-95“
ЕООД - гр. Разград. Не е женен. Съжителства на семейни начала и има едно
дете. Не е осъждан (справка съдимост л. 41, т.1).
Б. е правоспособен водач на МПС категории „В“ и „АМ“ от 2013 г. Има
налагани административни наказания за извършени нарушения по Закона за
движение по пътищата (справка за нарушител л. 98, т. 1) през 2014 г., 2015 г.
4
и февруари, май и ноември 2018 г.).
Подс. Б. притежава лек автомобил “Фолксваген Голф“ с рег.№ РР 24 28
ВС.
Р. Г. Б. не страда от умствена недоразвитост или психично заболяване.
Същият е с нормално протекло и съответно на възрастта, образованието и
средата нервнопсихично развитие. Базисните му психични годности са били
ненакърнени.

На 05.12.2018 г., в с. Ясеновец, около 00,30 часа след полунощ, подс. Б.
управлявал лекия си автомобил “Фолксваген Голф“ с рег. № РР 24 28 ВС към
дома си. Времето било студено, имало заледени места по пътното платно,
видимостта била ограничена, поради нощната тъмнина. Б. управлявал
автомобила по ул.“Първи май“, движението му било със скорост около 50
км/ч.
По същото време, по ул.“Първи май“, в същата посока, пред
автомобила, в дясната половина на платното за движение, вървели св. Бисер
Севдалинов Северинов, св. Румен Иванов Минчев и св. С. Ас. Ас.. С.А.
вървял най-близо до средата на платното за движение.
Платното за движение било покрито с асфалт, широко около 6 метра,
участъкът бил прав, с лек наклон при изкачване, в посоката на движение на
автомобила.
В района около дом №4 на ул. „Първи май“ лекият автомобил
„Фолксваген Голф“, управляван от подс. Б., настигнал пешеходците,
продължил движението си, без да ги заобиколи и блъснал в гръб, с предната
дясна част на автомобила си, пешеходеца С.А..
От удара тялото на св. А. отхвръкнало и паднало върху предния капак и
предното панорамно стъкло на лекия автомобил “Фолксваген Голф“ с рег.№
РР 24 28 ВС, след което паднало на пътната настилка. Пострадалият бил
неподвижен, имало обилно кръвотечение.
В резултат на претърпяното ПТП С.А. е получил:
- тежка черепно мозъчна травма със счупване на дясната слепоочна
кост на черепа,
- счупване дъгата на ябълчната кост вдясно,
- счупване на горната челюст в областта на максиларният й синус,
- контузия на мозъка,
- травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
интрацаребрална хеморагия в ляво,
- кома,
- счупване на втори шиен прешлен в областта на дъгата и израстъците
му,
5
- счупване на горният и долен край на срамната кост на таза в ляво.

Подсъдимият спрял, управлявания от него автомобил, слязъл и отишъл
да види какво е състоянието на св. А.. Свидетелите Северинов и Минчев
отишли до пострадалия А. и установили, че е в безсъзнание. По-късно на
място дошли майката и бащата на подсъдимия. Бащата на подсъдимия
сложил „нещо като картонче“, по думите на св. Северинов, под главата на А..
След известно време пристигнал св. Ерол Сабриев Хасанов, който се
движел със собствения си лек автомобил след автомобила, управляван от
подсъдимия. Хасанов видял св. А. паднал на земята. Хората, които заварил
там му казвали различни неща – едни, че кола блъснала А., други че бил пиян
и паднал на земята. Св. Северинов казал на Хасанов да се обади за линейка.
Хасанов се обадил от мобилния си телефон на ЕЕН 112 и казал, че има ударен
човек на земята. Първоначално бил регистриран сигнал за бито лице.
Св. Северинов се уплашил и се прибрал в дома си.
Подсъдимият напуснал местопроизшествието. Прибрал се в дома си, а
автомобила паркирал на друго място в селото.
След подадения сигнал на място пристигнал екип на Спешна помощ и
пострадалият А. бил транспортиран в МБАЛ Разград. При пристигане на
автомобила на Спешна помощ всички, освен св. Е. Хасанов и друго лице,
което пристигнало с него, напуснали местопроизшествието.
Лекарите от МБАЛ Разград казали на служителите на МВР, че
уврежданията на А. са от ПТП, а не резултат на сбиване.
Полицейски служители установили, че се касае за възникнало ПТП.

Подсъдимият Б. бил открит на 05.12.2018 г., около 15 ч. и бил
изпробван за алкохол с уред „Алкотест Дрегер“, като скалата на уреда не
отчела концентрация на алкохол в издишания от обвиняемия въздух.

А. бил лекуван оперативно. Бащата на подсъдимия Бозаждиев платил за
извършване на операцията. Плащал и след това на лице, което да подпомага
подсъдимия. А. и след проведеното лечение, включително при разглеждане
на делото пред първоинстанционния съд, бързо се изморявал, не можел да
върши тежка физическа работа, оплаквал се от болки, замайване. Предстояли
му още операции.

Безспорно се установява от показанията на свидетелите Северинов,
Минчев и пострадалия А., че през нощта на 05.12.2018 г. вървели по ул.
„Първи май“ в с. Ясеновец. По улицата били настигнати от лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 2428 ВС, управляван от подсъдимия Р.
Г. Б., като Северинов и Минчев успели да се отклонят и да избегнат удара, а
6
А. бил ударен отзад от автомобила, тялото му се качило върху предния капак
на автомобила, достигнало челното стъкло на автомобила и паднало на пътя.
Свидетелите познавали подсъдимия и го разпознали като водач на
автомобила. Северинов разговарял с него след деянието.
Мястото на удара и механизма на ПТП е установен от показанията на
посочените свидетели, показанията на служителите на МВР, които след
пристигане на местопроизшествието установили следи от кръв, както и от
заключенията по АТЕ и СМЕ.
Според заключението по СМЕ уврежданията съответстват да са
получени от блъскане с лек автомобил с последващо отхвърляне на
пострадалия върху автомобила и след това върху терена. Няма различие в
заключенията по АТЕ от досъдебното производство и назначеното в хода на
съдебното следствие, относно механизма на съприкоснование на МПС,
управлявано от подсъдимия и пострадалия и последователното попадане на
тялото на А. върху предния капак, достигането до челното стъкло и
отхвърлянето му на пътното платно.
Налице е различие в определената от вещите лица скорост на движение
на автомобила. Съдът приема, че вещите лица по АТЕ, назначена на
съдебното следствие, с оглед разширения състав на вещите лица, опита и
квалификацията им, са дали обективно и обосновано заключение, в частта
относно скоростта на движение на МПС.
От показанията на свидетелите Северинов, Минчев, А., Хасанов, и Б.а
се установили, че подсъдимият е управлявал автомобила, който блъснал св.
А., подсъдимият спрял автомобила, слязъл от него и бил на
местопроизшествието, разбрал е, че има тежко пострадал от ПТП, който е
неподвижен на земята и след това е напуснал местопроизшествието и се е
прибрал в дома си. В същата насока са и показанията на св. Еюбов и св.
Найденов – служители на МВР, пред които подсъдимият заявил, че се
уплашил и се прибрал в дома си след местопроизшествието.
Безспорно се установява от показанията на служителите на МВР – св.
Христов, св. Иванов, св. Св. Й., св. Найденов, св. Славов и св. Еюбов, че е
направен опит да бъдат заблудени, че уврежданията на А. не са от ПТП, тъй
като при пристигането служителите на МВР не са установили лица на
местопроизшествието, не им е съобщено, че е имало ПТП, а бащата на
подсъдимия заявил на служителите на МВР – св. Найденов и св. Славов, че се
интересува от случая, тъй като е роднина на пострадалия.
Съдът не кредитира показанията на св. Бозаждиева, в частта относно
това, че неизвестно лице преместило автомобила, управляван от подсъдимия,
с оглед родството с подсъдимия и житейската нелогичност на показанията,
че неизвестно лице е преместило автомобил с повреди, който очевидно е
участвал в ПТП. Освен това обстоятелството, че подсъдимият е напуснал
местопроизшествието, с цел да се укрие, не се опровергава и ако бъде прието,
че автомобилът му е преместен от друго лице. Вероятно подсъдимият, след
7
като е установил състоянието на блъснатото от него лице, е преживял
негативни емоции - страх за последствията, безпокойство, тревожност, но
видно и от заключението по СПЕ, интензивността им не е с такава сила, че да
бъдат отнесени към някакво особено свръхмерно емоционално състояние на
страх. Поведението на подсъдимия е подредено и логически мотивирано. Б. е
напуснал местопроизшествието, след като е разбрал, че е предизвикал ПТП, с
цел да се укрие или да прикрие някои обстоятелства от значение за
разкриване на обективната истина.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите очевидци на ПТП,
заключението на вещите лица по АТЕ и СМЕ е изяснен механизма на
настъпване на ПТП. Безспорно е установен от СМЕ и медицинската
документация (т. 2) вида и характера на уврежданията на А. и механизма на
причиняването им. Безспорно е установено, че подсъдимият е управлявал
МПС и съответно е извършител на престъплението.
От показанията на А. и Н. Хасанов се установява състоянието на
пострадалия след ПТП и след проведеното лечение.
Показанията на свидетелите А., Христов, Иванов, Й., Найденов, Еюбов,
Славов, Н. Хасанов, Северинов, Минчев, Е. Хасанов са логични,
последователни, взаимнодопълващи се, без противоречия.
Заключенията на вещите лица по СМЕ и АТЕ, назначена в хода на
съдебното следствие, са пълни, ясни, обосновани и няма съмнение в
правилността им.
Установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени от блъскане с лек автомобил с
последващо отхвърляне на пострадалия върху автомобила и след това падане
върху терена.

Описаната фактическа е приета за установена след самостоятелен
анализ на събраните доказателства, извършен от въззивния съд и според
съдебният състав е изяснена по несъмнен начин, без значими противоречия в
доказателствената съвкупност. Делото е изяснено и са събрани възможните
доказателства. Изяснения са въпросите, относно извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него, характерът и размерът на вредите,
причинени с деянието и другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността.
Налице са уклончиви показания на свидетелите, относно това кога
точно и по какъв начин подсъдимият е напуснал местопроизшествието и
твърдение на майка му, че друго лице е преместило автомобила. Но е
безспорно установено, че Б. е напуснал местопроизшествието преди
пристигане на автомобила на спешна помощ и на служителите на МВР, както
и че автомобилът не е бил на мястото на ПТП. Показанията на всички
свидетели са категорични, че подсъдимият е напуснал местопроизшествието.
8
Категорични, ясни и недвусмислени са и показанията на свидетелите
служители на МВР, че подсъдимият не е установен на местопроизшествието,
не е било ясно, че е извършител на деянието, нито са уведомени, че е
настъпило ПТП.

От правна страна.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Правната норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП изисква от участниците в
движението с поведението си да не създават опасности и пречки за
движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да
причиняват имуществени вреди, а чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП изисква водачът на
ППС бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците. В чл. 5 ЗДвП е предвидено най-общо изискване към
водачите да не създават опасности, да бъдат внимателни, а в чл. 20, ал. 2
ЗДвП е предвидено конкретно задължение за водачите на МПС.
Движението през нощта, с намалена видимост поради тъмнината, при
студено време и частични заледявания на пътя са изисквали повишено
внимание от водача. Наличието на пешеходци на пътното платно е опасност
за движението и съответно изисква водача да намали скоростта и спре, за да
избегне ПТП. Местопроизшествието е на прав участък и водачът на МПС Б. е
имал възможност да спре преди мястото на удара, при движение със скорост
по-ниска от 55 км/ч.
Подсъдимият е нарушил посочените правила за движение по пътищата
и е могъл да предотврати настъпването на вредните последици ако е имал
правомерно поведение и се е движил със скорост, която му позволява да спре
след като възприеме пешеходците, движещи се по пътното платно пред
автомобила.
Съставът на ОС Разград намира, че престъплението не е извършено в
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е безспорно установено, че
скоростта с която е подсъдимият е управлявал автомобила е надвишавала 50
км/ч.
Въззивният съд следва да измени присъдата, с оглед правомощията си
по чл. 337 ал. 1, т. 2 НПК и да признае Б. за невиновен и го оправдае по
обвинението, че е извършил престъплението като е нарушил чл. 21, ал. , от
ЗДвП.
Подсъдимият е нарушил и разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй
9
като е участник в пътно транспортно произшествие и е длъжен, когато при
произшествието са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на
Министерство на вътрешните работи, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи и да не премества превозното
средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието
му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи.
Поведението му след ПТП – избягал от местопроизшествието осъществява
състава по чл. 343, ал. 3 НК.
Установените травматични увреждания на главният мозък -
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с мозъчната контузия и
интрацеребралният хематом в ляво довели и до коматозно състояние, са
причинили на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за
живота.
Счупването на дъгата на ябълчната кост в дясна и нагорната челюст в
областта на максиларният й синус е причинило на пострадалия затрудняване
на дъвченето за срок от около 2-3 месеца и в този смисъл е осъществен
медико биологичният признак на трайно затрудняване на дъвченето.
Счупването на втори шиен прешлен без отпадна неврологична
симптоматика е причинило на пострадалия трайно затрудняване движението
на снагата със среден срок за възстановяване около 4-4,5 месеца, ако не
настъпят усложнения в оздравителния процес.
Счупването на двата клона на срамната кост на таза в ляво е причинило
на пострадалия трайно затрудняване движението на левия долен крайник със
среден срок за възстановяване около 2-2,5 месеца.
Съдебният състав счита за безспорно установено, че подсъдимият Р. Г.
Б. на 05.12.2018 г., в село Ясеновец, на ул.“Първи май“, пред дом № 4, при
управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № РР 24 28 ВС,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на С. Ас. Ас.: тежка
черепно мозъчна травма със счупване на дясната слепоочна кост на черепа,
счупване дъгата на ябълчната кост вдясно, счупване на горната челюст в
областта на максиларният й синус, контузия на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, интрацаребрална хеморагия в ляво
и кома, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота на пострадалия; счупване на дъгата на ябълчната кост в дясно и на
горната челюст в областта на максиларният й синус, които са довели до
трайно затрудняване на дъвченето; счупване на втори шиен прешлен в
областта на дъгата и израстъците му, които са довели до трайно затрудняване
на движението на снагата и счупване на горният и долен край на срамната
кост на таза в ляво, което е довело до трайно затрудняване на движението на
левият долен крайник на пострадалия, като деецът е избягал от
10
местопроизшествието. С деянието си Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.“а“, пр. 2,
във вр.с ал. 1, б.“б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Престъплението е
извършено по непредпазливост, тъй като Б., като правоспособен водач,
пълнолетен и вменяем е съзнавал, че нарушава правилата за движение по
пътищата, но не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Движението на пешеходците Северинов, Минчев и А. е било в
нарушение на чл. 108 ЗДвП, тъй като са били на платното за движение. Но
при правомерно поведение на водача на МПС не биха настъпили
общественоопасните последици. Безусловно задължение за водача на МПС е
да подбира скоростта, с която управлява автомобила, с оглед пътните
условия, атмосферните условия, видимостта, характера и интензивността на
движението и т.н., както и да бъде в състояние да спре при възникнала
опасност за движението. Задължение на водачите е да бъдат внимателни и
предпазливи към пешеходците, да не поставят в опасност живота и здравето
на хората. Приносът на пострадалия за настъпване на ПТП не е съществен, но
следва да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие
пешеходец, когато е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита
при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по
чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.

По наказанието.
За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Б. не е осъждан, трудово ангажиран е и има добри характеристични
данни, според наличната по делото информация. Има едно дете. След
разкриване на престъплението, семейството му е оказало материална помощ
на пострадалия А. – заплатено лечение и възнаграждение на лице, което да
полага грижи за А.. Тези обстоятелства, както и поведението на пострадалия
А. – допуснато нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗДвП са смекчаващи
отговорността. От друга страна отегчаващи отговорността обстоятелства са
множеството телесни повреди, причинени на А. и последиците, които търпи.
Наложеното наказание на подсъдимия е малко над предвидения
минимум. Съставът на ОС Разград намира, че няма основание за намаляване
на наказанието. За да се постигнат целите по чл. 36 НК, да се въздейства на
подсъдимия и останалите членове на обществото, наложеното наказание не
следва да се намалява.
Наказанието не е несъразмерно тежко за извършеното.
Поради наличие на предпоставките на чл. 66 НК първоинстанционният
11
съд е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
Подсъдимият е лишен, на основание чл. 343г НК от право да управлява МПС
за срок от 2 години. Това наказание е необходимо, за да осъзнае Б.
последиците от нарушението на правилата за движение и за да се поправи,
съответно е на тежестта на извършеното.
С оглед обвинението против подсъдимия, че е нарушил правилата за
движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и приетото от РС Разград, а и от състава на
въззивния съд, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост около 50 км/ч.,
следва да се измени присъдата и Б. да бъде оправдан за нарушение по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП.

По жалбата.
Жалбата в останалата част е неоснователна. Според съдебният състав на
ОС Разград доводите в жалбата не следва да се уважат по следните
съображения:
Мотивите към присъдата са в достатъчна степен съответни на чл. 305
НПК и не може да се приеме, че следва да се приравнят на липса на мотиви.
Съдът намира, че волята на първоинстанционния съд е ясно изразена в
мотивите към присъдата – съдът е посочил установената скорост на движение
на автомобила, ясно е описал деянието, извършено от подсъдимия и
възприетата правна квалификация.
Посочил е въз основа на кои доказателства е приел за установената
описаната фактическа обстановка. Идентични изводи за механизма на ПТП е
направил състава на въззивния съд след самостоятелен анализ на
доказателствата.
Присъдата е обоснована и фактическите констатации на съда са
съответни на събраните доказателства.
Действително в мотивите към присъдата, описвайки нарушените от
подсъдимия правила за движение, първоинстанционният съд е включил и
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която не е посочена в диспозитива на
присъдата и според съдържанието на мотивите първоинстанционният съд е
приел, че Б. не е извършил нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП. Нормата на чл.
343 НК (съответно препращаща към чл. 342 НК) е бланкетна и след
запълването й със съответно съдържание, се създава забрана за управление на
транспортни средства в нарушение на правилата за движение. РС ясно е
посочил фактическите обстоятелства, обосноваващи наличието на нарушение
на правила за движение по пътищата, съдържащи се в ЗДвП. Следва
въззивният съд да приложи закон за същото наказуемо престъпление, като не
е налице промяна, относно фактическите данни и обстоятелства, свързани с
начина на извършване на престъплението, които са от значение за правната
му квалификация, като деяние по съответния текст на чл. 343 НК.
Няма установени причини за напускането на местопроизшествието от
12
подсъдимия, които правят поведението му несъставомерно по чл. 343, ал. 3
НК. Не са установени обективни причини за напускане на
местопроизшествието, нито е установено добросъвестно поведение,
непосредствено след деянието – сам да потърси органите на МВР.
Подсъдимият е издирен от служителите на МВР едва след като е посочено от
друго лице, че е управлявал автомобила и е блъснал пострадалия.
Според ППВС № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г. квалифициращият
признак „избягал от местопроизшествието“ следва да се разбира в смисъл, че
деецът без уважителна причина е напуснал местопроизшествието с цел да се
укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното
произшествие. Съгласно Решение № 552 от 7.Х.1983 г. по н. д. № 520/83 г., III
н. о. на ВКС: „Бягство от местопроизшествието е налице не само когато
водачът укрива авторството си, но и в случаите, когато той укрива
състоянието си или други обстоятелства, които той счита, че не трябва да
станат известни на други лица“.
Обстоятелствата, че бил уплашен или че майка му казала да се прибира
в дома си, не изключват отговорността на Б. за това, че е избягал от
местопроизшествието.
Съдебният състав намира, че извършеното от подсъдимия Б. несъмнено
е бягство от местопроизшествието по смисъла на чл. 343, ал. 3 НК.
Съдебният състав на въззивния съд е обсъдил доказателства и приел, че
поведението на пострадалия, което нарушава чл. 108, ал. 2 ЗДвП е от
значение за настъпилия вредоносен резултат.
Първоистанционният съд е посочил показанията на свидетелите, на
които основава заключенията си и е посочил по какви причини не дава вяра
на показанията на св. Б.а. В показанията на свидетелите не са налице
противоречия по съществени обстоятелства, няма неизяснени обстоятелства и
направеният анализ е достатъчен.
Първоинстанцинният съд е възпроизвел в мотивите СППЕ.
Няма доказателствени източници по делото, които да позволяват извод,
че е налице поведение на подсъдимия, което може да се възприеме като
оказана помощ на пострадалия по смисъла на чл. 343а НК. Не се установяват
действия, извършени от подсъдимия, които представляват помощ, насочена
субективно и обективно към спасяване живота и запазване здравето на
пострадалия, както изисква ППВС № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.
Съдебният състав намира за безспорно установено, че подс. Б., при
управление на МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил множество телесни повреди на А., след което
избягал от местопроизшествието и извършеното следва да се квалифицира по
чл. 343, ал. 3, пр. 4, б.“а“, пр. 2, във вр.с ал. 1, б.“б“, пр. 2, във вр. с чл. 342,
ал. 1 НК.
Пешеходец на пътното платно, независимо дали е с тъмни дрехи и в
13
каква степен на алкохолно опиянение е препятствие и опасност за
движението, съответно водачите на МПС са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат. Поведението на подсъдимия е
съставомерно и Б. следва да носи наказателна отговорност. Водачът е имал
възможност да възприеме опасността за движение и да спре, но не го е
направил, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата.
Извън неприложимостта на нормата на чл. 343а НК (тъй като е налице
квалификация по чл. 343, ал. 3 НК) следва да се отбележи, че по делото не са
събрани доказателства, да е налице действие на подсъдимия, след ПТП, което
може да се обсъжда като оказана помощ на пострадалия.
Напускането на местопроизшествието без да са налице уважителни
причини – за да транспортира пострадалия до болница, за да получи самият
той медицинска помощ и т.н. е бягство от местопроизшествието, независимо
дали е отишъл в дома си или на друго място.
Мнозинството на съдебния състав на ОС Разград споделя изводите на
първоинстанционния съд, относно установените факти и правната
квалификация на деянието. Счита, че няма основание за намаляване на
наложеното наказание, тъй като не е явно несправедливо, съответно е на
извършеното и необходимо за поправяне на подсъдимия.
Не са допуснати, при разглеждане на делото, процесуални нарушения,
които са основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново
разглеждане.
Поради това съдът, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК
РЕШИ:
Изменя присъда № 23/09.06.2021 г. по НОХД № 238/2020 г. по описа на
Районен съд Разград, като признава подсъдимия Р. Г. Б. за невиновен и го
оправдава по обвинението за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Решението е подписано с особено мнение от докладчика мл.съдия
Милев.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14