РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пазарджик, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
при участието на секретаря А З. Н
като разгледа докладваното от Илиана Г Димитрова Васева Търговско дело
№ 20215200900073 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 380 КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД от ищеца К. Д. Г.,
ЕГН ********** от , против ответника "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр.
София.
Цената на главния иск е 180 000 лв. и има за предмет вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като пряка и
непосредствена последица от смъртта на майката на ищеца – Р К Г. починала
в следствие на ПТП.
Акцесорната претенция е заплащане на законната лихва върху
обезщетението, считано от 18.01.2019 г. - датата на която ответникът е
отговорил по повод на заявената от ищеца претенция, че ще изплати
обезщетение след представяне на всички документи от досъдебното
производство, с които към онзи момент другата страна не разполагала.
Обстоятелствата, на които се основават претенциите срещу
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение и законната лихва са
следните:
Майката на ищеца Р К Г починала при ПТП, настъпило на на път , надлез
при с. , Община- П. Починалата жена пътувала на предна дясна седалка в
л.а. марка рег.№ управляван от Д А. Г., движещ се от с. в посока с. . При
лоши пътни условия- заледяване на пътя и гъста мъгла, на надлеза на с.
водачът загубил управление, завъртял се и последвал сблъсък с насрещно
движещи се микробус марка per. № , управляван от Я Д Р. В резултат на
удара на място починали водачът на автомобила,който е баща на ищеца и
двете пътнички, пътували съответно на предната и на задната седалка.
В исковата молба се твърди, че причината за настъпване на пътния
инцидент били както непочистения, заледен пътен участък, така и –
несъобразената с условията на пътя скорост на водача на лекия автомобил,по
отношение вредите от управлението на който имало сключена задължителна
1
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, към което била
отправена претенция за заплащане на обезщетение, но същата останала
неудовлетворена
За ищеца, който загубил и двамата си родители, настъпили тежки
пожизнени неимуществени вреди, тъй като е бил силно примвързан към тях и
раждането си до тяхната смъртта, винаги бил живял с майка си и баща си в
едно домакинство. Свикнал бил да споделя с тях всички житейски събития и
често да опира до техните съвети и напътствия. Затова тежко понасял
загубата им и трудно възприемал случилото се.
Ответникът е подал писмен отговор, в който прави следните
възражения:
1.Оспорва се наличието на непозволено увреждане, извършено от страна на
водача на лекия автомобил, застрахован при ответника.
2.Твърди се, че причината за настъпване на събитието е наличието на
заледяване на пътния участък и липсата на опесъчаване на мястото, на което е
настъпило ПТП.
3.Твърди се, че вина за настъпване на ПТП и вредите от него имат и водачите
на останалите МПС, участвали в събитието, посочени са в отговора.
4.При условията на евентуалност се прави възражение за принос за
настъпване на събитието от страна на пострадалата, на основание чл.51, ал.2
от ЗЗД като се твърди, че пострадалата като пътник не е използвала
обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, именно този факт
би следвало да бъде отчетен като нейно поведение допринесло за вредите, за
които се търси обезщетение.
5.Оспорва размера на предявения иск.
В отговора е направено искане за привличане на трети лица помагачи на
страната на ответника, по което съдът се е произнесъл в определение при
подготовка на делото за закрито съдебно заседание, като не е допуснал
участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ и двете посочени
застрахователни дружества. Препис от определението е връчен на ответното
дружество на 27.06.22г. т.е. поради необжалването му в срок този акт е
влязъл в сила.
След съвкупната преценка на събраните доказателства и
обсъждането на установените и релевантни за решаване на спора факти,
съдът приема следното:
На при ПТП е починала Р К Г, която е майка на ищеца. Роднинската
им връзка се установява от приложеното на л.66 от делото удостоверение за
наследници
Не се спори, че починалата е пътувала в л.а. рег.№ застрахован при
ответника, с валидна към датата на застрахователното събитие полица по
задължителна застраховка ’’гражданска отговорност на автомобилистите.
Възражение относно съществуването на правоотношението не се прави от
страна на ответника, а е представен и отговор по повод на заявената пред него
застрахователна претенция, от който става ясно, че е завел застрахователна
преписка и не твърди, да не отговаря за вреди, причинени при управление на
описания автомобил.
Безспорно е също, че ответникът не е удовлетворил застрахователната
претенция, предявена от ищеца, с мотив, че ще изчака приключването на
досъдебното производство, образувано по случая. Самият водач, във връзка с
чието виновно противоправно поведение се претендира обезщетение от
ответника, е починал, поради което неговата вина и въпросът, дали с
действията си е извършил престъпление, няма как да бъдат установени със
задължителна сила в наказателния процес, който е още на фаза досъдебно
2
производство. За това съдът прецени, че е безпредметно да се изчаква
развитието на това производство, а именно в гражданския процес ще следва
да се установи дали покойният водач Д Г. е извършил деликт, обуславящ
отговорността на застрахователя по отношение сина на починалата пътничка.
Ищецът доказа по категоричен начин вредите, търпяни от него във
връзка с внезапно настъпилата смърт на майка му Р Г. Свидетелите З Б и С Г.,
които добре и от дълго време познават семейството и са от дотсатъчно близки
с ищеца, за да наблюдават колко дълбоко преживява той скръбта от нейната
липса. Макар да е вече зрял мъж със свое семейство, ищецът е продължал да
живее в едно домакинство с родителите си, да разчита на тяхната подкрепа,
вкл. в емоционален план и сега е лишен от това, като обстановката и
ежедневния бит постоянно му напомнят болезнено за тяхното отсъствие/ в
частност – за липсата на майката, с която синът бил по-близък според
показанията на неговия братовчед, св. Г./.
От показанията на двамата свидетели, стана ясно, че ищецът и
родителите му са създали и поддържали до последно един подчертано
патриархален тип отношения, които в днешно време нев България не са вече
чак толкова често срещани. Той е останал да живее с тях на село, работи в
близкия град, установява общо домакинство с родителите, жената, с която
съжителства и тяхното дете. Тези отношения предполагат една действително
голяма близост и привързаност между сина и майката, която следва да се
отчете, при оценяване на вредите от нейната смърт.
Св.Г. достатъчно подробно и убедително описа първоначалния шок, в
който е бил изпаднал братовчед му в деня на смъртта на своите родители.
Отивайки лично на мястото на инцидента, синът е възприел ужасяващата
гледка от вида на двете мъртви тела на майката и бащата. Това го е направило
през първите часове неспособен да говори и да върши изобщо нещо
адекватно. В последствие в продължение на 2-3 месеца не е ходил на работа,
стоял е вкъщи и е взимал лекарства, изписани „със зелена рецепта“. И сега се
налагало понякога да прибягва до тези лекарства, когато се изпадал в
състояние, при което не може да спи и да се храни, както го описва св. Б.
Същата свидетелка дава показания, в скръбта си невъзможността да
приеме загубата на родителите, ищецът дори понякога не искал да общува с
нея и детето им, а веднъж слязъл на етажа, където починалите са живели и
изпотрошил всичко.
Промяната в поведението му останала трайна, разстройвал се при
различни спомени за родителите си, нямал желание да празнуват празници,
защото бил свикнал винаги да го правят заедно с майка му и баща му и т. н.
Свидетелят Г. споменава в показанията си, че ищецът бил по-близък
със своята майка, отколкото – с баща си.Но и той и св. Б не могат да откроят
скръбта за нея от тази за бащата. По-скоро, и това е логично, предвид
описваната привързаност и всеотдайност между всички членове на това
семейство,ищецът изпитва една огромна скръб и липсва, която няма как да
бъде компенсирана, защото той е имал нещастието в един ден, внезапно да
загуби едновременно и двамата си родители. Това следва да се има в
предвид, доколкото застрахователят би отговарял в случая единствено за
вредите от смъртта на майката на ищеца, така както е заявена и самата
претенция. За това, при спазване на принципа за справедливост, колкото и да
е трудно в конкретния казус, съдът следва са отчете, когато определя размера
на обезщетението, че доказателствата са комплексните преживявания след
тази двойна загуба, а обезщетение се присъжда само във връзка със смъртта
на единия от родителите.
3
Следва да се обсъди и прецени на осн.чл. 202 ГПК изготвеното,
изслушано и прието заключение на назначените вещи лица лекар и авто-
инженер, с помощта на което се изяснява наличието на останалите
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил и причинната връзка между това
поведение /при презюмирана от закона вина/ и настъпилите за ищеца
неимуществени вреди, подробно описани по-горе. Комплексната експертиза
се базира на протокола за оглед на местопроизшествие, данните за
атмосферните условия, за които има представена официална справка от
НИМХ, които съдът цени и като самостоятелни писмени доказателства, на
показанията на св.В., /посетил заедно със свои колеги местопроизшествието и
извършили огледа му/, на фото-албума, изготвен за нуждите на досъдебното
производство и протокола за оглед и аутопсия на труп /за медицинската й
част/..
Безспорно е,че на около при движение по път в района на пътен
надлез с. в рамките на същото населено място, при управлението на лек
автомобил марка рег.№ водачът Д А. Г., движейки се в посока от с. към с. , е
загубил управление и след завъртания е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където е последвал сблъсък с насрещно движещият се микробус „“
pег. № , управляван от Я Д Р. След силния удар и тримата пътуващи в л.а. са
починали - водачът Д А. Г., Р К Г /пътуваща на дясната предна седалса/ и
возещата се на задната седалка П Д К.
Следва да се отбележи, че при изясняване механизма на ПТП в
последна сметка в заключението се приема, че основната техническа причина
за настъпването му е загубата на управление от страна на водача Д. Г. и
навлизането на л.а. „“ в лентата за насрещно движение, в която се движел
автомобила „“. Ако е бил останал в собствената си лента за движение, той е
щял да се размине без съприкосновение с насрещно движещото се превозно
средство. Загубата на управление е настъпила при движение със скорост
около 62 км./ч., т. е. – такава, надвишаваща максимално разрешената от 50
км/ч., определена в случая с табелата, указваща навлизането в населено
място.
Отделно от това скоростта категорично е била несъобразена с пътните
условия и пътната обстановка в момента. Според заключението на Ф., при
конкретната пътна обстановка (тъмнина, лека мъгла и наличие на места на
т.н. „черен лед,) ПТП е било предотвратимо при условие, че л.а. се е движел
със скорост до 24 км/ч. и л.а. - със скорост до 20 км/ч. Т.е. водачът на ВАЗ е
навлязъл в участъка на надлеза, при описаните пътни условия с превишена
скорост, при положение, че е имал задължение дори да намали доста над
максимално позволената, което следва да се определи като тежко нарушение
на правилата за движение по пътищата. Скоростта, с която се е движел, не би
му позволила да установи автомобила пред момента на удара, т. е. от
техническа гледна точка произшествието не е било предотвратимо чрез
предприемане на безопасно екстрено спиране
Разпоредбите от ЗДвП, които водачът е нарушил са чл. 21, ал.1 и чл.
20, ал.2, а нарушението на конкретни забранителни и задължителни правни
норми във всички случаи е противоправно поведение по смисъла на чл. 45
ЗЗД. Вината на деликвента се предполага, до доказване на противното, но в
случая не се доказаха обстоятелства, които да я изключват. Дори да се
сподели тезата, че в някаква степен вина за ПТП носят АПИ заради
неопесъчения път и/или водача на микробус per. № – заради превишената
скорост в населено място, това не би изключило вината на Д Г., при така
установените в настоящия процес обстоятелства, а би довело до приложение
4
на чл. 53 ЗЗД.
Неопесъчаването на пътното платно не може да се приеме като
единствена причина за настъпване на пътния инцидент, нито е такава,
изключваща вината на водача Г., тъй като избраната от него скорост е
превишена и при нея инцидентът е можел да се случи дори при опесъчен
участък. Едва при скорост под 36,3 км/ч. и опесъчен участък, инцидентът би
могъл да се предотврати.
Същественото за отговорността на посочения като ответник
застраховател обаче е, че при и конкретните условия на пътя, водачът на
автомобила „“е имал възможност да избегне инцидента, ако се е движел със
съобразена скорост и ако бе контролирал автомобила по такъв начин, че да
продължи движението си в своята лента.
Механизмът, по който от медицинска гледна точка са причинени
уврежданията на Р Г е изяснен от вещото лице д-р М., участвал при
изготвянето на допуснатата от съда комплексна експертиза. Пострадалата се е
намирала на предната седалка до шофьора и след завъртането на автомобила
е попаднала именно в зоната му на контакт с другото превозно средство. Със
значителната си кинетична енергия, ударът и последвалото притискане на
тялото на пострадалата жена, са причинили тежка съчетана гръбначно-
мозъчна травма и довели до масивна кръвозагуба и до спиране на сърдечната
дейност и дишането. Смъртта е настъпила бързо, за минута и е била
неизбежна в конкретния случай. Тези данни са достатъчни за са обосновават
причинната връзка, като елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Така установените факти до извода за възникване отговорността на
застрахователя по имуществената застраховка „гражданска отговорност” по
чл. 432 от КЗ да репарира причинените вреди в същия размер, в който на
основание чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, в
рамките на застрахователната сума (лимит) по застраховка гражданска
отговорност (чл.492 от КЗ).
След като фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45
ЗЗД е налице, съдът дължи произнасяне по възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, поради непоставен
предпазен колан. Това възражение се оказва неоснователно по следните
съображения:
Според заключението на комплексната експертиза смъртта на Р Г би
настъпила, независимо дали е била със или без поставен предпазен колан и
това е всъщност обстоятелство,на основание на което ищцовата страна
оспори възражението за съпричиняване. За уважаването му е необходимо да
са се установи такова виновно противопрвно поведение от страна на жертвата
на ПТП, което да е допринесло за настъпване на леталния изход и
последвалите във връзка с него неимуществени вреди за сина на починалата
пътничка. Вещите лица обаче разясняват, че при странични
удари,движението на тялото /главата/ е махаловидно настрани и не може да
бъде ограничено от колана, както би станало при фронтален удар.
Уврежданията са получени именно при това движение встрани, първо от
дясно на ляво и после – обратно. Коланът по никакъв не би могъл да
обездвижи главата и да я защити при страничен удар.Отделно от това при
страничния удар пострадала е получила и увреждания от навлизането на
метални и пластмасови елементи към седалката и тялото й, поради силната
деформация на вратата на автомобила. От тези увреждания коланът също не
би могъл да я предпази.
5
Ето защо застрахователят-ответник ще следва отговаря в пълен обем за
доказаните вреди, поради липсата на съпричиняване от страна на починалата
жена, и независимо от това, че може да се установят съизвършители на
деликта. Това е така, защото съгл. чл.53 ЗЗД всички те отговярят солидарно
към пострадалия. В трайна и последователна практика ВКС приема, че при
условията на чл.53 ЗЗД (увреждане от няколко делинквенти) при застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с един от тях,
застрахователят отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на
вредата , а не съобразно приноса на застрахования при него делинквент (
Решение 121 от 18. 09. 2014 год., по т.д.№ 2859/2013 год. на Iт.о. на ВКС, Решение № 37/
01.09. 2015 т.дело № 1070/2014г. на II т.о. на ВКС и др.). Това правило е
възпроизведено и в специалната норма на чл.499 ал.7 от КЗ - при множество
причинители на застрахователното събитие които отговарят солидарно,
застрахователите им също отговарят солидарно. При положение, че
ответникът не е предявил обратни искове срещу третите лица, участващи като
подпомагащи страни, съдът не дължи преценка и произнасяне по
евентуалната отговорност на тези лица за съпричиняване. Тяхната
отговороност, при доказан конкретен принос, ответникът (след като поправи
вредите) може да търси в отделен процес, по правилата на чл. 127 ЗЗД.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне
на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт
смърт, е обусловено както от съобразяване на указаните в ППВС №4/68 общи
критерии и главно степента на родствена близост между пострадалия и
ищеца, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и
него житейски отношения, така и при отчитане на обществено-
икономическите условия в страната към момента на увреждането (и към
момента на постановяване на решението), чиито промени са намерили
нормативно отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
следствие транспониране на европейските директиви в областта на
застраховането.
Вземайки предвид всички тези фактори и в съответствие с направените
по-горе подробни изводи за начина, по който е рефлектирала смъртта на
майката върху психиката, поведението и начина на живот на пълнолетния й
син, съдът счита, че той следва да получи обезщетение в размер на 160 000 лв.
Макар да е в зряла възраст и да има свое семейство, ищецът много по-
болезнено от други хора в подобно положение приема загубата на майка си и
е все още често е твърде повлиян от нея в различни ситуации. До такава
степен е бил свикнал с живота в едно домакинство и споделянето на всичко
със своите родители, че не може да възстанови все още напълно психичното
си равновесие, имал е изблици на гняв, но по-чести са тези на тиха печал, а
понякога се изолира от най-близките си и не може пълноценно да се радва на
живота си и на общуването с тях. Все пак в ежедневието си има спокойно,
нормално и подредено поведение и само понякога се налага да взема
лекарства в подкрепа на психиката си.
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да се присъди от датата се дължи от 18.01.2019 г., така както се претендира в
исковата молба. Разпоредбата на чл.497, ал.1,т.1 КЗ следва да намери своето
приложение, като в съответствие с данните по делото е изготвен отговор от
застрахователя, че възнамерява да плати, докато не приключи наказателното
дело, съдът приема, че към онзи момент /18.01.2019 г./ сроковете по
отношение на доброволното изпълнение са били изтекли. В писмото-отговор
6
не се споменава кога е предявена претенцията, нито страните уточниха това.
Не представиха и доказателства. Но поради липсата на възражения от страна
на застрахователя, че лихва би се дължала от един по-късен момент, ще
следва да се приема датата, от която се претендира от ищеца.
Ответникът следва да заплати на пълномощниците на ищеца адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата. Размерът му следва
да се определи съразмерно на уважената част от иска в размер, съответстващ
на предвидения в действащата Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати и държавна такса върху уважената част
от иска на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, тъй като ищецът е освободен от внасянето на
такава и на осн. чл. 83 ГПК.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София да заплати
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на К. Д. Г. , ЕГН
********** от с. , обл. в размер на 160 000 лв., претърпени като пряка и
непосредствена последица от смъртта на неговата майка – Р К Г, починала в
следствие на ПТП, станало на , заедно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 18.01.2019 г. до окончателното плащане, като
отхвърля иска за разликата от 160 000 лв. до 180 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София да заплати
държавна такса в размер на 6 400 лв.
ОСЪЖДА ответника ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София да
заплати на пълномощниците на ищеца: адвокат Л. Г. Г. и адвокат Р. П.,
двамата от САК адвокатско възнаграждение осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата в размер на 5 130 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт
от страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7