Мотиви към решение
по АНД №2014 по описа за 2020г. на ШРС
На 12.06.2020г. от ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на обв. Р.М.В. с ЕГН ********** *** от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. В диспозитивната част на постановлението
е посочено, че: на
02.08.2019г. в гр. Шумен по ул. “Климент Охридски, бул. „Симеон Велики“ и ул.
„Университетска“ управлявал МПС – мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ с рама №JH2PC40A87M001722, без
регистрационна табела, който не е бил регистриран по надлежния ред, предвиден в Закона за
движение по пътищата и Наредба №I - 45 за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на МПС
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от Министъра
на вътрешните работи.
Въз основа на внесеното постановление е било образувано АНД № 1035/2020г.
по описа на ШРС, по което на 05.08.2020г. е постановено Решение №343, с което
обвиняемият е признат за виновен за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК
и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е
наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. С решение №50/02.11.2020г. по ВНАД №274/2020г.
на Окръжен съд – гр. Шумен,решението е отменено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
На 05.11.2020г. е образувано АНД №2014/2020г. и с
разпореждане от 09.11.2020г. делото е насрочено за разглеждане по реда на глава
28 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа предложението. Счита, че
обвиняемият е осъществил от обективна и субектива страна състава на вмененото
му престъпление излагайки подробно доводите си за това, обсъждайки
събраните по делото доказателства. Излага подробни доводи, че в конкретният
случай не може да се приеме, че се касае за административно нарушение по ЗДвП,
както и за приложение на чл.9 ал.2 от НК. В хода по същество пледира за налагане на административно наказание „глоба“
в минимално предвидения размер.
Защитникът на обвиняемия пледира обвиняемият да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение като излага подробно доводите си за това. Намира, че
обвинението не е доказано. Алтернативно излага доводи за приложение на
чл.9 ал.2 от НК или да бъде
наложено административни
наказания на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Обвиняемият Р.М.В. е правоспособен водач на МПС с
валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от МВР-гр.Шумен със срок на
валидност до 23.12.2022г. През лятото на 2019г. той работел въз основа на
трудов договор на длъжност „Техник, механик / технически контрол на МПС" в
група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците и
водачи" при сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Шумен.
През месец юли 2019г. свидетелят Я.П.Й. - управител на
„Аутостил 1“ ЕООД закупил от гр. Люксембург мотоциклет „Хонда ЦБР 600РР“ с
номер на рама № JH2РС40А87М001722
и го транспортирал до гр. Шумен с платформа. Свидетелят имал намерение да
продаде превозното средство. Свидетелят Я.Й. предложил на обвиняемия Р.В. да
закупи мотоциклета. Обвиняемият В. разгледал предлаганото МПС, одобрил го и
решил да го закупи. Той имал намерение лично да ползва мотоциклета, а майка му И.С.В.
да бъде регистрирана като собственик на превозното средство.
На 01.08.2019г. свидетелят Я.Й. в качеството си на
управител и представител на „Аутостил 1“ ЕООД издал фактура и сключил договор
за продажба на употребявано МПС - мотоциклет „Хонда ЦБР 600 РР“ е рама № JH2РС40А87М001722 с купувача св.И.С.В.. Свидетелят Й.попълнил
и декларация по чл. 12а и чл. 126 от Наредба № I - 45 от 24.03,2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС. Тези документи както и талона за мотоциклет „Хонда ЦБР 600РР“ е рама № JH2РС40А87М001722 и застраховка за същия били
представени на 01.08.2019г. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен от св.И.В..
Представените документи били обработени от свидетелката Х.Н.М.- системен
оператор в група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства,
собствениците и водачи" при сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР
- Шумен. След като свидетелката М.попълнила данните на превозното средство в
заявлението за първоначална регистрация № 190869012895, тя отпечатала на
01.08.2019г. в 16,55 часа заявлението на хартиен носител и го предоставила за
подпис на заявителя св.И.В.. След това заявлението и придружаващите го
документи били предадени за идентификация на превозното средство. Междувременно
обвиняемият заплатил таксата за регистрация на мотоциклета. На 01.08.2019г. мотоциклетът
не бил регистриран, тъй като обвиняемият не могъл да го придвижи до сектор „ПП“
за извършване на технически преглед и идентификация.
На следващия ден - 02.08.19 г. преди обяд обвиняемият
бил на работното си място в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, а мотоциклетът
„Хонда ЦБР 600 РР“ с рама № JH2РС40А87М001722 се намирал на адреса, на който
обвиняемият живее - *****. Непосредствено преди обедната почивка на служителите
от сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, която започвала в 12.00ч. на обяд,
обвиняемият помолил свидетеля Д.Д. - механик по ТК на МПС в сектор ПП при ОД на
МВР - Шумен, да го откара до дома му с автомобила си. Св. Д.Д. се съгласил и откарал с личния си лек автомобил обвиняемия
до адрес - ******. След като св. Д.потеглил с автомобила си от мястото,
обвиняемият поставил на главата си шлем, качил се на мотоциклета „Хонда ЦБР
600РР“ с рама № JH2РС40А87М001722,
който нямал регистрационна табела, и го привел в движение, макар че превозното
средство не било регистрирано в Република България по смисъла на §2, т. 4 от ДР
на от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, според който регистрацията е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
регистрационен номер.
Управлявайки мотоциклета „Хонда ЦБР 600РР" с рама
№ JH2РС40А87М001722 обвиняемият
потеглил от ул. *** и се насочил към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен. Докато
мотоциклетът се движел по ул. „Климент Охридски“ и преминавал през
кръстовището, образувано с ул. „Цар Иван Александър“, движението му било
забелязано от свидетелите К.К. и В.С. - полицейски служители от ГООР при РУ -
Шумен, които в същия момент се намирали в патрулен автомобил, спрял на знак
стоп в района на кръстовището. Двамата свидетели К.и С.видели, че мотоциклета,
управляван от обвиняемия, няма поставена регистрационна табела. Полицейските
служители решили да последват превозното средство без регистрационна табела и
да спрат водача му за проверка. За това св. С. който управлявал патрулния автомобил,
потеглил по уп. „Климент Охридски“ в посока към бул. „Симеон Велики“, следвайки
движението на мотоциклета. Едновременно с потеглянето св. С.подал и светлинен
сигнал с лампата на патрулния автомобил. Обвиняемият не спрял, а продължил
движението си достигайки до кръстовището, образувано при пресичането на ул.
„Климент Охридски“ и бул. „Симеон Велики“, след което продължил да се движи по
булеварда и достигнал до кръстовището с ул. “Алеко Константинов“. Тогава
светофарът на това кръстовище подал червен сигнал за превозните средства,
движещи се в платното, където се намирал и мотоциклетът „Хонда ЦБР 600РР“ с
рама № JH2РС40А87М001722.
Обвиняемият Р.В. преминал между спрелите вече автомобили и спрял мотоциклета в
крайна лява лента на пътното платно, като застанал първи в реда на изчакващите
превозни средства. По това време полицейският автомобил също бил спрял в
изчакване на зелен сигнал на светофара. Докато изчаквал светофарът да светне
със зелен сигнал, обвиняемият няколко пъти се обърнал и погледнал към патрулния
автомобил. Той ясно съзнавал, че действията на двамата полицейски служители са
насочени към това да го догонят, да го спрат и да извършат проверка на
управляваното от него превозно средство, което било без регистрационна табела, но
решил да продължи управлението на мотоциклета, вместо да спре и да позволи на
свидетелите К.и С.да извършат проверката. След като светофарът подал сигнал, че
потеглянето е разрешено, обвиняемият насочил мотоциклета в посока ул.
„Университетска“. Полицейският автомобил го последвал. Мотоциклетът, управляван
от обвиняемия и полицейският автомобил преминали покрай сградата, находяща се
на ул. „Университетска“ № 13 и покрай търговски обект за дървен материал ,
находящ се на ул. „Ален мак“ № 117 . Камерите за видеонаблюдение, монтирани на
тези обекти, записали движението на двете превозни средства. Мотоциклетът,
управляван от обвиняемия, достигнал до двора, в който е разположен сектор
„Пътна полиция" и влязъл вътре, като минал покрай свидетеля Д.А.Д., който
се намирал на тротоара пред портала. След това и полицейският автомобил, който
следвал мотоциклета, преминал покрай същия свидетел и влязъл в двора на сектор
„ПП“, Обвиняемият обиколил с нерегистрирания мотоциклет халето за идентификация
на МПС и влязъл вътре през задния му вход. В този момент в халето се намирали
свидетелите Т.Т. и Я.Д. - служители на ОД на МВР - Шумен , които участвали в
оглед на МПС , паркирано в халето. Двамата възприели влизането на мотоциклета в
помещението. Обвиняемият спрял мотоциклета вътре в халето, слязъл от превозното
средство и си свалили шлема. След свалянето на шлема свидетелите Я.Д. и Т.Т.
разпознали обвиняемия Р.В.. От мястото, където се намирал в халето, свидетелят Т.добре
видял, че мотоциклетът, с който обвиняемият влязъл в помещението , няма
поставена регистрационна табела. Слизането на обвиняемия от мотоциклета и
свалянето на шлема било възприето и от свидетелите К.и С. които междувременно
били излезли от патрулния автомобил, който С.спрял пред вратата на халето,
непосредствено след като мотоциклетът влязъл в помещението. След като двамата
свидетели К.и С.разпознали обвиняемия Р.В., свидетелят К.изразил
разочарованието си от поведението му и двамата със св.С.се върнали обратно при
патрулния автомобил и напуснали двора на сектор „ПП“. Движението на
нерегистрирания мотоциклет „Хонда ЦБР 600РР“, управляван от обвиняемия при
преминаването му през двора на сектор „ПП“, при влизането му и спирането му в
халето за идентификация на МПС било заснето от охранителни камери, монтирани
вътре и извън помещението.
Когато след приключването на обедната почивка в сектор
„ПП“ свидетелят Д.Д. се завърнал на работното си място, което се намирало в
халето за идентификация на МПС в сектор „ПП“, той видял спрения в помещението
мотоциклет „Хонда ЦБР 600РР“ без регистрационна табела и узнал, че това МПС е
собственост на майката на обвиняемия – св. И.В.. Около 15.00ч. св. Д.въвел
данните и предприел идентификация на представения му от обвиняемия мотоциклет
„Хонда ЦБР 600РР“ без регистрационна табела и с рама № JH2РС40А87М001722. В 15.04ч. на
02.08.20г. била извършена проверка на цялата преписка и след нейното
осъществяване преписката била предадена на св. Октай Реджеб - механик по
технически контрол на МПС в сектор „ПП“, който предприел регистрация на
мотоциклета, отпечатал и ламинирал талона на превозното средство и отнесъл
документите на мястото, където следвало на мотоциклета да бъдат монтирани
регистрационни табели. Обвиняемият сам извършил монтажа на регистрационните
табели Н 0715 К.
На 12.08.2019г. свидетелите К.К. и В.С. докладвали
лично на главен инспектор И.С. Н. - Началник РУ на МВР в ОД на МВР - Шумен за
възприетите от тях на 02.08.2019г. действия на обвиняемия по управлението на
нерегистриран мотоциклет „Хонда ЦБР 600РР“. Гл. инспектор Н. разпоредил да се
извърши проверка и докладвал писмено на ръководството на ОД на МВР - Шумен. Със
заповед № 372з-2202/13.08.2019г. на зам. директор на ОД на МВР - Шумен било
разпоредено да се проведе дисциплинарно производство срещу Р.М.В..
Дисциплинарното производство приключило със заповед № 372з -2629/27.09.19г.,
издадена от Директора на ОД на МВР - Шумен, с която на Р.В. било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и било прекратено трудовото му
правоотношение. Дисциплинарното наказание било наложено на В. за извършени
нарушения на трудовата дисциплина , описани в заповедта.
В хода на съдебното производство е назначена
съдебно-видеотехническа експертиза, според заключението на която не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация на приобщените видеофайлове на ДВД.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява и подкрепя от
събраните в с.з. гласни доказателства – показанията на св.И.С. В., заключението на съдебно-видеотехническа експертиза, поддържано от вещото лице и прието от съда, както и посредством приложените по ДП №30/2019 г. по описа на ОСлО при ШОП доказателства, преценени от съда по реда на чл.378, ал.2 НПК , а
именно - показанията на свидетелите К.Д.К., В.С.
С. Т.И. Т., Д.А.Д., Я.К.Д., О.Е.Р., Д.Х.Д., Т.З.Т.,
Х.Н.М., И.Й.И.И.С. Н., Г.С.Б.,И.С.И., Л.И.А., Л.И.Р., Я.П.Й., както и
приобщените писмени доказателства и
веществени такива – видеозаписи на ДВД от охранителни камери.
От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.345 ал.2 от НК е необходимо
да са извършени действия по управление на МПС , което не е регистрирано по
надлежния ред. Редът за регистрация е регламентиран в ЗДвП и Наредба №I - 45 за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от Министъра
на вътрешните работи. От субективна страна престъплението винаги е
умишлено.
От
показанията на св. Я.П.Й. се установява, че мотоциклетът „Хонда ЦБР 600РР“ с рама № JH2РС40А87М001722 бил
закупен лично от него от гр.Люксенбург като същият не бил движение, нямал регистрационни табели и не бил регистриран по надлежния ред в Р
България.
Показанията
на свидетелите Т.З.Т., Х.Н.М.и И.Й.И.И.С.
В. касаят
регистрацията на мотоциклета и допринасят за изясняване на обстоятелството, че
МПС , че процедурата по регистрация е била завършена в следобедните часове на 02.08.2019г.
От анализа
на събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице доказателства
установяващи виновността на обвиняемия за
извършено престъпления чл. 345 ал.2
от НК. Съдът намира, че са налице преки
доказателства, а именно показанията на свидетелите К.Д.К., В.С. С. Т.И. Т., Д.А.Д., Я.К.Д., О.Е.Р., които са очевидци и пресъздават
това, което са възприели непосредствено и не са налице данни за
предубеденост. Показанията на тези свидетели
кореспондират помежду си, както относно времето на извършване на деянието,
така и начина на извършването им, поради
което съдът намира, че не са лъжливи. Показанията на
тези свидетелки не са оборени по никакъв.
Така
събраните гласни доказателства се намират в пълно припокриване по между си,
същите са ясни, логични, последователни и взаимодопълващи се и разкриват
обстоятелства в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били
очевидци на действията на обвиняемия. Кореспондират
изцяло и
с приобщените по делото веществени доказателства – видеофайлове съдържащи записи от охранителни камери. Показанията на св.Д.Х.Д. не опровергават показанията на
горепосочените свидетели, а по – скоро хронологически кореспондират с тях. Именно свидетелят Д.в
обедните часове на 02.08.2019г. с автомобилът си е закарал обвиняемият до домът
му и впоследствие връщайки се на работното си място около 12.45 – 12.50 часа, е
заварил в халето процесния мотоциклет, до който бил и обвиняемият, за който
мотоциклет обвиняемият му казал, че е негов и лично св.Д.му извършил
идентификация, което доказва , че обвиняемият е напуснал работното
си място, отишъл е до домът си, след което се е върнал и е представил
мотоциклета за идентификация. Доказва се
и обстоятелството, че мотоциклетът е бил придвижен до сектор „ПП“ в
обедните часове на 02.08.2019г., в каквато насока са показанията на
горепосочените свидетели.
Действително е налице разминаване между показанията на свидетелите К.Д.
К.и В.С. С.от една страна, и от друга страна отразеното от тях като изпълнени задачи в
Информационната карта за дейността на наряда на 02.08.2019г., където не е
отразено да са извършвали действия по преследване на мотоциклет по посочения от
тях маршрут до сектор „ПП“, но това не означава ,че показанията на свидетелите
са недостоверни, тъй като същите се
доказват от останалите гласни доказателства, както и от веществените такива –
записите от камерите, за които не са установени
следи от манипулация/намеса. Записаната информация на приобщените видеофайлове на ДВД е обективна и кореспондира изцяло не само с показанията на свидетелите К.и С.
но и с показанията на свидетелите Т.И. Т., Д.А.Д., Я.К.Д., О.Е.Р. в зависимост от това към кой момент
различните свидетели са възприели действията на обвиняемия.
На записите от охранителните камери на Телепол, разположени на
ул.“Университетска“ № 13 /файлове ch1_20190802121918_20190802122112.avi и ch2_20190802121837_20190802122112.avi/ ясно се вижда движещ се ул.“Университетска“ мотоциклет в посока сектор „ПП“, следван от патрулен автомобил с включен светлинен
сигнал. Фиксираният от камерите час е между 12.19 часа -12.20 часа. На записа
от охранителната камера на магазин
за дървен материал на ул. „Ален мак“
№117 / файл ch01_20190802113336.avi
/ се вижда същият мотоциклет, който продължава движението
си по ул. “Университетска“ в посока сектор „ПП“, както и преминаващия патрулен автомобил след него. Фиксираният от камерата час е между 12.16 часа
– 12.17 часа. Предвид посоката на движение на мотоциклета и патрулния
автомобил, и разположението на камерите, би следвало записите от камерата на
Телепол да регистрират по-ранен час, от тези на магазина, но това несъответствие
съдът намира, че се дължи единствено на обстоятелството доколко правилно е било
настроено часовото време на техническите средства, доколкото не са установени
манипулации по записаната информация. Разликите не са фрапиращи.
На записите от камерите монтирани в задния двор на сектор „ПП“ при ОДМВР –
Шумен и в халето за извършване на прегледи / ДВД1/2 файл 00000002804000000.mp4 camera 5, файл 00000002835000000.mp4 camera
01, ДВД2/2 файл 00000002838000000.mp4 camera
03/ се вижда мотоциклет, който влиза в халето и веднага след него пред халето спира патрулен
автомобил с включен светлинен сигнал, от който слизат двама униформени
полицейски служители, които също влизат в халето. Фиксираният от камерите час е
между 12.21 часа – 12.22 часа.
Облеклото на мотоциклетиста, цвета на каската, поставената на гърба раница
заснети от камерите на Телепол и магазина за дърва, напълно съответстват на
тези на обвиняемия заснети от камерите на
сектор ПП. Съдът намира за безспорно доказано, че заснетия по ул.
„Увирерситетска“ мотоциклет и този, който е влязъл в халето на прегледи на
сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен е един и същ, и е бил управляван от обвиняемия. Показанията
на свидетелите К.и С. както и анализираните записи, категорично опровергават
показанията на св. И.Р.Т., че мотоциклетът бил закаран качен
на ремарке като малко преди сектор «ПП», на около 50 мерка преди входа, бил разтоварен от ремаркето.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел и А.И.Р.,
който свидетелства единствено за обстоятелството, че през м.август е помогнал
на обвиняемия да прикачи платформа, на която имало поставен мотор, към джип като свидетелят не може да
посочи на коя дата през м.август се е
случило това. Какви са били действията на обвиняемият след това свидетелят не е
възприел, поради което съдът намира, че показанията на този свидетел не допринасят
за изясняване на факти и обстоятелства имащи значение по делото. Доколкото
гласните доказателства и приобщените писмени доказателства се установява, че
действията по регистрацията на мотоциклета са започнали на 01.08.2019г., но
поради невъзможността обвиняемият да придвижи мотоциклета до сектор „ПП“,
регистрацията е приключила на 02.08.2019г. Не се установява кой ден св.А.Р. е
възприел обстоятелствата, за които свидетелства. Показанията на
св.Р. не опровергават
изложената по-горе фактическа обстановка, тъй като не е присъствал и не е възприел развилите се
събития в тяхната цялост.
Св.И.С.
Н. не е възприел лично действията на обвиняемият, поради което съдът като косвено доказателство възприема
данните съдържащи се в неговите показания, относно обстоятелствата, за които е
бил информиран от свидетелите К.К. и В.С..
Показанията
на свидетелите на Г.С.Б.,И.С.И., Л.И.А.,
Я.И.Р. съставляват пряко
доказателство за това, че
срещу обвиняемият е било образувано дисциплинарно производство, в хода на което
те са изслушали обвиняемия, както и другите служители на ОДМВР – Шумен, имащи
отношение към случилото се, преглеждали са записите от камерите в сектор „ПП“, запознали
са се с представени от обвиняемия писмени обяснения. Съставляват пряко
доказателство и за това, че при проведените разговори с обвиняемия първоначално
той отричал да е извършил деянието,
впоследствие признал, че е управлявал мотоциклета без да е регистриран като
изразил съжаление за действията си. По време на деянието те не са присъствали,
поради което съдът като косвени
доказателства възприема данните съдържащи се в техните показания относно конкретните
обстоятелства, при които е извършено деянието. Свидетелите Г.С.Б.,И.С.И., Л.И.А.,
Я.И.Р. възпроизвеждат извънсъдебни признания на обвиняемия. Съгласно
константната съдебна практика свидетелски показания на полицейски служители,
възпроизвеждащи извънпроцесуално признание направено при беседи проведени от
полицейски служители със заподозряно лице или задържано лице, снемане на
обяснения в хода на извършвана предварителна проверка или образувано досъдебно
производство, не са доказателствено средство за установяване на релевантни
факти, относими към самопризнание. Не могат безусловно да се ценят като
подкрепящи обвинителната теза, тъй като това би означавало чрез тях да се
„замести” липсващо самопризнание, депозирано по реда на НПК, което е
недопустимо.Съгласно Решение №391/25.10.2013
г. по КНД №1220/2013г. на ВКС III н.о.
трябва да бъде правена разлика между показанията на свидетел, възприел
извънсъдебно признание и тези на полицейски служител, който е извършвал
действия по разследването и е възприел признания направени от задържано в
рамките на същото разследване лице. От друга страна съгласно Решение № 26 от 23.03.2018 г. по н. д. № 1011/2017 г. на ВКС, III н. о., по
принцип не съществува процесуална забрана доказателства с производен
характер да се ползват за установяване на фактите по делото, но съдебната
практика и теорията са единодушни, че ползването им е ограничително. Същите
могат да бъдат използвани само в три хипотези - с цел разкриване на първични
доказателства, за проверка на първичните доказателства и могат да заместят
първичните доказателства само при погиване на първоизточника, или когато той е
недостъпен. Показанията на свидетелите Г.С.Б.,И.С.И., Л.И.А., Я.И.Р.
съставляват преки, но производни по своя характер фактически данни, които
заместват недостъпни преки доказателства, тъй като в досъдебната и съдебната
фаза обвиняемият отказва да дава обяснения, поради което производните
доказателства /факти, съдържащи се в показанията на свидетелите за съобщеното
им от обвиняемия / е допустимо да заместват първичните доказателства обяснения
на обвиняем, тъй като такива липсват. Съгласно същото решение, когато
производните доказателства са във връзка с лични изявления на лицата, които
съдържат признание за авторството на деянието е необходимо в тяхна подкрепа да
са събрани и други доказателства, с оглед ограничението по чл. 116
от НПК, присъдата да почива само на самопризнанията на обвиняемия.В конкретният
случай направното от обвиняемия извънпроцесуално признание, кореспондира със
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К.Д.К., В.С. С. Т.И. Т., Д.А.Д.,
Я.К.Д., О.Е.Р., както и с веществените
доказателства.
По отношение изложените от защитника доводи за приложение на чл.9 ал.2 от НК , съдът намира следното:
Неоснователен е доводът, че
деянието е малозначително по смисъла на чл. 9 ал.2 НК и в този смисъл не е
престъпно. Съгласно
чл. 9 ал.2 от НК, едно деяние не е престъпно когато, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Според
трайната съдебна практика преценка се извършва на основата на фактическите данни по
делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
укоримост на извършеното. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства трябва
да очертава липса или явна незначителност на обществената опасност на деянието,
за да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Действително в редица случаи,
когато деяния против транспорта са извършено нощем, на слабо населено място и
изминатото разстояние е малко ВКС е приемал, че същите са малозначителни по смисъла на чл. 9 ал.2 НК. Но
в тези случаи са налице и редица други фактори, които значително намаляват
степента на обществена опасност на извършеното. Следва да се направи преценка и
на личността на обвиняемия, мотивите за
извършване на деянието. Преценката за обществената опасност е комплексна и
изисква да бъдат съобразени всички обстоятелства, характеризиращи деянието. Конкретното деяние е извършено в населено място, в градски условия, с
интензивно движение като самото управление не е било
кратко. Обвиняемият е бил
засечен от патрулния автомобил в централната част на града и е бил следван от
полицейските служители, в опит да бъде спрян, с включен светлинен сигнал, до
сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, находящ се покрайнините на гр.Шумен. Обвиняемият
е преустановил управлението на мотоциклета, единствено поради обстоятелството,
че пристигнал на мястото, към което се
бил насочил - халето за технически прегледи в сектор „ПП“. Действително
не са налице лоши характеристични данни за личността на обвиняемия, но от друга
страна не следва да се пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено от
служител на сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, което съдът преценява като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Предвид изложеното не може да се приеме, че защитените от чл. 345 от НК обществени отношения са
били засегнати в незначителна степен и обществената опасност на извършеното от обвиняемия е явно незначителна.
По отношение изложените от защитника доводи за налагане на административни наказания на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:
От
обективна страна с едно и също изпълнително деяние - управление на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, може да се
осъществи, както съставът на престъплението по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 НК,
така и съставът на административно нарушение по чл. 175 ал. 3, във вр. чл. 140
от ЗДвП. От субективна страна престъплението по чл. 345 ал. 2, вр. ал. 1 НК
може да се извърши само умишлено, а за нарушението по ЗДвП не се изисква
умисъл, достатъчно е да е
извършено по непредпазливост. В конкретният случай се касае за умишлено деяние.
При преценка дали едно деяние
представлява престъпление по смисъла на чл. 9 ал.1 от НК или административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН трябва да се отчете степента на обществената
опасност на същото, която е различна за всеки конкретен казус. За да бъде едно
деяние престъпление следва и неговата обществена опасност да засяга съответните
опазвани обществени отношения по начин и в степен, които съществено да ги
накърняват. Необходимо е още управлението на нерегистрирано по надлежния ред
МПС като поведение да се отличава с такъв интензитет, обуславящ по-висока
степен на обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в
сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Предвид изложеното
по – горе относно мястото, времето и начинът на
извършване на деянието, както и факта че обвиняемият е служител на ОДМВР
– Шумен в сектор „ПП“, настоящият състав намира, че не може да се приеме, че установената
деятелност на обвиняемия не накърнява обществените отношения по опазването на
реда, който регулира транспорта, с висок интензитет, за да бъде обосновано
заключението, че деянието представлява административно нарушение по ЗДвП. От
друга страна съгласно Решение №126
/18.09. 2018 год. по н.д. № 504/2018 год. на ВКС III
н.о. за съда не съществува законова възможност да упражни правомощията по
чл.336, ал.1, т.4 от НПК и да наложи на оправдан обвиняем административно
наказание, за извършено от него нарушение по ЗДвП, тъй като тези правомощия
касаят само производството по общия ред, а не и особеното производство по глава
28 от НПК, с каквито правомощия в това производство съдът не разполага. Недопустимо
е в рамките на диференцираната процедура по глава 28 от НПК да се прилагат по
аналогия разпоредбите, уреждащи правомощията на съдилищата в производството по
общия ред относно налагане на административно наказание, тъй като се касае до
норми, които водят до влошаване на положението на подсъдимия.
С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл.345 ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. Налице са всички елементи на фактическия състав на
престъплението. Същото е формално престъпление, като за съставомерността му от
обективна страна не се изисква настъпването на друг противоправен резултат,
освен управлението на МПС, което не е регистрарно по надлежния ред. От
субективна страна обвиняемият извършил деянието виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че управлява мотоциклет, който
не е регистраран по надлежния ред. Предвиждал е, че с действията си ще
наруши обществения ред, регулиращ транспорта, и е целял настъпването на тези,
съзнавани и желани от него последици.
За престъплението по горепосочената
квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или глоба. Обвиняемият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от глава VIII от НК и в резултат на деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази следното: По
първоначално образуваното АНД № 1035/2020г. по описа на ШРС, е постановено
Решение №343/05.08.2020г., с което обвиняемият е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Единствено въз основа на депозирана от
обвиняемият жалба е било образувано ВНАД №274/2020г. на Окръжен съд – гр. Шумен,
по което с Решение №50/02.11.2020г. е било отменено Решение №343/05.08.2020г.
по АНД № 1035/2020г. Доколкото срещу първоначално постановеното решение не е
бил подаден протест от прокурора в настоящото производство съдът не може да
наложи по – тежко наказание на обвиняемия. По тези съображения настоящият съдебен състав наложи на обвиняемия
административно наказание глоба в размер на 1000 лева2, който размер е достатъчно висок за да
превъзпита обвиняемия. По преценка на съда с така
наложеното на обвиняемия административно наказание ще се постигнат успешно
целите на личната и генерална превенции, като се въздейства поправително и
превъзпитаващо не само по отношение на този нарушител, но така също и по отношение
на всички граждани, склонни към подобни деяния.
Приложените към делото CD съдът остави по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК на обвиняемия бяха възложени направените в
съдебното производство разноски в размер на 191.97 лева.
Водим от горното съдът постанови решението си.
Районен съдия: