Определение по дело №4977/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4983
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20191100204977
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

Гр. София, 17.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 14-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                              2. АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

Секретар: Татяна Асенова

Прокурор: АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия Талева НЧД № 4977 по описа за 2019 година.

На поименното повикване в 13.30 часа се явиха:

 

Съдебното заседание започва в по-късен час от обявения, тъй като се изчаква освобождаване на съдебна зала,   а именно в 15,00 часа.

 

ОСЪДЕНИЯТ А.К.С. се явява лично, доведен от затвора гр. Враца.

 

Не се явява АДВОКАТ Д.Н.. Съгласно отбелязването към списъка на лицата, призовавани за днес от деловодителя на състава, същият е бил уведомен по телефона, като е заявил, че няма пълномощно по настоящето производство и е ангажиран за тази дата. В тази връзка е изискано определяне на служебен защитник на лицето.

 

В залата се явява АДВОКАТ Р.С., определена за служебен защитник на осъдения С.. Същата заяви, че е запозната с материалите по делото и е готова да поеме защитата на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ С.: Не възразявам адвокат С. да ме защита и представлява.

 

СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на осъдения и обстоятелството, че защитата му по настоящото производство е задължителна, доколкото търпи наказание „Лишаване от свобода“, както и на основание чл.94, ал.1, т.9 и т.6 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЗНАЧАВА адвокат Р.С. за служебен защитник на осъдения А.С..

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

АДВ. С.: Няма пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕМА самоличност на осъдения, въз основа на служебна бележка, представена за лицето от затвора, както и въз основа на наличните поделото справки за същия.

 

А.К.С. – роден на *** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. С.: Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл.271 до чл.275 и на основание чл.276 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с предложение на прокурор от СГП за определяне на общо най-тежко наказание на осъденото лице С. по реда на чл.25 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното предложение, с едно допълнение, което ще направя по същество. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

АДВОКАТ С.: Не възразявам по направеното предложение. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и на основание чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА събраните по делото писмените доказателства.

 

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл.286 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения С. по НОХД № 891/2018 г. по описа на РС Враца и Решение № 3292/29.11.2017 г. на Апелативен съд Генуа, Република Италия, влязло в сила на 30.11.2018 г., наказанието, по което е прието за изпълнение в Република България по НЧД № 3658/2919 г. на СГС, а именно: наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. Това общо най-тежко наказание измежду двете, според мен, следва да бъде изтърпявано при първоначален „Общ режим“. От него следва да бъде приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан и е търпял наказание по всяко едно от двете дела, включени в кумулативната група.

Считам, че към така определеното общо най-тежко наказание би следвало на основание чл.23, ал.2 от НК да бъде присъединено наказанието „Лишаване от право“, наложено на лицето по НОХД № 891/2018 г. на РС Враца, като същото, от неговия размер отново да бъде приспадната частта, която е изтърпяна.

 

АДВ. С.: Съгласно наложеното наказание и приспадането на изтърпяното време от осъдения – предоставям на преценката на съда.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам какво да добавя към заявеното от защитника ми.

 

На основание чл.297, ал.1 от НПК Председателят на състава дава последна дума на осъденото лице.

 

ОСЪДЕНИЯТ С.: Нямам какво да кажа.

 

СЪДЪТ се оттегли на съвещание.

 

СЪДЪТ след съвещание намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 от НК. Образувано е по предложение на СГП за групиране на наказанията, наложени на осъдения С., съответно по НЧД № 3658/2019 г. на СГС и по НОХД № 891/2018 г. на РС Враца.

Видно от материалите по делото, С. е осъждан към настоящия момент три пъти, като по първото осъждане, с оглед датата на влизане в сила на присъдата и извършване на деянието, същият трябва да се счита реабилитиран по реда на чл.86 от НК, поради което и въпросът за групиране на наложените наказания спрямо него стои единствено във връзка със следващите две негови осъждания, цитирани по-горе.

От справката за съдимост се установява, че деянията предмет на тези две осъждания са извършени от С., преди за всяко едно от тях да има постановена и влязла в сила присъда.

Деянието по първото цитирано дело е извършено на 29.06.2016 г., като присъдата по това дело е на чуждестранен съд, а именно Апелативен съд Генуа на Република Италия, с което му е наложено наказание 4 години „Лишаване от свобода“, като присъдата е влязла в сила на 30.11.2018 г. Тази присъда и наказанието, наложено на осъдения с нея е било прието за изпълнение по реда на трансфер за изпълнение на наказания с определение на СГС по НЧД № 3658/2019 г. като определението е влязло в сила на 01.11.2019 г.

Деянието, предмет на другото дело е извършено от С. на 17.08.2018 г., за което той е осъден с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по делото от 30.08.2018 г., като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, с 3-годишен изпитателен срок, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца.

В тази връзка двете наказания подлежат на групиране, доколкото, както вече бе посочено деянията са извършени преди да има постановена и влязла в сила присъда по всяко едно от тези осъждания.

Същевременно СЪДЪТ взе предвид, че едното осъждане на С. е постановено от чужд съд, чието решение както вече беше посочено е прието за изпълнение от българската държава.

Този съдебен състав счита, че няма пречка за групиране на така приетото за изпълнение наказание на С. с наказанието, наложено от българския съд, доколкото групирането не би представлявало намеса във волята на чуждия съд, тъй като наказанието, наложено от италианските съдебни власти в размер на 4 години „Лишаване от свобода“ се явява по-тежкото, което следва да бъде изтърпяно и по този начин не се променя нито срокът на наказанието, наложено от италианския съд, нито начинът на неговото изпълнение, в какъвто смисъл е и практиката на съда на ЕС по дело „Траян Бешков“.

Към настоящия момент са налице в този смисъл всички, визирани в закона предпоставки за определяне на общо най-тежко наказание измежду тези две осъждания на С., а именно 4 години „Лишаване от свобода“, което следва да бъде изтърпяно при „Общ режим“ и следва да бъде приспаднато, времето през което С. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, съответно е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по тези осъждания, най-вече по това на италианските власти, съобразно определението на съда, с което е  било прието за изпълнение наказанието, наложено от италианските власти и посочено изрично в определението на СГС.

Едновременно с това към общото най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години следва да бъде присъединено и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, наложено на С. по второто му осъждане, а именно в размер на 7 месеца, от което също следва да бъде приспаднато времето, което той е търпял това наказание по административен ред, съобразно отбелязването в справката за съдимост.

Към настоящия момент не се прави искане от страна на прокуратурата, а и съдът счита, че не са налице основания за увеличаване на общото най-тежко наказание на осъденото лице по реда на чл.24 от НК, с оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Така мотивиран и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. чл.25, ал.1 и ал.2 вр. чл.23, ал.1 и ал.2 от НК, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАЛАГА на А.К.С. с ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание в размер на 4 /четири/ години „Лишаване от свобода“ измежду наказанията, наложени му по НОХД № 891/2018 г. на РС Враца и това, прието за изпълнение с НЧД № 3658/2019 г. по описа на СГС.

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим на изпълнение на така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години.

 

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ времето, считано от 29.06.2016 г. до 21.09.2016 г., през което С. е бил предварително задържан в Република Италия, времето през което е бил задържан с прокурорско постановление за срок от 72 часа – от 05,00 часа на 12.06.2019 г. до 13.06.2019 г., времето от 13.06.2019 г., през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, взета във връзка с изпълнение на ЕЗА, издадена на 04.03.2019 г. от Главна прокуратура при Апелативен съд в гр. Генуа, Република Италия, по НЧД № 2452/2019 г. по описа на СГС до 01.11.2019 г., когато е влязло в сила определението по НЧД № 3658/2019 г. на СГС.

 

ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание времето, през което осъденият е търпял наказание „Лишаване от свобода“, което му е било наложено от италианския съд и прието за изпълнение с НЧД № 3658/2019 г. по описа на СГС, считано от 01.11.2019 г. до влизане в сила на настоящото определение.

 

ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години изцяло наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 7 месеца, наложено му по НОХД № 891/2018 г. на РС Враца.

 

ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.4 от НК към така присъединеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 17.08.2018 г., както и времето, в което е било изпълнявано това наказание, считано от 30.08.2018 г. до изпълнението му.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.25 часа.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.

 

                 СЕКРЕТАР: