Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С.,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 21.06.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3665 по описа за 12 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът ”В.г.”ООД твърди, че „Г.И.”ЕООД, чрез законния си представител – управителят Л. А.
Я. е издал запис на заповед от 14.11.2007 г., въз основа на който се е задължил
да му заплати сумата 687 500 евро на патежа - 25.12.2009 г., което не е сторил.
Въз основа на записа на заповед се е
снабдил с заповед за незабавно изпълнение по реда чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр.д.
№ 901/2012 г. на СРС, ГО, 118 състав и
изпълнителен лист. При направено възражение от длъжника, предявява иск по чл.
422 ГПК за установяване на дължимостта на сумата 687 500 евро по записа на
заповед от 14.11.2007 г. и законна лихва по подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от 06.01.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски 26
900 лв.
Излага, че ценната книга е издадена като обезпечение по каузално правоотношение - договор от 13.11.2007 г.,
сключен между „В.Г.”ООД и „Г.И.”ЕООД, за задължение на „Г.И.”ЕООД, произтичащо
от сключен от последния договор за инвестиционен банков кредит № 206/01.10.2007
г с „ОББ”АД С., по силата, на който кредитодателят е отпуснал кредит в размер
на 5 500 000 евро.
Твърди, че в изпълнение на договора от
13.11.2007 г. е учредил договорна ипотека върху собствен на дружеството
недвижим имот – хотел „В.”, представляващ шестетажна, масивна сграда с
идентификатор № 51500.502.447.5, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Н., с адрес гр. Н., ул. И.В.” № * с предназначение за хотел със
застроена площ
На основание чл. 4, ал. 5 и чл. 6 от
договора от 13.11.2007 г., с оглед дадените от „В.Г.”ООД обезпечения на дълга,
ответникът - „Г.И.”ЕООД е издал в полза
на „В.Г.”ООД 6 бр. записи на заповед, един от които е процесният.
Излага, че „Г.И.”ЕООД не е погасил нито една от
вноските си по главницата по сключения от него договор за банков кредит, с
което е нарушил чл. 2, т. 2.3 от договора от 13.11.2007 г. Това е създало реални предпоставки кредитът да стане
предсрочно изискуем и да се предприеме принудително изпълнение срещу
предоставеното от „В.Г.”ООД обезпечение за вземането на „ОББ”АД. Не е било
изпълнено и задължението чл. 2, т. 2.4 от договора от
13.01.2007 г., а
именно в срок до 30.11.2010 г.
да освободи хотел „В.”, собственост
на ищеца от учредената договорна ипотека в полза на „ОББ”АД, С.. Счита, че не е изпълнен и ангажимента по чл. 3, т. 3.6 от договора от 13.11.2007
г., по силата на която „Г.И.”ЕООД е поел задължение до датата на заличаване на ипотеката върху хотел „В.”
от „ОББ”АД да не обременява дружеството и имуществото му по какъвто и да е
начин, включително и чрез поемане на менителнични задължения, без предварително
писмено съгласие от страна на „В.Г.”ООД, като ответникът е издал в ползва на
трето лице- Е. Г.К. запис на заповед за сумата 500 000 лв., с падеж 20.12.2010
г. Въз основа на този документ посочено лице се е сдобило с изпълнителен лист за
сумата и е започнал изпълнително производство №
20117980400278 на ЧСИ Г.С.. Счита, че горните обстоятелства обосновават приложението на чл.
6 от договора от 13.11.2007 г. и са основание за предприемане на действия от
страна на „В.Г.”ООД за събиране на вземанията по издадените в негова полза
записи на заповед, един от които е процесния Ответникът „Г.И.”ЕООД оспорва иска при следните възражения: липсва задължителен реквизит,
а именно изразът „запис на заповед” в контекста на документа; счита, че записа на заповед е издаден в нарушение на
устава на дружеството, тъй като за задължаването му с исковата сума е било
необходимо решение или упълномощаване от съдружниците;Счита документа за
антидатиран; подписан е от издателя в качеството му на „съпруга на Огнян
Каменов Найденов – съдружник на „В. груп”ООД”, а не като управител. Прави субективни възражения основани на каузалното
правоотношение:Оспорва наличието на посочения от ищеца договор, обезпечението
по което се явява ценната книга, тъй като е антидатиран; подписан е от лице без
представителна власт, тъй като
към момента на подписването му неговия автор – М.Н. не е била вече управител на
ответното дужество; липсва надлежно упълномощаване съобразно устава – чл.30, за
подписване на договора; от страна на М.Н. не е било спазено задължението поето
с чл.6, ал.2, т.2 от договора за инвестицонен кредит от 01.10.07г. - да не обременява с тежести предприятието или част от
активите му , като се задължава да уведоми банката за всяка една такава стъпка
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При подадено заявление, СРС, 118 с-в, по
гр.д.№901/2012г. е разпоредил да се издаде заповед от 21.01.12г за изпълнение въз основана документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу "Г.И."ЕООД.
Видно от представената покана за доброволно
изпълнение, заповедта е била връчена на 08.03.2012г. с поканата за доброволно
изпълнение.
Възражението,
заедно с подадена частната жалба, е било депозирано на 07.03.2012г., т.е. преди датата на връчване на заповедта и следователно е в срока по чл.414 ГПК вр. чл.419 ГПК.
С определение №8948/22.05.2012г. на СГС, ІV Б с-в, по
гр.д.№7018/2012г. е потвърдено разпореждането на СРС, 118 с-в, по гр.д.№901/2012г. в частта за незабавното изпълнение.
Разпореждането от 18.04.2012г. на СРС
относно възможността за предявяване на иск в 1м. срок е връчено на ищеца на
02.05.2013г., като исковата молба е депозирана пред настоящата инстанция на
01.06.2013г., т.е. срока по чл.415, ал.1 ГПК е спазен.
Следователно искът е процесуално
допустим.
Вземането изхожда от представения по
делото запис на заповед от 14.11.2007г. за сумата 687 500евро.
Ответникът прави абсолютно възражение
основано на формата - липса на реквизит по чл.535, т.1 ТЗ, а именно наименованието
"ЗАПИС НА ЗАПОВЕД" в текста на документа.
Ищецът счита, че възражението е
преклудирано, тъй като не е направено с отговора на ИМ.
Съдът намира възражението за настъпила
преклузия за неоснователно. Защита на ответника посредством отричане на
правопроизводящия факт не се преклудира с отговора на ИМ.
При разглеждане на основателността на
възражението следва да се извърши преценка на правното значение на
постановеното въззивно определение на СГС по депозираната частна жалба срещу
разпореждането в частта, с която е уважена молбата за незабавно изпълнение.
Частната жалба е била обоснована със
същия порок - липсата на реквизита "запис на заповед", като въззивният
съд я е намерил за неоснователна. Това поставя въпроса дали настоящата инстанция
е обвързана с изводите, или извършва самостоятелна преценка.
За да се отговори следва да се вземе
предвид предмета на двете производства. В
хода на процедурата по чл.417 ГПК съдът извършва формална проверка - дали документа е редовен
от външна страна и удостоверява вземането. Частната жалба срещу разпореждането,
с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, може да се основе само на
съображенията извлечени от актовете по чл.417 ГПК(чл.419, ал.2), определящо и
рамките на въззивната поверка.
Горното налага извода, че производството е свързано
само с изпълнението на присъдените вземания, т.е. уреждат се правните последици
по повод на изпълнение на парично вземане, а не се решава по същество
материално правен спор(опр.№144/01.02.11г. по ч.гр.д.№61/2010г. на ІІ ТО).
Следователно в хода на настоящото производство, чиито акт ще реши със СПН
материално – правния спор, подлежат на
преценка всички правопораждащи спорното материално право факти, включително и
редовността на ценната книга.
Съгласно разпоредбата на чл.535, т.1 ТЗ, задължителен
реквизит от съдържанието на записа на заповед е наименованието "ЗАПИС НА ЗАПОВЕД" в текста на документа.
Съгласно
разясненията дадени в ТР №1/28.12.2005г. по ТД №1/2004г. на ОСГК на ВКС,
изразът "запис на заповед" трябва да стои в текста на документа(освен
в заглавието) и то в такава логическа връзка с другите думи, че да стане ясно,
че с този израз се обозначава самия документ за запис на заповед.
В случая словосъчетанието "запис на
заповед" е изписано след :"За"
Г.И."ООД...., като издател и платец по настоящия запис на заповед".
При така редактирания текст съдът намира, че не е спазено
изискването на чл.535, т.1 ТЗ. Изразът "запис
на заповед" не се намира в контекста и не е във връзка с останалите изрази
от съдържателната част на волеизявлението пораждащо задължението.
Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл.536, ал.1 ТЗ, документът не е запис на заповед, т.е. вземането за процесната сума не
съществува.
Тъй като предмета на делото е вземането изходящо от ценната
книга, което не се установи да съществува, то е недопустимо да се разглеждат други правопораждащи факти,
тъй като това би довело до промяна на предмета на делото.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски - 5 000лв. адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. Г.” ООД, ЕИК:********, гр.Н., ул.”И.В.”, х-л „П.”, чрез
адв.Н.К.,***, Офис сграда „G.Т.С.”, ет.*, оф.**, срещу „Г.И.”ЕООД, ЕИК:********, гр.С., чрез адв.М.М.,***, искове по
чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК, за установяване наличието вземания по Заповед за изпълнение въз основана документ по
чл.417 ГПК от 21.01.12г ., по ч.гр.д. № 901/2012 г. на СРС, ГО, 118
състав, на сумите: 687 500
евро - по записа на заповед от 14.11.2007 г., законна лихва от 06.01.2012 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и разноски - 26 900
лв.
Осъжда „В. Г.” ООД, ЕИК:********, гр.Н., ул.”И.В.”, х-л „П.”, чрез
адв.Н.К.,***, Офис сграда „G.Т.С.”, ет.*, оф.***
да заплати на „Г.И.”ЕООД, ЕИК:********, гр.С., чрез
адв.М.М.,*** сумата 5000лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: