Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                  Година 13.11.2019                           Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                                    Първи  граждански състав

На тридесети октомври                                              Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Ж. Д.Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3255 по описа за 2019 година.

 

Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на предишната работа и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ - за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

Ищецът Г.А.Г. твърди в исковата си молба, че през месец януари 2012 година започнал работа по трудово правоотношение с ответника Районен съд - ..... Последната заемана от него длъжност била „призовкар, той и огняр". Трудовият му договор бил безсрочен и за пълен работен ден, а последното уговорено с допълнителните споразумения към него трудово възнаграждение възлизало на 999,60 лева месечно. Твърди, че на 04.01.2019г. му била връчена заповед №6/04.01.2019г. на административния ръководител - председател на PC - ...., с която на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8, вр. т.10 от КТ му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение", а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Твърди, че не са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване.  Твърдените от работодателя факти и обстоятелства, посочени в заповедта, не отговаряли на истината. В мотивите за издаване на заповед №6/04.01.2019г. се твърдяло, че на датите 04.09.2018г. и 19.09.2018г. не е ползвал служебния автомобил на съда за връчване на съдебни книжа в кв."...", който бил значително отдалечен от гр....., от което бил направен изводът, че на тези дати въобще не е  посещавал адресите за призоваване, поради което бил отразил невярни обстоятелства в разписките на върнатите призовки. Заради това се сочело, че злоупотребил с доверието на работодателя. Едновременно с горното било прието, че дори на посочените дати да е ходил да връчва призовката по АНД №466/2018г. в кв."..." с личния си автомобил, то в такъв случай, не бил спазил задължението си да уведоми за това административния секретар, съгласно заповед №47/26.01.2017г. на председателя на Районен съд - ..... Гореизложената фактическа обстановка била напълно невярна. Не само, че на посочените дати посетил въпросните адреси, но и отразеното в съдебните книжа, че лицето, до което те са адресирани, не е открито, било самата истина. Да се съди за това, че отразил невярна информация в призовките  само защото нямало данни да е ползвал служебния автомобил за връчването, било абсурдно. В работата си като призовкари не само той, но и другият му колега почти ежедневно ползвали личните си автомобили, за да посещават адреси и да връчват съобщения и книжа. Подаването на докладна за всяко посещение било невъзможно и се случвало понякога, и то само когато се посещавал квартал „...", който бил отдалечен от града. Твърди, че в самия град административният ръководител никога не бил разрешавал ползването на служебния автомобил, поради което и заради невъзможността пеша да се обходи градът и да се връчат десетките на брой призовки и съобщения за деня, той и колегата му редовно използвали личните си автомобили - факт, който винаги бил известен на председателя на съда. Сочи, че по същия начин в кв."..." връчил немалко книжа с личния си автомобил и работодателят му знаел това, но никога не възразявал, защото това негово действие устройвало съда и било в интерес на работата. В заповедта било пропуснато да се отбележи, че имало дълги периоди от време, когато служебният автомобил въобще не се използвал, например поради липсата на зимни гуми и др., което не означавало, че в продължение на месеци не се връчват призовки и книжа. Последните се връчвали, включително и в кв."...", но с неговия личен автомобил. Посочено било в заповедта, че след проверка на описните книги на призовкарите при Районен съд - .... за месец септември 2018 година е констатирано, че не бил връчил съобщение /Покана за доброволно изпълнение до длъжника/ по изп. дело №174/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 13.09.2018г. с адрес на връчване: ул."..." №66, гр...... Същото му било предадено на 14.09.2018г. и не било връчено от него преди излизането му в годишен платен отпуск, считано от 25.09.2018г., като било върнато по делото, връчено на 06.11.2018г. По същия начин се твърдяло, че Съобщение за наложен запор до длъжника по изп. дело №101/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 14.09.2018г. с адрес за връчване: ул."Генерал Гурко"№5, гр....., му е предадено на 17.09.2018г., не било връчено от него преди излизането му в годишен платен отпуск, считано от 25.09.2018г., а било върнато по делото, връчено едва на 11.11.2018г. Счита, че е недопустимо от горепосочените факти да се правят изводи за неизпълнение на негови задължения по връчването. Издателят на заповедта сам приемал, че единствената причина за връчването на съдебните книжа на посочените дати, т.е. на забава във връчването, е била излизането му в отпуск. Този факт, заедно с обстоятелството, че за връчването на съдебните книжа по изпълнителни дела нямало срок за нередовност при призоваването, респ. било необходимо до последния ден или момент лицето да бъде търсено, за да бъде открито, говорел за липса на каквато и да е вина от негова страна. Било непонятно защо по време на ползването на отпуск от негова страна призовките не били връчени от работещия в съда друг призовкар. Описано било в заповедта, че е назначена комисия във връзка с изпълнение на заповед №452/12.11.2018г. на председателя на съда, която комисия „установила, че на 13.11.2018г., около 9.00 часа, парната инсталация за отоплението на съда не е била включена от Г.А.Г. - призовкар, той и огняр, независимо от издадената Заповед №452/12.11.2018г. на Председателя на PC - .... и устно разпореждане от Е.Д. — административен секретар, дадено на същата дата. Същият обяснил, че липсва документ, че парната инсталация е годна за експлоатация от фирмата доставчик на газ, след което Т.П.Н.- главен счетоводител се е свързала с фирмата доставчик на газ, която е изпратила свои представители, които в присъствието на Г.Г. са включили парната инсталация. Според тях такъв не е необходим, не се е изисквал и не се изисква от други потребитЕ.на газ, освен в случая - от Г.Г.. Подобен документ не е бил издаван и представен и през предходния отоплителен сезон — 2017/2018г. ". Счита, че заради горното се приемало, че умишлено не изпълнил трудовото си задължение да включи газовото отопление на съда на датата 13.11.2018г., във връзка с което била издадена заповед №452/12.11.2018г. на председателя на съда. Това твърдение било несъстоятелно. Твърди, че той самият нямал и не би могъл да има каквито и да е мотиви да не пусне отоплението на съда, ако бил компетентен да направи това и ако това негово действие би било в съответствие със законовите изисквания за експлоатация на въпросната инсталация. Ищецът нямал познания и правоспособност да прецени изправността на инсталацията и годността й да бъде включена за отоплителния сезон. В този смисъл поведението му било изцяло в съответствие с интересите на работещите в съда и при съобразяване с правилата на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета на основание чл.31, ал. 1 от ЗТИП. Не отговаряло на истината посоченото в заповедта, че през отоплителния сезон на 2017г. - 2018г. протокол за пускането на парната инсталация в действие не е съставян. Копие от същия се намирало в счетоводството на съда и следвало административният ръководител да е запознат с него. Не било вярно и твърдението, че проверка на парната инсталация от лицензирана фирма е извършена на 12.11.2018г., за което той бил уведомен от административния секретар. Напротив, едва след като на 08.11.2018г и 13.11.2018г. подал докладни записки за необходимостта от посещение на специалисти по този повод, на  13.11.2018г. такива се явили и включили инсталацията, за което бил съставен протокол, предоставен на съда. Това означавало, че на 13.11.2018г. след извършване на необходимите проверки и настройки отоплението на съда било включено с негово съдействие и заповедта на председателя на РС- .... в тази връзка била изпълнена. Като мотив за наказването му в заповедта били изложени твърдения за негови нарушения във връзка с връчването на съдебни книжа в съдебно изпълнителната служба на съда, съгласно докладна с вх.рег.№16548/30.11.2018г. от В.Л. - държавен съдебен изпълнител при Районен съд - ..... Изложените в тази насока факти отново били неверни. Твърдяло се, че „Пo изп. дело №137/2014г. по описа на СНС при PC - .... е изпратено съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. до длъжника ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.", с адрес ***. Същото е върнато в СИС на 02.11.2018г., невръчено, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г., че „ На посочения адрес няма офис на фирмата ". Разпоредено е от ДСИ съдебните книжа да бъдат връчени по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Предаденото за залепване уведомление с изх.№8594/05.11.2018г. и върнато в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. уведомлението е залепено: "на вратата и лицето не е открито, залепено уведомление. " Разписка от второ уведомление с изх.№8595/05.11.2018г. е върната в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. е залепено уведомлението „на пощ.кутия и лицето не е открито, залепено уведомление". На 15.11.2018г. с СИС при РС- .... си явява Г.П.А., в качеството си на едноличен търговец ЕТ „ДЖ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А. ", длъжник по изп. Дело №137/2014г. по описа на СИС при РС-..... Същата е предала на ДСИ отрязъците от уж залепените уведомления с изх.№8594/05.11.2018г. и изх.№8595/05.11.208г., като е заявила, че ги е получила от роднина, на когото са били оставени от призовкаря. За предаването, респ. приемането на уведомленията е съставен протокол, в който е отразено от ДСИ, че върху върнатите отрязъци от уведомления липсват белези за тяхното залепване, нито тяхната цялост е нарушена. " От горните факти счита, че по никакъв начин не можело да се направи извод за извършено нарушение на трудовата дисциплина от негова страна. Очевидно било, че съобщение с изх.№8335/26.10.2018г. е върнато в съда на 02.11.2018г., оформено по законовия ред и в срок. Цитираните по - горе уведомления по изпълнителното дело били залепени на указаните места и също върнати в срок. Абсурдно било да се приеме, че липсата на отпечатъци за залепване върху хартията водела до извода за неизвършване на това действие. Счита, че ако работодателят му се бил поинтересувал, щял да разбере, че залепването се осъществява посредством хартиено тиксо, което не оставяло отпечатъци нито по хартията, нито по твърдите повърхности, на които се залепват книжата. Фактът на залепването се установявал и от изрично заявеното в заповедта, че адресатът на книжата се е снабдил с тях и е бил запознат със съдържанието им, което всъщност означавало, че целта на залепването е постигната. В подобен на горния смисъл заповедта продължавала: „Пo изп. дело №183/2018г. е изпратена ПДИ с изх.№7829/10.10.2018г. на длъжника ...на посочения по делото адрес, а именно гр....., ул. ..... На 05.11.2018г. съдебните книжа са върнати в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г.: „Адресът е посетен на 04.11.2018г. По данни на В.С. лицето не живее там". Разпоредено е на 06.11.2018г. на основание чл.47 ал.1 от ГПК, залепване на уведомление на адрес: гр..... ул. ..... Разписка от уведомление с изх.№8613/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС с отбелязване от призовкаря Г.Г., че „Лицето не е открито, залепено уведомление на вратата". Разписка от второ уведомление с изх.№8614/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС при PC - .... с отбелязване на връчителя „Лицето не е открито, залепено уведомление на пощ.кутия. " Длъжникът М.С.не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепването, за да получи съдебните книжа. На 04.12.2018г. длъжникът М.С.се е явил в СИС при PC - ...., след като от работната му заплата са удържани суми, съобразно наложения запор върху трудовото му възнаграждение. Посочил пред ДСИ, че едва тогава е разбрал, че срещу него е заведено изпълнително производство, както и че на адреса му не е имало залепено уведомление. Този факт, че длъжникът не знаел, че срещу него има образувано производство е заявен и в негова молба с вx.№l6941/06.12.2018г.". Отново било непонятно защо работодателят давал доверие на думите на длъжника, който нормално се защитавал срещу принудително изпълнение срещу него, като приел, че той не осъществил действията по залепването. Твърди,  че на адреса, посочен в книжата, в действителност живеел  бащата на адресата - В.С., когото ищецът познавал лично, тъй като му бил съсед. Последният лично присъствал на действията по залепване на уведомленията, дори се противил на това. Ищецът обаче изпълнил задълженията си, като не можел да носи отговорност за това, че въпросният човек евентуално е предприел действия по премахване на уведомленията от местата, където били залепени. Сочело се в обжалваната заповед, че „Пo изп. дело №162/2017г. е изпратено съобщение с изх.№5657/04.12.2017г. за наложена обезпечителна мярка до длъжника В.К.С.на адрес: гр....., бул."...." №….. Същото е върнато в цялост в СИС при PC - .... на 21.12.2017г., с отбелязване от призовкаря Г.Г.: "Адреса е посетен на 19.12.2017г. и лицето не е открито. Пребивавало като квартирант. По данни на съседка, нежелаеща да даде името си, от месец май не живее там". Разпоредено е от ДСИ залепване на уведомления, като разписка от уведомление с изх.№6091/22.12.2017г. е върнато, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е залепено на 03.01.2018г. „На входната вата", а разписка от уведомление с изх.№6090/22.12.2017г. е върнато, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е залепено на 03.01.2018г. "На входната врата". На основание чл.47, ал.З от ГПК е разпоредено ДСИ да се извърши справка за адресната регистрация и месторабота на длъжника, като от справката от 07.12.2017г. е установено, че постоянният и настоящ адрес на длъжника В.С.съвпадат с тези във уведомленията и във вече изпратеното съобщение за наложена обезпечителна мярка с изх.№6088/22.12.2017г. С разпореждане от 07.02.2018г. ДСИ е приел уведомлението да се счита редовно връчено на 17.01.2018г. На длъжника е назначен особен представител на 01.03.2018г. с определено възнаграждение 100.00лв. На 18.04.2018г. длъжникът Величка Стаматова се е явила лично в СИС при РС-...., което е удостоверено в протокол от 18.04.2018г., като е заявила, че на адреса й не е било залепвано уведомление, че тя периодично пребивава в гр....., а на адреса има лица, които да получат съдебните книжа, за което тя да бъде своевременно уведомявана, и е посочила телефонен номер." Счита, че да се прави на база горепосочените факти извод за извършено нарушение от негова страна отново било нелогично. Адресът, посочен в съдебните книжа, макар че не бил в неговия район, бил посещаван от него и същите били оформени по законния ред, а уведомленията - залепени. Непонятно било как голословните твърдения на лицето се приемали с доверие, при положение че от тях нито личало в кой период от време Величка Стамова е посещавала града, нито кои били лицата, които са могли да получат документите, съгласни ли са били те на това, нямало телефон за връзка и т.н. Очевидно било от текста на обжалваната заповед, че работодателят му тълкувал всички факти и обстоятелства в негова вреда единствено с цел да оправдае намеренията си да го уволни дисциплинарно. Намира, че при цялостен преглед на трудовото му досие и запознаване с всички издавани срещу него и по повод него актове на работодателя, съдът би направил извода за това, че настоящото уволнение не било извършено в полза и в интерес на службата, а само за да бъде изгонен от работа, и то при явна злоупотреба с правата, които законът давал на работодателя му. Моли съда да отмени наложеното му със заповед №6/04.01.2019г. на председателя на Районен съд - .... дисциплинарно наказание „уволнение", да признае за незаконно и отмени прекратяването на трудовото му правоотношение, да го възстанови на заеманата преди уволнението работа на длъжност „призовкар, той и огняр" в PC - ...., както и да осъди ответника Районен съд - .... на основание чл.225 ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа заради уволнението, но за не повече от шест месеца, считано от 04.01.2019г., в размер по на 999,60 лв. месечно, или общо 5997,60 лв. за шест месеца, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли на основание чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответника да му заплати всички направени по делото разноски.

Ответникът Районен съд - .... счита предявените искове за допустими, но за изцяло неоснователни. Не оспорва, че до 04.01.2019г. ищецът е работил по трудово правоотношение в Районен съд - ...., като последната заемана от него длъжност била „призовкар, той и огняр", считано от 01.05.2017г. До тази дата ищецът изпълнявал длъжността „работник поддръжка сграда-огняр" и съвместявал частично функциите на „призовкар". Твърди, че ищецът бил запознат с длъжностната си характеристика както за заеманата преди 01.05.2017г. длъжност, връчена му срещу подпис на 31.03.2014г., така за и последно заеманата длъжност, връчена му срещу подпис на 03.04.2017г. Оспорва твърдяната незаконосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение" със заповед № 6/ 04.01.2019г. на адм. ръководител - председател на Районен съд - ..... Счита, че обжалваната заповед е издадена при наличие на материалноправни основания за наложеното на ищеца дисциплинарно наказание и при спазване на процедурните правила за издаването й. Заповедта била издадена от компетентния административен орган - административен ръководител председател на Районен съд - ...., в писмена форма и съдържала предвидените в чл.195 от КТ реквизити. Наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно наказание съответствало на критериите по чл.189, ал.1 от КТ. В заповедта подробно било посочено кога са извършени нарушенията, в какво се състоят вредните последици, които са настъпили от тях, наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налагало. Спазена била и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като преди налагането му работодателят приел писмените обяснения на ищеца за нарушенията, визирани в заповедта, както и извършил проверка за това дали последният се ползвал с особената закрила по чл.333, ал.1 от КТ - посредством декларация, попълнена и подписана лично от ищеца. Спазен бил и срокът за налагане на дисциплинарното наказание и доколкото в исковата молба не се навеждали доводи в тази насока, това обстоятелство също следвало да бъде обявено за безспорно между страните. Поддържа, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на констатираните нарушения, обстоятелствата, при които са били извършени и поведението на служителя. В случая били констатирани от страна на работодателя множество случаи на неизпълнение на възложената работа - чл.187, т.3 КТ и на неизпълнение на законните нареждания на работодателя - чл.187, т.7 КТ, които сами по себе си били тежки нарушения на трудовата дисциплина, тъй като се отнасяли до най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престирането на работна сила. Констатираните нарушения със своята повторяемост обективно сочЕ.на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения, което обуславяло налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение". Взети били предвид и други обстоятелства, имащи отношение към извършените нарушения: характера на извършваната от призовкаря дейност, която била значима с оглед движението на делата и спазването на процесуалните срокове; системността на нарушението на трудовата дисциплина, доколкото нарушенията били извършени многократно и в кратък период от време; фактът, че нарушенията били извършени и след като вече е било наложено на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Оспорва твърденията на ищеца, че не са налице посочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване. Оспорва твърдението, че на 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. ищецът е посетил с личния си автомобил адреси в квартал "..." в гр. .... за връчване на съдебни книжа. Оспорва и това, че в работата си като призовкар ищецът почти ежедневно е ползвал личния си автомобил, за да посещава адреси и връчва съдебни книжа. Твърди, че на посочените дати ищецът не бил посетил визираните в заповедта адреси в квартал "..." в гр. .... и е отразил неверни обстоятелства в разписките от върнатите призовки. Квартал "..." фактически се намирал извън град ...., макар формално да е част от града, и поради отдалечеността му /около 5 км./, придвижването до този квартал ставало единствено с моторно превозно средство. За връчване на съдебни книжа в този квартал се използвал служебният автомобил, за което била създадена специална организация - със заповед № 431/15.09.2017г. на председателя на Районен съд - ...., съгласно която призовкарят представял докладна, в която посочвал съдебните книжа /по вид и номер на дело/, които следвало да бъдат връчени. За датите 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. докладни не били подавани, респ. служебният автомобил не бил ползван. Нямало оформени съдебни книжа до адреси в квартала на дати извън датите, отразени в докладните, и датите 04.09.2018г. и на 19.09.2018г., за които липсвали докладни. За същите дати - 04.09.2018г. и на 19.09.2018г., ищецът не бил уведомил и административния секретар, че ще посети адреси в квартал "..." с личния си автомобил, съгласно заповед № 47/26.01.2017г. на председателя на Районен съд - ..... Твърди също, че издаването на такава заповед от председателя на съда, за това - Г.Г. да уведомява административния секретар при всяко негово напускане на сградата на съда извън случаите на разнасяне на служебната поща се наложило поради многократно констатирани случаи на отсъствия от работното място и неуплътняване на работното време от страна на ищеца. Оспорва и твърдението, че единствената причина за забавяне във връчването на съдебните книжа - призовка до обвиняемия по АНД №466 2018г. и покани за доброволно изпълнение до длъжниците по изп. дело № 174/2018г. и изп. дело № 101/2018г., е било излизането в отпуск на ищеца. Твърди, че причина за забавяне във връчването на тези съдебни книжа, което е довело до забавяне на производствата по тези дела, било единствено недобросъвестното отношение на ищеца към трудовите му задължения, което в случая се състояло в непредаване на подлежащите за връчване книжа на другия призовкар, преди ищецът да излезе в платен годишен отпуск. Твърди също, че това не било изолиран случай и че нееднократно се е случвало ищецът да излиза в платен годишен отпуск и да не предава на другия призовкар спешни за връчване съдебни книжа, а същите да са били откривани измежду книжата, предадени за връчване на Г.Г., след преравянето им, извършвано по необходимост от административния секретар и от призовкаря М.Р.. Съдебните книжа се предавали за връчване на конкретен призовкар /в зависимост от района на връчване/ и той отговарял за тях. Нямало как другият призовкар да знае какви книжа има да връчва колегата му преди излизане в платен годишен отпуск, без последният да му ги предаде. Оспорва твърдението на ищеца, че не е бил уведомен за проверката на парната инсталация, извършена от лицензирана фирма на 12.11.2018г., както и че такава проверка не е била извършена на тази дата. Твърди, че проверката е била извършена, Г. е бил уведомен за нея и не е направил никакви възражения относно включването на парната инсталация, свързани с цитираните в исковата молба правила. Твърди, че ищецът умишлено не е изпълнил заповедта на работодателя и дадено му въз основа на заповедта устно разпореждане от прекия му ръководител - административния секретар на съда, касаещо задължение, вменено му с длъжностната характеристика - включване на парната инсталация в началото на отоплителния сезон, в случая на 13.11.2018г. Твърди също, че тази постъпка на Г. била поредна проява на последователното му поведение на умишлено неизпълнение на разпорежданията на работодателя, започнало да се наблюдава осезаемо след налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение". Оспорва и твърдението на ищеца, че е залепил на съответните адреси уведомления по чл.47 ГПК по трите изпълнителни дела, визирани в обжалваната заповед - изп. дело № 137/2014г., изп. дело № 183/2018г. и изп. дело № 162/2017г., трите по описа на СИС. Твърди, че уведомления по трите дела не са били залепени от ищеца Г. по установения от закона ред, а същият е отразил във върнатите разписки неверни обстоятелства. Оспорва също и твърденията, че цялостното поведение на председателя на съда е форма на злоупотреба с дисциплинарната му власт спрямо ищеца, както и че уволнението не е извършено в полза и интерес на службата, а само, за да бъде изгонен Г. от работа. Напротив, цялостното поведение на Г. досежно изпълнение на служебните му задължения като „призовкар, той и огняр" било недобросъвестно и безотговорно. Последният многократно не изпълнявал задълженията си по своевременно връчване на съдебни книжа, изпратени и от други съдилища. В подкрепа на това били последните две искания за обяснения от Г. от страна на Административен съд - Хасково, ведно със съответните заповеди и обяснения. Поведението на ищеца категорично довело до вредни последици, с оглед характера на извършваната от призовкаря дейност, която била значима. Неизпълнението на задълженията по връчването на съдебните книжа неминуемо довело до забавяне движението и решаването на делата, а несвоевременно уведомяване на длъжниците по изпълнителните дела - до неблагоприятни последици за взискателите. Всичко това било в ущърб на работата, тъй като рефлектирала върху съда, доколкото уронвало престижа и разколебавало доверието в институцията. Поради изложеното моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника Районен съд - .... на длъжност „призовкар, той и огняр". С атакуваната заповед № 6/04.01.2019г. на председателя на PC - .... на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, като е било прекратено трудовото правоотношение с него на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ.

В исковата молба не се съдържат оплаквания за нарушаване на императивните процедурни изисквания при налагане на дисциплинарното наказание /чл.193-195 от КТ/. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 448/08.11.2018 г. и заповед № 454/13.11.2018 г. субектът на дисциплинарна власт е поискал обяснения от ищеца за нарушенията, посочени в уволнителната заповед, както и че ищецът е представил такива на 13.11.2018 г. и на 15.11.2018 г. Установените в чл.194, ал.1 КТ преклузивни срокове за налагане на наказанието са спазени. Работодателят е изложил и пълно описание на признаците на дисциплинарните нарушения, с оглед на което атакуваната заповед е съобразена с изискванията на чл.195, ал.1 КТ.

Доводите в исковата молба се отнасят до законосъобразността на уволнението по същество – твърди се, че ищецът не е извършил нарушенията, за които е санкциониран с наказание “дисциплинарно уволнение”. В процесната заповед за уволнение в три основни пункта са описани извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, които са определени от работодателя като „тежки нарушения на трудовата дисциплина” по смисъла на  чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8, вр. с т.10 КТ. 

Първата група нарушения на трудовата дисциплина, описани в п.I от уволнителната заповед, се отнасят до случаи, в които ищецът не е изпълнил задълженията си за своевременно връчване на съдебни книжа – призовка до обвиняемия по АНД № 466/2018 г. и покани за доброволно изпълнение до длъжниците по изп. дело № 174/2018 г. и изп. дело № 101/2018 г., с което е станал причина за забавяне на производствата по тези дела.

За установяването на посочените нарушения е представен доклад от 05.11.2018 г. на Комисия, назначена със заповед № 424/23.10.2018 г. на председателя на РС – ..... В този доклад се сочи, че по АНД № 466/2018г. по описа на Районен съд - .... на 31.08.2018 година е издадена призовка за обвиняемия А.Д.А., с адрес на връчване: гр. ...., ул. “Спартак“ № 16, който адрес, съгласно разпределението на районите за връчване на съдебни книжа, попада в района на призовкаря Г.А.Г. в  кв. “...“, гр. ..... Призовката, издадена на 31.08.2018г., за обвиняемия А.Д.А., е върната в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.Г.: „Адреса е посетен на 04.09.2018г. и 13.09.2018г., и лицето не е открито. По данни на Делчо А. Асенов живущ на адреса, такова лице не живее там“. Призовката е върната в деловодството на 14.09.2018г. Съдията докладчик по делото Д.К. е разпоредила на съдебните деловодитЕ.в наказателно деловодство да проведат телефонен разговор с обвиняемия Ангел Ангелов на посочения в досъдебното производство телефонен номер. В проведения разговор същият е заявил, че в момента живее на адрес гр. ...., на ул. “...“ № 24, след което на 17.09.2018г. съдебният деловодител е издал нова призовка до обвиняемия А.Д.А.с адрес на връчване: гр. ...., ул. “...“ № 24, който адрес, съгласно разпределението на районите За връчване на съдебни книжа, отново попада в района на призовкаря Г.Г.  в кв. “...“, гр. ..... Призовката, издадена на 17.09.2018г., е върната отново в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.Г.: „Адреса е посетен на 19.09.2018г. и лицето не е открито, не е открито лице, желаещо да получи документа“. Насроченото на 25.09.2018г. открито съдебно заседание е отложено поради нередовно призоваване на обвиняемия по АНД № 466/2018г. по описа на РС-..... В същия доклад е отразено, че след справка в счетоводството на съда е установено, че служебният автомобил на Районен съд-...., който се използва за връчване на съдебни книжа в кв. “...“ и кв. “Гебран“, е използван за връчване на съдебни книжа от Г.А.Г. само на 13.09.2018 г., но не и на 04.09.2018 г. и на 19.09.2018 г., на които дати призовкарят е посочил, че е посетил адреси в кв.“...“. 

 Като свидетел по делото е разпитана Д.Д.К. – съдия докладчик по горепосоченото АНД, която потвърждава, че делото е отлагано поради невръчване на призовки от страна на призовкаря Г. и че това е дало повод на свидетелката да подаде докладна по случая.  

В атакуваната заповед е направен извод, че след като на 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. служебният автомобил не е ползван за връчване на съдебни книжа в кв.“...“, който е значително отдалечен от гр. ...., на тези дати Г.А.Г. въобще не е посетил адреса за призоваване, както е отразил в разписките на върнатите призовки.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Г.Р. ***, се установява, че кв.“...“ попада в района на ищеца и е отдалечен на около 5-6 км. от гр....., поради което винаги призовкарите ходят до там с автомобил. Свидетелката сочи, че преди да се издаде заповед за ползване на служебния автомобил, когато е замествала ищеца, е ходила до квартала с личен автомобил, като уточнява, че не й е известно дали в процесния случай ищецът е посещавал кв.“...“ с велосипед или с личен автомобил. Свидетелката  Е.П.Д. – административен секретар на РС – .... твърди, че през 2018 г. не е била уведомявана от ищеца, че ползва личен автомобил за връчване на съдебни книжа в кв.“...“.

При така установените факти съдът намира за недоказано твърдението на работодателя, че 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. ищецът не е посетил адреса за връчване на призовки по АНД № 466/2018 г., респ., че е отразил неверни обстоятелства в разписките за връчване на призовките. Не са представени доказателства, които по категоричен и безспорен начин да изключват възможността Г. да е посетил кв.“...“ с друго превозно средство /както се твърди в обясненията му до работодателя/ и действително да е констатирал отразените в разписките обстоятелства.

С оглед на това следва да бъде обсъдено и визираното в уволнителната заповед евентуално нарушение – неуведомяване на административния секретар на 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. за посещението в кв.“...“ съобразно заповед № 47/26.01.2017 г. на председателя на РС – .....

Посочената заповед е представена по делото /л.67/ е от нея е видно, че на ищеца е наредено при напускане на сградата на съда извън случаите по т.2 и т.3 от заповедта /получаване на служебната поща и разнасяне на служебната поща /изходяща кореспонденция/ да уведомява административния секретар. Според свидетелката ...П.Д. издаването на тази заповед се е наложило, тъй като ищецът често не е уплътнявал работното си време.

По делото не са ангажирани доказателства връчването  на 04.09.2018г. и на 19.09.2018г. да е извършено от ищеца извън работно време, поради което следва да се приеме, че то е станало в работното време на служителя, когато нормално следва да бъдат изпълнявани трудовите му задължения. Не са ангажирани и доказателства за това, че ищецът е изпълнил задължението си, възложено му със заповед № 47/26.01.2017 г. на председателя на РС – .... да уведоми административния секретар, че напуска сградата на съда. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.

В доклад от 05.11.2018 г. на Комисия, назначена със заповед № 424/23.10.2018 г., се сочи също така, че след проверка на описните книги на призовкарите при Районен съд - ...., генерирани от САС „Съдебно деловодство“ за месец септември 2018 година, Комисията е констатирала забавяне във връчването на следните призовки и съдебни книжа, предадени за връчване на призовкаря Г.Г. преди същият да ползва платен годишен отпуск, считано от 25.09.2018г. както следва: Съобщение /Покана за доброволно изпълнение до длъжника/ по изп. дело № 174/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 13.09.2018г., с адрес за връчване: ул.“...“ № 66, гр. ...., е предадено на призовкаря Г. на 14.09.2018г.; не е връчено от последния преди излизането му в платен годишен отпуск, считано от 25.09.2018г., и е върната по делото, връчена едва на 06.11.2018г.; Съобщение за наложен запор до длъжника по изп. дело № 101/2018г. по описа на ДСИ при PC - ...., изготвено на 14.09.2018г., с адрес за връчване: ул.“Генерал Гурко“ № 5, гр. ...., е предадено на призовкаря Г. на 17.09.2018г.; не е връчено от последния преди излизането му в платен., годишен отпуск, считано от 25.09.2018г., и е върната по делото, връчена едва на 11.11.2018г.

В представената по делото  длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност от 30.03.2018 г. изрично е записано, че връчването на призовките и съдебните книжа следва да става в седемдневен срок от получаването им /т.2.2 от длъжностната характеристика/. Като не е изпълнил това си задължение в двата посочени случая, ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 от КТ.     

Следващото нарушение,  описано в п.II на уволнителната заповед, се отнася до неизпълнение на заповед № 452/ 12.11.2018г. на председателя на Районен съд - .... и на дадено в тази връзка устно разпореждане от административния секретар на съда. С посочената заповед е наредено през отоплителния сезон 2018/2019 г. отоплението в РС – .... да става чрез парната инсталация на съда, на газ, като отоплението да започне на 13.11.2018 г. Със същата заповед е възложено на ответника да отговаря за включването, изключването и безопасността на парната инсталация, радиатори  проводящи тръби, като в тази връзка изплънява устните разпореждания на административния секретар на съда, респ. на длъжностното лице, което го замества. Видно от протокол от 13.11.2018 г. на Комисия, назначена със заповед № 453/13.11.2018 г., след извършена проверка е  установено, че на 13.11.2018г. около 09.00 часа парната инсталация за отоплението на съда не е била включена от Г.А.Г. - призовкар, той и огняр, независимо от издадената Заповед № 452/ 12.11.2018г. на председателя на PC - .... и устно разпореждане от ...Д. - административен секретар, дадено на Г. на същата дата - 12.11.2018г. Устното обяснение на Г., дадено пред Комисията на 13.11.2018г. относно неизпълнението на заповедта е било, че нямало документ, че парната инсталация е годна за експлоатация от фирмата доставчик на газ. При това обяснение Т.П.Н.— главен счетоводител се е свързала с фирмата доставчик на газ, която е изпратила свои представители, които в присъствието на Г.Г. са включили парната инсталация и са връчили на последния протокол за годност на парната инсталация. Според тях такъв не е необходим, не се е изисквал и не се изисква от други потребит...на газ, освен в случая - от Г.Г.. Подобен документ не е бил издаван и представен и през предходния отоплителен сезон - 2017/ 2018г. В писмено обяснение от 15.11.2018 г. ищецът е признал, че сутринта на 13.11.2018г. не е включил парната инсталация, но е уточнил, че не го е сторил, тъй като липсвал протокол за безопасна експлоатация.

От показанията на свидетелката ...П.Д. се установява, че включването на отоплителната инсталация в сградата на РС – .... става ръчно в началото на  отоплителния сезон. На 12.11.2018 г.  била извършеша проверка на инсталацията от фирмата, отговаряща за подаването на газ, като нейните представит...уведомили свидетелката, че Г. не е на работното си място и  не могат да се свържат с него, тъй като не отговаря на телефона си. След като проверката приключила и свидетелката била уведомена, че може да бъде стартиран отоплителният сезон, била издадена заповед за това от председателя на съда. По служебния телефон свидетелката Д. уведомила ищеца, че проверката е извършена и започва подаването на газ, както и че на 13.11. ищецът трябва да включи отоплителната система. На 13.11. сутринта свидетелката констатирала, че парната инсталация не работи, а след разговор по телефона ищецът й казал, че няма да я включи, тъй като нямало някакъв документ, за който не споменал предния ден. Били извикани представит...на обслужващата фирма, които отново извършили проверка в присъствието на ищеца и съставили протокол. Разпитаният свидетел Д. Г.М., който към м.ноември 2018 г. е бил служител на „.... газ“, сочи, че е изпратил на 12.11.2018 г. двама специалисти, които извършили проверка в РС – .... във връзка с началото на отоплителния сезон. По начало протокол за това действие не се съставял, но в случая бил поискан от ищеца и бил съставен от свидетеля на 13.11.2018 г.   

При така установените обстоятелства съдът намира, че на 13.11.2019 г. ищецът не е изпълнил заповед № 452/12.11.2018г. на председателя на PC – ...., за която му е  било съобщено от административния секретар на съда на 12.11.2019 г. Съдът намира, за неоснователни  доводите на ищеца за незаконност на това нареждане на работодателя поради липсата на протокол, удостоверяващ безопасността на инсталацията.  Следва за се отбележи, че Раздел III от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове не предвижда съставянето на нарочен протокол за резултатите от проверката. С оглед на това липсата на такъв протокол не е основание ищецът да откаже да изпълни нареждането на работодателя за включване на отоплителната инсталация. Следователно установеното от доказателствата по делото бездействие на ищеца в тази насока съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.     

Третата група нарушения, описани в п.III от уволнителната заповед, са свързани с това, че ищецът не е изпълнил задълженията си относно връчване на съдебните книжа по реда на чл.47 от ГПК и е удостоверил неверни обстоятелства в разписките от върнатите уведомления по изп. дело № 137/2014г., изп. дело № 183/2018г. и изп. дело № 162/2017г., трите по описа на СИС при Районен съд - ..... Работодателят е приел за установено от извършената проверка, че уведомления по трите дела не са били залепени от призовкаря Г. по установения от закона ред, а призовкарят е отразил във върнатите разписки неверни обстоятелства. Видно от протокол от 20.12.2018 година на Комисия, назначена със заповед № 529/ 13.12.2018г. на председателя на РС - ...., за резултатите от извършената проверка на дейността на призовкарите, относно обстоятелствата, изложени в докладна № 16548/ 30.11.2018г. от В.Л. - държавен съдебен изпълнител при Районен съд – ...., е констатирано следното: 1. По изп. дело № 13 7/2014г. по описа на СИС при PC — .... е изпратено съобщение с изх.№ 8335/26.10.2018г. до длъжника ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.“, с адрес ***. Същото е върнато в СИС на 02.11.2018г., невръчено, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г., че „На посочения адрес няма офис на фирмата“. Разпоредено е от ДСИ съдебните книжа да бъдат връчени по реда на чл.47 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Предаденото за залепване уведомление с изх.№ 8594/ 05.11.2018г. е върнато в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. уведомлението е залепено: „на врата и лицето не е открито, залепено е уведомление“. Разписка от второ уведомление с изх.№ 8595/ 05.11.2018г. е върнато в СИС на 12.11.2018г. с отбелязване от призовкаря Г.Г., че на 10.11.2018г. е залепено уведомлението „на пощ. кутия и лицето не е открито, залепено е уведомление. На 15.11.2018г. в СИС при РС-.... се явява Г.П.А., в качеството си на едноличен търговец ЕТ „ДЖИ ПИ ЕЙ СПЕД - Г.А.“, длъжник по изп. дело № 137/2014г. по описа на СИС при РС-..... Същата е предала на ДСИ отрязъците от уж залепените уведомления с изх.№ 8594/05.11.2018г. и изх.№ 8595/ 05.11.2018г., като е заявила, че ги е получила от неин роднина, на когото са били оставени от призовкаря. За предаването, респ. приемане на уведомленията е съставен протокол, в който е отразено от ДСИ, че върху върнатите отрязъци от уведомления липсват белези за тяхното залепване, нито тяхната цялост е нарушена; 2. По изп. дело № 183/2018г. е изпратена ПДИ с изх.№ 7829/ 10.10.2018г. до длъжника ...на посочения по делото адрес, а именно: гр. ...., ул. „...“ № 44. На 05.11.2018г. съдебните книжа са върнати в цялост, с отбелязване от призовкаря Г.А.Г.: „Адреса е посетен на 04.11.2018г. По данни на В.С. лицето не живее там”. Разпоредено е на 06.11.2018г., на основание чл.47, ал.1 от ГПК, залепване на уведомление на адрес: гр. ...., ул. „..." № 44. Разписка от уведомление с изх.№ 8613/06.11.2018г. е върнато на 09.11.2018г. в СИС с отбелязване от призовкаря Г.Г., че „Лицето не е открито, залепено уведомление на врата“. Разписка от второ уведомление с изх.№ 8614/ 06.11.2018г. е върната на 09.11.2018г. в СИС при РС - .... с отбелязване от връчителя Г.Г., че „Лицето не е открито, залепено уведомление на пощ.кутия“. Длъжникът М.С.не се е явил в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепването, за да получи съдебните книжа. На 04.12.2018г. длъжникът М.С.се е явил в СИС при РС- ...., след като от работната му заплата са удържани суми, съобразно наложения запор върху трудовото му възнаграждение. Посочил е пред ДСИ, че едва тогава е разбрал, че срещу него е заведено изпълнително производство, както и че на адреса му не е имало залепено уведомление. Този факт, че длъжникът не е знаел, че срещу него има образувано производство е заявен и в негова молба с вх.№ 16941/ 06.12.2018г.; 3. По изп. дело № 162/2017г. е изпратено съобщение с изх.№ 5657/ 04.12.2017г. за наложена обезпечителна мярка до длъжника В.К.С.на адрес: гр. ...., бул. „.... № 123, вх. А, ет. 5, ап. 26. Същото е върнато в цялост в СИС при РС-.... на 21.12.2017г., с отбелязване от призовкаря Г.Г.: „Адреса е посетен на 19.12.2017г. и лицето не е открито. Пребивавало е като квартирант. По данни на съседка, нежелаеща да даде името си, от месец май не живее там “. Разпоредено е от ДСИ залепване на уведомления, като разписка от уведомление с изх.№ 6091/22.12.2017г. е върната, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е залепено на 03.01.2018г. „На входната врата”, а разписка от уведомление с изх.№ 6090/ 22.12.2017г. е върната, с отбелязване от призовкаря Г.Г., че е залепено на 03.01.2018г. „На входната врата”. На основание чл.47, ал.3 от ГПК е разпоредено от ДСИ да се извърши справка за адресната регистрация и месторабота на длъжника, като от справката от 07.12.2017г. е установено, че постоянният и настоящият адрес на длъжника В.С.съвпадат с тези в  уведомленията и във вече изпратеното съобщение за наложена обезпечителна мярка с изх.№ 6088/ 22.12.2017г. С разпореждане от 07.02.2018г. ДСИ е приел уведомлението да се счита за редовно връчено на 17.01.2018г. На длъжника е назначен особен представител на 01.03.2018г. с определено възнаграждение в размер на 100.00 лв. На 18.04.2018г. длъжникът Величка Стаматова се е явила лично в СИС при РС-...., което е удостоверено в протокол от 18.04.2018г., като е заявила, че на адреса й не е било залепвано уведомление, че тя периодично пребивава в гр. ...., а на адреса има лица, които да получават съдебните книжа, за което тя да бъде своевременно уведомявана, и е посочила телефонен номер.

Изложените в уволнителната заповед обстоятелства, въз основа на които работодателят е приел, че ищецът е удостоверил неверни обстоятелства в разписките от върнатите уведомления по изп. дело № 137/2014г., изп. дело № 183/2018г. и изп. дело № 162/2017г., трите по описа на СИС при Районен съд – ...., се потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел В. Петров Л. – държавен съдебен изпълнител в РС – ..... От показанията на свидетеля ... обаче се установява, че през м.октомври на неговия адрес гр. ...., ул. „..." № 44, на пощенската кутия на входната врата е било залепено уведомление от съда за сина му ... С.. Уведомлението било залепено с книжно тиксо, свидетелят го отлепил и го изхвърлил, защото синът му не живеел там от 7-8 години. На връщане от работа ищецът, който му бил съсед, забелязал, че уведомлението липсва и  го попитал къде е. Свидетелят му обяснил, че не желаел да му се лепят уведомления по кутията, тъй като не искал да има нищо общо със сина си.

При тези обстоятелства съдът намира за недоказано твърдението на работодателя, че ищецът е отразил неверни обстоятелства относно залепването на уведомление по изп. дело № 183/2018г. по описа на ДСИ при РС – ..... От показанията на свидетеля С.категорично се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.47 ГПК относно залепване на уведомление на длъжника ... С..

 Що се отнася до уведомленията по останалите две визирани в уволнителната заповед изпълнителни дела, по делото не е проведено пълно и пряко доказване на твърдяното от работодателя невярно отразяване.  Изводите на работодателя в тази насока се основават единствено на изявления на длъжниците по изпълнителните дела, които са направени пред свидетеля В.Л.. Тези лица обаче не са разпитани като свидет...в настоящото производство, за да потвърдят под страх от наказателна отговорност своите  твърдения. Констатираната от свидетеля Л. липса на следи от залепване по книжата не обуславя еднозначен извод за незалепването им. В показанията на свидетелите Р. и С.се съдържа информация, че за залепването на книжа от призовкарите се използва хартиено тиксо, което невинаги оставя следи при отлепването им.

Изложеното налага извода, че от събраните по делото доказателства не е се установява ищецът Г.А.Г. да е извършил нарушенията по т.III от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.  

По тези съображения съдът намира за установено, че ищецът е извършил описаните в п.п. I и II от атакуваната заповед четири нарушения на трудовата дисциплина. Всички доказани нарушения на ищеца попадат в хипотезите на чл.187, ал.1, т.3 и 7 от КТ. Тежестта на доказаните нарушения съответства на наложеното наказание. Разгледани в своята съвкупност, доказаните нарушения разкриват признака „системност“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 от КТ, което при преценката по чл.189, ал.1 от КТ обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо съдът счита, че атакуваната заповед № 6/04.01.2019г. на председателя на PC - ...., с която на ищеца Г.А.Г.  е било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” е законосъобразна. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Уважаването на исковете за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предпоставено от уважаване на иска за отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на този иск следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ. 

Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Разноски по смисъла на посочената разпоредба са единствено разходите на страната за такси, адвокатско възнаграждение и разноски по самото производство / напр. за възнаграждения на вещи лица, свидетели, особени представители/ - чл.78, ал.1 ГПК. Направените от  страната разходи за явяването й по делото, каквито се иска да бъдат присъдени, не представляват разноски по смисъла на процесуалния закон и не подлежат на присъждане по реда на чл.78, ал.3 ГПК.   

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.А.Г. *** против Районен съд - гр....., ул.“....“ 12, ЕИК *********, представляван от  Ж. Д.П., искове: за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповед №6/04.01.2019г. на председателя на Pайонен съд - ...., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.А.Г. *** поради наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, за възстановяване на Г.А.Г. *** на предишната работа – “призовкар, той и огняр” в Pайонен съд - ...., и за заплащане на сумата 5437,60 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОХВЪРЛЯ  искането на Районен съд - гр....., ул.“....“ 12, ЕИК *********, представляван от  Ж. Д.П., за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от  обявяването му.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :