Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …….11.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР Д.
като
разгледа докладваното от мл. съдия Д. ч.
гр. д. № 13637 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.
Образувано
е по жалба на А.Ц.Д. чрез адв. Цвета Маркова срещу действия на съдебен
изпълнител. В жалбата се твърди, че с наложения запор върху банковата сметка на
жалбоподателя в „Уникредит Булбанк“ АД от ЧСИ В.Л., рег. № 780 от РКЧСИ, по
изп. дело № 20197800400391, е нарушена секвестируемостта по чл. 446 ГПК, тъй
като по сметката постъпва трудово възнаграждение в размер под минималната
работна заплата. Жалбоподателят посочва, че има малолетно дете, което издържа,
и му се правят други месечни удръжки по сключени договори за заем. С оглед
изложеното се моли за отмяна на запора до размера на несеквестируемия доход от
трудовото възнаграждение.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които поддържа,
че подадената жалба е недопустима, евентуално – неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите в жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалба
е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, като дължимата
за производството държавна такса е внесена. Жалбата е насочена срещу действие,
което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а именно насочването на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – чл.
435, ал. 2, т. 2 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР №
2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество, а не запорът или възбраната като изпълнителни
действия. Доколкото в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на
запорирано имущество, то същата се явява допустима.
Разгледана
по същество, съдът я намира за неоснователна.
Съгласно
чл. 446а, ал. 1 ГПК, несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора. Съгласно
ал. 3 на същия член, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка
е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява
запора до размера на МРЗ, освен за задължения за издръжка. Банката е длъжна в
срока по чл. 508, ал. 1 ГПК да уведоми съдебния изпълнител, че по запорираната
сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа, а
съдебният изпълнител е длъжен в едноседмичен срок от уведомяването да посочи на
банката частта от дохода, която следва да се превежда съгласно чл. 446 ГПК.
В
случая със запорно съобщение изх. № 2279/16.08.2019г. ЧСИ Любенова е наложила
запор върху всички сметки на жалбоподателя в „Уникредит Булбанк“ АД. Със
съобщение вх. № 2292/27.08.2019г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че
дължимите суми не могат да бъдат преведени поради липса на свободен авоар,
както и че по запорираната сметка лицето получава трудово възнаграждение. Със
съобщение изх. № 2412/02.09.2019г., получено от банката на 25.09.2019г.,
съдебният изпълнител изрично е посочил, че запорът следва да се счита наложен
за суми с произход, различен от трудово възнаграждение.
При
тези обстоятелства не е засегнато несеквестируемо имущество на длъжника. Банката
не е превела суми на съдебния изпълнител от сметката на длъжника в изпълнение
на наложения запор. Със съобщението от 02.09.2019г. запорът е отменен по
отношение на сумите, представляващи трудово възнаграждение. Запорът върху
банковата сметка не следва да бъде отменян изцяло, тъй като е възможно по
сметката да постъпват суми с друг произход, които да нямат несеквестируем
характер и да може да се изпълнява спрямо тях. Както е посочено в чл. 446а, ал.
1 ГПК и в т. 12 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, „по различен начин се поставя въпросът с
несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за
труд, както и върху пенсията, когато длъжникът „ги получава” по банкова сметка.
***е прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността
по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са
спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се
определя съгласно изложението по т. 3 от тълкувателното решение“.
Обстоятелството,
че лицето има сключени договори за заем, по които месечно му се удържат суми от
банката, не може да повлияе на изводите на съда, доколкото това се случва не по
принудителен ред, а по изрична уговорка с банката-заемодател. Разпоредбите на
чл. 446-446а ГПК се отнасят до несеквестирумост на имущество при предприето
индивидуално принудително изпълнение.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №
2481/25.09.2019г. на А.Ц.Д. срещу
действие на съдебен изпълнител – налагане на запор върху банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк“ АД от ЧСИ В.Л., рег. № 780, по изп. дело № 20197800400391.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.