Решение по дело №5215/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260612

гр. Русе, 29.10.2021 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №5215 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

А..С.– юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че представляваното от него дружество сключило със собственика на лек автомобил „Деу Ланос“ с рег.№Р …………….. РК договор за застраховка „Гражданска отговорност“, под формата на застрахователна полица №BG/22/116000236906/07.01.2016г., валидна от 08.01.2016г. до 07.01.2017г.

Твърди, че на 29.03.2016г. около 14.30 часа, в гр.Русе, по ул.“Н.Й.Вапцаров“, пред бл…… управлявайки посочения автомобил, С.И.С. нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие което реализирал ПТП при което увредил паркиран лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ...ВН, собственост на Л.Д.Д. В съставения протокол за ПТП №1579191 от същата дата, било отразено, че водачът напуснал мястото на ПТП.

Собственикът на увредения автомобил предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с което ищецът образувал преписка по щета №0017-5060-16-301694. Извършил оглед и опис на нанесените щети, след което изплатил на Любомир Димитров застрахователно обезщетение в размер на 488.60 лева.

Позовавайки се на чл.500, ал.1, т.3  КЗ, ЗК „Лев инс“ АД приема, че с изплащане на застрахователното обезщетение се суброгира в правата на застрахования и има право да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП – С.И.С..

За събиране на вземането, дружеството депозирало заявление, въз основа което в РРС било образувано ЧГД №1526/2020г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на С.И.С. по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Предвид дадените от заповедния съд указания, а.с.моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.И.С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Застрахователна компания "Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“№51Д сумата 498.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноските, направени по заповедното и настоящото производство.

В срока от чл.131 от ГПК адв.И. – особен представител на ответника С.И.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Счита, че изложените в исковата молба обстоятелства, не се подкрепят от писмените доказателства. В тази връзка сочи, че не е установен механизма на настъпване на вредите. Оспорва твърдението, че са причинени от ответника поради движение с несъобразена скорост. Поддържа, че след като протоколът за ПТП е съставен в деня след инцидента не отразява пряко възприети и установени от съставителя факти.

Приема, че не са налице елементите от фактическия състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КТ. Развива правни доводи и цитира съдебна практика в тази насока.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 07.01.2016г. между ЗК „Лев инс“ АД и Галина Петкова Атанасова е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, под формата на застрахователна полица №BG/22/116000236906, валидна от 08.01.2016г. до 07.01.2017г., за лек автомобил „Деу Ланос“ с рег.№Р …………………… РК.

В протокол за ПТП №1579191/30.03.2016г., се съдържат данни за инцидент, настъпил на 29.03.2016г. около 14.30 часа в гр.Русе, по ул.“Н.Й.Вапцаров“, пред бл….. Според изнесеното в документа, С.И.С., управлявал лек автомобил „Деу Ланос“ с рег.№Р 5474 РК, собственост на Галина Петкова Атанасова и при движение с несъобразена скорост блъснал паркирания лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ………….. ВН. Отразено е, че ответникът „не е изпробван“ за алкохол.

Релевирани са писмени доказателства, с които се установява, че по повод причинените вследствие ПТП щети, по искане на Б.Р.Б. – пълномощник на Л.Д.Д - собственик на лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ...ВН е образувана преписка и извършен опис на щетите.

На 07.04.2016г. ЗК „Лев инс“ АД изплатило на Любомир Димитров, по щета №0017-5060-16-301694 сумата 488.60 лева.

Във връзка с инцидента, с Наказателно постановление №16-1085-000583/13.05.2016г., на ответника са наложени наказания за извършени нарушения: по чл.179, ал.2 ЗДвП – глоба в размер на140 лева; по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП (не оказал съдействие за установяване вредите от ПТП) – глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца; по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Наказателното постановление, като необжалвано е влязло в сила.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. Експертът е установил разходите за отстраняване на причинените щети – 964.65 лева. Описан е механизма на произшествието, а именно: при движение по ул.“Н. Й. Вапцаров“ ответникът, управлявайки лек автомобил „Деу Ланос“ блъснал странично с предната лява част на автомобила, паркираният в лявата страна по посока на движението лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ……………. ВН, като съприкосновението между двата автомобила е било с лявата предностранична част на Деу и дясната странична част на БМВ. Констатирано е, че настъпилите щети, установени по лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ...ВН са в причинно – следствена връзка с описаното в докладна записка произшествие.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №655/22.04.2020г., издадена по ЧГД №1526/2020г. по описа на РРС срещу С.И.С. за сумите: 498.60 лева – изплатено застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/116000236906/07.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което  заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността в едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи на дружеството сумата 498.60 лева – изплатено застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/116000236906 от 07.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №655/22.04.2020г., издадена по ЧГД №1526/2020г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че на 06.10.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Претенцията на ЗК „Лев инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.500, ал.1 КЗ, която предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с лихви и разноски при някоя от следните хипотези: 1. При настъпване на ПТП управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2. Не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това; 3. Напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; 4. Умишлено е предизвикал ПТП; 5. Предизвикал ПТП по време на извършване на умишлено престъпление, съгласно НК, включително, когато се е опитал да избяга от задържане.

Ищецът претендира сумата, позовавайки се на хипотезата, визирана в чл.500, ал.1, т.3 КЗ.

Фактическият състав на регресния иск по чл.500, ал.1, т.3 КЗ изисква да бъде установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В разглеждания случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието възникват задълженията по чл.123, ал.1, т.3 б.“б“ или б.“в“ ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП. Не във всички случаи на ПТП с имуществени вреди обаче, когато липсва съгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, законът предвижда задължителното му посещаване от органите на МВР. Случаите, в които такова посещение е задължително, са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл.125 ЗДвП. Според т.7 на посочената норма, посещението ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети. В този смисъл разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е по-широка по обхват от тази по чл.125, т.7 ЗДвП, доколкото първата норма визира всички случаи на ПТП, довели само до имуществени вреди, независимо от въздействието им върху годността на превозното средство да се придвижва на собствен ход, докато вторият текст включва случаите, в които имуществените вреди, причинени в резултат на ПТП, са от такова естество, че изключват възможността поне на едно от участвалите МПС да се придвижва на собствен ход.

Анализът на цитираните норми налага извод, че във всички случаи, в които е настъпило ПТП само с имуществени вреди и местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му, напусналият го водач би извършил нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за което принципно би носил административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Независимо от евентуалната административнонаказателна отговорност, за да се породи в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ право на регрес по чл.500, ал.1, т.3 КЗ срещу виновния водач напуснал местопроизшествието, е необходимо наличието на още един допълнителен елемент от фактическия състав: поне едно от участвалите в ПТП моторни превозни средства трябва да не е в състояние да се придвижва на собствено ход поради причинените му при произшествието щети, тъй като само тогава посещението на мястото на ПТП от органите за контрол на движение по пътищата ще е задължително. И обратно – дори и ПТП да е било посетено от контролните органи, напускането на същото от някой от водачите, при положение, че произшествието не е довело до невъзможност на участвалите автомобили да се придвижват на собствен ход поради причинените им щети, няма да породи право на регрес в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Така е и в разглеждания случай. В хода на производството бе установен  механизма на настъпване на процесното ПТП – при движение по ул.“Н. Й. Вапцаров“ ответникът, управлявайки лек автомобил „Деу Ланос“ блъснал странично с предната лява част на автомобила, паркираният в лявата страна по посока на движението лек автомобил „БМВ 740 ИА“ с рег.№Р ……………. ВН. От извършения опис по застрахователната преписка и заключението на автотехническата експертиза е видно, че причинените от ПТП имуществени вреди не са довели до невъзможност за придвижване на собствен ход както за застрахования автомобил, така и за увредения.

При това положение, посещението на контролните органи на МВР в случая не е било задължително по закон, поради което и в полза на ищеца не се е породило правото на регрес срещу ответника.

За пълнота следва да се добави, че не може да се приеме и че ответникът е напуснал мястото на ПТП. В приложения към исковата молба протокол №1579191/30.03.2016г. са визирани участниците, описан е механизма на произшествието и щетите по двата автомобила, но не е посочено, че ответникът е напуснал мястото на инцидента, без да дочака органите на реда. Нещо повече, огледът на местопроизшествието, обективиран в протокола за ПТП е извършен от служител на сектор ПП – гр.Русе в присъствието на ответника, който е подписал документа.

Изложеното води до извод, че не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по сключената застраховка „Гражданска отговорност“ и претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по делото, но в случая не са ангажирани доказателства за такива.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“№…………. срещу С.И.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 498.60 лева - изплатено застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица №BG/22/116000236906 от 07.01.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №655/22.04.2020г., издадена по ЧГД №1526/2020г. по описа на РРС.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: