РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330208098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 82/06.07.2021г., издадено
от Директора на ОДБХ-Пловдив, с което на „Н.Н. - *******“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение на чл. 4,
ал.1 от Закона за храните.
По жалбата е постановено решение № 95/03.09.2021г. по АНД
872/2021г. по описа на Районен съд-Добрич, с което обжалваното Наказателно
постановление е изменено, като наложената имуществена санкция е намалена
от 4000 на 2000 лева.
Срещу така постановеното решение са подадени:
-касационна жалба от наказаното лице с искане за цялостна отмяна на
обжалваното НП;
-касационна жалба от ОДБХ-Пловдив с искане за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е намалена наложената
имуществена санкция, респективно за цялостно потвърждаване на
обжалваното НП.
С решение № 379/08.12.2021г. по к.н.а.х.д 477/2021 решението на
1
Районен съд-Добрич е обезсилено и делото е изпратено със задължителни
указания за разглеждането му от Районен съд Пловдив.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В тази връзка следва да се съобрази, че видно от приложената към НП
обратна разписка, същото е връчено на дата 09.07.2021г. Към жалбата е
приложена товарителница, видно от която жалбата е приета от куриер на
дата 16.07.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение
по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му
молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата или друг
куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на
чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
В хода на цялото административно производство (с въззивната жалба, с
касационната жалба и в хода на съдебните прения пред районен съд Добрич и
Административен съд Добрич) жалбоподателят навежда доводи, че:
-констатираното с АУАН и НП деяние изобщо не представлява
административно нарушение, доколкото откритите при проверката стоки
били предназначени не за търговска реализация, а за унищожаване по
надлежния ред и се съхранявали точно с тази цел;
-приложената от наказващия орган норма на чл. 4, ал.1 от ЗХ била
изцяло неотносима към установените факти;
-АУАН и НП били издадени в нарушение на изискванията за реквизити-
чл. 42 и 57 ЗАНН;
-неправилно в случая не бил приложен чл. 28 ЗАНН;
-определянето на санкция в максимален размер противоречало на чл. 27
ЗАНН.
Моли се за отмяна на НП и не се претендират разноски.
В хода на цялото административно производство (пред Районен съд
Добрич, пред Административен съд Добрич и пред настоящия състав)
въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Счита, че:
2
-е ирелевантно за съставомерността на деянието дали стоките се
намират в магазин или склад, както и целта на съхранението им, щом то не е
по надлежния ред;
-задължението за разделно съхранение на стоки, чийто срок на годност е
изтекъл произтичало от стандартни оперативни процедури, издадени от
Министъра на земеделието и храните и изпълнителния директор на БАБХ;
-приложното поле на чл. 4, ал.1 от ЗХ към установени факти се
обуславяло от обстоятелството, че храните с изтекъл срок на годност са
опасни за човешкото здраве
-субсидирано приложение следвало да намерят правилата на Регламент
1169/2011г. за етикетирането на хранителни продукти.
Претендират се разноски.
Следва да се отбележи, че доколкото именителното решение на Районен
съд-Добрич е било атакувано с жалби и от двете страни, настоящият състав не
е ограничен от забраната за влошаване положението на жалбоподателя
(reformatio in pejus) и може да се произнесе по вътрешно убеждение като
отмени, потвърди или измени обжалваното НП.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 08.04.2021г. в Склад за хранителни стоки
находящ се в **************, стопанисван от „Н.Н. - *******“ ЕООД, в
присъствието на А. В.- на длъжност ******* на склад се установи, че в
обекта, в хладилна камера с плюсови и минусови температури се откриха
хранителни продукти в палет съвместно с храни с изтекъл срок на годност,
поставени в полиетиленови торбички и кашони, а именно:
-1 брой прясно мляко - 1л. годно до 03.04.2021г., с партида L 20032021,
годно до 03.04.2021г.;
3
-4 броя по 0,500кг. цедено краве кисело мляко, с партида L 27022021,
годно до 28.03.2021г.;
-2 броя по 0,500кг. краве кисело мляко, с партида L 27022021, годно до
28.03.2021г.;
-7 броя по 0,500кг. краве кисело мляко 2%, с партида L 27022021, годно
до 16.03.2021 г.;
-1 брой по 0,500кг. краве кисело мляко 2%, с партида L 06022021, годно
до 07.03.2021г.;
- заквасена сметана 2 броя по 0,250кг., с партида L 08032021, годно до
06.04.2021г.;
- заквасена сметана 5 броя по 0,250кг., с партида L 03022021, годно до
01.04.2021г.;
- заквасена сметана 3 броя по 0,250кг., с партида L 27022021, годно до
28.03.2021г.;
- охладен свински котлет 0,822кг., с партида L 31260332703, с използвай
преди 06.04.2021г.;
- охладен телешки джолан с кост 0,482кг. и 0,446кг., с партида L
**********. годно до 06.04.2021г.;
- охладено телешко месо за готвене, по 0,500кг. с партида L **********,
годно до 06.04.2021г.;
-охладени телешки ребра 1 брой по 0,720кг. с партида L **********,
годно до 06.04.2021г.;
-охладен свински бут без кост 2броя по 1,024кг. и 0,890 кг. с партида L
**********, годно до 06.04.2021г.,
с общо количество 23 660 килограма. В склада, в хладилна камера с
минусова камера, липсва обозначение /надпис, че храните са с изтекъл срок
на годност/ и са за бракуване.
Годната фактическа обстановка съответства на осъществилото се в
действителността, доколкото кореспондира на събраните по делото
доказателства:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите от АУАН;
- Констативен протокол № 0003743;
- разпореждане за насочване № 0000001.
4
В посочените доказателствени източници не са налице съществени
противоречия, същите последователно и взаимодопълващо се разкриват
приетата за установена фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло
ги кредитира и базира върху тях фактическите си изводи.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП
При правилно установена фактическа обстановка, неправилно са
приложени материалния и процесуалния закон.
Основателно се явява възражението в жалбата, че нормата на чл. 4,
ал.1 от новия Закон за храните е неотносима към приетата за установена
фактическа обстановка. В тази връзка следва да се проследи еволюцията в
законодателната уредба на обществените отношения, свързани с храните през
последните години.
Не съществуваше никакво колебание в съдебната практика, че по силата
на стария Закон за храните (отм. ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г.), коректната
правна квалификация на установените по делото факти би била по чл. 20,
ал.1, т.3 от Закона за храните (отм.), като се съобразят
- т.34 от ДР на същия закон, определящ, че "Негодна храна за
консумация от човека" е и тази с изтекъл срок на трайност и
- т.53 от ДР на ЗХ (отм.) според която "Пускане на пазара" е
притежание с цел продажба, включително предлагането за продажба, или
всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не,
както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на
храните.
С ДВ. бр.52 от 9 Юни 2020г. е приет обаче изцяло нов Закон за
храните, в който не е възпроизведена нормата и правилото за поведение
визирано в чл. 20, ал.1, т.3 от ЗХ (отм.), като посоченото поставя въпроса за
надлежната квалификация на установените по делото факти.
По мнение на настоящия състав, те не могат да бъдат подведени под
нормата на чл. 4, ал.1 от новия Закон за храните.
Действително, както правилно изтъква юрисконсулта на въззиваемата
страна, и след приемането на новия закон за храните, по силата на
директното действие на Регламент 1169/2011г ., следва да се приеме, че
стоките с изтекъл срок на годност представляват опасност за човешкото
5
здраве, което понятие фигурира в диспозицията на чл. 4, ал.1 от ЗХ (нов).
Посоченото обаче не е достатъчно за да обуслови приложното поле на тази
правна норма в процесния случай.
От граматическото и систематическото тълкуване на чл. 4, ал.1 ЗХ
(същата е разположена в раздела Общи положения) следва, че тя
представлява преди всичко норма принцип за обществените отношения
във връзка с храните. Доколкото обаче нарушаването й изрично е въздигнато
в състав на административно нарушение с чл. 128, ал.1, т.1 ЗХ, то следва да се
приеме, че нормата въвежда и конкретно правило за поведение, което
видно от текста на нормата, е относимо към изискванията за качество,
състав и свойства на хранителните продукти, но няма абсолютно
никаква относимост към реда за съхранение на стоки с изтекъл срок на
годност и евентуалното им отделно държане от тези, които са в срок на
трайност.
На следващо място, се явява основателно и възражението в жалбата, че
от доказателствата по делото остава недоказано по какъв точно начин са
засегнати обществените отношения, свързани с безопасността на храните. В
този смисъл в АУАН и НП е посочено само и единствено, че обектът е бил
склад. Липсват обаче каквито и да било твърдения в АУАН и НП какъв е
бил режима на този склад- дали за обслужване само на магазинната верига на
жалбоподателя или за снабдяване със стоки и на други потребители, дали
склада е бил функциониращ и в работно време по време на проверката, имали
ли са до склада достъп трети лица- потребители или търговци на хранителни
стоки, имали ли са тези трети лица достъп до витрините и стоките с изтекъл
срок на годност. По-важното, обаче е, че за тези обстоятелства, при тежест на
доказване лежаща върху административно-наказващия орган, не са
представени каквито и да било доказателства.
Така остава изцяло неустановено по какъв точно начин се накърняват
обществените отношения чрез факта на простото съхранение на стоки с
изтекъл срок на годност, докато изчакват унищожаване в екарисаж (ако
това твърдение на жалбоподателя отговаря на истината, доколкото този
въпрос също не е изследван от наказващия орган в нарушение на чл. 52, ал.4
ЗАНН) в една и съща камера със стоки, които не са със срок на годност и то
при положение, че актосъставителят установи, че всички стоки са били
надлежно етикетирани и на етикетите е била видима датата на срока им
6
на годност, като нещо повече именно по етикетите проверяващите
установили кои стоки са с изтекъл срок на годност.
За да обоснове съставомерност на деянието в пренията пред
предходните съдебни инстанции, въззиваемата страна се позовава на
разясненията на актосъставителя относно дължимото според него поведение
(например, че за съставомерността на деянието било ирелевантно дали
процесният проверяван обект е склад, магазин или друг вид търговска площ).
Според настоящия състав подобен подход е изцяло недопустим.
Актосъставителят е свидетел по делото, като релевантни за изхода на спора са
само възприятията и изявленията му досежно относимите факти.
Субективните интерпретации на актосъставителя по правни въпроси, обаче
нито обвързват съда, нито могат да санират пороците при приложение на
материалния и процесуалния закон от наказващия орган.
Неоснователен е доводът на въззиваемата страна, че задължението за
разделно съхранение на продуктите с изтекъл и неизтекъл срок на годност
било разписано в Стандартни оперативни процедури, издадени от МЗХ и
Директора на БАБХ. На първо място това твърдение остана изцяло
декларативно, доколкото от юрисконсулта не бе посочена нито конкретна
СОП, нито конкретна разпоредба от нея, която да въвежда подобно
задължение. Същевременно при извършен служебен преглед на над 40
стандартни оперативни процедури, публикувани на общодостъпната интернет
страница на БАБХ, настоящият състав не откри конкретна разпоредба, която
да въвежда изрично подобно задължение за жалбоподателя. По-важното
обаче в случая е друго:
-дори да е налице подобно задължение, въведено с някоя СОП, то
нарушена би се явила именно конкретната разпоредба от въпросната
Стандартна Оперативна процедура, а не общата норма на чл. 4, ал.1 от
ЗХ, тоест въззиваемата страна сама признава, че задължение за разделно
съхранение на храните не произтича от разпоредбата на чл. 4, ал.1 ЗХ;
- дори да е налице задължение за разделно съхранение, въведено с някоя
СОП, при положение че жалбоподателят изрично оспорва наличието на
подобно задължение, то въззиваемата страна безусловно е следвало да
посочи от коя конкретна СОП и коя конкретна разпоредба произтича това
задължение, като евентуалното разкриване на приложимата разпоредба едва
от въззивната или от касационната инстанция е несъвместимо с правото на
7
защита на наказания субект, особено като се има предвид, че конкретни
твърдения от въззиваемата страна не са изложени нито в АУАН, нито в НП,
нито в хода на производството пред районния съд.
Процесуалната прецизност изисква да се посочи, че и след приемането
на новия закон за храните продължава да съществува норма, която
изрично урежда храните с изтекъл срок на годност, а именно чл. 80 от
Закона за управление на агрохранителната верига, приет паралелно с
новия Закон за храните, гласящ, че:
(1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от
животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на
годност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение -
от 5000 до 7000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до
10 000 лв., а при повторно нарушение - от 13 000 до 15 000 лв.
Видно е, че в нормата се съдържа, както позитивно правило за
поведение, така и предвидената санкция за случаи свързани с храни от
животински произход, с изтекъл срок на годност, точно каквито са
процесните.
В случая за съда, обаче съществува пречка да преквалифицира
извършеното и да накаже деецът по посочената норма на две самостоятелни
основания:
-съгласно ТР 8/2021г. на ВАС районният съд разполага с възможност да
преквалифицира нарушението, като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение. С оглед предвидените в чл. 80 ЗУАХВ
санкции, това нарушение се явява по-тежко наказуемо от това по чл. 128,
ал.1, т. 1, вр. чл. 4, ал.1 ЗХ по смисъла на критериите, разяснени с
Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на
ВС;
-видно от текста на чл. 80 ЗУАХВ съставомерните форми на
изпълнителното деяние са „предлагане на пазара“ и „извършване на
търговия“. Същевременно в процесните АУАН и НП липсват твърдения за
извършване на тези изпълнителни деяния в АУАН и НП, като съгласно ТР
8
8/2021 ОСНК съдът може да упражни правомощията си да
преквалифицира деянието, но само в рамките на същите фактически
положения, изложени в АУАН и НП.
По-важното в случая обаче е, че всъщност в АУАН и НП изобщо
липсва изложение на твърдения за осъществена каквато и да била форма
на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя. Посочено е
единствено, че при проверката в обекта „се открили“ процесните стоки.
Липсват обаче твърдения за конкретно виновно извършено действие или
бездействие на наказания субект: съхранение на стоките, съхранение с цел
продажба, пускане на пазара, търговия или др.
Доколкото съгласно чл. 6 ЗАНН Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред- липсата на
посочване в АУАН и НП на форма на изпълнителното деяние (конкретно
действие или бездействие) представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и по-конкретно на чл. 42, ал.1, т.4 ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т.5 ЗАНН.
Допуснатия порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране
на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантна форма на
изпълнително деяние, доколкото подобен начин на процедиране:
- би влезнал в противоречие със задължителните указания на
основополагащото за формата и съдържанието на правораздавателните актове
ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни
фактически положения (независимо дали водят до приложение на основен
или квалифициран състав) които се приемат за установени, както и
приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото
- би поставил жалбоподателя в положение да разбере кои са
фактическите положения, за които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
9
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно
решение № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с
което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира
извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени
всички съставомерни факти, а в случая тази предпоставка не е налице,
дори в най-минимална степен.
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на НП, ведно с
допуснатата неправилна квалификация на деянието.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото. Ако
заплащането е уговорено в брой, доказването може да стане и чрез
отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита и
съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
10
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото е представено пълномощно в полза на
защитника. Липсва обаче
-уговорка в договора за правна защита и съдействие за заплащането на
адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по
банков път, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 82/06.07.2021г., издадено от
Директора на ОДБХ-Пловдив, с което на „Н.Н. - *******“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 4 000 лв. за нарушение на чл. 4, ал.1 от
Закона за храните.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11