РЕШЕНИЕ
№ 1544
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 2232 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
47844/22.07.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
юрисконсулт Ц.П. против Решение № 2708 от 28.06.2019 г., постановено по гр.
дело № 9678/2018 г. по описа на РС-Пловдив, VIII – ми гр. състав, с което е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
против С.Г.Ш. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 и чл. 124,
ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 400 лв., представляваща
главница, дължима по Договор за паричен заем № 5289388/13.07.2016 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и ответника, вземанията по който са били прехвърлени на
праводателя на ищеца („Агенция за
събиране на вземания“ ООД) с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/ 04.04.2017 г. към
него; сумата 38, 13 лева – договорна
лихва за периода от 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г.; сумата 125 лева - такса
разходи за събиране на просрочени вземания; сумата 70 лева – такса разходи за
дейност на служител; сумата 254, 10 лева – неустойка за периода 27.07.2016 г. –
14.12.2016 г.; сумата 21, 61 лева - лихва за забава за периода 28.07.2016 г. – 03.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
10636/06.11.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 17527/2017 г. по описа на ПРС –
ХІІ гр. състав.
В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се иска същото
да бъде отменено изцяло, а въззивният съд да постанови друго, с което да се
произнесе по съществото на спора. Претендира се присъждане на направените в хода
на производството разноски за държавна такса и възнаграждение в общ размер от
350 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. И. в качеството му на особен представител на ответника
С.Ш., в който се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното
решение, поради което моли да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав
намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се
произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 17527 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив е видно, че
същото е образувано по подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК против С.Г.Ш., ЕГН **********
за сума в общ размер 908,84 лева, от които 400,00 лева – главница; 38,13 лева - договорна
лихва за периода 27.07.2016 г. до
14.12.2016 г.; 125,00 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 70,00 лева – такса разходи за
дейност на служител; 254,10 лева -
неустойка за периода 27.07.2016 г. до 14.12.2016 г. /падеж на последната вноска/; 21,61 лева – лихва за забава за периода от 28.07.2016
г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Като парично вземане е претендирана и законната лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на
задължението.
В т. 9 в) от заявлението е посочено, че
паричното вземане е за задължение по договор за паричен заем № 5289388, сключен
между „Вива кредит“ ООД и С.Г.Ш. на 13.07.2016 г., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/
по силата на Приложение № 01/ 04.04.2014 г.
към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г.
В т.12 от заявлението като
обстоятелства, от които произтича вземането е посочено следното: На 04.04.2017г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013
г., сключен между „Вива кредит“ ООД
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива
кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5289388/ 13.07.2016 г. е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Отново се акцентира, че „Агенция за
събиране на вземания“ АД (сега „Агенция за събиране на вземания“ЕАД), ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“
ООД, ЕИК *********.
Пловдивски
районен съд, приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението
е издал заповед № 10636 от 06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за претендираните суми.
Доколкото
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя
необходимостта да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, в
срок от един месец от датата на уведомлението.
Видно от
подадената искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, РС- Пловдив е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 422 ГПК за сумите подробно описани в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като обстоятелства от които
произтича вземането на ищцовото дружество са посочени тези, фигуриращи в
заявлението.
Настоящият
въззивен състав, в хода на извършената от него служебна проверка констатира, че
вземанията, описани в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са
идентифицирани по размер и основание по същия начин и в депозираната в срока по
чл. 415 ГПК искова молба пред РС- Пловдив. Вижда се, че в издадената от РС-
Пловдив заповед № 10636 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.11.2017г.
като обстоятелство от което произтича вземането е отбелязано следното: Задължение
по договор за паричен заем № 5289388/13.07.2016 г., сключен между Вива Кредит и
длъжника, на което вземане кредитора е цесионер съгласно рамков договор за
продажба на вземания (цесия) между него и
Вива Кредит ЕАД от дата 04.04.2017 г. На следващо място, кредиторът е
индивидуализиран като „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
ЕИК ********* , въпреки че заявлението е депозирано от името на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********. Цитираното, води до извод за наличието на явно противоречие с
правната идентификация на вземането, извършена от молителя в заявлението по чл.
410 ГПК, включително е налице несъответствие с индивидуализиращите белези на
кредитора – заявител и този посочен в заповедта /правно- организационна форма,
ЕИК/. От изложеното следва, че е налице очевидна
фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 17527
/2017 г. по описа на РС- Пловдив, която районният
съд, в хода на извършената от него проверка по допустимост на иска е следвало да констатира и да спре
производството по делото на основание чл. 229 т. 4 ГПК до провеждане на
процедура по реда на чл. 247 ГПК, която съгласно т. 7 от ТР № 4/ 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение в заповедното
производство, като преценката за наличието или липсата на очевидна фактическа
грешка е на заповедния съд. Доколкото към момента на подаване на исковата молба
с оглед изискванията на чл. 127 ГПК и на правото на защита на ответника срещу
иска, не е налице нарочен акт от заповедния съд по отношение основателността за
наличието на очевидна фактическа грешка, то районният съд е следвало да
съобрази преюдициалността на поправката спрямо исковото производство и да спре
последното. Едва след завършването на процедурата по чл. 247 ГПК е следвало да
се произнесе по установителния иск за съществуване на вземането, посочено по
един и същ начин както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба по
чл. 422 ГПК.
В допълнение към
гореизложеното следва да се има предвид, че искът по чл. 422 ГПК е специален
установителен иск, който цели установяване на едно вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение. Затова същия е неразривно свързан с проведеното преди
това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че иска се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Правния интерес на заявителя от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
обусловен от това, че при уважаването на този иск, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея заявителя
ще може да се снабди с изпълнителен лист.
Предвид горното и с оглед обвързаността на
материализираното в заповедта, респективно в исковата молба и впоследствие в
решението по чл.422 ГПК се достига до извод за преюдициалност на производството
по поправка на очевидна фактическа грешка на заповедта.
С атакуваното решение
районният съд се е произнесъл по отношение на вземане, което е правно и фактически неопределяемо,
поради което обжалвания съдебен акт
следва да бъде обезсилен, а делото да се върне на друг състав на РС- Пловдив за
произнасяне по предявения иск съобразно гореизложеното.
Предвид крайния изход на
производството по отношение на дружеството- жалбоподател, не следва да бъдат
присъдени направените разноски, като по въпроса за дължимостта им следва да се
произнесе съдът, който разглежда иска по същество.
Воден от горното
съдът,
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение
№ 2708 от 28.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9678/2018 г. по описа на
РС-Пловдив, VIII – ми гр. състав.
ВРЪЩА
делото на друг състав на РС- Пловдив за произнасяне по предявения иск, при
съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивната част на настоящото
решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.