РЕШЕНИЕ № 3317

 

гр. Бургас, 02.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5641/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на М.В.В., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, да му заплати следните суми: 738 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен на 123 часа извънреден труд за периода 15.07.2016-15.07.2019 год., и 90 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 30.10.2016-14.07.2019 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба – 15.07.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

В проведеното по делото на 27.11.2019 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил предявените искове, като е увеличил размерите им – от 738 лева до 1543,12 лева за главницата, от 90 лева до 190,07 лева за обезщетението за забава.

Правните основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл. 178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Между страните не се спори, а и се установява от представените от ответника писмени доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът М.В. е заемал длъжността „Старши полицай“ в Група „Охрана на обекти“ – ЗЖУ-Бургас към Дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на ответната ГДНП. Видно от представените графици и протоколи, през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че през периода 15.07.2016-15.07.2019 год. ищецът е положил 1581 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициент 1,143, възлизат на 1807.08 часа дневен труд, а разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на 226.08 часа, за които се дължи допълнително възнаграждение в размер от 1543,12 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. Съгласно чл. 176 и 179, ал. 1, ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива, и се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение; в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Според чл. 178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал. 1, ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Съгласно чл. 187, ал. 9, ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 год. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а впоследствие и в периода 11.07.2016-02.08.2016 год. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год. (отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. представлява празнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до недопустимо поставяне в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица.

В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). От приетото по делото експертно заключение се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1581 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се равняват на 1807.08 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 226.08 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично възнаграждение от 1543,12 лева.

Ответникът не е провел насрещно доказване, за установяване извършено частично или пълно плащане на тази сума, поради което съдът намира, че главният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът намира за основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава за периода до подаване на исковата молба. Предвид липсата на извършено от ответника плащане на дължимата главница, на ищеца се дължи и обезщетението за забава, чийто размер е установен от вещото лице – 190,07 лева.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати на БсРС държавна такса върху уважените искове, в размер от 111,72 лева, както и разноски за вещо лице – 180 лева.

Предвид императива на чл. 243, ал. 2 във вр. с чл. 242, ал. 1, ГПК, съдът не следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената главница, съгл. молбата на ищеца.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на М.В.В., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ........... следните суми: 1543,12 лева – допълнително възнаграждение за 226.08 часа извънреден труд, положен през периода 15.07.2016-15.07.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът М.В. е заемал длъжността „Старши полицай“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ-Бургас, и 190,07 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.10.2016-14.07.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1543,12 лева, начиная от 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на М.В.В., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ............, деловодни разноски в размер от 350 лева.

 

 ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 111,72 лева.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов” № 1, да заплати на Бургаския районен съд разноски по делото в размер от 180 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца М.В.В. за допускане на предварително изпълнение на настоящото съдебно решение, в частта му за присъдената главница.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок, считано от 02.12.2019 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.

   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

Вярно с оригинала: ЕХ