МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ
от 26.02.2020г. на КжРС
по АХНД № 161/ 2020г.
Районна прокуратура- Кърджали е внесла за разглеждане постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на К.Х.Д. за престъпление по
чл.343в, ал.3 вр.ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата пледира, че деянието извършено от обвиняемия
е престъпление по НК. Налице са условията на чл.78а от НК. Моли съда да постанови
решение, с което да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и да му
наложи административно наказание „глоба“ към средния размер посочен в закона с
оглед дългия списък на наказанията му за нарушаване на правилата по Закона за
движението по пътищата, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от 1 година.
Обвиняемият К.Х.Д. се явява лично като не се признава за виновен, тъй като
полицаите не му обяснили за какво точно става въпрос, както и не дава обяснение
за случилото се на инкриминираната дата. В своя защита заявява, че не знаел какво
означа ПАМ, като при издаването й полицаите му обяснили, че това е глоба. В
последна дума моли съда да бъде оправдан. Защитникът в пледоарията си моли съда
да постанови решение, с което да го признае за невиновен по предявеното му
обвинение. По делото нямало доказателство, което да посочва да е издадена ПАМ с
№ 61 от 11.02.2019г. Дори и да е налице съставен АУАН за деяние извършено на
09.01.2019г., то нарушението е за това, че по време на проверката не представя
свидетелство за управление на МПС. То му е иззето едва на 03.07.2019г., което
следва инкриминираната дата от 02.07.2019г. Поради това обвиняемият тогава е
съзнавал от обективна и субективна страна, че свидетелството за правоуправление
е в негово владение, не е отнето по реда на Наредба № I- 45 на МВР. По този начин той не е реализирал състава на
деянието, за което е предаден на съд. Твърди, че тази заповед в момента е
предмет на производство за обявяване на нищожна като издадена от некомпетентен
орган, поради което нямало основание да му се наложи санкция по реда на чл.78а
от НК. Моли съда за оправдателно решение.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият К.Х.Д., роден на ***г. в гр.***, живущ ***, български гражданин, неженен,
със завършен 4 клас образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Безспорно по делото се установи фактическата обстановка установена на
досъдебното производство и в Постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност, а именно: Обвиняемият К.Д. бил правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобити категории за правоуправление „В, АМ“ от 2005г.,
поради което на 12.02.2018г. му било издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********,
валидно до 14.02.2028 година. По повод извършено нарушение на 09.01.2019г.
срещу обвиняемия К.Д. било издадено Наказателно постановление № 19-0271-000129/
11.02.2019 г. на Началника на РУ – ***, с което му били наложени
административни наказания „Глоба“. На същата дата последният издал срещу дееца Д.
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000061
по чл.171 т.1 б.„д“ от Закона за движението по пътищата за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на обвиняемия К.Д. до заплащане на дължимата
глоба, която му била връчена лично на 29.03.2019г. срещу разписка.
На 02.07.2019г. деецът К.Д. решил с лекия си автомобил марка „Мерцедес“
модел „С180“ с ДК № С03413АР да се придвижи до гр.Кърджали. Въпреки, че той
имал наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС
той седнал в автомобила на мястото на водача и го привел в движение. Този ден
около 13.00ч. обвиняемият К.Д. пристигнал с автомобила си в гр.Кърджали, когато
го насочил по бул.„Беломорски“ в посока от Автогара „21-век“ към бензиностанция
„Лукойл“. По същото време там се намирал автопатрулен наряд на РУ- Кърджали в
състав свидетелите С.С. и Д.И.. Последните двама спрели за проверка лекия
автомобил управляван от водача К.Д. и му поискали документите. Обвиняемият заявил
на полицейските служители, че притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство, но не го носел, поради което представил само лична карта. По
време на проверката свидетелите С.С. и Д.И. след справка в информационната
система на полицията установили, че спрямо водача К.Д. била издадена Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0271-000061 от
11.02.2019 г. на Началника на РУ – ***, с която свидетелството му било временно
отнето до заплащане на дължимите глоби наложени с наказателно постановление №
18-1300-000625/ 05.07.2018г. и Фиш Н №
13041/ 03.09.2019г. За допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗДвП свидетелят Д.В., който бил извикан на мястото на проверката за съдействие,
съставил Акт бл.№ 414183 от 02.07.2019г.
за установяване на административно нарушение, който водачът подписал без
възражения. На тази дата с Протокол за доброволно предаване обвиняемият К.Д.
предал в сградата на РУ- Кърджали и свидетелството си за управление на МПС № *********.
До инкриминираната дата 02.07.2019г. дължимите глоби, заради неплащането на
които му е издадена ЗППАМ № 19-0271-000061 от 11.02.2019 г. на Началника на РУ
– ***, не са заплатени от дееца Д..
Тази фактическа обстановка съдът възприе на база гласните доказателства и
писмените такива събрани на досъдебното производство- Акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 414183 от 02.07.2019г., Заповедта за прилагане
на принудителна административна мярка № 19-0271-000061 от 11.02.2019 г. на
Началника на РУ – ***, Справка за нарушител/ водач, свидетелство за управление
на моторно превозно средство с №
*********, валидно до 14.02.2028 година, Наказателно постановление №
19-0271-000129/ 11.02.2019 г. на Началника на РУ – ***, Протокол за доброволно
предаване от 02.07.2019г., Писмо рег.№ 1300р-1354/ 10.02.2020г., свидетелските
показания дадени от Д.В., Д.И., С.С. и Т.Ш..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА: Обвиняемият К.Д. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.3 вр.ал.1
от НК. Това е така, защото за да са налице обективните признаци на
изпълнителното деяние е необходимо да се установи, че поначало правоспособен
водач на МПС с наложена принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС и въпреки това е управлявал МПС в срока
на наложената административна мярка. По настоящото дело безспорно се установи,
че са налице и трите признака на престъплението. Обвиняемият К.Д. е
правоспособен водач, на който на 11.02.2019г. е издадена ЗППАМ за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължими точно
определени по основание глоби, връчена му лично на 29.03.2019г. и необжалвана,
и въпреки това управлява МПС на инкриминираната дата 02.07.2019г. Вярно е, че физически
свидетелството за управление на МПС не е иззето при връчване на Заповедта за
налагане на принудителната мярка, но това е станало по вина на самия обвиняем К.Д.,
който при връчването й е заявил на полицейския служител, че го е забравил в
чужбина. Поради това настоящата инстанция приема, че заповедта като влязла в
сила е произвела своето действие, деецът е бил наясно че му е издадена такава
заповед и по своя воля не е предал свидетелството си правоуправление. Наред с
всичко това от субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, тъй като обвиняемият К.Д. е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване, тъй същият макар и да не е
предал притежаваното от него свидетелство за управление на МПС, връчена му е
лично срещу подпис заповедта, с която му е наложената принудителната
административна мярка, при което му е поискано свидетелството да го предаде, но
той е заявил, че не е в него. Прочее и на инкриминираната
дата 02.07.2019г. обвиняемият К.Д.,***, е заявил на проверяващите го свидетели,
че не носи Свидетелството си за управление на МПС, а още същият ден го е предал
с Протокол за доброволно предаване в сградата на РУ- Кърджали.
Причините
за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско
правосъзнание.
Не се споделят доводите на защитата за несъставомерност на престъплението
поради следните съображения: налице е валидна Заповед за налагане на
принудителна административна мярка, тъй като няма данни същата е обявена за
нищожна по реда на АПК. Освен това същата е произвела своето действие, макар
при връчването на същата да не е иззето Свидетелството за управление на МПС на
обвиняемия Д., тъй като именно на базата на нея му е иззет документа. Той е
имал възможност да се запознаване с нея, а и по никакъв начин не е възразил при
изземването му, поради което не се даде вяра на твърдението на дееца К.Д., че
полицейските служители не са му обяснили точно за какво му е издадена тази
ЗППАМ. Прочее обвиняемият Д. е водач на МПС от 2005г., поради което той като
дългогодишен такъв знае правилата за движението по пътищата и е длъжен да ги
спазва.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание
за престъпление по чл.343в, ал.3 вр.ал.1
от НК- лишаване от свобода от 1 до 3
години и глоба от 200 до 1000лв., като същото е
извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията
на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението,
намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена
опасност- типична, предвид на извършваните
такива престъпления; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото
съдебно минало, млада възраст и трудова ангажираност, както и
отегчаващите- лоша хакатеристика и голям брой наказания за нарушения на
правилата на ЗДвП, намира, че едно административно наказание при превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
глоба в размер на 1100.00лв., ще
изпълни целите на чл.36 от НК.
Настоящата инстанция не наложи на обвиняемия К.Д. наказание „лишаване от
право да управлява МПС“, както настоява представителя на прокуратурата, тъй
като чл.343г от НК не предвижда такова за престъплението по чл.343в, ал.3 от НК.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.
Районен съдия: