Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134
гр. Хасково, 15.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд……………………………………… в открито заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
2. КАПКА ВРАЖИЛОВА
при секретаря Р.Г.............................……...…и
в присъствието
прокурора………………………………………………………като разгледа докладваното от съдия И В
А Н О В А …….…в.гр.д.№.....130.….по описа за 2021 год., взе предвид
следното:
Производството е
по чл.258 – чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИЦАТА – Т.А.К. е останала
недоволна от Решение № 260158 / 27.10.2020 год., постановено по гр.д. № 2594 /
2019 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което е прието за установено, че
дължи на „ВИП Проект БГ“ ЕООД – гр.София сумите от 4 960 лева, представляваща
дължима главница по устен договор за заем, сключен на 09.09.2018 год., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и деловодни разноски, поради което го обжалва с молба същото да
бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
иска.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ
– „ВИП ПРОЕКТ БГ“ ЕООД – гр.София – оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск, предявен от „Вип Проект БГ“ ЕООД – гр.София против Т.А.К.
за установяване съществуването на вземане в размер на 4 960 лева – неизплатено
задължение по договор за заем от 09.09.2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението, присъдено със заповед № 707 от 07.06.2019 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1474 / 2019 по описа
на Районен съд – Хасково.
Правният интерес от предявяване на
положителния установителен иск, ищецът е обосновал с подадено от длъжника
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
установяване съществуването на присъдените с която вземания се явява предмет на иска, чиято правна квалификация се
съдържа в нормата на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД.
Видно
от приетите като писмени доказателства платежни нареждания за кредитни преводи
е, че от страна на ищцовото дружество са били приведени по сметка на
въззивницата, с процесуалното качество на ответник в производството по делото
пред първоинстанционния съд следните суми – 1 000 лева, 320 лева, 500
лева, 320 лева, 320 лева, като платежните операции са извършени съответно на
21.09.2018 год., на 28.09.2018 год., на 25.10.2018 год., на 27.11.2018 год. и
на 19.02.2019 год., с посочени в тях основания за превода – заем и захранване
на сметки. Безспорно е и това, че посочените плащания, наред с плащане в размер
на 2 500 лева, извършено от ищеца в полза на ответницата, съгласно
разходен касов ордер № 141 от 07.09.2018 год., са отразени в счетоводството на
ищцовото дружество, с посочено в тях основание – заем.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на посочената от ищеца свидетелка П., от чиито
показания се установява, че 09.09.2018 год. от страна на В.П., в качеството й
на пълномощник на ищцовото дружество е била предадена на ответницата сума от
2 500 лева, представляваща част от поискания от последната заем в размер на
5 000 лева. Помежду им била постигната договорка разликата да бъде приведена
по сметка на ответницата, от страна на която било поето задължение за връщане
на заемната сума в срок до началото на месец март на 2019 год.
При така възприетата фактическа
обстановка, като безспорно съдът приема, че между ищеца в качеството му на
заемодател, представляван от В.П., надлежно упълномощена от управителя на
дружеството, съгласно приложено по делото пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 2016 год. и ответницата в качеството й на заемател е възникнало
облигационно отношение по силата на сключен помежду им договор за заем, в изпълнение
на който на ответницата е била предадена общо сума в размер на 4 960 лева. В
подкрепа на това обстоятелство съдът цени събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на посочената от ищеца свидетелка П., от
показанията на която се установява постигнато между страните съгласие относно
размера на заемната сумата, срокът за връщането й, както и основанието за
предаването, с което съдът приема, че е изпълнен фактическия състав на
правоотношението, възникнало по силата на договор за заем по смисъла на чл.240
от ГПК, за действителността на който не е необходима писмена форма. Изхождайки
от стойността на договора – 5 000 лева, до която сума страните са се
съгласили да бъде сключен договора за заем, съдът приема, че за установяването
му са допустими свидетелски показания, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.3 от ГПК, поради което цени събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката П., установените от която фактически обстоятелства не
са опровергани от страна на ответницата. В подкрепа на същите са и събраните по
делото писмени доказателства – платежни нареждания за кредитни преводи и
разходен касов ордер, на обща стойност 4 960 лева, установяващи извършени
от страна на ищцовото дружество парични преводи по сметка на ответницата,
отразени и в счетоводството на ищеца като заем – обстоятелство, обуславящо
неоснователност на изложените от ответницата доводи за недоказаност на
основанието, на което са й били предоставени паричните средства, за връщането
на които не се представиха доказателства. Предаването на посочените по-горе
суми на ръка и по банков път, сами по себе си установяват факта на изпълнение
на договора от страна на заемателя, отчитайки реалния характер на сделката.
Направеното от страна на ответницата оспорване на представените от ищеца
платежни документи, съдът намира за недоказано, предвид събраните в
производството по оспорването им платежни нареждания за кредитни преводи,
надлежно заверени от „Райфайзен банк“ ЕАД, приети като писмени доказателства и
неоспорени от ответницата, от страна на която не се представиха доказателства,
установяващи основание, различно от това, посочено в платежните документи,
представени от противната страна.
Достигайки
до същите фактически и правни изводи за основателност на иска,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на
което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
Решение 260158 от 27.10.2020 год., постановено по гр.д. № 2594 / 2019 год. по
описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
Т.А.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване – гр.София, ул.“Петър
Парчевич“ № 14, партер – адвокат К.А.С. да заплати на „ВИП ПРОЕКТ БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ***, представлявано
от управителя Т.Г.К. сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – деловодни
разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално
представителство пред въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: