Р Е Ш Е
Н И Е
№ 405
гр.
Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С. А. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 688/2022г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.
83, ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Дунавска
млечна компания“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 27, вх. В, ет. 2,
чрез *** М.И. от ВТАК против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992202590792/31.05.2022г. на
старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение
№ 87/07.09.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ Велико Търново, с който е прекратена регистрацията на дружеството в
специалния регистър по чл. 94, ал. 1 от ЗДДС.
Развитите в жалбата оплаквания са за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт поради неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалния закон, немотивираност и несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че административният орган не е изложил мотиви защо
се прилага наложената санкция. Не било спорно между страните, че задълженията
са доброволно декларирани, а не са установени с РА или актове за начети. Счита,
че не са налице основания за изложените твърдения за укриване на данни за ДДС. Според
жалбоподателя, невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок не може да
се квалифицира като системно неизпълнение на задължения по ЗДДС и не обосновава
автоматично извод, че е налице основание за дерегистрация.
Счита, че законодателят е имал предвид системно укриване на данъчни задължения,
а не те да са декларирани пред органи на НАП, както е в настоящия случай. Дружеството
било изпаднало покрай Ковид-пандемията от 2019-2020
година в затруднения с оглед събиране на пари от клиентите си и трудно успявало
всеки месец да си плати и задълженията, които са доброволно декларирани.
Присъединявайки задълженията за ДДС към образувано вече изпълнително дело за задължения
за осигуровки, ставало невъзможно дружеството да си плати задълженията по ЗДДС.
Счита, че не това е целта както на българския закон, така и на директива
112/2006 година на ЕС. По тези мотиви, подробно развити в жалбата,
претендира отмяната на решението по жалбата и присъждане на направените
разноски. Прави възражение за прекомерност на исканите от ответника разноски.
Ответната страна – директорът на ДОДОП, чрез
процесуалния си представител ЮК Х., оспорва жалбата като неоснователна по
мотивите, изложени в потвърдителното решение. Счита,
че събраните в хода на проверката доказателства потвърждават фактическите
констатации и правните изводи на приходния орган. По тези мотиви иска от съда
да отхвърли жалбата и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
Проверката, завършила с издаването на обжалвания
АДЗДДС, е възложена с Резолюция за извършване на проверка №
П-04000422095904-ОРП-ООШ 1.05.2022 г. С проверката се установяват определени
факти и обстоятелства, които в настоящия случай са свързани с установяване на
наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на
„ДУНАВСКА МЛЕЧНА КОМПАНИЯ" ЕООД, а именно по чл. 176 от ЗДДС.
При проверката е установено, че от „ДУНАВСКА МЛЕЧНА КОМПАНИЯ" ЕООД не
са внесени декларирани от самото дружество в справки-декларации по ЗДДС
задължения за ДДС за следните данъчни периоди: за данъчен период месец 04/2019
г. - ДДС в размер на 519,43 лв.; за данъчен период месец 05/2019 г. - ДДС в
размер на 578,61 лв.; за данъчен период месец 06/2019 г. - ДДС в размер на
702,27 лв.; за данъчен период месец 07/2019 г. - ДДС в размер на 577,37 лв.; за
данъчен период месец 08 2019 г. - ДДС в размер на 166.70 лв.: за данъчен период
месец 09/2019 г. - ДДС в размер на 124,99 лв.; за данъчен период месец 10/2019
г. - ДДС в размер на 455,17 лв.; за данъчен период месец 11/2019 г. - ДДС в
размер на 768,64 лв.; за данъчен период месец 01/2020 г. - ДДС в размер на
976,46 лв.; за данъчен период месец 02/2020 г. - ДДС в размер на 1131,73 лв.; за
данъчен период месец 03/2020 г. - ДДС в размер на 560,96 лв.; за данъчен период
месец 04/2020 г. - ДДС в размер на 897,93 лв.; за данъчен период месец 07/2020
г. - ДДС в размер на 240,50 лв.; за данъчен период месец 08/2020 г. - ДДС в
размер на 10,00 лв.; за данъчен период месец 09/2020 г. - ДДС в размер на
665,20 лв.; за данъчен период месец 10/2020 г. - ДДС в размер на 4976,50 лв., за
данъчен период месец 01/2021 г. - ДДС в размер на 1039,97 лв.
От приложената, по преписката Справка за общите задължения (е-услуга) на
„ДУНАВСКА МЛЕЧНА КОМПАНИЯ" ЕООД към 31.05.2022 г. се установяват въпросните
задължения. Към 31.05.2022 г. освен констатираните в АДЗДДС задължения за ДДС
общо в размер на 18902,38 лв., дружеството има и задължения за лихви за
невнесен ДДС общо в размер на 3270,38 лв. Освен това са налице и изискуеми
публични задължения на дружеството (главница и лихви), събирани от НАП за
корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
отношения, за ДОО, 30 и ДЗПО, както и Наказателно постановление издадено от ТП
на НОИ Велико Търново и задължения по PA № Р- 03001818001327-091-001/12.09.2018 г., които подлежат на разпределение
от публичен изпълнител и за които е образувано изпълнително дело №
*********/2018 г. Общият размер на всички задължения на „ДУНАВСКА МЛЕЧНА
КОМПАНИЯ" ЕООД към 31.05.2022 г. е в размер на 51959,25 лв., в т.ч.
главници 41361,54 лв. и лихви - 10597,71 лв.
Органът
по приходите е констатирал от фактическа страна, че „ДУНАВСКА МЛЕЧНА
КОМПАНИЯ" ЕООД системно не изпълнява задълженията си по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, съгласно който, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне,
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
С Акт
за дерегистрация по ЗДДС №
040992202590792/31.05.2022 г. на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, във връзка с
чл. 106, ал. 2,
т. 2, буква „б" и чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, органът по приходите е
прекратил регистрацията по ЗДДС на „Дунавска млечна компания“ ЕООД. Органът по приходите е направил извод, след извършената
проверка, че са налице основания за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, тъй
като е осъществен фактическият състав на чл.176, т.З от ЗДДС, и на това
основание е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС
040992202590792/31.05.2022 г.
В хода на настоящото
административно производство не се установява в данъчно-осигурителната сметка
на лицето процесиите задължения да са платени към момента на разглеждане на
жалбата и приключване на устните състезания.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, изпратени с
административна преписка изпратена
с писмо изх. № 1299/27.10.2022 година по делото, съдържаща общо 55 листа.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Като такава жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните мотиви:
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният акт е издаден по инициатива на орган по приходите, от оправомощен орган, определен с резолюция за извършване на
проверка, издадена от началник сектор „Проверки” при ТД на НАП – гр. Велико
Търново в рамките на неговата компетентност, определена с цитираната заповед на
директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Актът е съставен след извършена
проверка на жалбоподателя, в писмена форма и противно на възраженията в жалбата
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
Ето защо, съдът не констатира пороци, засягащи валидността, формалната и
процесуална законосъобразност на оспорения акт.
В конкретния случай безспорно се
установяват невнесени от дружеството задължения за ДДС към 31.05.2022 г. по
справки-декларации по ЗДДС за 18 данъчни периода. На основание чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното
лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. На основание
чл. 89, ал. 3 от ЗДДС, данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е
постъпила в съответната сметка по ал. 1 на същата правна норма. Следователно, в
настоящия случай е безспорно установено, че е налице системно невнасяне на
данъчните задължения на лицето за горепосочените данъчни периоди, което
обстоятелство попада в хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
Претенциите на жалбоподателя,
че в случая не се касае за неизпълнение на задълженията на жалбоподателя, а за
забавено изпълнение не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Неотносимо в случая е позоваването в жалбата на решение №
11913/29.11.2006 г. на ВАС по адм.дело № 4002/2006
г., което касае различна фактическа обстановка, при която задълженото лице е
внесло декларирания данък добавена стойност по СД след изтичането на
установения в чл. 74, ал. 1 от отменения ЗДДС 14-дневен срок, поради което
съдът е приел, че изпълнението на това задължение със забава не е равнозначно
на неизпълнение. В хода на настоящото административно обжалване не са
представени доказателства за изпълнението на задълженията на жалбоподателя,
които са послужили като основание за дерегистрирането
на дружеството. В случая не се установява да е налице погасяване на
задължението по СД за цитираните по-горе данъчни периоди от м.04.2019 г. до
м.08.2021 г. Всички задължения на жалбоподателя за ДДС са възникнали и са
станали изискуеми преди дерегистрацията му по ЗДДС,
като липсват индикации лицето да е било коректно към фиска
в продължение на дълъг период от време и да е заплащало тези задължения.
По отношение на друго цитирано
в жалбата решение на ВАС № 1206 от 25.01.2011 г. по адм.дело
№ 9514/2010 г. следва да бъде посочено, че същото е неотносимо
към настоящия казус. Неоснователни и неподкрепени от фактическа страна са
твърденията на жалбоподателя, че в настоящия случай се касае за невнесени
данъчни задължения само за три данъчни периода и прекратяването на
регистрацията по ЗДДС се явява изключително тежка санкция. По данни от данъчно-осигурителната
сметка на жалбоподателя се установяват невнесени данъчни задължения за 18
данъчни периода по ДДС. Константно в съдебната практика на ВАС е прието
разбирането, че системността като явление предполага наличието на поне три
елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението на задължението за
внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност, при
което е осъществен юридическия факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, пораждащ
правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация.
Обстоятелството, че е налице
образувано изпълнително дело за неплатени публични задължения показва, че
„Дунавска млечна компания" ЕООД не заплаща задълженията си в продължителен
период от време, което налага НАП да предприеме действия за принудително
изпълнение, включително чрез налагане на обезпечителни мерки, което е
допълнителен мотив за правилната преценка на органа по приходите да прекрати
регистрацията на дружеството по ЗДДС.
Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя, че в случая установяването на задълженията за ДДС е следвало да стане по реда на чл.107 от ДОПК и едва
след това да се издаде акт за регистрация. Задълженията за данък върху добавената стойност се считат установени по силата на подадена
декларация от задълженото лице по чл. 105 от ДОПК. Справките-декларации
по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС са декларации
по смисъла на цитираната норма на чл.105 от ДОПК, в които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски, като тези задължения се внасят в
сроковете, определени в съответния закон.
В процесния случай са налице задължения по декларация
по чл. 105 от ДОПК, декларирани от самото лице, като не е необходим административен акт от страна на органите по приходите
за установяването им и разпоредбата на чл. 107 от ДОПК не намира приложение. В ЗДДС липсва
изискване за установяване на задълженията с влязъл в сила РА или заместващ го
аналогичен такъв. Същевременно, самата справка сочи както основанието за всяко
задължения, така и размер на задължението. Справката за задължения е част от
протокола и отразява задълженията на лицето съгласно данъчно-осигурителната му
сметка, същата представлява надлежен документ, удостоверяващ тези задължения.
Настоящата инстанция не
споделя и възражението, че не е съобщено на дружеството-жалбоподател за размера
на задълженията му, а направо е издаден акт за дерегистрация
по ЗДДС, което било в нарушение на процедурата по ДОПК. Следва да се посочи, че
Актът за дерегистрация не цели събирането на вече
възникналите към датата на издаването му задължения, а препятства възникването
на нови задължения за ДДС. Непогасяване на задълженията в продължителен период
- приблизително три години от възникването им, потвърждава невъзможността на
дружеството да изпълнява задълженията си в срок и в пълния размер, в който са
декларирани, което потвърждава неговата законосъобразност. С издаването му се
предотвратява възможността за възникването на нови такива задължения за ДЦС към
бюджета, каквато е преследваната от закона цел.
Не може да бъде кредитирано и
възражението на жалбоподателя, че неплащането на декларираните от него
задължения се дължи на затруднената икономическа обстановка в страната. Следва
да се има предвид, че по-голямата част от неплатените задължения на
жалбоподателя са възникнали преди около три години, като най-старото задължение
за ДДС е за месец април 2019 г. Не се потвърждава и твърдението, че в
дружеството работят 28 работника, тъй като от наличната в информационната
система на НАП информация е видно, че към датата на издаване на Акта за дерегистрация по ЗДДС, в дружеството няма назначен персонал
по трудов договор.
Разпоредбата на чл. 106, ал.
2, т. 2, буква „б" от ЗДДС предвижда регистрацията по този закон да се прекратява
по инициатива на органа по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176
от ЗДДС. Какви са причините жалбоподателят да не е изпълнил задължението по
този закон и дали неизпълнението се дължи на виновно или невиновно поведение, е
ирелевантно за приложението на чл. 106, ал. 2, т. 2,
б. „б", във връзка с чл. 176, т. З от ЗДДС. След като е установено
системно неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, каквото е и
визираното в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задълженото лице подлежи на дерегистрация.
В настоящия случай поведението
на лицето, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му за внасяне на ДЦС по
подадени справки-декларации и незаплащането на всички декларирани от него
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, безспорно сочи, че е
източник на опасност от загуба на данъчни приходи, особено ако остане
регистрирано по ЗДДС и продължи да начислява данък, който няма да внася в
бюджета, и чието принудително събиране ще бъде значително затруднено. Всичко
това е мотивирало органа по приходите да разпореди дерегистрацията
на дружеството на посоченото по-горе основание и това прекратяване е съобразено
с целите на глава XXV от ЗДДС. Налице са материалноправните
предпоставки за прилагане на чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б" от ЗДДС, а с
оглед изложеното по-горе, при упражняване на оперативната самостоятелност,
органът, постановил процесния Акт за дерегистрация, е действал в съответствие с целта на закона
- предотвратяване на неправомерно поведение на лицата, източник на опасност от
загуба на данъчни приходи.
Невнесените задължения за ДДС не са в незначителен
размер. От друга страна, размерът на дължимите данъци не е определящ критерий
за наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Приложението на тази
норма изисква системност на неизпълнението – в случая невнасяне на задължения
за ДДС, а не невнасяне на такива в големи и особено големи размери.
Разпоредбата е обща и касае всякакви неизпълнения на задължения по ЗДДС не само
такива отнасящи се до размер на дължим данък (напр. неиздаване на документи по
гл. ХІ от ЗДДС, несъхраняване на документи съгласно чл. 121 от ЗДДС, неводене
на изискващите се по закон регистри, неводене на подробна счетоводна отчетност
съгласно чл. 123 от ЗДДС и прочие).
Справка е официален
документи и част от протокол, който както се каза има материална доказателствена сила (арг. от чл.
50 от ДОПК). Т.е. дори и да се оспори, след като не са ангажирани
доказателствата, които съдът е указал на жалбоподателя, съдържанието й не е
опровергано. Ето защо съдът кредитира тази справка и я цени, като документ,
установяващ по основание и размер всички изискуеми публични задължения на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 155 от ДОПК решаващият орган е длъжен да
разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка на законосъобразността
му, с каквато възможност впрочем разполага и съдът при разглеждането на този
вид дела. В този смисъл актуални и при действието на ДОПК са задължителните
указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г. на Общото събрание
на съдиите на ВАС. Актът може да бъде потвърден и на различно фактическо и/или
правно основание от посоченото в него.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на
регистрацията (дерегистрация) по този закон е
процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация
лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в
случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно чл. 106, ал. 2 от ЗДДС регистрацията се
прекратява или по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание
за дерегистрация - задължителна или по избор или по
инициатива на органа по приходите. При наличието на втората хипотеза (по
инициатива на орган по приходите) прекратяването на регистрацията може да се
осъществи само, когато органът по приходите е установил основание за
задължителна дерегистрация или е налице обстоятелство
по чл. 176 от ЗДДС.
Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б.
"б" от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на
орган по приходите, когато е налице обстоятелство по чл. 176. В процесния
случай органите по приходите са преценили наличието на обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС за прекратяване на
регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентен орган по
приходите може да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява
задълженията си по този закон. От събраните по делото писмени доказателства е
се установява системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според
наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони,
системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също
лице. В този смисъл Решение № 5448 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 38/2022 г., I о.; Решение № 762 от 28.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2021 г., VIII о. Константно
в съдебната практика на ВАС е прието разбирането, че системността като явление
предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда.
Неизпълнението на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни
данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на
органа по приходите да разпореди дерегистрация
юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. (В този смисъл Решение № 16327/9.12.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 5621/2013 г., Решение № 3420 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9089/2012 г.). По данни от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя се установяват
невнесени данъчни задължения за 18 данъчни периода по ДДС.
Не е нарушен принципът, регламентиран в чл. 6 от АПК. Принципът на пропорционалност
е част от основните принципи на АПК и изисква
мерките, установени със съответната законова разпоредба, да бъдат в състояние
да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да
не надхвърлят необходимото за тяхното постигане. Съобразно и практиката на Съда
на Европейския съюз, принципът на пропорционалност изисква актовете да не
надхвърлят границите на онова, което е подходящо и необходимо за постигане на
преследваната законна цел (решения от 13 ноември 1990 г., Fedesa и
др., C 331/88, т. 13 и от 12 септември 2007 г., Prym и
Prym Consumer/Комисия, T
30/05).
В настоящия случай значението и точните
последици на изискването за пропорционалност в контекста на приложимата правна
норма са лесно разбираеми - наложените санкции не трябва да надхвърлят строго
необходимото за постигането на законно преследваната цел. Санкциите трябва да
съответстват на тежестта на извършеното нарушение за да се пропорционални. В
областта на санкциите принципът на пропорционалност изисква, от една страна,
наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга
страна, при определянето на наказанието и на размера на съответната санкция да
се отчитат конкретните обстоятелства по случая. По-специално в настоящия случай
това означава, че преценката трябва да се вписва в специфичния контекст на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС,
която определя целите и рамката на прилагане на изискването за
пропорционалност. В процесния случай е налице
деклариран с подадените справки декларации резултат за всеки един от процесните 18 данъчни периода ДДС за внасяне. Ако не бъде
прекратена регистрацията на дружеството, съществува риск от деклариране и
невнасяне на задължения за ДДС в бюджета и съответно данъчни загуби, а нормата
на чл. 176 от ЗДДС се
намира в глава "Двадесет и пета" от закона - "Правомощия на
органи по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да
начислява и да приспада ДДС след датата на връчване на акта за дерегистрация (чл. 83, ал. 3 от ДОПК). Актът за дерегистрация
не цели събирането на вече възникналите към датата на издаването му задължения,
а препятства възникването на нови задължения за ДДС.
Що се отнася до излагането на мотиви в акта за това
защо органът по приходите е избрал да дерегистрира по
ЗДДС „Дунавска
млечна компания“ ЕООД, такива са
изложени в решението на решаващия орган в смисъла на посоченото по-горе, а
именно предотвратяване на данъчни загуби и санкциониране на неизправен данъчен
субект. В решението на решаващия орган са обсъдени възраженията на дружеството.
Предвид гореизложените съображения трябва
да се приеме, че оспорения Акт за дерегистрация
по ЗДДС № 040992202590792/31.05.2022г. на старши инспектор по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 87/07.09.2022г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“
Велико Търновое издаден от
компетентен орган, в предвидената форма, и в съответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на настоящото производство,
разноски се дължат на ответника по жалбата, чрез процесуалния му представител,
който претендира юрисконсултско възнаграждение. Минималното
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес е в размер на 1000 лева,
определено на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.,
изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Не е налице прекомерност, тъй като
възнаграждението е определено в минималния след изменени с ДВ с бр. 88 от 2022 г. размер.
Така мотивиран и на
основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 4 и
чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, Административен съд – Велико Търново, пети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дунавска
млечна компания“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 27, вх. В, ет. 2,
чрез *** М.И. от ВТАК против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992202590792/31.05.2022г. на
старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение
№ 87/07.09.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна
практика“ Велико Търново.
ОСЪЖДА „Дунавска млечна компания“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. Васил Левски № 27, вх. В, ет. 2 да заплати на Националната агенция
по приходите София сумата от 1000 лева (хиляда лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република Б.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.