О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ….………. /……..03.2016
г, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 938 по описа за
2015 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 6667/07.03.2016
г. от адв. П.П. – Д. от ВАК, като процесуален представител на ответника „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с която е поискано да бъде изменено постановеното по
делото решение № 137/22.02.2016 г. в частта му за разноските, като бъде
намалено адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и Наредба № 1 от
09.07.2014 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Искането се мотивира с това, че
заплатеното адвокатско възнаграждение от 3600,00 лв. е за двама адвокати, представлявали
ищеца в съдебния процес. На следващо място, навеждат се доводи, че размерът на
същото надвишава два пъти размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Излага се становището, че е налице несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на правна защита при упражняване на
процесуалните права на ищеца. С оглед на изложеното е направено искане на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото
решение в частта му за разноските, като размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение на ищцовата страна бъде намалено,
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал.
1 от ГПК, като другата страна в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е подала
отговор, с който е оспорила молбата като неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение. Сочи се, че съдът правилно е приел, че следва да уважи
претенцията в частта за разноските, намалявайки същите пропорционално на
уважената част от исковете. Излагат се съображения, че заплатеното от страна на
ищеца адвокатско възнаграждение не надхвърля два пъти минималния размер,
определен с Наредба № 1 от 09.07.2014 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че този размер е
съобразен с правната и фактическа сложност на производството. Посочено е, че
макар и представлявано от двама адвокати в производството, по делото е
упълномощено „Адвокатско дружество – А.Д. и М.П.” и заплащането е за един
адвокат.
Разгледано по същество, искането по чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение по следните
съображения:
С постановеното по делото решение № 137/22.02.2016 г.,
с оглед изхода на делото и в съответствие с направеното искане за присъждане на
разноски, ответникът
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е осъден да заплати на ищеца И.С.И., сумата от
6051,30 лв. разноски по делото. Ищецът е претендирал присъждане на разноски по
делото в общ размер на 6334,81 лв., от които 1823,81 лв. внесена държавна
такса, 903,00 лв. заплатен хонорар на вещо лице и 3600,00 лв. изплатено
адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на разноските по чл.
80 от ГПК /л. 168 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. От
така установения общ размер на сторените от ищеца разноски, съдът е присъдил на
ищеца горепосочена сума от 6051,30 лв. разноски по делото, изчислявайки я съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и след
извършена компенсация с дължимите на ответника разноски по делото, определени
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. При
определянето на отговорността на ответника за разноски, съдът не е уважил
направеното от него искане по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на
размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, за което е изложил
мотиви в решението си. С молбата по чл. 248 от ГПК ответникът продължава да
поддържа това свое искане като от съдържанието на молбата е видно, че иска
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По отношение на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът е
изложил мотиви в решението си, като освен тях следва да се има предвид и
следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава възможност,
но не задължава съда при искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, като при това не може да
слиза под минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочената наредба е издадена на основание чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението
се определя с договор между адвоката и клиента, като размерът трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата за
съответния вид работа. От това е видно, че не съществува забрана адвокатските
възнаграждения да бъдат определяне и в по-висок размер от този, посочен в
Наредба № 1, но определеният размер трябва да съответства на фактическата и
правна сложност на делото. Последната е различна за всеки конкретен случай и се
преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и
връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така предвид
свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши
за установяване на действителните правни отношения между страните. Поради тази
причина и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК не предвижда, че при намаляване
на адвокатското възнаграждение съдът следва да го намали до минималния
установен в наредбата размер. Съгласно указанията, дадени в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК, той следва да изложи
мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняването на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар. При това намаляване обаче той следва да съобрази фактическата и правна
сложност на делото, с оглед на което да намали адвокатското възнаграждение до
размер, съответстващ на тази сложност, но не непременно до минималния размер,
установен в Наредба № 1. В случая, както е посочил съдът и в решението си, така
договореното и заплатеното от ищеца на неговия процесуален представител адвокатско
възнаграждение съответства на действителната фактическа и правна сложност на
делото, с оглед твърдените от страните факти, направените по делото възражения
и средствата, чрез които същите е следвало да бъдат доказани. Затова същото не
се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не следва да бъде
намалявано. С оглед на това, молбата на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК не
може да бъде уважена на това основание.
Същата не може да бъде уважена и на второто сочено в
нея основание, а именно, че заплатеното възнаграждение е такова за двама
адвокати, докато по силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът възстановява
разноските за възнаграждение за един адвокат. От представения с исковата молба
договор за правна защита и съдействие /л. 40 от делото/ е видно, че ищецът е сключил
договор за процесуално представителство и защита с „Адвокатско дружество - А.Д.
и М.П.”, като възнаграждението за адвокат е заплатено по банков път по сметка
на дружеството. От това следва, че е налице заплатено възнаграждение за един
адвокат, а как самото дружество ще изпълни задълженията си по договора за
правна защита и съдействие - чрез ангажиране на един или повече свои членове за
това, е въпрос на вътрешна организация и не води до извода, че заплатеното
възнаграждение е за повече от един адвокат. При положение, че е сключен само
един договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество, което по
силата на чл. 57, ал. 1 от ЗА е юридическо лице, без в него да е посочено, че
ищецът ще бъде представляван от повече от едни адвокат, заплатеното адвокатско
възнаграждение е едно, а не няколко такива. Затова то се дължи в цялост и не
следва да бъде намалявано с оглед твърденията на молителя, че се касае за две
отделни възнаграждения за двама адвокати.
По изложените съображения настоящият състав намира,
че не са налице предпоставките за изменение на постановеното по делото решение
в частта му за разноските така, както е поискано с молбата, поради което и
същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6667/07.03.2016 г. от адв. П.П. – Д. от ВАК, като процесуален представител на ответника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски” № 3, с
която е поискано да бъде изменено постановеното по делото решение №
137/22.02.2016 г. в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: