РЕШЕНИЕ
№ 866
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500774 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
(вх.№ 260207/28.02.2022 г. по описа на КРС), допълнена с въззивна жалба вх.№
260218/02.03.2022 г. на КРС, подадена от адв.Ненчо Драгнев от БАК, в качеството му на
процесуален представител на Г. С. Г. и М. Р. Г., двамата от гр.Карнобат, против решение №
260002 от 14.02.2022 г. по гр.д.7/2020 г. по описа на Районен съд Карнобат, В ЧАСТТА му,
с която отхвърлен като неоснователен искът по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че
въззивниците са собственици на перално помещение /по проект на жилищната сграда/,
разположено в източната половина на избения етаж на двуетажната двуфамилна жилищна
сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.„Вапцаров” № 27, преустроено в баня, при граници на
помещението: на изток - калкан на къщата, на юг - южното избено помещение, на север -
северното избено помещение, двете разположени в източната част на избения етаж,
собственост на ищците, на запад - пералня /баня и тоалетна/ и коридор и за осъждане на
ответниците да предадат владението на ищците.
Твърди се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалният
закон. Излагат се твърдения по фактите, а именно, че Договорът за доброволна делба,
сключен на 21.11.1976 г., е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.първо (липса на
предмет), и предл.пето (липса на основание) ЗЗД, тъй като към този момент сградата не е
обща, а е поделена с Договора за суперфиция, и с реализирането на правото на строеж
учредено в нотариалният акт, страните са станали еднолични собственици на описаните в
същият обекти - ищците - на първият етаж от къщата и на източната половина от избеното
помещение, а Р.Г.П. и съпругата му Г.Д.П. - на втория етаж от сградата и на западната
половина на избеното помещение.
Твърди се, че съдът е следвало е да приеме, че в отношенията между страните,
1
границите им за собственост са съгласно нотариалният акт в който е видно, че всички
помещения в източната половина на избите са собственост само и единствено на ищците, с
изключение на общата пералня/баня-тоалетна, коридора и стълбищата които са общи части
на сградата, съотв.пералнята, разположена в средата на източната час на мазите, предмет на
иска по чл.108 от ЗС, е собственост на ищците и тъй като не се владее от тях, а се владее от
ответниците, искът е основателен.
Твърди се, че разрешаването от ищците на техните родители да ползват пералнята
като баня, поради факта, че са живели в избената част на сградата, не прави помещението
обща част, а представлява съизволими действия.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо това на
уважаван на иска и присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от
въззиваемите (ответници) Р. Д. Г. и Г. Д. П., чрез процесуалния им представител адв.Минка
Андреева Колева от АК Бургас, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Оспорват се твърденията на въззивниците, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, както и, единствения им довод - че след реализиране
правото на строеж, учредено в Нотариален акт № 100, том 1, дело № 231/1973 г., ищците са
станали еднолични собственици на първият етаж от къщата и на източната половина на
избеното помещение, а Р.Г.П. и съпругата му Г.Д.П. са станали собственици на втория етаж
от сградата и на запазената половина на избеното помещение, поради което и сключеният на
21.11.1976 г. договор за доброволна делба е нищожен на основание чл.26, ал.2 предл. първо
и пето ЗЗД.
На първо място се твърди, че твърдението за нищожност на договора за
доброволна делба е преклудирано, тъй като се навежда една с въззивната жалба. Твърди се,
че доводи за нищожност на договора за доброволна делба поради липса на предмет и
основание не са заявявани в първоинстанционното производство, тъй като твърдението на
ищците за нищожност на договора за доброволна делба се е свеждало наличие на
противоречие в него, което го прави нищожен (стр.3 от исковата молба). Твърди се, че
твърдения за нищожност на договора за доброволна делба на основание чл.26, ал.2, предл.
първо и пето ЗЗД не са въведени нито с допълнителната молба вх.№ 330/21.01.2020 г., нито
с молба вх.№ 3614/12.08.2020 г., в която ищците са оспорили договора, досежно „верността
на съдържанието на този документ, не съответства на обективната действителност и
договорка между нас, и истинността му, тъй като е представено ксерокопие от договора, но
в него липсват подписите на страните по него, вкл.подписи на ищците“; нито в съдебното
заседание на 13.08.2020 г., където ищците са оспорили представения договор за доброволна
делба, който е без подписи, и не оспорват този, който е с подписи; нито в съдебното
заседание на 21.09.2020 г. (след оставане отново без движение на исковата молба), в което
са заявили, че договорът е нищожен, поради „противоречие на записаното в него, че ищците
получават източната половина с помещения, които не се равняват на избената половина от
жилищния етаж“. Твърди се, че след като ищците не са заявявали нищожност на договора за
доброволна дела на посочените във въззивната жалба основания, те не могат да направят
това във въззивното производство поради забраната по чл.266, ал.1 от ГПК.
Излагат се твърдения, че ищците не черпят правата си на собственост от Нот.акт
№ 100, том 1, дело № 231/1973 г., с който Р.Г.П., със съгласието на съпругата си Г.Д.П., са
подарили на М.Р. П. „право да построи първи-партерен етаж от двуетажна жилищна сграда,
която ще се построи в парцел II-2058 в кв. 50 по плана на гр.Карнобат.
Твърди се, че непосредствено след дарението на правото на строеж, е одобрен
2
проекта за строителство на сградата /16.12.1973 г./ и на 21.03.1974 г. Р.Г.П. и М.Р. П. са
сключили договор за групов строеж на жилищна сграда, която ще се строи по стопански
начин със заем от ДСК, като в същият са се договорили, че М. Р. Г. ще получи първия етаж
от жилищната сграда, която ще се построи и източните два броя помещения, като пералнята
и тоалетната ще ползва заедно със Р.Г.П., като делът й ще представлява 50% спрямо
стойността на жилищната сграда, които ще бъдат осигурени от собствени средства и заем от
ДСК в размер на 6000 лв., а Р.Г.П. ще получи втория етаж и западните две избени
помещения, като пералнята и тоалетната ще ползват общо с М. Р. Г., Делът на Р.П. също ще
представлява 50% спрямо стойността на сградата, като средствата за покритието на неговата
част ще осигури със собствени средства и с заем от ДСК в размер на 6000 дв. т.е. преди
трансформирането на учреденото право на строеж на М.Г. в право на собственост, е налице
изменение, произтичащо от сключения между страните договор за групов строеж по смисъла
на чл.192 от ЗТСУ (отм.). Твърди се, че при групов строеж, съгласно чл.192 от ЗТСУ (отм),
съсобствениците на терена или притежателите на вещно право на строеж, се задължават със
свои средства, материали и труд съвместно да изградят самостоятелно обособени
недвижими имоти и съсобствеността върху построеното възниква по приращение на
основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на
учредено право на строеж, пристрояване или надстрояване, и задълженията на страните по
договора за групов строеж са само облигационни. Сочи се, че разделянето на обектите с този
договор не създава самостоятелни вещни права, а съсобствеността следва да се прекрати
като се извърши делба между всички участници в груповия строеж (чл.192, ал. 4 ЗТСУ отм.),
каквото са и сторили страните - извършили са делба на вече построената сграда с договора за
доброволна делба от 21.11.1976 г., по силата на който М. и Г.Г.и получават първия етаж от
двуетажната сграда, и от избеното помещение /етаж/ източната половина, състояща се от
южна и северна стая и общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище, а
Руси и Г.П.скови получават вторият етаж, и от избеното помещение /етаж/ западната
половина, състояща се от южна и западна стая, кухненски бокс и общи сервизни помещения
- баня, тоалетна, коридор и стълбище. Твърди се, че вещно-прехвърлителният ефект е
настъпил със сключването на договора за доброволна делба, и участниците в груповия
строеж са придобили право на собственост върху етажите, в това число избения етаж на
сградата, като са поделили помежду си отделни помещения и са оставили и такива в
съсобственост - за общо ползване - баня, тоалетна и коридор, първото от които е спорното
помещение.
Твърди се, че на 17.02.1993 г., след смъртта на Р.П., с нот.акт № 77, том 1, дело №
160/1993 година по описа на PC Карнобат, Гана П. е прехвърлила на дъщеря си М. Р. Г. и
сина си Д. Р. Г. 4/6 ид.ч. от дворно място, всеки един от двамата е получил по наследство по
1/6 ид.част от дворното място, а Гана П. и ищцата М.Г. са прехвърлили на ответника Д. Р. Г.
5/6 ид.ч. от втория етаж на сградата и същата част от западната половина на избените
помещения, състояща се от две стаи и кухня, ведно с общо ползване с останалите
съсобственици на банята, клозета и коридора, като Гана П. си запазва пожизнено и
безплатно ползване на южната стая на втория етаж и общо ползване на сервизните
помещения на етажа и южната стая и кухнята от западното избено отделение, ведно с общо
ползване на банята, тоалетната и коридора на този етаж.
Твърди се, че именно съобразявайки се с тези безспорно установени по делото
факти, съдът е приел, че ищците черпят правата си от Договора за доброволна делба №
41/29.11.1976 г., том 1 по описа на PC Карнобат, което и самите ищци твърдят, и е
достигнал до правилния извод за съсобственост на страните по делото по отношение на
процесното помещение - баня в избения етаж и липса на ограничаване на ползването на
помещението от ищците, съответно неоснователност на предявената по чл.108 от ЗС
претенция.
Претендира се потвърждаване на решението на КРС в обжалваната от ищците
3
част и присъждане на съдебни разноски.
В случай, че съдът приеме, че наведеното с въззивната жалба основание за
нищожност на договора не е преклудирано, се иска съдът да приеме като доказателство,
приложения към отговора на въззивната жалба договор за групов строеж за подялба на
жилищна сграда, която ще се построи по стопански начин.
Също в срока по чл.263, ал.2 ГПК, въззиваемите депозират и насрещна въззивна
жалба против решението на КРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
въззиваемите-ответници Р. Д. Г. и Г. Д. П. насрещен иск по чл.30, ал.3, вр.чл.41 от ЗС, за
сумата 1359,91 лв (над уважения размер от 1508,74 лв до предявения размер от 2868,65 лв).
Твърди се, че решението в обжалваната от въззиваемите част, е неправилно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди се, че съдът е обсъдил събраните доказателства относно състоянието на
имота в частите, в които са извършени ремонтни работи от ищците по насрещната искова
молба, видовете ремонтни дейности и е приел, че всички те са извършени, направил е извод,
че част от ремонтните работи са полезни, а друга част - необходими, но е приел претенцията
за основателна до по-малкият размер измежду посочените пазарни стойности от вещото
лице. Твърди се, че съдът е приел, че извършените ремонти дейности на стрехата/козирката
на сградата и на общите помещения в избения етаж - стълбището към него, коридора,
тоалетната и банята, са необходими разноски по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗУЕС, но
въпреки това е уважил претенцията в по-малки размери от установените от приетата
експертиза стойности на тези ремонти работи.
Относно ремонта на дворната входна врата се твърди, че е неправилен изводът на
съда, че направените разноски са полезни, а не необходими, с оглед състоянието на вратата.
Твърди се, че разходите за ремонтните работи, както на стрехата на сградата, така
и на общите части на избения етаж и входната дворна врата, са направени във връзка с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, поради което съсобствениците дължат възстановяване на разходите,
с оглед на което изводите на първоинстанционния съд, че сумите за тези ремонти следва да
се присъдят съобразно чл.61, ал.2 от ЗС, са неправилни.
Претендира се отмяна на решението на КРС в обжалваната с насрещната
въззивна жалба част и постановяване вместо него на решение, с което претенцията по чл.30,
ал.3, вр.чл.41 от ЗС се уважава за сумата от още 1359,91 лв, представляваща припадащата се
на ищците по насрещния иск част от разноските по поддържане на общи части на сградата.
Претендират се разноски. Няма искания по доказателствата във връзка с
насрещната жалба.
Против насрещната въззивна жалба е подаден писмен отговор от въззивниците-
ищци. Насрещната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционният съд правилно е изчислил стойността на направените разходи и
квотата на всеки един от съсобствениците, а заявените в насрещната жалба оплаквания са
ирелевантни.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния КРС е образувано по исковата молба
на въззивниците М. Р. Г. и Г. С. Г. против ответниците Д. Р. Г. /починал в хода на
производството и заместен от законните си наследници ответницата Р. Д. Г. и Г. Д. П./ и Р.
Д. Г., с искане, след като съдът приемане за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на перално помещение /по проект на жилищната сграда/,
разположено в източната половина на избения етаж на двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.“Н.Вапцаров“ № 27, да осъди ответниците да предадат
4
на ищците владението на това перално помещение /след поредното от многобройните
уточнения на иска/, както и да осъди ответниците да премахнат за своя сметка поставените в
пералното помещение ел.бойлер, душ, пералнята си, както и електрическата инсталация към
бойлера и водопроводната инсталация към бойлера. При условията на евентуалност, в
случай, че съдът отхвърли така предявените искове, е заявена претенция – съдът да извърши
ново разпределение на ползването на избения етаж в сградата, съобразно притежаваните от
страните права – по ½ ид.част за ищците и за ответниците.
С исковата молба, уточнена с молба вх.№ 330/21.01.2020 г. /л.29-31/, са въведени
твърдения, с договор за доброволна делба от 21.11.1076 г., страните са поделили
собствеността на имота по нот.акт № 54, том.2, дело № 437 от 1971 г. – парцел II-2058 в
кв.50 по плана на гр.Карнобат, състоящ се от 265 кв.м. и придаваеми към него 40 кв.м.,
заедно с построената в имота жилищна сграда от 113 кв.м. Твърди се, че при доброволната
делба ищците са получили собствеността на първия етаж, а от поделения избен етаж -
„източната половина, състояща се от южна и северна стая и общи сервизни помещения –
баня, тоалетна, коридор и стълбище“, а праводателите на ответниците са получили
собствеността на втория етаж от сградата, а от поделения избен етаж - „западната половина,
състояща се от южна и западна стая, кухненски бокс и общи сервизни помещения – баня,
тоалетна, коридор и стълбище“. Твърди се, че съгласно договора за доброволна делба, всяка
от страните притежава в собственост по половината от избеното помещение /ищците –
източната половина, а ответниците – западната половина/, като за общо ползване са банята,
тоалетната /по проект банята и тоалетната са едно помещение/, коридорът и стълбището, от
което следва, че намиращото се в източната половина на избения етаж процесно перално
помещение, е собственост на ищците, тъй като те са собственици на тази източна половина.
Основавайки претенцията си за собственост върху източната половина на избения етаж на
договора за доброволна делба, ищците в същото време твърдят, че този договор е нищожен,
тъй като в договора е записано, че те получават „източната половина“ от избения етаж, но в
същото време описаните в договора южна и северна стая, които им се предоставят в дял,
като площ са по-малко от половината от избения етаж. Твърдят, че позицията на
ответниците била, че процесното помещение е съсобствено, поради което може да се ползва
и от двете страни, като ответниците не препятстват ищците да го ползват, но тъй като
ищците считат това помещение за тяхна собственост, предявяват настоящия иск.
Предявени са при условията на кумулативно съединяване искове по чл.108 ЗС и
чл.109 ЗС, както и при условията на евентуалност – искане по чл.32 ЗС – за разпределяне
ползването на избения етаж.
Ответниците Д. Г. и Р.Г. са оспорили като неоснователни исковете с писмен
отговор в законовия срок. По отношение на иска по чл.108 ЗС се твърди, че процесното
перално помещение е съсобствено между ищците и ответниците упражняват владение върху
нега на правно основание – упражняват собственическите си права върху помещението.
По отношение на иска по чл.109 ЗС твърдят, че не упражняват неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над съсобствения обект, което да пречи на
ищците да упражняват собственическите си права над пералното помещение.
По отношение на евентуалния иск за разпределяне на ползването на избения етаж
се твърди, че този иск е неоснователен, тъй като избеният етаж е поделен между страните и
всяка от тях притежава собственост върху определени обекти, като съсобствени на страните
и за общо ползване са останали двете санитарни помещения – баня и тоалетна, и коридорът.
Твърди се, че наличието на делба препятства исканото от ищците разпределение на
ползването.
Изложени са твърдения по фактите. По отношение на избения етаж се твърди, че
при извършената доброволна делба, всяка от двете страни е получила в собственост
конкретни обекти, подробно описани в договора за доброволна делба /ищците – южната и
5
северната стая в източната част на избения етаж, а ответниците – южната и западната стая и
кухненския бокс в западната половина на избения етаж/, като съсобствени са останали двете
санитарни помещения – баня и тоалетна, и коридорът, осигуряващ достъп до собствените на
страните обекти и до общите такива. Твърди се, че още по време на строителството по
взаимно съгласие на собствениците е променено предназначението на помещенията в
избения етаж, тъй като в архитектурния план на сградата изобщо не е имало предвидени
санитарни помещения в избения етаж, което е отразено в сключения впоследствие договор
за доброволна делба. Ето защо, според ответниците, са неверни твърденията на ищците, че
ответниците са извършили преустройството на пералното помещение в баня, тъй като още
при строителството сградата едното перално помещение е било преустроено в кухненски
бокс, а второто – в баня. Твърди се, че първоначално родителите на ответника Д. Г. и на
ищцата М.Г. са живели в помещенията в западната част на избения етаж като са ползвали
изградените на този етаж тоалетна и баня /за които в договора за доброволна делба е
посочено, че остават за общо ползване/. Сочи се, че след смъртта на бащата на ответника Д.
Г. и на ищцата М.Г., ищцата Г. и нейната майка са прехвърлили на ответника Г., получените
от тях в наследство идеални части от имота на родителите – втория етаж от сградата, заедно
със западната половина на избения етаж, състояща се от две стаи и кухня, ведно с общо
ползване с останалите съсобственици на банята, тоалетната и коридора, което прехвърляне е
отразено в нот.акт, в който описанието на помещенията от избения етаж е съобразно
Договора за доброволна делба, което доказва твърдението на ответниците, че
преустройството на процесното помещение в избения етаж не е направено от тях. Твърди се
на следващо място, че ответниците никога не са препятствали ищците да ползват това
помещение. Сочи се, че след като ответниците са придобили собствеността върху имота,
през 2016-2017 г. са извършили ремонтни работи в съсобственото помещение баня, както и
на тоалетната, коридора и стълбището от кота нула до избения етаж, а в банята само са
сменили счупената мивка, електрическия бойлер и наличната в помещението пералня,
останали от родителите на ищцата Г. и ответника Г.. Твърдят, че тези ремонтни работи в
избения етаж са направени от ответниците със съгласието на ищците, които дори обещали
да заплатят по-късно припадащата им се част от разходите, но не го направили.
Оспорва се твърдението на ищците за нищожност на договора за доброволна
делба като се твърди, че единственото заявено основание за нищожност – това, че площта на
получените от ищците в дял помещения не отговаря на половината от площта на избения
етаж, не води до нищожност на договора. Твърди се, че със сключването на договора за
доброволна делба е настъпил вещно прехвърлителния ефект по отношение на поставените в
дял на страните помещения, а спогодбата за разпределение на ползването на съсобствените
обекти обвързва всички съсобствени – както сключилите я, така и техните правоприемници.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са предявили против ищците насрещни
искове за осъждане на ищците да им заплатят сумата от 2868,65 лв /след прието изменение
на този иск/, представляваща половината от стойността на извършените и заплатени от
ищците по насрещния иск ремонтни работи на общите части на сградата, подробно описани
в насрещния иск, както и за осъждането на ответниците по насрещния иск да премахнат
изградената от тях инсталация – соларен панел на покрива на сградата, резервоар /бойлер/ в
подпокривното пространство, тръби и ел.инсталация в отдушниците на сградата.
По отношение на извършените от тях ремонтни работи на общи части на сградата
твърдят, че са били съгласувани с ищците по първоначалния иск и са били предприети едва
след одобрението им. Твърдят, че направените от ищците по насрещния иск разноски са
били необходими за поддръжката на общите части и за запазването на имота, и полезни,
поради което на основание чл.30, ал.3 от ЗС, ответниците по насрещния иск като
съсобственици, са длъжни да участват в тези разноски съобразно квотата си в
съсобствеността – ½ ид.част от общите части на сградата.
6
По отношение на иска за премахване на изградената от ответниците инсталация –
соларен панел на покрива на сградата, резервоар /бойлер/ в подпокривното пространство,
тръби и ел.инсталация в отдушниците на сградата, се твърди, че прекарването на тръби през
отдушниците на сградата и ел.инсталация е извършено без съгласието на ищците по
насрещния иск, с поддръжката на соларния панел се нарушава целостта на покривното
покритие, а резервоарът заема значително място в подпокривното пространство и създава
предпоставки за наводнения.
Предявените насрещни искове са с правно основание чл.30, ал.3, вр.чл.41 от ЗС и
иск по чл.109 ЗС.
В хода на първоинстанционното производство процеса ответникът по
първоначалния иск и ищец по насрещния иск Д. Р. Г. е починал и на основание чл.227 от
ГПК, е бил заместен от наследниците си по закон Р. Д. Г. – негова съпруга и също ответник
по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, и Г. Д. П. – дъщеря на починалата страна.
С обжалваното решение КРС е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС предявен от М.Г.
и Г.Г. против Р.Г. и Г.П. за признаване за установено, че ищците са собственици на
процесното перално помещение /по проект на жилищната сграда/, разположено в източната
половина на избения етаж на съсобствената на страните двуетажната двуфамилна жилищна
сграда, преустроено в баня, с описани граници на помещението, и за осъждане на
ответниците да предадат на ищците владението на това помещение. Отхвърлен е и искът по
чл.109 от ЗС, предявен М.Г. и Г.Г. за осъждане на Р.Г. и Г.П. да премахнат за своя сметка
монтираните в банята на избения етаж електрически бойлер, душ, пералня и електрическа
инсталация към бойлера и водопроводната инсталация към бойлера. Отхвърлен е и
евентуалният иск на М.Г. и Г.Г. против Р.Г. и Г.П. по чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределение на
ползването на избения етаж в двуфамилната двуетажна жилищна сграда.
Със същото решение съдът е осъдил първоначалните ищци М.Г. и Г.Г.
/ответници по насрещния иск/, да заплатят на Р.Г. и Г.П. /ищци по насрещния иск/ сумата от
1508,74 лв, представляваща ½ част от полезните разноски за ремонт на общите части в
избения етаж и на козирката и фасадата на сградата, ведно със законната лихва от
подаването на насрещния иск - 10.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като
насрещният иск е отхвърлен над уважения размер до предявения размер от 2868.65 лв.
Отхвърлен е и насрещният иск по чл.109 от ЗС, предявен от Р.Г. и Г.П. за осъждане на М.Г.
и Г.Г. да премахнат поставения на покрива на сградата соларен панел, като неоснователен.
Първоначалните ищци са осъдени да заплатят на първоначалните ответници
съдебни разноски в размер на 1030,01 лв, а първоначалните ответници и ищци по
насрещните искове са осъдени да заплатят на първоначалните ищци – ответници по
насрещните искове, съдебни разноски в размер на 587,50 лв.
Против решението на КРС са подадени въззивна жалба от първоначалните ищци
само в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС, и насрещна въззивна жалба от
първоначалните ответници – ищци по насрещните искове – само в частта, с която е
отхвърлен насрещният иск за осъждане на М.Г. и Г.Г. да заплатят на М. и Г.Г.и горницата
над уважения размер от 1508,74 лв до предявения размер от 2868.65 лв, представляваща ½
част от полезните разноски за ремонт на общите части в избения етаж и на козирката и
фасадата на сградата, ведно със законната лихва от подаването на насрещния иск -
10.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Ето защо спорът е висящ пред
настоящата инстанция само в тези му части, а в останалата си част първоинстанционното
решение е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно; в обжалваните му части, подлежащи на проверка за
допустимост, решението е и допустимо.
7
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
С Нотариален акт за дарение № 100, том 1, дело № 231/1973 г., Р.Г.П. /баща на
ищцата М.Г. и на ответника Д. Р. Г./, със съгласието на съпругата си Г.Д.П. е учредил в
полза на ищцата М.Г. право на строеж за построяване на първия – партерен етаж от
двуетажна жилищна сграда според одобрен архитектурен проект, и да стане собственик на
същия етаж и на източната половина от избеното помещение в собствения на Р.П. парцел II-
2058 в кв.50 по плана на гр.Карнобат, като собственикът на терена Р.П. си е запазил правото
да построи и да стане собственик на втория етаж от сградата и на западната половина на
избеното помещение. В нотариалния акт е посочено, че Р.П. и М.Г. /към онзи момент - П./,
ще ползват таванското помещение и пералнята /баня-клозет/ от избеното помещение. По
делото не е представен архитектурен проект за изграждане на сградата /с отговора на
исковата молба ответниците са представили скица „Разпределение изби“, л.48, за която е
посочено, че представлява извадка от архитектурния проект и която скица не е оспорена от
ищците/, но страните не спорят, че сградата е изградена по одобрен архитектурен проект,
както и не спорят, че по този проект в избения етаж е предвидено изграждане на четири
помещения, две перални помещения и коридор, като не е било предвидено наличие на
санитарни помещения. Видно от представената скица – извадка от архитектурния проект, на
избения етаж са били предвидени 3 помещения - посочени в проекта като изби; едно
помещение, посочено в проекта като херметическо; две помещения посочени като перални;
едно помещение без посочено предназначение; коридор и стълбище.
На 21.11.1976 г. е между М. Р. Г. и Г. С. Г. от една страна, и Р.Г.П. и Г.Д.П. от
друга страна, е сключен Договор за доброволна делба, вписан под № 41/29.11.1976 г., том I
/ст.72а, том II/ по описа на PC Карнобат, по силата на който ищците М. и Г.Г.и са получили
първия етаж от двуетажната сграда, а от избеното помещение - източната половина,
състояща се от южна и северна стая и общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и
стълбище, а Руси и Г.П.скови са получили втория етаж от сградата, а от избеното
помещение - западната половина, състояща се от южна и западна стая, кухненски бокс и
общи сервизни помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище.
След смъртта на Р.П. с нотариален акт № 77, том 1, дело № 160/1993 г. по описа
на PC Карнобат, Г.П. е прехвърлила на дъщеря си М.Г. и на сина си Д. Г. собствените си 4/6
ид.части от дворното; Г.П. и М.Г. са прехвърлили на Д. Г. притежаваните от тях общо 5/6
ид.ч. от втория етаж на сградата, заедно със същата част от западната половина на избените
помещения, състояща се от две стаи и кухня, ведно с общо ползване с останалите
съсобственици на банята, клозета и коридора, ведно с ½ ид.част от общите части на
сградата. Със същия нот.акт Г.П. си е запазила пожизнено и безплатно /безвъзмездно/
ползване на южната стая на втория етаж и общо ползване на сервизните помещения на
етажа и южната стая и кухнята от западното избено помещение, ведно с общо ползване на
банята, тоалетната и коридора на този етаж.
Г.П. е починала през 2011 г.
Така изложените обстоятелства освен, че е установяват от представените писмени
доказателства, не са спорни между страните. Не е спорно между страните също, че
източното перално помещение по проекта на сградата е преустроено в баня; че до смъртта
си Р.П. /през 1992 г./ и Г.П. /през 2011 г./, родителите на ищцата М.Г. и на ответника Д. Г. са
живели в избения етаж като са ползвали собствените си южна и западна стаи и кухненски
бокс; че ищците са монтирали на покрива соларен панел, а в подпокривното пространство –
бойлер, свързани през отдушниците на сградата с водопроводната инсталация на техния
етаж; както и, че в периода 2015-2019 година ответниците са извършили ремонтни работи в
избения етаж, както и на общи части от сградата.
Спорно по фактите е: кой и в кой момент е преустроил процесното перално
8
помещение в баня; създават ли ответниците пречки на ищците да ползват процесното
помещение; какви са видът, обемът и стойността на извършените от ответниците ремонтни
работи в избените помещения и по общите части на сградата и заплащали ли са ищците
суми за тези ремонтни работи; създава ли изградената от ищците соларна инсталация
пречки на ответниците при ползването на собствените им обекти.
С оглед събраните доказателства, съдът приема за доказано, че процесното
перално помещение е преустроено в баня ако не при самото строителство на сградата, в
какъвто смисъл са твърденията на ответниците по първоначалния иск, то поне със сигурност
непосредствено след това – преди м.ноември 1976 г., когато в сключения Договор за
доброволна делба, общите помещения в избения етаж са описани като „общи сервизни
помещения - баня, тоалетна, коридор и стълбище“, и не са посочени две перални
помещения. По същия начин помещенията са описани и в нот.акт № 77, том 1, дело №
160/1993 г. по описа на PC Карнобат.
Тези писмени доказателства кореспондират и с показанията на разпитаните
свидетели, според които до смъртта си /Р.П. - през 1991 г, а Г.П. - през 2011 г./, родителите
на ищцата М.Г. и на ответника Д. Г. са живели в избения етаж като са ползвали собствените
си южна и западна стаи и кухненски бокс, както и преустроеното в баня перално
помещение. Св.Росен Г. – син на ищците твърди: „Баба и дядо живееха в избения етаж и
ползваха пералното помещение като баня, а ние го ползвахме като склад“ … „Канализация
направиха през 1983-1984 г. да не се качват горе да се къпят“. Според св.С. и св.А., преди
ремонта през 2017 г. процесното помещение е било с плочки по стените /малки бели плочки,
20 на 20 см/ и мазилка над тях. Според св.Чавдара Г. – дъщеря на ищците, след 1988 г.
ищците са преустановили да ползват помещението за складиране на въглища и са го
предоставили на бабата и дядото на свидетелката, „да си направят баня, да не ходят на
втория етаж да се къпят“. Същата свидетелка твърди, че при ремонта през 2017 г. вуйчо й
/ответникът Г./ е подменил бойлера, „фаянс, всичко, което оставиха баба и дядо се промени
и поднови изцяло“. Според св.Т., при ремонта на избеното помещение са сменяли гърнето в
тоалетната, бойлера стара пералня и спукана мивка в банята, т.е.помещението вече е било
ползвано като баня.
При така събраните доказателства съдът приема, че преустройството на
процесното перално помещение е извършено преди 1976 г., съответно – от родителите на
ищцата и ответника, които са живеели в избения етаж, а през 2017 г. ответниците само са
извършили ремонт на вече преустроеното в баня перално помещение.
По отношение на вида, обема и стойността на извършените от ответниците
ремонтни работи в избените помещения и по общите части на сградата, съдът приема
следното:
Описаните от ответниците в насрещния им иск СРР се потвърждават изцяло и от
показанията на св.Т., помагал на ответника Д. Г. при ремонта през 2017 г. Същият свидетел
описва състоянието на избения етаж /целият в мухъл, с подпухнала и ронеща се мазилка по
стените/, и на дворната врата /“ламарините бяха изгнили и в окаяно състояние“/.
Потвърждава и извършването от ответника на ремонт на стряхата на покрива, отделно от
ремонта на покрива, тъй като „горе се отлепяше мазилка“. Според св.А., преди ремонта през
2017 г., по стените в избения етаж и на стълбището към него е имало влага; имало е паднала
мазилка, стените пукнати, надути; ламарините на дворната врата са били изгнили, „отдолу
имаше дупки и просто се налагаше да се смени“. Същата свидетелка твърди, че преди
ремонта през 2017 г. ответниците не са ползвали банята, тъй като е била „много стара и
занемарена“ и в нея е имало бойлер и стара пералня.
Според вещото лице по основното заключение на СТЕ, описаните в насрещната
искова молба ремонтни работи на общите части на жилищната сграда са извършени и са
изпълнени в посочения обем. В същото заключение вещото лице е остойностило тези СРР
9
по пера по анализни цени по действащи справочници в строителството и по средни пазарни
цени и е дало обща стойност на тези СРР – 7 435,44 лв, в т.ч.216,57 лв – 3% непредвидени
разходи.
След повторен оглед на удължените козирки на покрива и констатиране, че те са
изпълнени чрез дървена конструкция, а не чрез удължаване на бетонната плоча, както и след
уточнения на страните, вещото лице е коригирало стойността на СРР на 5 737,30 лв, в
т.ч.167,11 лв непредвидени разходи.
По делото не са представени доказателства ищците да са заплащали суми за тези
ремонтни работи.
По спорния въпрос, създава ли изградената от ищците соларна инсталация
пречки на ответниците при ползването на собствените им обекти, в основното заключение и
в първото допълнително заключение на СТЕ, вещото лице сочи, че течността, с която работи
соларната инсталация е пропиленгликол, която е мазна и при авариен теч от помпата към
соларната система се е просмукала през бетонната плоча и е образувала мазно петно на
тавана на банята на ответника. Според вещото лице петното се вижда и след боядисване и не
може да се заличи с боя. Не се установява към момента тази инсталация да създава пречки
на ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска по чл.108 ЗС:
Договорът за доброволна делба е оспорен от ищците, които са го представили с
исковата молба, с твърдение, че се оспорва копието, което е без подписи на страните, и не се
оспорва копието, което е с подписи на страните. Договорът е оспорен от ищците като
нищожен и поради обстоятелството, че описаните в него избени помещения, които се
предоставят на ищците, по площ не отговарят на площта на половината от избения етаж,
която половина в договора е посочено, че им се предоставя.
Както се посочи по-горе, с въззивната жалба е заявено оспорване на договора за
доброволна делба като нищожен и на основание чл.26, ал.2, предл.първо /липса на предмет/
и предл.пето /липса на основание/ от ЗЗД.
Съдът намира твърдението на ищците за нищожност на договора за доброволна
делба за неоснователно. Договорът е в писмена форма, подписан е от страните по него,
вписан е в РС Карнобат.
Обстоятелството, че описаните в договора помещения, предоставени в дял на
ищците по площ не отговарят на половината от площта на избения етаж, не прави договора
нищожен. Такава е била волята на страните и те са я изразили точно и разбираемо,
описвайки конкретно поставените в дял на всяка от страните помещения и помещенията,
които ще продължат да се ползват общо, т.е.собствеността на които помещения не се поделя.
Както съдът вече посочи в определението си в определението си от 22.06.2022 г.,
настоящият състав приема, че твърденията на въззивниците-ищци, че Договорът за
доброволна делба, е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.първо (липса на предмет), и
предл.пето (липса на основание) ЗЗД, са преклудирани и не следва да се обсъждат във
въззивното производство. Такива възражения не са въведени от ищците по време на цялото
първоинстанционно производство.
Съгласно разяснението, дадено с Тълкувателно решение 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите си, ВКС е посочил,
че независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то
10
произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните трябва да са
посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда, при спазване
на установените в ГПК преклузии. Конкретно по отношение на нищожността поради
невъзможен предмет ВКС е посочил, че когато невъзможността на предмета е правна, тя
може да се установи от самия договор и тогава съдът трябва да я констатира служебно, но
когато невъзможността на предмета е фактическа и не произтича от договора, съдът няма
задължение да я разкрие.
В настоящия случай невъзможността на предмета на договора за доброволна
делба (предвид заявеното във въззивната жалба), не е правна, не произтича от самия
договор, а произтича от твърдението, че към момента на сключване на договора за
доброволна делба, „сградата вече е била построена, т.е.реализирано е правото на строеж,
учредено в нотариалния акт“, и „страните са станали еднолични собственици на описаните в
същия обекти“, съотв.към подписването на договора за доброволна делба сградата вече е
била поделена с Договора за суперфиция. Според настоящия състав, така въведените
твърдения водят до извод за фактическа невъзможност на предмета на договора за
доброволна делба, произтичаща от факти, които не могат да се установят от самата сделка,
поради което ищците е трябвало да са посочилат конкретните факти и доказателствата, от
които тя се извежда, в срок – с исковата молба или в срока по чл.143, ал.2 и ал.3 ГПК, при
спазване на установените в ГПК преклузии. След като това твърдение не е заявено от
ищците в законовия срок (в случая – изобщо не е заявено в първоинстанционното
производство), то вече е преклудирано по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК.
По отношение на нищожността поради липсата на основание в Тълкувателното
решение ВКС е приел, че за липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото
то се предполага съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД и съдът е длъжен да зачете съществуването му, ако
презумпцията не е оборена. В случая това твърдение не е заявено от ищците в
първоинстанционното производство, поради което то също е преклудирано по смисъла на
чл.266, ал.1 ГПК.
Ето защо съдът приема, че договорът за доброволна делба е валиден и с него е
прекратена съсобствеността между страните по него на описаните в договора обекти.
Съобразно договореното между страните по този договор, съдът приема, че в избения етаж
делбата е извършена само по отношение на описаните южна и северна стаи в източната
половина, и южна и западна стая, както и кухненски бокс в западната половина на избения
етаж, а конкретно описаните „общи сервизни помещения – баня, тоалетна, коридор и
стълбище“, както изрично е посочено в договора за доброволна делба, са останали
съсобствени на страните.
При така изложените съображения съдът намира, че ищците са активно
легитимирани за предявяването на ревандикационния иск, тъй като са собственици на ½
ид.част от общите части на сградата, вкл.от процесното бивше перално помещение,
преустроено в баня.
Предявеният иск по чл.108 ЗС обаче е неоснователен, тъй като по делото не се
доказа ответниците по този иск да са завладели цялото помещение и да препятстват ищците
да упражняват собственическите си права върху него. Както се посочи по-горе, по делото се
установи, че преустройството на пералното помещение в баня е извършено още от
родителите на ищцата и ответника, много преди ответниците да придобият собствеността
върху обекти от сградата и да решат да живеят /на свой ред/ в избения етаж и преди ремонта
през 2017 г.
Ответниците не само признават, че помещението е съсобствено с ищците, но и
твърдят, че никога не са препятствали ищците да го ползват – твърдят, че банята не се
заключва и, че в нея има вещи на ищците.
Тези твърдения на ответниците се подкрепят от показанията на свидетеля Б.,
11
който твърди, че в това помещение ищците си държат зеленчуци и бидони, и е виждал
ищците да „влизат в стаята и да си слагат неща“, а и от вещото лице по СТЕ, което е
констатирало при огледа на имота, че вратата на банята не се заключва.
Никой от разпитаните свидетели, вкл.свидетелите, водени от ищците, не твърди,
че е присъствал на препятстване на ищците от страна на ответниците да ползват това
помещение, съотв.да упражняват правото си на собственост върху него.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа ответниците да
пречат на ищците да упражняват владението върху процесното помещение съобразно
правата си в съсобствеността, поради което предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен и
недоказан.
По насрещния иск по чл.30, ал.3, вр.чл.41 от ЗС:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
В случая, предвид обстоятелството, че всяка от страните е собственик на етаж от
сградата, както и на части от избения етаж, сградата е в режим на етажна собственост по
смисъла на чл.38 ЗС, при което общи на страните са дворът, основите, външните стени,
плочите, стълбите, площадките, комините, външната входна врата на сградата, покривът,
вратите към общите избени и тавански помещения и всичко друго, което по естеството си
служи за общо ползване. Съсобствена е и дворната врата, доколкото страните са
съсобственици на поземления имот. Ето защо, съгласно чл.30, ал.3 ЗС и чл.41 от ЗС,
страните като съсобственици в дворното място и в сградата, следва да участват съобразно
квотата си в съсобствеността /по ½ ид.част/ в разноските за поддържането, възстановяването
и подобряването на общите части на сградата /чл.41 ЗС/, както и в разноските за
поддържането на дворното място /в случая – на подмяната на дворната врата/.
Съгласно чл.41 ЗС, всеки съсобственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и
в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Съответно в случая следва да се прецени които от извършените от ищците по насрещния иск
СРР са били необходими за поддържането или за възстановяването на общите части,
респ.разноските за тях са необходими разноски, и кои направени разноски от ищците по
насрещния иск имат характера на полезни разноски.
Както е посочил и първоинстанционният съд, трайната съдебна практика /в този
см.решение №85 от 24.06.2014 г. по гр.д.1157/2014 г. на ВКС, II ГО/ приема, че
необходимите разноски са свързаните с неотложни, аварийни ремонтни дейности за
поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено,
неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи
или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез
тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение, а
полезни разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на
подобрения.
Предвид така дадените дефиниции на необходими и полезни разноски,
настоящият състав приема, че разноските, направени от ищците по насрещния иск за ремонт
на избения етаж и на стълбището към него, предвид установеното от показания на св.Т. и
св.А. изключително лошо състояние на помещенията, и ползването им от години не като
изби, а за живеене, представляват необходими разноски, тъй като са извършени за ремонт,
наложен от износване и овехтяване на сградата. Стойността на тези разноски, съгласно
заключението на вещото лице е общо 4 641,88 лв /630,31 лв – за ремонт на стълбище от кота
„0“ към приземния етаж; 2 611,82 лв за ремонт на коридора в избения етаж; 1 326,84 лв за
ремонт на тоалетна в избения етаж; 72,91 лв за ремонт на баня в избения етаж/.
12
Според съда, разноските, направени от ищците по насрещния иск за ремонт на
фасада и подмазване на стряха /козирка/ - общо 682,14 лв, съгласно допълнителното
заключение по СТЕ /л.210-219/, също имат характера на необходими разноски предвид
износването на сградата, построена преди повече от 45 години, и състоянието на стряхата –
„горе се отлепяше мазилка“ /св.Т./, „нещо в ъгъла беше отчекнато“ /св.Б./.
Отново предвид състоянието на дворната врата, установено от показанията на
свидетелите Б. /“старата пътна врата беше изгнила“/, Т. /“ламарините бяха изгнили в окаяно
състояние/, А. /“старата врата беше изгнила и ръждясала, отдолу имаше дупки“/, които
съдът кредитира, настоящият състав приема, че разноските за ремонт/подмяна на дворната
врата – 246,17 лв, също представляват необходими разноски.
Следва да се посочи, че съдът възприема стойностите на СРР, посочени от
вещото лице в допълнителното му заключение, представено на 21.10.2021 г., а не
стойностите, посочени от вещото лице в основното му заключение, представено на
29.03.2021 г. /л.153-166/, тъй като допълнителното заключение е изготвено от вещото лице
„след повторен оглед на място и след уточненията на страните“.
С оглед изложеното, съдът намира предявения насрещен иск за основателен и
доказан до размера от общо 2 868,65 лв /дължимата от ищците-ответници по насрещния иск,
½ от общо направените от ответниците-ищци по насрещния иск необходими разноски за
ремонт на описаните по-горе общи части на сградата - 5 737,30 лв/.
Поради изложените по-горе съображения, и частичното несъвпадане на крайните
изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
насрещният иск е отхвърлен над уважения размер от 1 508,74 лв до предявения размер от
2 868,65 лв, като вместо това следва да се постанови осъждане на ответниците по насрещния
иск да заплатят на ищците по този иск разликата от 1359,90 лв.
Въпреки съвпадането на крайните изводи на двете инстанции по отношение на
предявения от ищците М. и Г.Г.и иск по чл.108 ЗС за осъждане ан ответниците да предадат
на ищците владението на имота, поради отхвърлянето на иска за установяване, че ищците са
собственици на ½ ид.част от процесното помещение в избения етаж, решението на КРС
следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен искът на по чл.108 ЗС на М. и Г.Г.и
в установителната част до размера от ½ ид.част от помещението, и вместо това следва да се
постанови установяване, че ищците са собственици на ½ ид.част от процесното помещение.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за
установяване, че ищците са собственици на ½ ид.част от помещението и в частта, с която е
отхвърлен искът им за осъждане на ответниците да им предадат владението върху
процесното помещение.
Предвид постановения резултат, на въззиваемите и въззивници по насрещната
въззивна жалба Р.Г. и Г.П. следва да се присъдят съдебни разноски за въззивното
производство съобразно представените доказателства и Списък на разноските, в размер на
общо 952,50 лв /27,50 лв – държавна такса на насрещната жалба, 600 лв – адв.хонорар за
защита против подадената от другата страна възизвна жалба и 325 лв – адв.хонорар за
подадената от тях насрещна въззивна жалба/.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260002 от 14.02.2022 г. по гр.д.7/2020 г. по описа на
13
Районен съд Карнобат, В ЧАСТТА му, с която отхвърлен искът по чл.108 от ЗС в
установителната част - за признаване за установено, че М. Р. Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с
ЕГН **********, са собственици на перално помещение /по проект на жилищната сграда/,
разположено в източната половина на избения етаж на двуетажната двуфамилна жилищна
сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.„Вапцаров” № 27, преустроено в баня, при граници на
помещението: на изток - калкан на къщата, на юг - южното избено помещение, на север -
северното избено помещение, двете разположени в източната част на избения етаж,
собственост на ищците, на запад - пералня /баня и тоалетна/ и коридор до размера от ½
идеална част от помещението, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Р. Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН
**********, двамата от гр.Карнобат, са собственици на ½ /една втора/ идеална част от
перално помещение /по проект на жилищната сграда/, разположено в източната половина на
избения етаж на двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.
„Вапцаров” № 27, преустроено в баня, при граници на помещението: на изток - калкан на
къщата, на юг - южното избено помещение, на север - северното избено помещение, двете
разположени в източната част на избения етаж, собственост на ищците, на запад - пералня
/баня и тоалетна/ и коридор.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 14.02.2022 г. по гр.д.7/2020 г. по описа
на Районен съд Карнобат, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен искът на М. Р. Г. с ЕГН
********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, двамата от гр.Карнобат, за приемане за установено,
че М. Р. Г. и Г. С. Г. са собственици на ½ /една втора/ идеална част от перално помещение
/по проект на жилищната сграда/, разположено в източната половина на избения етаж на
двуетажната двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.„Вапцаров” № 27,
преустроено в баня, при граници на помещението: на изток - калкан на къщата, на юг -
южното избено помещение, на север - северното избено помещение, двете разположени в
източната част на избения етаж, собственост на ищците, на запад - пералня /баня и тоалетна/
и коридор, и за осъждане на Р. Д. Г. с ЕГН ********** и Г.Д. П. с ЕГН **********, двете от
гр.Карнобат, да предадат на ищците владението на перално помещение /по проект на
жилищната сграда/, разположено в източната половина на избения етаж на двуетажната
двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.„Вапцаров” № 27, преустроено
в баня, при граници на помещението: на изток - калкан на къщата, на юг - южното избено
помещение, на север - северното избено помещение, двете разположени в източната част на
избения етаж, собственост на ищците, на запад - пералня /баня и тоалетна/ и коридор.
ОТМЕНЯВА решение № 260002 от 14.02.2022 г. по гр.д.7/2020 г. по описа на
Районен съд Карнобат, В ЧАСТТА му, с която отхвърлен насрещният иск на Р. Д. Г. с ЕГН
********** и Г.Д. П. с ЕГН **********, двете от гр.Карнобат, за осъждане на М. Р. Г. с ЕГН
********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, двамата от гр.Карнобат, да им заплатят на
основание чл.41, вр.чл.30, ал.3 от ЗС, разликата над уважения размер от 1508,74 лв до
предявения размер от 2868.65 лв, представляваща ½ част от полезните разноски за ремонт на
общите части в избения етаж и на козирката и фасадата на сградата, ведно със законната
лихва от подаването на насрещния иск - 10.03.2020 г. до окончателното плащане на сумата,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, двамата от
гр.Карнобат, да заплатят на Р. Д. Г. с ЕГН ********** и Г.Д. П. с ЕГН **********, двете от
гр.Карнобат, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, вр.чл.41 от ЗС, сумата от 1 359,91 лв /хиляда
триста петдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/ - разлика над уважения размер от
1 508,74 лв до предявения размер от 2868.65 лв, представляваща ½ част от необходимите
разноски, направени от ищците по насрещния иск за ремонт на общите части в избения
етаж, на козирката и фасадата на съсобствената сграда, находяща се в гр.Карнобат, ул.
„Вапцаров” № 27, както и за подмяната на входна дворна врата на съсобствения поземлен
14
имот, ведно със законната лихва от подаването на насрещния иск - 10.03.2020 г. до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, двамата от
гр.Карнобат, да заплатят на Р. Д. Г. с ЕГН ********** и Г.Д. П. с ЕГН **********, двете от
гр.Карнобат съдебни разноски за въззивното производство в размер на общо 952,50 лв
/деветстотин петдесет и два лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването ме на страните, в частта, с която съдът се е произнесъл по
иска по чл.108 от ЗС.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15