№ 2876
гр. С., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито засед.ие на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. .Г. Г.
като разгледа докладв.ото от В. .Г. Г. Административно наказателно дело №
20211110218082 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от З.Н.
Образув.о е по жалба на Д. И. М. срещу наказателно пост.овление (НП)
№ 21-4332-022625 от 08.11.2021 г., издадено от началник-група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ – СДВР (ОПП – СДВР), с което на основ.ие чл.175,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.103
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказ.ие „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишав.е от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца; на основ.ие чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказ.ие „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишав.е от право да управлява МПС“ за срок от
двадесет и четири месеца.
Жалбоподателят оспорва наказателното пост.овление като
незаконосъобразно и неправилно. Прави иск.е за цялостна отмяна на
процесното НП.
В съдебно засед.ие жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП.
1
Въззиваемата стр.а, редовно призов.а, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на стр.ите и събр.ите по делото
писмени и гласни доказателства, намира за уст.овено от фактическа
стр.а следното:
На 23.10.2021 г. около 03:17 часа в гр.С. на бул.„Б.“, с посока на
движение от бул.“Ч. в.“ към бул.“Г. Д.“, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Х. К.“ с рег. № *******, собственост на „А.“ ООД. Около 50 м.
след бул.“В.“ служители на МВР подали точен и ясен сигнал за спир.е със
стоп-палка образец „МВР“ и светлинен сигнал с фенер, като водачът на
автомобила отказал да спре на посоченото място /не спрял плавно на
посоченото място или в най-дясната част на платното, при подаден сигнал за
спир.е от контролен орг./ и се оттеглил в посока бул.“Ак.Ив. Евст. Г.“.
Последният бил спрян на ул.„Х. П.“ до СБАЛ „Проф. Ив. К.“ от
полицейските служители. Водачът отказал проверка с техническо средство за
уст.овяв.е на употребата на алкохол в кръвта с „ Алкотест Дрегер “ 7510
ARNA-0132. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследв.е
№ 107028, но същият не дал кръвна проба. Той не изпълнил предпис.ие за
изследв.е с доказателствен .ализатор и за медицинско изследв.е и взем.е на
биологични проби за химико-лабораторно изследв.е за уст.овяв.е на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
За констатир.ите нарушения св.ИВ. ИВ. Б., на длъжност „инспектор при
ОПП – СДВР, в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец на
извършв.е на нарушенията съставил АУ. № 524704/ 23.10.2021 г. против М..
АУ. бил подпис. от актосъставителя и свидетеля, както и от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУ. е издадено обжалв.ото НП № 21-4332-
022625 от 08.11.2021 г. от началник-група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
– СДВР, с което на основ.ие чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.103 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказ.ие „глоба“ в размер на 200 лева и „лишав.е
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца; на основ.ие чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказ.ие „глоба“ в размер на 2 000 лева и
„лишав.е от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца. В
2
законоуст.овения срок е депозир.о писмено възражение. Наказателното
пост.овление е връчено на жалбоподателя на 08.12.2021 г., като същият
депозирал жалба до наказващия орг. на 15.12.2021 г.
Така изложената и възприета фактическа обст.овка се уст.овява от
събр.ите по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показ.ията на свидетеля ИВ. ИВ. Б., както и от писмените
доказателства по делото – АУ., талон за изследв.е, протокол за медицинско
изследв.е, справка-картон на водача, копия от заповеди за компетентност,
както и от ост.алите материали по делото.
В съдебно засед.ие свидетелят Б. потвърждава отразеното в АУ.,
съобщава за направената проверка и за уст.овеното нарушение. Съдът цени
показ.ията на свидетеля като последователни и непротиворечиви. Настоящият
съдебен състав намира, че показ.ията на разпит.ия в съдебно засед.ие
свидетел Е. Б. В. не допринасят за изясняв.е на фактическата обст.овка,
доколкото показ.ията й не съдържат д.ни, свърз.и с обстоятелствата по
делото, затова не счита, че не следва да ги обсъжда по същество. Само за
пълнота на изложението, същата съобщава по същество единствено, че не
забелязала подадени сигнали от полицейски служители, а тя не е била водач
на автомобила, респективно, не е имала задължение да се съобрази с тях.
Съдът прецени писмените доказателства като относими, събр.и и
приобщени по предвидения в закона ред.
При така уст.овената фактическа обст.овка съдът намира от правна
стр.а следното:
Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозир.а е в законоуст.овен срок
срещу подлежащ на оспорв.е акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разглед.а по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от З.Н, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалв.ото НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основ.ията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от З.Н. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУ. и НП са изготвени от компетентни за това
3
длъжностни лица съгласно изискв.ията на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП.
Според т. 1.3 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. лицата, заемащи длъжност
„младши автоконтрольор” са овластени да съставят актове за уст.овяв.е на
административни нарушения по ЗДвП. Съгласно т. 2.10 от същата заповед
началникът на група „Административнонаказателна дейност” в ОПП при
СДВР е компетентен да издава наказателни пост.овления за нарушения на
ЗДвП. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от З.Н за
съставяне на АУ. и издав.е на наказателното пост.овление.
В конкретния случай АУ. и НП съдържат всички реквизити, посочени
съответно в чл. 42 и чл. 57 от З.Н, доколкото и в двата документа се съдържа
опис.ие на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяв.е и
фактическите му особености, като са отразени и нарушените законови
разпоредби, без да има противоречия в АУ. и в НП относно отразените
фактически обстоятелства и правната им квалификация. И в двата
процесуални документа нарушенията са опис.и по достатъчно ясен и
недвусмислен начин, а именно: при подаден точен и ясен сигнал за спир.е
със стоп-палка образец „МВР“ и светлинен сигнал с фенер, водачът на
автомобила отказал да спре на посоченото място /не спрял плавно на
посоченото място или в най-дясната част на платното, при подаден сигнал за
спир.е от контролен орг./ и се оттеглил в посока бул.“Ак.Ив. Евст. Г.“; спрян
на ул.„Х. П.“ до СБАЛ „Проф. Ив. К.“ от полицейските служители, отказал
проверка с техническо средство за уст.овяв.е на употребата на алкохол в
кръвта с „ Алкотест Дрегер “ 7510 ARNA-0132 и му бил издаден талон за
медицинско изследв.е № 107028, като същият не дал кръвна проба и не
изпълнил предпис.ие за изследв.е с доказателствен .ализатор и за медицинско
изследв.е и взем.е на биологични проби за химико-лабораторно изследв.е за
уст.овяв.е на концентрацията на алкохол в кръвта му.С това си което си
поведение е осъществил състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП, състав на
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По първи пункт на административното обвинение:
Съставът на съда счита, че актосъставителят и наказващият орг. са дали
правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на
фактическото му опис.ие. Посочени са датата и мястото на извършв.е на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и уст.овено. С оглед
4
възражението за ненадлежно опис.ие на извършеното нарушение в частност
неясно опис.ие на мястото на извършв.е, следва да се посочи, че и в акта, и в
пост.овлението са отразени както населеното място, така и улицата, по която
се е движил автомобилът, посоката му на движение, включително и мястото,
на което е бил спрян от орг.ите на МВР, с което е дадено достатъчно
конкретно и пълно опис.ие на мястото на извършв.е на нарушението, а и
предвид естеството на деянието, конкретният пътен участък, в който е
извършено нарушението не е определящ за неговата съставомерност. Според
този съдебен състав в случая по никакъв начин не е нарушено правото на
защита на с.кционир.ото лице да разбере, в какво точно нарушение е
обвинено и как да орг.изира защита си. В тази връзка съдът счита за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че е нарушено правото му на
участие в административнонаказателното производство. В случая последният
сам е отказал да подпише акта и да получи препис от него, което е
удостоверено по надлежния ред на чл. 43, ал. 2 от З.Н, а именно чрез подписа
на един свидетел по акта.
Съдът намира, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно .гажир.а за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. От
доказателствената съвкупност по делото, в частност показ.ията на св. Б., АУ.
(който е редовно съставен и на основ.ие чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила до доказв.е на противното), се уст.овява по категоричен
и безпротиворечив начин, че е бил подаден точен и ясен сигнал за спир.е със
стоп-палка образец „МВР“ и светлинен сигнал с фенер, които жалбоподателят
е възприел. Въпреки това обаче същият нито е спрял, нито е намалил
скоростта; вместо това се оттеглил в посока бул.“Ак.Ив. Евст. Г.“; спрян на
ул.„Х. П.“ до СБАЛ „Проф. Ив. К.“ от полицейските служители. Видно от
доказателствения материал, процесното нарушение е извършено именно от
жалбоподателя, като са изключени всички други възможни хипотези.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина „пряк умисъл“,
доколкото водачът е съзнавал всички елементи от състава му, както и
общественоопасния характер на своето поведение, свърз. с неизпълнение на
нарежд.е на длъжностно лице от службите за контрол, като пряко е целял
това.
Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орг.
5
е приложил правилната с.кционна норма, а именно: тази по чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, предвиждаща за неизпълнение на нарежд.е на орг.ите за контрол,
каквото е и изрично разпис.ото в чл. 103 от ЗДвП задължение, да се налага
наказ.ие глоба в размер от 50 до 200 лева и лишав.е от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един до шест месеца. При реализир.е на
административнонаказателната отговорност, правилно наказващият орг. е
наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените наказ.ия в
максималния размер, предвиден в закона - глоба в размер на 200 лева и
лишав.е от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Така наложените
административни наказ.ия са съобразени с обществената опасност на
деянието и дееца и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е с висока степен на обществена
опасност, препятстващо контролните орг.и да осъществяват правомощията
си, наложило е управляв.ият от жалбоподателя автомобил да бъде преследв.
от полицейския патрул, и е създало опасност за живота и здравето на
полицейските служители и на ост.алите участници в движението. Ето защо,
съдът счита, че наложените в максимален размер административни наказ.ия
не следва да бъдат редуцир.и.
По втори пункт на административното обвинение:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
.гажир.а за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Цитир.ата норма предвижда
налаг.е на наказ.ие лишав.е от право да управлява моторно превозно средство
за срок от две години и глоба в размер на 2 000 лева на водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за уст.овяв.е употребата на алкохол в кръвта.. За да е осъществено от
обективна стр.а деянието по реда на цитир.ата разпоредба, следва лицето да е
водач на МПС и след като е било пок.ено да бъде изпробв.о с техническо
средство за употреба на алкохол, да е отказало да му бъде направена
проверка. Необходимо и достатъчно е водачът на МПС да е отказал да бъде
изпробв. с техническо средство за употреба на алкохол, независимо дали е
проявил жел.ие да даде кръв за медицинско изследв.е. От обективна стр.а
деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробв. с
техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за
медицинско изследв.е. Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. първо
от ЗДвП е да се с.кционира водач на МПС, който осуетява с действията си
6
проверката на контролните орг.и за употреба на алкохол. Тази употреба се
уст.овява чрез технически средства или чрез лабораторно изследв.е на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача. В случая се касае за проверка
и за изследв.е с един и същ предмет, имащи за цел осъществяв.е на контрол за
спазв.е на една и съща забр.а, засягащи по еднакъв начин и в еднаква степен
обществените отношения, непосредствен обект на нарушението.
Настоящият съдебен състав счита, че от показ.ията на свидетеля и
приобщените по делото писмени доказателства по безспорен и несъмнен
начин се уст.овява, че на процесната дата жалбоподателят управлявал
автомобил и след като му е било предложено да бъде теств. за употреба на
алкохол с техническо средство, същият е отказал. Отказвайки да бъде
изпробв. за употреба на алкохол с техническо средство (независимо дали
преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не, съответно
независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско
изследв.е за наличие на алкохол в кръвта), той е осъществил от обективна
стр.а състав на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за
което е .гажир.а административнонаказателната му отговорност.
От субективна стр.а деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпв.ето им.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице основ.ие за
приложение на нормата на чл. 28 от З.Н, тъй като процесното нарушение не е
маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засяг.е на
обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена
опасност.
Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно наказващият
орг. е .гажирал отговорността на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Правилно са определени и с.кциите
досежно наложената глоба и лишав.е от право да управлява МПС, доколкото
за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказ.ията са с фиксир. размер и не
подлежат на преценка от административнонаказващия орг..
Предвид на всичко изложено съдът счита, че обжалв.ото наказателно
пост.овление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
7
материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивир. и на основ.ие чл.63, ал.2 от З.Н, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно пост.овление № 21-4332-022625 от
08.11.2021 г., издадено от началник-група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
– СДВР (ОПП – СДВР), с което на основ.ие чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.103 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказ.ие „глоба“ в размер на 200
лева и „лишав.е от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца; на
основ.ие чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказ.ие „глоба“ в размер на 2
000 лева и „лишав.е от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалв.е пред Административен съд
- С. град в 14-дневен срок от получав.е на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8