№ 273
гр. Кюстендил, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500188 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба депозирана от Д. Р. Т., ЕГН
**********, с адрес: с. В.о, общ. Н., обл. К., ул. „********“ ****, насочена против
Решение № 372/08.10.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
1505/2020 г. по описа на същия съд.
С посоченото решение е признато за установено в отношенията между страните,
че Д. Р. Т. дължи и следва да заплати на „************я“ ЕАД сума в размер на
1919,24 лв.– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. С., общ. С., ж.к. „*************“, ******, ******, ******,
****** за периода м.02.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2020
г. до изплащане на вземането, както и 77,22 лв.– главница за дялово разпределение за
периода м.02.2017г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.02.2020г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 204/22.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
761/2020г. от описа на КРС като са оставени без уважение исковете до пълните
предявени размери за главница за неплатена топлинна енергия за горницата до 2192,53
лв. и за главница за вноски дялово разпределение за горницата до 79,97 лв. като
погасени по давност, както и за сумите 281,72 лв. – законна лихва за забава от
15.09.2017г. до 07.02.2020 г. и 14,87 лв. - лихва за периода 03.03.2017г. до 07.02.2020 г.,
като неоснователни и недоказани.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която Районен съд –
Кюстендил e признал за установено в отношенията между страните, че Д. Р. Т. дължи и
следва да заплати на "************я" ЕАД сума в размер на 1 919,24 лв.– главница,
1
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, както и в частта за
разноските, а именно, в която е осъдена ответницата да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 566,58 лв. разноски в исковото производство съобразно
уважената част от претенцията, както и сума от 78,78 лв., разноски в производството
по ч. гр. д. № 761/2020 г. от описа на КРС съобразно уважената част от исковете.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивницата навежда доводи за неправилност на решението на КнРС в
обжалваната му част поради нарушения на материалния закон. Излага подробни
съображения в посока на твърдението, че представените по делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия не са влезли в законна сила. Възразява срещу извода на
първоинстанционния съд, че макар че няма данни за публикацията на общите условия в
един местен ежедневник, това не влияе върху вече възникналото облигационно
правоотношение за доставка на топлинна енергия. Твърди, че индивидуалните
изравнителни сметки за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и м. 05.2018 г. – м. 04.
2019 г. са изготвени преждевременно. Приема за неправилно кредитирането от съда
като пълна и обективна на приетата по делото СТЕ, която била оспорена в
първоинстанционното производство, а извършените в нея изчисления били на база на
представените по делото изравнителни сметки. Спори по обстоятелството, че страните
са били в облигационни отношения като навежда подробни аргументи в тази насока.
Твърди, че през процесния период не е обитавала процесния имот, поради което не
притежавала качеството „потребител на топлинна енергия“. Акцентира, че съдът
следвало да съобрази, че в имота има и ползватели, и осъждането й да заплати
топлинна енергия, която лично не била получила, противоречало на законовите
разпоредби. Твърди, че до процесния имот топлоенергия не е доставена, предвид
нулевото потребление на монтираните измервателни средства, а дори да е била
доставена, то това било против волята й. Излага съображения, че оспорената и приета
СТЕ не следва да бъде кредитирана като доказателство по делото, тъй като същата се
позовавала на отменени нормативни актове, въз основа на които били извършени
изчисленията, като били взети предвид показания на изравнителни сметки с по-предна
дата от извършеното отчитане, изчислена била потребена топлоенергия по мощност на
отоплителни тела, без да се запознае с проектите и без извършен оглед на място.
Въззивницата твърди, че не били представени годни доказателства по делото
топлинната енергия и топла вода да са доставени реално на потребителя, както и не
били доказани за процесния период показанията на общия водомер и общия топломер
в абонатната станция, показанията на средствата за топлинно измерване и средствата
за дялово измерване в нейния имот и останалите жилища от сградата, в която се
намирал процесния имот. Прави искане за обявяване за нищожни на клаузите на чл. 10,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ като неравноправни и неуговорени индивидуално. Предвид
изразеното становище за неоснователност и недоказаност на главния иск, счита за
неоснователен и акцесорния за заплащане на законова лихва. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново решение по съществото на
спора. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „************я“ ЕАД, ЕИК *************, чрез процесуалния му
представител, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Въззиваемата страна счита, че твърденията на
въззивницата за неправилно решение на правния спор произтичат от тълкуване
разширително и по аналогия на материалното право и са несъществени и
2
необосновани. Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната му част. Претендират се
разноските във въззивното производство.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена от надлежни страни в първоинстанционното
производство, насочена е срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания
в жалбата.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По отношение на оплакването, че между ответницата и ищеца липсва
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди следва да се посочи следното:
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал.2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал.3 на чл.150 ЗЕ пък е
предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
В разглеждания случай по делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира същия/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че Д. Т. е
собственик на **********, находящ се в гр. С., общ. С., ж.к. „*************“, ******,
******, ****** /ср. Нотариален акт №25, т. V, дело № 801/1991 г./. В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че ответницата се явява битов клиент на топлинна
3
енергия за битови нужди съгласно пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Облигационното правоотношение между страните и качеството на потребител на
ответницата на топлинна енергия произтича от правото й на собственост върху
процесния недвижим имот, като законът не поставя изискване за наличието на
индивидуален писмен договор, доколкото се касае за топлинна енергия за битови
нужди, а апартаментът на ответницата се намира в сграда в режим на етажна
собственост.
Неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба, че ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на "************я " ЕАД, не са влезли в сила, тъй
като същите не са били публикувани в един централен и един местен ежедневник.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "************я " ЕАД на клиенти в гр. С. от 2016 г. На
въззивния съд е служебно известно, че ОУ от 2016 г. са публикувани на 11.07.2016 г. в
един централен ежедневник /вестник "**********"/ и в един местен ежедневник,
поради което са влезли в сила. Доказателства за това са представени и от ищеца /л.42 от
делото на КнРС/. По делото въззивницата не твърди да е възразила срещу Общите
условия в срока по чл.150, ал.3 от ЗЕ, поради което те я обвързват, без да е необходимо
изричното им приемане.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал СТЕ. Същата е изготвена от лице с нужните специални
познания. Действително в съдебно заседание процесуалният представител на
въззивницата е оспорил експертизата, като е посочил, че вещото лице е ползвало
отменени нормативни актове, въз основа на които е извършил изчисленията.
Настоящият въззивен състав, констатира, че при изготвяне на заключението вещото
лице се е съобразило с действащите през исковия период разпоредби на Закона на
енергетиката / чл.140, 141, 142, 143, 144/, както и с Приложението към чл.61, ал.1 от
Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като наредбата е била отменена на
24.03.2020 г., т.е. след исковия период. Вещото лице е изготвило заключението въз
основа на данни от показанията на измервателните уреди и изравнителните сметки,
относими за процесния период, и е дало размера на реално потребената топлинна
енергия без предишни неплатени суми. Спазено е и изискването за извършване на
периодична проверка на общия топломер. Въззивницата не е доказала различен размер
на потребеното количество топлинна енергия, липсват и данни ответницата да е
възразила срещу данните в главния отчет и изравнителните сметки в срока по чл. 33,
ал.3 от ОУ от 2016 г.
Следва да се има предвид, че в заключението си вещото лице е отразило, че е
имало нулеви отчетени показатели от ИР за отоплителните тела в апартамента и за тях
през процесния период на ответницата не е била разпределяна топлоенергия и не са
начислявани суми съгласно т.6.3 и т.6.4 от Приложението към чл. 61, ал.1 от Наредба
№ 169 334, но също така вещото лице е установило, че в помещения: тоалетна, мокро
помещение и баня, е имало свързани отоплителни тела тип „щранг-лира“, които са
били проектирани да отдават топлоенергия, но са били без измервателни
4
разпределители и през целия исков период са отдавали непрекъснато топлоенергия по
време на отоплителния сезон, поради което се е извършвало по изчислителен път
съгласно наредбата в съответствие с определената от фирмата дялов разпределител
топлинна мощност.
Не е налице твърдяната нищожност на чл.10, ал.1 и ал.2 от ОУ, доколкото по
отношение на същите не е налице някоя от визираните в чл. 143 ЗЗП хипотези и
уговорката не е във вреда на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност
и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Следва да се има предвид и че в чл. 150, ал.3 от ЗЕ е
предвидена възможността за внасяне на корекции в общите условия т.е. съществува
възможност за индивидуално уговаряне на клаузи в ОУ.
Вземайки предвид доказатевствата по делото в тяхната съвкупност, съдът
намира, че въззивницата, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платила на въззиваемото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия
за процесния период, не е ангажирала по делото доказателства за извършени
плащания.
Предвид изложеното, съдът счита, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
По отношение на частна жалба на Д. Т. срещу Определение № 135 от 07.02.2022
г. по гр.д. № 1505/2020 г. на КРС:
В частната жалба се твърди, че искането за присъждане на разноски е направено
своевременно, а именно с отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание
след даване на ход по същество.
Настоящият въззивен състав обаче констатира, че нито в отговора на исковата
молба, нито в дадения ход на устните състезания е направено искане за присъждане на
разноски. Действително съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, но само когато за това има искане.
От друга страна правилен е изводът на първоинстанционния съд, че
допълнително представеното с въззивната жалба извлечение от сметката на адвоката
не може да бъде ценено, доколкото според Тълкователно решение №6 от 06.11.2013 г.
доказателствата по искането за присъждане на разноски следва да бъдат представени
до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната
инстанция, а в случая доказателството се представя след приключване на делото в
първата инстанция.
Предвид на горното следва да се потвърди посоченото по- горе определение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд- Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 372/08.10.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1505/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която e признато
за установено в отношенията между страните, че Д. Р. Т., с ЕГН: **********, с адрес:
с. В.о, обл. К., ул. „********“ **** дължи и следва да заплати на „************я“ ЕАД
5
сума в размер на 1919,24 лв. (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и
четири стотинки) – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за имот находящ се в гр. С., общ. С., ж.к. „*************“, ******, ******,
******, ****** за периода м.02.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от
19.02.2020 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
204/22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 761/2020г. от описа на КРС, както и в частта, в която е
осъдена Д. Р. Т. да заплати на „************я“ ЕАД сума в размер на 566,58 лв.
разноски в исковото производство съобразно уважената част от претенцията, както и
сума от 78,78 лв., разноски в производството по ч. гр. д. № 761/2020 г. от описа на КРС
съобразно уважената част от исковете.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 135 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 1505/2020 г.
на КРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6