РЕШЕНИЕ
№ 1684
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300502393 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4
Финанс“ ЕООД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против решение
№ 2102/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215330120452 г. на Районен съд -
Пловдив, ХI гр. състав, с което се признава за установено в отношенията между
„Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД), ЕИК ***и Н. Г. Л.,
че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на
чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща предпоставките
на чл.11, т.9 и 10 ЗПК клаузата от сключения между страните договор за кредит №
**********/27.10.2020 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер на 226.94 лв .
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е неправилно и
необосновано, тъй като не е налице накърняване на добрите нрави и заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, таксата за експресно разглеждане е изрично посочена
в преддоговорната информация и е описана в Общите условия към договорите за
кредит. Счита се, че таксата за експресно разглеждане не се отнася до действия,
касаещи усвояване и управление на кредита, а представлява възнаграждение, дължимо
за самостоятелна услуга, която дружеството е предоставило на ищцата преди
сключване на договора и която няма връзка с условията и параметрите на договора за
кредит.
1
Ето защо се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго
решение по същество, с което искът да се отхвърли, както и да се отмени в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати разноски и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Моли се за присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна Н. Л. чрез процесуалния си представител адв.И. оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Застъпва
становището, че за клаузата, определяща заплащането на такса експресно разглеждане,
на потребителя не е предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които дължи във връзка с погасяването на кредита.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд, след служебна проверка на валидността и
допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и
допустимо.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и доводите на
страните районният съд е приел за установено, че между ищцата Н. Л. и „4 Финанс“
ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № **********/27.10.2020 г. По
силата на сключения договор за кредит ответникът, тук жалбоподател, е предоставил
на ищцата, тук въззиваема, сумата от 1100 лв. срещу задължението и да му върне
сумата в размер от 1364 лв. в срок до 26.11.2020 г. В договора за кредит е уговорен
годишен лихвен процент от 40,99 % и годишен процент на разходите от 49,70 %. С
оглед представената от ответника, тук жалбоподател, преддоговорна информация се
установява, че предоставеният кредит е в размер от 1100 лв, за срок от тридесет дни,
37.06 лв, представляващи договорна лихва и 226.94 лв, представляващи такса за бързо
разглеждане на кредита. В клаузата на чл. 2.4. от Специалните условия към договора се
предвижда, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на кандидатури за кредит кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит.
С решението си районният съд е приел, че по отношение на процесния договор
освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за потребителския
кредит и Закона за защита на потребителите, като е направил извод за
недействителност на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявката за получаване на кредит на основание чл.143, ал.2, т.10 ЗЗП, доколкото налага
2
на потребителя да приеме клаузи, за които не е имал възможност да влияе върху
съдържанието.
Няма спор, че страните са уговорили задължение за ищцата, тук въззиваема, като
кредитополучател да заплати на ответника, тук жалбоподател, като кредитор
възнаграждение за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, в размер на 226.94 лв. След като кредитополучателят сезира
кредитодателя с искане за предоставяне на заем, кредитополучателят има две
възможности:
-да избере приоритетно разглеждане на искането и да заплати такса за експресното
разглеждане на молбата, като получи становище до петнадесет минути след подаването
на заявлението за кредитиране или
-да получи становище в срок от седем дни.
Таксата за експресно разглеждане на молбата за кредитиране не е уговорена в
конкретен, фиксиран размер, както не е уговорен и механизъм за изчисляването и. В
случая размерът на таксата за експресно разглеждане на молбата е определен на 226.94
лв, което съставлява повече от 20% от заемната сума.
От представените по делото доказателства, съдържащи се в кредитното досие по
сключването на договора за заем, се установява, че при подаването на молбата за
кредитиране кредитополучателят не е сезирал кредитодателя с искане за експресно
кредитиране, както и че не е получил информация за условията за експресно
разглеждане на молбата, а именно, че при експресното разглеждане на молбата за
кредитиране се заплаща такса, както и какъв е размерът на дължимата такса.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално
– чл.146, ал.1 ЗЗП. Съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна е
клаузата, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като според разпоредбата на чл.143, ал.2,т.10 ЗЗД неравноправна е
клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Ответникът, тук
жалбоподател, не ангажира доказателства относно индивидуалния характер на
клаузата, създаваща задължение за кредитополучателя да заплати такса експресно
разглеждане на молбата за кредитиране, поради което съдът приема това обстоятелство
за недоказано. Ето защо, доколкото съдът приема, че кредитополучателят не е запознат
с клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане на молбата за кредитиране,
че такса експресно разглеждане на молбата за кредитиране е неясно уговорена и по
този начин не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите последици
от начисляването на такава такса, обосновава неравноправноправния характер на
клаузата и поради това тя е нищожна и не следва да създава права и задължения за
3
страните по договора. В тази връзка кредитополучателят не следва да заплаща сумата
226.94 лв, представляваща такса експресно разглеждане на молбата за кредитиране.
Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че заплащането на такса
експресно разглеждане на молбата за кредитиране осигурява на кредитодателя
значително обогатяване, тъй като се заплаща възнаграждение за услуга, което е
несъразмерно на положените от кредитодателя усилия и на получения от
кредитополучателя резултат. Това означава, че е налице нееквивалентност на
престациите, водещо до противоречие с добрите нрави и обосноваващо нищожността
на клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане на молбата за кредитиране с
оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД. Нищожната клауза не създава права и
задължения за страните и поради това обуславя липсата на задължение за плащането и.
При така установеното и направените правни изводи съдът счита, че такса
експресно разглеждане на молбата за кредитиране не се дължи, което води до
основателност на предявения иск.
Ето защо съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че посочената
клаузата е уговорена във вреда на кредитополучателя – потребител и е неравноправна
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което същата е нищожна на основание чл. 146,
ал.2 ЗЗП. Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв.Е. И.
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за осъществено процесуално представителство на въззиваемата Н. Л. във
въззивното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2102/09.06.2022 г., постановено по гр.д. №
20215330120452 г. на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав
ОСЪЖДА Вивус.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4 Финанс“ ЕООД),
ЕИК ***, да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на Е. Г. И.,
ЕГН **********, ***, сумата от 300 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на Н. Л. във въззивното производство.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5