Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 22.10.2021г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на дванадесети октомври  две хиляди двадесет и първа  година, в състав: 

 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 2133 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл.  415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 от ГПК относно вземания с правно основание  чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ.

 

На 30.10.2019г. ищецът „М.Б.“ ЕАД е подал пред Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответниците за сумата от 50 000 лева, дължима при условията на солидарност,  въз основа на запис на заповед от 14.06.2007г., със законната лихва за забава от датата на заявлението. 

Съгласно изложеното в заявлението и приложения  запис на заповед в оригинал, той е бил издаден от ответника „А.“ ООД  със задължение за неотменяемо и безусловно плащане на „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) или на нейна заповед, на сума в размер на 50 000 лева,  при предявяване, като записът на заповед е можел да бъде предявен за плащане в срок до 14.07.20217г., без разноски и протест.  Ценната книга е била авалирана при условията, при които е била издадена, от ответниците М.П.Д. и С.Г.Д.. Ищецът в качеството на джиратар е придобил и е станал титуляр на правата по  записа на заповед, както те са били вписани по него.

Също съгласно посоченото в подаденото заявление, записът на заповед не е бил предявен за плащане в определения срок след издаването му, но по аргумент от чл. 514, ал. 1 от ТЗ, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. Предявяването за плащане е предпоставка за поставяне на длъжника в забава. Непредявяването на записа за плащане в срок е довело само до загубване на правата по отношение на регресноотговорните лица, но не се отнася до издателя и авалистите. 

Със заявлението по чл. 417 от ГПК  от ищеца е била претендирана още лихва за забава от датата на заявлението, както и присъждането на направените в заповедното производство разноски.

С разпореждане от 27.11.2019г. по образуваното ч.гр.д. № 62520/2019г. на Софийски градски съд, Второ гражданско отделение, 69 състав, заявлението на ищеца е било отхвърлено, тъй не се е установявало предявяване на ценната книга, съответно че е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу ответниците.

Разпореждането е било потвърдено с определение от 24.09.2020г. на състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, по ч.гр.д. № 1527/2020г. С определението отново е било възприето, че се касае за падеж на предявяване по чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което предявяване  е трябвало да бъде направено до 14.07.2017г. (чл. 487, ал. 1, изр. 3 от ТЗ), но по делото няма доказателства записът на заповед изобщо да е бил предявен на издателя, поради което не е настъпила и изискуемостта на вземането.

    

След влизане в сила на разпореждането за отхвърляне на заявлението, на заявителя са били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за водене на осъдителен иск  в едномесечен срок с довнасяне на дължимата държавна такса. Съобщението е било получено на 20.10.2020г., при което е била подадена и исковата молба по делото с вх. № 283706/05.11.2020г. – за солидарно осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 50 000 лева главница по записа на заповед, със законната лихва за забава от датата на заявлението и с разноските за платена държавна такса в исковото и заповедното производство, както и такива за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

По отношение на изискуемостта на вземането с исковата молба отново е било посочено, че не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което е предпоставка само за поставяне на длъжника в забава (чл. 514, ал. 1 от ЗЗД), а неспазване на срока за предявяване не води до изгубване на правата по отношение на издателя и авалистите. 

   

Ответникът – търговско дружество не е дал отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК.

 

С подаден отговор ответниците М.П.Д. и С.Г.Д.   са оспорили исковете.

По-конкретно са възразили, че ищецът умишлено не разкрива факти и обстоятелства, свързани с основателността, съществуването и изискуемостта на своята претенция. Причината да бъде съставен записът на заповед е договор за кредит.  Той е бил съставен по повод обезпечаване вземанията по договор за кредит на търговското дружество „А.“ ООД с „Ю.Б.“ АД, а М.П.Д. и С.Г.Д. са съдружници и управители. Дейността на дружеството е била концентрирана в ушиване на облекла на ишлеме основно за европейски партньори и за българския пазар. В активните години на фирмата били нужни кредити, за да актуализира дружеството техническата си база, да купува нови машини, да обучава и наема професионални служители. По договора за кредит са били извършвани множество плащания, чийто общ размер е значителен. От няколко години в резултат на заболяване на един от съдружниците и управителите, а също и поради рекламации срещу дружеството, то е във фактическа неплатежоспособност. Дружеството не осъществява търговска дейност. Здравословните проблеми на М.П.Д. отнемат значителна част от финансовите ресурси. В архива на дружеството липсват документи за сключения преди повече от 14 години кредит, както и за направените вноски към банката. По договора за кредит банката или друго лице не са претендирали или търсили дължимост на суми. Ответниците не са били уведомени и за прехвърляне на вземания от банката на ищеца по каузалното правоотношение. В срока за отговор ответниците търсили данни, информация  и документи от банката, но е било отговорено, че не се съхранява нищо. Всичко е бил предоставено на „М.Б.“ ЕАД. В нарушение на чл. 99 от ЗЗД банката е  отказала да предостави данни и информация за цесията -  кога е сключена, какви вземания са прехвърлени, информация за основанията, ликвидността и изискуемостта на вземанията.  В случай, че няма прехвърляне на вземанията по каузалното правоотношение, ищецът няма качеството кредитор по отношение на ответниците.

 Ответниците са възразили изцяло срещу основанието и размера на претенцията.

Изложили са още, че съдът следва да разгледа и изследва каузалната сделка – наличието на неравноправни клаузи, както и извършените плащания.

Спрямо вземанията по кредита е настъпила и давност. Щом са погасени по давност вземанията по банковия кредит, то е незаконосъобразно да се търсят вземанията с издадения по договора за кредит запис на заповед. От ищеца се прави опит да „възкреси“ погасени по давност вземания по банковия кредит.

 

  С допълнителната си искова молба ищецът е посочил, че записът на заповед е с падеж 14.07.2017г. Не е оспорил, че  действително записът на заповед е бил издаден като обезпечение по договор за банков кредит.  Между „Българска пощенска банка“ АД, в качеството си на праводател на Ю.Б.“ АД,  и „А.“ ООД, кредитополучател, е бил сключен Договор за банков кредит № BL7544/13.07.2007г., по силата на който банката е предоставила и кредитополучателят е усвоил  в пълен размер банков кредит от 50 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Крайният срок за погасяване на всички задължения е бил 13.06.2017г. Срокът, определен от издателя на записа на заповед, кореспондира с крайния срок на договора за кредит. От ищеца са били описани  подробно съдържанието на договора за кредит, включително клаузата на чл. 7 относно записа на заповед и сключването на договор за поръчителство от 13.06.2007г.

На 03.08.2017г. банката е прехвърлила вземанията си  по договора за кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в полза на ищеца – цесионер.  Задълженията по договора за кредит не са били погасени на крайната падежна дата 13.06.2017г. До ответниците е било изпратено уведомление за извършената цесия, но пратката е била върната като непотърсена. Последвало е връчване на книжата чрез ЧСИ С.П.. Сумата на претендираното вземане в размер на 50 000 лева представлява непогасената на падежа главница. Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо сред изтичане на уговорения срок.    Поради неизпълнение на задължението да плащане и с цел да се ангажира личната отговорност на авалистите, ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземанията по издадения запис на заповед. 

 

С допълнителния си отговор отноветниците физически лица са изложили, че се потвърждава, че записът на заповед е сключен по повод договора за кредит. Отново са възразили, че по кредита са извършвани множество плащания. Те не могат да се установят от ответниците, тъй като счетоводните документи са били унищожени. Вземанията са погасени по давност, налице са неравноправни клаузи. Оспорват се и акцесорни вземания по договора за кредит за лихви и разноски. Страната се позовава на императивната разпоредба на чл. 147 от ГПК относно погасяване на отговорността на поръчителите.   

 

Ищецът е потвърдил твърденията и исканията си и в представена след приключване на съдебното дирене писмена защита (представена в открито съдебно заседание), с допълване, че изискуемостта е настъпила на падеж 14.07.2017г., както и с връчването на исковата молба записът на заповед е бил предявен за плащане, което да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

 

По предявените искове

 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

            Няма основание за уважаване на предявените от ищеца искове и в образуваното по реда на  чл.  415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 от ГПК исково производство по съображения, идентични с тези на съдебните състави в заповедното производство, обусловили отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК – липса на изискуемост на предявеното вземане за 50 000 лева по процесния запис на заповед.

            Ценната книга е с падеж по чл. 486, ал. 1, т. 1, вр. чл. 537 от ТЗ – на предявяване, което, съответно на посоченото от издателя, е трябвало да бъде направено до 14.07.2017г. (чл. 487, ал. 1, изр. 3, вр. чл. 537 от ТЗ), но по делото, и до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, няма твърдения, нито доказателства записът на заповед да е бил предявен за плащане на издателя.          

            В този случай предявяването определя падежа на задължението и прави вземането изискуемо (Решение № 162 от 12.12.2019г. по т.д. № 651/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 829 от 09.11.2015г. по т.д. № 2959/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 35 от 14.04.2020г. по т.д. № 574/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.). Предявяването  следва да е направено по отношение на издателя (Решение № 113 от 12.07.2017г. по т.д. № 640/2016г. на ВКС, ТК, І т.о.) и представлява представяне на ценната книга на издателя  от лицето, което я държи и твърди права върху нея като поемател или джиратар, с изявление, че това представяне на записа на заповед е за плащане на паричната сума по записа (Решение № 112 от 23.06.2016г. по т.д. № 1556/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 163 от 25.02.2016г. па т.д. № 2335/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

            В случая не се касае за съдействие плащане от издателя или авалиста да се извърши, обосноваващо забава на кредитора, нито за падеж на записа на заповед на определен ден  (14.07.2017г.), както и е без значение принципното положение, че непредявяването на записа на заповед в срока по чл. 487, ал. 1 от ТЗ води до загубване на правата по отношение на регресно отговорните лица, но не и спрямо издателя  на записа на заповед и неговия авалист (т. 3 от ТР 1/2005 по тълк.дело № 1/2004г. на ОСТК на ВКС и постоянната съдебна практика).

            Без значение е, че ответниците по делото не са направили възражения във връзка с изискуемостта на вземането по записа на заповед. Ищецът дължи доказване на обстоятелствата по иска си, без значение дали тези обстоятелства са изрично оспорени от ответника, като  изискуемостта на вземането в случая не е и обстоятелство, обявявано за безспорно. 

Твърдението на ищеца в писмената му защита, че исковата молба по делото и връчването й е от значение за предявяване на записа на заповед, не може да бъде разглеждано, тъй като е направено след приключване на съдебното дирене (аргумент от чл. 147 от ГПК), като също по аргумент от тази разпоредба то е можело да бъде направено най-късно  в самата искова молба (допълнителна искова молба). Това е независимо от принципната приложимост на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в настоящото производство (т. 9 от ТР № 4/2014 по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). 

По същество твърдението за предявяване с  исковата молба по делото (допълнителната искова молба), при тяхното съдържание,  е и неоснователно.

Първоначалната искова молба, въпреки приложения към нея препис от записа на заповед, не може да се счита за негово предявяване, тъй като изрично в  молбата от ищеца е било посочено, че  не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което е предпоставка само за поставяне на длъжника в забава (чл. 514, ал. 1 от ЗЗД). Т.е. не само липсва изявление на ищеца за предявяване на записа на заповед, а той изобщо е отрекъл такова предявяване да е нужно по изложените правни съображения. Същото е по отношение на допълнителната искова молба, в която не са били излагани по-различни обстоятелства.

Или искът на ищеца да бъдат осъдени  ответниците, издател и авалисти, при условията на солидарност, да заплатят сумата от 50 000 лева въз основа   на записа на заповед от 14.06.2007г., следва да бъде отхвърлен – не се установява изискуемост на вземането поради ненастъпил падеж, независимо че ценната книга има установеното от закона съдържание (реквизити), при което не е необходимо и отделно произнасяне по възраженията на ответниците, основно свързани с каузалното отношение във връзка с което записът на запис е бил издаден като гаранционен.

Като акцесорни неоснователни са и претенциите за лихви за забава от датата на заявлението  по чл. 417 от ГПК – 30.10.2019г.  по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и разноските в исковото и заповедното производство по чл. 78, ал. 1 от ГПК.  

Ответниците не претендират и не установяват разноски и съдът не дължи произнасяне по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

            Воден от горното съдът

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

           

     ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.Б.“ ЕАД, с ЕИК******и със седалище и адрес на управление ***, срещу  „А.“ ООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление ***, М.П.Д., с ЕГН ********** и адрес ***,  и С.Г.Д., с ЕГН ********** и и адрес ***,  искове по чл.  415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 от ГПК относно вземания с правно основание  чл. 79,  ал. 1 и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, съответно за заплащане солидарно на сумата от 50 000 лева главница по записа на заповед от 14.06.2007г., издаден от „А.“ ООД и авалиран от  М.П.Д.  и С.Г.Д., със законната лихва за забава от датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  (30.10.2019г.) и с присъждане на  разноските  в исковото и заповедното производство по чл. 78, ал. 1от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: