РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100501106 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№18410/16.05.2023г. по описа на БРС, подадени от С. Д. А. с ЕГН **********,
чрез адв.Веселина Василева- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18,
ет.2, срещу Решение №757 от 06.04.2023г., постановено по гр.д.№141/2023г. по описа на
РС-Бургас.
С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска на С. Д. А. против Д. А. А. с ЕГН
**********, адрес: ***, с която моли съда да осъди ответника да му заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лева, считано от навършване на пълнолетие – 29.07.2022 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска.
Със същото решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 500
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
С депозираната въззивна жалба се изразява недоволство от постановения съдебен акт.
Жалбподателят намира същия за незаконосъобразен и необоснован, постановен при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели да ограничаване правото на
защита.
Посочва се, че от представените по делото доказателства в първоинстанционното
производство се установила: родствена връзка между страните(баша и син), както и че С. А.
1
е навършил пълнолетие и продължавал средното си образование като ученик в 12- ти клас.
Изразява се несъгласие с изводите на съда, че в конкретния случай не била налице
следващата предпоставка за уважаване на иска по чл.144 от СК, а именно: въззиваемият
(ответник) нямал достатъчно високи доходи, от които да отделя за сина си сума, необходима
за неговото обучение, както и че последният бил с влошено здравословно състояние, не
упражнявал трудова дейност, и нямал странични доходи.
Излага се становище за допуснати от съда процесуални нарушения. Развиват се подробни
съображения в тази насока. Твърди се, че направените от ищеца в производството по делото
доказателствени искания, били оставени без уважение. Изтъкват се факти и обстоятелства,
установени чрез разпит на свидетел. Навеждат се доводи относно правилата за преклузията
в конкретното бързо производство.
Завява се, че съдът формирал изводите си въз основа на гласни доказателства на насрещната
страна, като спорните факти от значение за решаване на делото, следвало да бъдат доказани
чрез официални писмени документи (досежно здравословното състояние и трудовата
ангажираност).
Иска се решението на районния съд да бъде отменено и настоящата инстанция да постанови
съдебен акт, с който бъдат уважени предявените искови претенции.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания.
В предвидения законов срок по чл.163,, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от Д. А. А., чрез адв. Женя Чолакова -БАК, с който същата се оспорва
изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника твърдения за пороци на
постановения съдебен акт на районния съд и допуснати процесуални нарушения.
Посочва се, че съдът разпределил доказателствената тежест, като указал на страните
подлежащите на доказване факти и обстоятелства от значение за спора по делото, като в
установения законов срок, ищецът не ангажирал относими доказателства
(Определение№1069/17.02.2023г. по гр.д.№141/2023г. по описа на БРС). Подчертава се, че
такива били представени след изтичане на преклузвните срокове и не касаели предмета на
делото. Развиват се подробни съображения в тази насока. Навеждат се доводи във връзка с
твърденията на жалбоподателя, че районният съд приел като предпоставка за отхвърляне на
иска, влошеното здравословно състояние на ответника (въззиваем). Отбелязва се, че в тази
връзка, с отговора на исковата молба били представени писмени доказателства. Подчертава
се, че този въпрос бил разгледан единствено с оглед невъзможността за полагане на труд и
осигуряване на доходи. Посочва се, че необходимостта от извършване на операции,
постоянно лечение и воденето на щадящ начин на живот, препятствали трудовата
ангажираност на въззиваемия.
Излага се становище относно представените с въззивната жалба писмени доказателства и
направените доказателствени искания, като се възразява срещу допускането им.
Иска се потвърждаване първоинстанционното решение като правилно и обосновано и
отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените
2
разноски в настоящото производството по делото.
Страните не се явяват лично в с.з., редовно и своевременно уведомени.
Чрез процесуалните си представители-адвокати поддържат въззивната жалба, респ.
подадения отговор.
Въззивната жалба отговаря на формалните изисквания на закона, подадена в предвидения
преклузивен срок, жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, подадена е от лице с представителна власт и е допустима за
разглеждане по същество.
Предявен е иск с правно основание чл.144 СК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност и
недопустимост. След като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява безспорно, че страните по делото
са в родствена връзка-баща и син. Ищецът е роден на 29.07.2004г. и навършил пълнолетие, а
видно от представеното уверение №УВД-25А-404-8/03.01.2023г. издадено от ПГТ „Проф. д-
р Асен Златаров“ е редовен ученик в 12 кл. за учебната 2022/2023г.
Представено е удостоверение изх.№15/14.02.2023г. за получавани от ответника
възнаграждения по трудови и приравнени на тях правоотношения за периода м.07.2021г-
м.12.2021г.
Пред въззивната инстанция е представено и прието като доказателства Справка чрез
отдалечен достъп по данни за физическо / юридическо лице за периода от 01.01.1991г. до
03.05.2023г. по партидата на Д. А..
По искане на ответника е допуснат до разпит един свидетел-Р. Д. Б., дъщеря на ответника от
предходен брак и сестра на ищеца. Пред съда разказва, че са били в отлични отношения с
ищеца, докато той не предявил претенции към баща им да му прехвърли апартамента, в
който живее. Ответникът плащал освен присъдената издръжка и допълнителна издръжка
докато е работел. Към момента не работел поради влошено здравословно състояние, а
свидетелката, сестра й и племенница на баща й му помагали като му плащали разходите по
апартамента-ток, вода.
По делото няма данни ищецът да може да се издържа от доходите си или имуществото си.
Според чл. 144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно
или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава
особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение
3
да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е
винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от
имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на
пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде
особени затруднения за родителите.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът няма доходи от трудово
правоотношение. В същото време от приетата като доказателства справка от Агенцията по
вписвания се установява, че през 2022 г. ответникът е продал поземлен имот с площ от 4832
кв.м., както и в предходни години е извършвал продажби на недвижим имоти. Също така се
установява, че притежава такива, което пък от своя страна опровергава казаното от
свидетелката Биволарска, че баща й притежава само един апартамент и е финансово
подпомаган от нея, сестра й и негова племенница. Това налага извода, че ответникът
притежава имущество, което означава, че той е в състояние да дава издръжка на
пълнолетния си син в минимален размер, който съдът определя на 100 лв. месечно. Тук е
мястото да се посочи, че минималният размер определен в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК е
неприложим при определяне издръжката на навършили пълнолетие деца. Според
настоящият състав месечна издръжка в размер на 100 лв. не би представлявало особено
затруднение за ответника.
Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен и доказан до размера от 100 лв.
месечно считано от навършване на пълнолетие на ищеца-29.07.2004 г. до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска. Над уважения размер до претендирания от 300 лв. като
неоснователна и недоказана претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.271 от ГПК, решението на БРС следва да бъде отменено вкл. в частта за
разноските и вместо него постановено ново в горния смисъл.
Но осн. чл.69, ал.1,т.7 във връзка с чл.7 връ.чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК ответникът следва да зплати д. такса в размер 50 лв. по сметка
на БРС и д.такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв. по сметка на БОС.
По разноските:
Въззивникът има право на разноски съобразно уважената част от иска, но не са представени
доказателства за извършени такива.
Въззиваемият има право на разноски съобразно отхвърлената част, които съдът определя на
266 лв. за двете инстанции, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд на осн. 271, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА Решение №757 от 06.04.2023г., постановено по гр.д.№141/2023г. по описа на
РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска на С. Д. А. с ЕГН **********, чрез
адв.Веселина Василева- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18, ет.2,
против Д. А. А. с ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на С. Д. А. с ЕГН ********** за горницата на 100 лв. до претендирания размер от
300 лв. и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на С. Д. А. с ЕГН **********,
чрез адв.Веселина Василева- БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18,
ет.2 месечна издръжка в размер на 100 /сто /лв., начиная от датата на навършване на
пълнолетие-29.07.2004 г. до настъпването на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПОТВЪРЖАДАВА решението в останалата обжалвана част за горницата над уважения
размер от 100 лв. до пълния претендиран такъв от 300 лв.
ОСЪЖДА Д. А. А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати д.такса в размер на 25 лв. по
сметка на БОС за въззивно обжалване и 50 лв. по сметка на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА С. Д. А. с ЕГН **********, чрез адв.Веселина Василева- БАК, със съдебен
адрес:гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“ №18, ет.2 да заплати на Д. А. А. с ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 266 лв., представляващи направени от него разноски съобразно
отхвърлената част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5