Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 02.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Росина Дончева
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 485
по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 86/14.05.2020г., постановено по гр.дело
№ 1061 по описа РС- гр. Ботевград за 2019 г., е отхвърлен предявеният от „Е.п.к.” EООД
срещу „В.” ООД иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
258 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ТЗ, за признаване за
установено по отношение на „В.” ООД съществуването на вземане на „Е.п.к.” EООД за
сумата 1200лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по Договор за изработване на проект по програма,
финансирана от Европейския съюз от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена Заповед № 1479/07.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
432/2019 г. по описа на БРС.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „Е.п.к.” EООД срещу горното
решение.
Жалбоподателят счита
решението за незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че БРС не бил
обсъдил всички събрани по делото доказателства, а други тълкувал превратно. Не
разграничил задълженията за такса и за възнаграждение по процесния договор. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Насрещната
страна е подала отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски. Счита, че, с оглед недоказаното
изпълнение на задълженията на ищеца по договора (което е било в негова тежест),
за ответника не е възникнало задължение да му заплати възнаграждение. В
останалата част отговорът дословно възпроизвежда част от мотивите на
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От процесуалния
му представител, адв. Н., е постъпила молба за даване ход на делото в нейно
отсъствие. С молбата се поддържа въззивната жалба, оспорва се отговора на
същата и се претендират разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК,
инкорпориран в нея.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се представлява.
От
процесуалния му представител е постъпила молба за даване ход на делото в негово
отсъствие. С нея изразява и становище по съществото на спора за потвърждаване
на обжалваното решение. Споделя мотивите на БРС и счита, че въззивният съд може
да препрати към тях по реда на чл. 272 от ГПК. Възпроизвежда дословно отговора
на въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК,
ведно с доказателства за тяхното извършване.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
точно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Предмет на процесната претенция е плащане по
т. 5.1.1 от процесния договор от 19.03.2018г. между страните по делото,
представляваща първа вноска на таксата, наречена „Отговорно сътрудничество“.
За да отхвърли така предявения иск,
Ботевградският районен съд е изложил мотиви, че при договора за изработка,
подвид на който е и процесният договор, възложителят дължи възнаграждение само
за приетата работа по силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и, тъй като по делото не
е доказано изпълнение на задълженията на ищеца, то и за ответника не е
възникнало насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.
Настоящият съдебен състав не споделя този
извод поради следните съображения:
1. Независимо че правилата на договора за изработка
предвиждат, че възнаграждение се дължи за приетата от възложителя работа, няма
пречка да се уговори специфичен начин на заплащане на това възнаграждение, вкл.
изцяло или отчасти авансово (арг. от Решение № 147 от 31.10.2019 г. на ВКС по
т. д. № 50178/2016 г., I т. о., ГК, Решение № 161 от 17.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 60333/2016 г., IV г. о., ГК). В такъв случай, при неизпълнение на
задълженията на изпълнителя, договорът може да бъде развален, в резултат от
което авансово заплатеното от възложителя възнаграждение би подлежало на
връщане, а ако все още не е било заплатено - не би се дължало неговото
заплащане. Аналогично би следвало да се постъпи, ако въпросната сума има
характера на задатък. В случая, обаче, възложителят – ответник не изтъква неизпълнението
на задължението на изпълнителя като основание за недължимост и неплащане на
сумата по т. 5.1.1. от договора, а единствено твърди, че този договор не го
обвързва и че е развален по право, както и че издадената за тази сума фактура
не била подписана от него.
Съдът намира тези
доводи за неоснователни.
-
Действително,
фактурата не е подписана от възложителя, но това означава единствено, че тя не
съставлява доказателство за дължимостта на сумата, без да изключва
възможността, тази дължимост да бъде доказана по друг начин. В случая, сумата
се дължи по силата на самия договор, доколкото, по волята на страните,
заплащането й не е поставено в зависимост от никакви други условия, освен
изтичането на 20- дневен срок от сключването му. Поради това няма основание,
тази воля да се игнорира, нито изискуемостта на сумата да се обвързва с пълно изпълнение
на основното задължение на изпълнителя.
-
Неоснователно
възложителят счита, че договорът не го обвързва поради невъзможност за неговото
изпълнение, произтичаща от сключването му в момент, към който все още не е била
открита процедура за кандидатстване по подмярка 6.4.1. Наистина, договорът е
сключен на 19.03.2018г., а срокът за подаване на проектни предложения по
подмярка 6.4.1 е бил от 05.09.2018г. до 07.12.2018г. Този факт, обаче, не
попада в хипотезата на чл. 89 от ЗЗД. Съгласно правната теория
(Марков М. „Облигационно право“, изд. „Сиби“, 10-то издание, 2018г., стр. 133)
и съдебната практика (Решение № 201 от
8.03.2010 г. на САС по гр. д. № 548/2009 г., ГО) хипотезата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗД предполага, невъзможността за
изпълнение да е настъпила след сключване на договора, а причината за нея да
бъде обективна и извинителна - т.е. такава, за която страната не отговаря. В
случая тези изисквания не са налице, тъй като причината, на която се позовава
възложителят, е съществувала още към момента на сключване на договора, и освен
това е неизвинителна, тъй като страните са знаели, респ. биха могли да се
осведомят, дали към момента на сключване на договора е било възможно подаване
на проектни предожения или не. Поради това съдът намира, че договорът не е
развален по право. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е
налице и хипотезата на нищожен договор поради невъзможен предмет, тъй като
сключването на договора преди началото на срока за кандидатстване не изключва
възможността за извършване на подготвителни дейности и предпроектни проучвания,
а с началото на този срок в бъдещ момент се открива възможността за изпълнение
на договорните задължения на изпълнителя в тяхната цялост (по аналогия с
Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК).
2. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна
практика (напр. Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I
т. о., ТК, Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 390/2009 г., I т. о.,
ТК, Определение № 295 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 440/2020 г., IV г.
о., ГК) договорите за изработване на проекти по оперативни програми,
финансирани от Европейския съюз, по същността си представляват договори за
извършване на консултантски услуги срещу възнаграждение. Те са разновидност на
договора за изработка, имаща за предмет престиране на резултат и от умствен
труд, а в някои случаи съдържат (освен елементи на договор за изработка) и елементи
на договор за поръчка – напр. ако имат за предмет извършване не само на фактически,
но и на правни действия.
В същия смисъл е и
правната теория (Марков М. „Облигационно право“, изд. „Сиби“, 10-то издание,
2018г., стр. 318), според която договорът за услуга е ненаименован договор, при
който предмет е не резултатът, а самото осъществяване на дейността, като,
поради липса на правна уредба, за него се прилагат правилата за договора за
изработка.
С оглед така
очертаните специфики на договора за услуга, съдът намира, че нормите на чл. 258
и сл. от ЗЗД следва да се прилагат към него не буквално, а съответно, т.е. само
доколкото са съвместими с естеството на конкретния договор. Така, например,
отклонение от правилото на чл. 267, ал. 2 от ЗЗД по отношение на договор за
изготвяне на инвестиционен проект е обосновано в Решение № 199 от 9.01.2014 г.
на ВКС по т. д. № 500/2012 г., I т. о., ТК, а договорната свобода при
определяне на начина и средствата за плащане е защитена в Определение № 302 от
5.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1416/2019 г., I т. о., ТК във връзка с правен
спор относно изискването за заплащане на възнаграждение на изпълнителя като
функция от реализирания резултат.
В настоящия
случай, видно от т. 1.1 на процесния договор, с него изпълнителят се задължава
да предостави на възложителя консултантски услуги, включващи подготовка на заявление
за подпомагане, изработка на бизнес- план, анализ за икономическа устойчивост
на проекта, подготовка на заявки за плащане, отчитане и управление на проекта
по подмярка 6.4.1 по програма за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г., финансирана от Европейския съюз,
както и да представлява интересите на възложителя пред съответните органи и
институции.
Следователно, по
същността си договорът е такъв за извършване на консултантски услуги срещу
възнаграждение. По отношение на него, решаващо отклонение от правилата на договора
за изработка произтича от уговаряне на дължимите действия на изпълнителя не
като резултат, а като процес, т.е. предмет на процесния договор са и интелектуалните
усилия на изпълнителя (консултации, анализи, подготвителни дейности), а не само
материалният резултат от тях. Отделно от това, осъществяването на
представителство на възложителя пред трети лица, безспорно, представлява правно
действие, което придава на процесния договор и елементи на договор за поръчка.
При така
очертаните особености на договора, в случая не може да се очаква,
възнаграждение по него да се дължи само след приемане на работата от
възложителя, нито да се игнорира договорната клауза за дължимост на процесната
сума, необвързана с престиране на уговорения краен резултат, а обусловена
единствено от изтичане на 20- дневен срок от подписването на договора. Още
повече, че възнаграждение, обусловено от крайния резултат (одобряване на
проектното предложение и получаване на финансиране) е уговорено в различен
размер на различно основание в т. 5.2 от договора.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че, независимо от правната
същност на задължението по т. 5.1.1 от процесния договор (авансово плащане,
капаро, такса, безусловно плащане независимо от резултата или др.), волята на
страните следва да бъде зачетена на основание чл. 9 и чл. 20а от ЗЗД. Това
означава, че, с изтичане на 20- дневен срок от сключването на договора,
задължението на възложителя за заплащане на сумата 1000 лв. плюс ДДС върху нея
е станало изискуемо. Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като този правен извод не съвпада с направения от
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо
него – да се постанови друго, с което искът се уважава.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред въззивния съд разноски,
каквито се установяват в размер на 25 лв. – държавна такса.
Отмяната на обжалваното решение налага преизчисляване на
разноските пред първоинстанционния съд, като в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него такива, а именно – 25 лв. – държавна такса и 360 лв.
– адвокатско възнагараждение (л. 1 и л. 5 от първоинстанционното дело)
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради това и с оглед изхода на делото, следва да бъде постановен
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство, каквито се
установяват в размер на 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнагараждение (л. 17 и л. 22 от първоинстанционното дело).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 86/14.05.2020г., постановено по гр.дело
№ 1061 по описа РС- гр. Ботевград за 2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „В.” ООД с ЕИК ****дължи на „Е.п.к.” EООД с ЕИК ****сумата 1200лв.,
представляваща първа вноска от такса
„Отговорно сътрудничество“ по т. 5.1.1 от Договор за изработване на
проект по програма, финансирана от Европейския съюз от 19.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.02.2019 г. до окончателното й
изплащане, за която е издадена Заповед № 1479/07.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 432/2019 г. по описа на Ботевградския районен съд.
ОСЪЖДА „В.” ООД с
ЕИК ****да заплати на „Е.п.к.” EООД с ЕИК ****разноски във
въззивното производство в размер на 25лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА „В.” ООД с
ЕИК ****да заплати на „Е.п.к.” EООД с ЕИК ****сумата 385 лв. -
разноски в производството по гр.дело №
1061 по описа РС- гр. Ботевград за 2019 г.
ОСЪЖДА „В.” ООД с
ЕИК ****да заплати на „Е.п.к.” EООД с ЕИК ****сумата 385 лв. - разноски
в производство по ч.гр.д. № 432/2019 г. по описа на Ботевградския районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.